Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1055“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | тозчас. <i>Десетина конници по разни посоки влизаха вече в село.. Кучетата залаяха по различни места из селото и тук-таме се появяваше и бързо | + | тозчас. <i>Десетина конници по разни посоки влизаха вече в село .. Кучетата залаяха по различни места из селото и тук-таме се появяваше и бързо изчезваше между къщите някой от тия конници.</i> Й. Йовков, Разк. I, 108. <i>Тая грандиозна сцена се яви и се изгуби бързо, като един сън.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 68. <i>Е, гиди Индже войводо, / къде си бързо да дойдеш?</i> Нар. пес., Христов. ВВ II, 214. // Изведнъж, внезапно. <i>Всичко това стана тъй бързо, че нямах възможност да се опомня. Кучетата минаха като вихрушка.</i> Ем. Станев, ЯГ, 106. <i>Зад пустата воденица бързо се мерна дългата фигура на полякът с обвесена през рамо пушка и изчезна.</i> Елин Пелин, Съч. I, 17. |
| − | + | 3. За изразяване на нетърпеливо желание, на заповед — без бавене, незабавно. <i>— Докарай колата! Бързо! — Докторе, да вървим.</i> Й. Йовков, ВАХ, 62. <i>Ново свистене на крила ме накара да се обърна, две патици идваха право към мене — можеха да се блъснат отгоре ми. Бързо пушката!</i> Й. Радичков, НД, 33. <i>Генко измъкна Тинчовото яке от купчинката и бръкна в единия джоб. В него нямаше нищо .. — Няма я! — подвикна той на Тинчо. — Във вътрешния джоб — отвърна му Тинчо. — И по-бързо, че започваме!</i> П. Проданов, С, 71. | |
| − | |||
| − | 3. За изразяване на нетърпеливо желание, на заповед — без бавене, незабавно. | ||
4. <i>Муз.</i> Алегро, живо. | 4. <i>Муз.</i> Алегро, живо. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`РЗО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който се движи или върши нещо с голяма скорост, напр.: <em>бързоподвижен</em>, <em>бързоходен</em>, <em>бързодействуващ</em>. |
| − | 2. Който става, осъществява се в много кратко време, напр.: бързогаснещ, | + | 2. Който става, осъществява се в много кратко време, напр.: бързогаснещ, бързогорящ, бързопротичащ и др. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРЗОВА`Р</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Електрически уред за бързо загряване на вода, обикн. за домакински нужди, който се потапя непосредствено в съда. <i>Имам малък австрийски бързовар за кафе.</i> Г. Мишев, ЕП, 207. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРЗОВА`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Твърде бърз, пъргав, чевръст. <i>Нали й бързовата Петранка, наготви гозби сякакви, / .. Гозби у ръце вземала, / право с Павяла отиде.</i> Нар. пес., СбВСт, 18. |
---- | ---- | ||
<b>БЪРЗОДВИ`ЖЕЩ СЕ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който се движи с голяма скорост. <i>Бързодвижещи се радиоактивни частици.</i> | <b>БЪРЗОДВИ`ЖЕЩ СЕ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който се движи с голяма скорост. <i>Бързодвижещи се радиоактивни частици.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРЗОДЕ`ЙСТВАЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. За уред, машина — който работи, действа с голяма бързина, скорост. <i>Бързодействащо реле.</i> <i>Бързодействащ самопрекъсвач.</i> |
| − | |||
| − | <i>прил. Книж.</i> 1. За уред, машина — който работи, действа с голяма бързина, скорост. <i> | ||
| − | 2. Който оказва въздействие бързо, в кратък срок. <i>Бързодействащо лекарство. | + | 2. Който оказва въздействие бързо, в кратък срок. <i>Бързодействащо лекарство.</i> <i>Бързодействаща отрова.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРЗОКО`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Диал.</i> Сватбар на кон от страна на жениха. <i>Гайдата пищеше все по-близо, .., глъчката на идващите сватбари растеше, наближаваше. И ето че притичаха няколко момци — бързоконците, — гръмнаха с пищов и заиграха луда ръченица.</i> Ив. Венков, ХКН, 14. <i>Кога наближат къщата на зетя, пущат другите двама бързоконци и отиват да известят за пристигането на сватбата.</i> Тем., 1881, кн. 2, 12. <i>Подир яздат бързоконци на два реда, а посреде им язди жених.</i> Г. Раковски, П I,115. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРЗОКРА`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който тича, бяга бързо. <i>Спряла се сред път Писана. А Врабчо назад се върнал, Шарка бързокрак намерил, на ухото му изцъркал: — Ставай, побратиме верен! Скоро в Лисината къща!</i> Ран Босилек, ВП, 12. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪРЗОКРИ`Л</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Който хвърчи, лети бързо. <i>Ай вий птички бързокрили, / фъркайте, идете там, / от пределите ни мили / донесете вести нам.</i> Ив. Вазов, HP, 77-78. <i>Да посрещнем гостенките — / ластовички бързокрили, /..,/ че ни водят пролетта.</i> Елин Пелин, ПБ, 34 • Обр. <i>Що е младост бързокрила / без възторг, без блян крила?</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 36. | + | <b>БЪРЗОКРИ`Л</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Който хвърчи, лети бързо. <i>Ай вий птички бързокрили, / фъркайте, идете там, / от пределите ни мили / донесете вести нам.</i> Ив. Вазов, HP, 77-78. <i>Да посрещнем гостенките — / ластовички бързокрили, / .., / че ни водят пролетта.</i> Елин Пелин, ПБ, 34.{{попр|Добаяне на точка.}} • Обр. <i>Що е младост бързокрила / без възторг, без блян крила?</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 36. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРЗОКРИЛА`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Индив.</i> Бързокрил. <i>Пръпнаха невести млади, / .. / та хванаха гълъбица / и сокол бързокрилати.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 113. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРЗОЛЕ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който лети бързо. <i>Над тъмнозеления фон на езерото постоянно кръстосват бързолетните късокрили патици.</i> Кр. Тулешков, НЗ, 59. <i>Но той разполага с постиженията на съвременната техника и удобно настанен в бързолетен самолет, замина за Хонолулу.</i> ОФ, 1950, бр. 1902, 4. |
| + | |||
| + | 2. Който преминава бързо; мимолетен. <i>Тя [Катя] и сега се огледа наоколо: танцуващи двойки, .. Млади съпруги, уморени от скуката на семейството, жадни за бързолетни наслади…</i> М. Грубешлиева, ПП, 15. <i>Спомняш ли си тия минути — дни бързолетни, когато пишеше своите чудно хубави песни, с биещо сърце, полугладен?</i> Б, 1927, бр. 1896, 20. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРЗОЛЕ`ТНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> бързолетен. <i>„На тез две сенки, кои ведно там / във въздуха леки минават{{попр|Отпечатано: „минват“.}} бързолетно, / искал бих да говоря в тоя час, / желание ако туй не е суетно“. Казах поету.</i> К. Величков, АД (превод), 46. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`РЗОМ</b> <i>нареч. Диал.</i> Бързо, бързешком. <i>— „Добър вечер, / невясто Ралко. Мала пък въхрушка!“ / Бързом издума старата, чембер / като отви и го от сняг отърси.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 96. <i>— „Найдо, тънка Найдо, / Найдо откърши ми / пръчка ибришовка / конче да си шибна, / дано бързом тръгне.</i> Нар. пес., СбВСт, 276. |
| − | |||
Текуща версия към 18:48, 11 април 2014
тозчас. Десетина конници по разни посоки влизаха вече в село .. Кучетата залаяха по различни места из селото и тук-таме се появяваше и бързо изчезваше между къщите някой от тия конници. Й. Йовков, Разк. I, 108. Тая грандиозна сцена се яви и се изгуби бързо, като един сън. Ив. Вазов, Съч. XV, 68. Е, гиди Индже войводо, / къде си бързо да дойдеш? Нар. пес., Христов. ВВ II, 214. // Изведнъж, внезапно. Всичко това стана тъй бързо, че нямах възможност да се опомня. Кучетата минаха като вихрушка. Ем. Станев, ЯГ, 106. Зад пустата воденица бързо се мерна дългата фигура на полякът с обвесена през рамо пушка и изчезна. Елин Пелин, Съч. I, 17.
3. За изразяване на нетърпеливо желание, на заповед — без бавене, незабавно. — Докарай колата! Бързо! — Докторе, да вървим. Й. Йовков, ВАХ, 62. Ново свистене на крила ме накара да се обърна, две патици идваха право към мене — можеха да се блъснат отгоре ми. Бързо пушката! Й. Радичков, НД, 33. Генко измъкна Тинчовото яке от купчинката и бръкна в единия джоб. В него нямаше нищо .. — Няма я! — подвикна той на Тинчо. — Във вътрешния джоб — отвърна му Тинчо. — И по-бързо, че започваме! П. Проданов, С, 71.
4. Муз. Алегро, живо.
БЪ`РЗО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който се движи или върши нещо с голяма скорост, напр.: бързоподвижен, бързоходен, бързодействуващ.
2. Който става, осъществява се в много кратко време, напр.: бързогаснещ, бързогорящ, бързопротичащ и др.
БЪРЗОВА`Р, -ът, -а, мн. -и, м. Електрически уред за бързо загряване на вода, обикн. за домакински нужди, който се потапя непосредствено в съда. Имам малък австрийски бързовар за кафе. Г. Мишев, ЕП, 207.
БЪРЗОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Твърде бърз, пъргав, чевръст. Нали й бързовата Петранка, наготви гозби сякакви, / .. Гозби у ръце вземала, / право с Павяла отиде. Нар. пес., СбВСт, 18.
БЪРЗОДВИ`ЖЕЩ СЕ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се движи с голяма скорост. Бързодвижещи се радиоактивни частици.
БЪРЗОДЕ`ЙСТВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За уред, машина — който работи, действа с голяма бързина, скорост. Бързодействащо реле. Бързодействащ самопрекъсвач.
2. Който оказва въздействие бързо, в кратък срок. Бързодействащо лекарство. Бързодействаща отрова.
БЪРЗОКО`НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Сватбар на кон от страна на жениха. Гайдата пищеше все по-близо, .., глъчката на идващите сватбари растеше, наближаваше. И ето че притичаха няколко момци — бързоконците, — гръмнаха с пищов и заиграха луда ръченица. Ив. Венков, ХКН, 14. Кога наближат къщата на зетя, пущат другите двама бързоконци и отиват да известят за пристигането на сватбата. Тем., 1881, кн. 2, 12. Подир яздат бързоконци на два реда, а посреде им язди жених. Г. Раковски, П I,115.
БЪРЗОКРА`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който тича, бяга бързо. Спряла се сред път Писана. А Врабчо назад се върнал, Шарка бързокрак намерил, на ухото му изцъркал: — Ставай, побратиме верен! Скоро в Лисината къща! Ран Босилек, ВП, 12.
БЪРЗОКРИ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който хвърчи, лети бързо. Ай вий птички бързокрили, / фъркайте, идете там, / от пределите ни мили / донесете вести нам. Ив. Вазов, HP, 77-78. Да посрещнем гостенките — / ластовички бързокрили, / .., / че ни водят пролетта. Елин Пелин, ПБ, 34.* • Обр. Що е младост бързокрила / без възторг, без блян крила? Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 36.
БЪРЗОКРИЛА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Бързокрил. Пръпнаха невести млади, / .. / та хванаха гълъбица / и сокол бързокрилати. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 113.
БЪРЗОЛЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който лети бързо. Над тъмнозеления фон на езерото постоянно кръстосват бързолетните късокрили патици. Кр. Тулешков, НЗ, 59. Но той разполага с постиженията на съвременната техника и удобно настанен в бързолетен самолет, замина за Хонолулу. ОФ, 1950, бр. 1902, 4.
2. Който преминава бързо; мимолетен. Тя [Катя] и сега се огледа наоколо: танцуващи двойки, .. Млади съпруги, уморени от скуката на семейството, жадни за бързолетни наслади… М. Грубешлиева, ПП, 15. Спомняш ли си тия минути — дни бързолетни, когато пишеше своите чудно хубави песни, с биещо сърце, полугладен? Б, 1927, бр. 1896, 20.
БЪРЗОЛЕ`ТНО. Книж. Нареч. от бързолетен. „На тез две сенки, кои ведно там / във въздуха леки минават* бързолетно, / искал бих да говоря в тоя час, / желание ако туй не е суетно“. Казах поету. К. Величков, АД (превод), 46.
БЪ`РЗОМ нареч. Диал. Бързо, бързешком. — „Добър вечер, / невясто Ралко. Мала пък въхрушка!“ / Бързом издума старата, чембер / като отви и го от сняг отърси. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 96. — „Найдо, тънка Найдо, / Найдо откърши ми / пръчка ибришовка / конче да си шибна, / дано бързом тръгне. Нар. пес., СбВСт, 276.
