Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1050“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>таблиците, викат разногласа песен; ония, по чиновете, тихо бърборят, сякаш пчели бръмчат.</i> Т. Влайков, Пр I, 160. <i>Най-сетне стигнахме парка. Из алеите — човек до човек.. Цялата тълпа шуми и бърбори, блъска се и напредва.</i> К, 1963, кн. 2, 36. <i>Уплашеното кудкудякане на птиците се смесваше с дивия и гърлен говор на татарите, които непрекъснато бърбореха и се провикваха.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 108. 3. <i>Прен.</i> За река, вода — бълбукам, бълболя, бъбля, бъбря. <i>Пролетната гора беше тиха. Пееха птиците, шаваха из храстите живинките | + | <i>таблиците, викат разногласа песен; ония, по чиновете, тихо бърборят, сякаш пчели бръмчат.</i> Т. Влайков, Пр I, 160. <i>Най-сетне стигнахме парка. Из алеите — човек до човек .. Цялата тълпа шуми и бърбори, блъска се и напредва.</i> К, 1963, кн. 2, 36. <i>Уплашеното кудкудякане на птиците се смесваше с дивия и гърлен говор на татарите, които непрекъснато бърбореха и се провикваха.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 108. |
| + | |||
| + | 3. <i>Прен.</i> За река, вода — бълбукам, бълболя, бъбля, бъбря. <i>Пролетната гора беше тиха. Пееха птиците, шаваха из храстите живинките й, весело бърбореше поточето.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 69. <i>Чучурът печално бърбори в нощта.</i> Ив. Вазов, Съч. II, 35. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРДА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Овен със стърчащи нагоре извити рога. |
| + | |||
| + | — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРДА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Човек, който изработва и продава бърда за дървен тъкачен стан. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРДА`РИН</b>, <i>мн.</i> бърда`ри. <i>Остар.</i> Бърдар. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРДА`РКА</b> <i>ж.</i> 1. В миналото — жена, която продава бърда. |
| + | |||
| + | 2. Жена на бърдар. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРДА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бърдар. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРДА`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> В миналото — занаят на бърдар. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪРДЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Барде; стомничка, бардаче. <i>Ах, тая забравена миризма на индрише — толкова я обичах! Тя ми напомняше собата на баба Галунка,.., старите полици с гледжосаните бърдета и | + | <b>БЪРДЕ`</b><sup>1</sup>{{попр|Поставено ударение.}}, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Барде; стомничка, бардаче. <i>Ах, тая забравена миризма на индрише — толкова я обичах! Тя ми напомняше собата на баба Галунка, .., старите полици с гледжосаните бърдета и грънци.</i> А. Гуляшки, ЗР, 204. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪРДЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бърдак. <i>Той се надигна и ги видя. Те бяха две малки бърдета, които смешно мърдаха триъгълните си опашки.</i> Д. Кисьов, Щ, 188. | + | <b>БЪРДЕ`</b><sup>2</sup>{{попр|Добавено ударение.}}, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бърдак. <i>Той се надигна и ги видя. Те бяха две малки бърдета, които смешно мърдаха триъгълните си опашки.</i> Д. Кисьов, Щ, 188. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`РДЕЛ</b> <i>м. Диал.</i> Част от тъкачен стан, на която се поставя бърдото. <i>Турнала платно да таче — / сама е совалкя летела, / сами й бърдел приткавал.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 469. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`РДЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. За местност — който е с неголеми възвишения, бърда; бърдовит (Вл. Георгиев и др., БЕР). |
| − | |||
| − | 1. За местност — който е с неголеми възвишения, бърда; бърдовит (Вл. Георгиев и др., БЕР). | ||
2. За овен — който е със стърчащи нагоре извити рога; виторог (Вл. Георгиев и др., БЕР). | 2. За овен — който е със стърчащи нагоре извити рога; виторог (Вл. Георгиев и др., БЕР). | ||
| − | 3. Обикн. за рог на овен или вол (крава) — който е стърчащ, извит нагоре. <i>Бърдуля бе дребничка на ръст,.. Жълтеникава, с | + | 3. Обикн. за рог на овен или вол (крава) — който е стърчащ, извит нагоре. <i>Бърдуля бе дребничка на ръст, .. Жълтеникава, с тънка шия и едни бърдести рога, чиито върхове още малко щяха да се срещнат и да затворят кръга.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 43. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`РДО</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> бърда`, <i>ср.</i> Издигнато над равнината неголямо възвишение с полегати склонове и обикн. със заоблени очертания: рът, рид. <i>Пътят минаваше през голи поляни, .., после се изкачваше по насрещното бърдо и се губеше из лозята.</i> Ем. Станев, ИК I-II, 176. <i>Прехвърлиле бехме Гълъбец — едно голямо гористо бърдо, което скачва Стара планина със Средна гора.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 29. <i>Самото място Оборище е между две високи бърда в долината.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 404. <i>Провикна са овчар / йот високо бърдо.</i> Нар. пес., СбВСт, 331. |
| − | + | 2. <i>Воен.</i> Кота. | |
| − | + | ◇ <b>Въз бърдо</b>. <i>Диал.</i> Нагоре. | |
| + | |||
| + | <b>Низ бърдо</b>. <i>Диал.</i> Надолу. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`РДО</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> бърда`, <i>ср.</i> Част от тъкачния стан, продълговата назъбена дъска, между чиито зъбци се прокарват нишките на основата и с която се набива вътъкът. <i>Калина разви кросното и пак го нави. Бутна нищелките назад, оправи кученцата, настъпи стъпалата и преметна совалката. Преди да удари бърдото в нишките, над главата й застана Стоян.</i> К. Петканов, П, 41. <i>Откъм кухнята се чуваха бързите удари на бърдото .. Седнала в стана, майка му чевръсто прехвърляше совалката.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 290. <i>Тъкачният стан отново заработи. Бърдото се раздвижи, нишките затрептяха под неговите удари и платът започна да расте без дефект.</i> ВН, 1955, бр. 284, 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРДОВИ`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Бърдест. <i>Бърдовити места.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРДО`КВА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Маруля, салата. <i>Градинарство .. обема сеяние на разни за припитания злакове, .., картофи или барабой, чорбица, копър, кервиз, майданоз, бърдокви.</i> Г. С. Раковски, П I, 68. |
| + | |||
| + | ◇ <b>Тикви и бърдокви!</b> <i>Диал.</i> Нищо и никакви приказки (Ст. Младенов, БТР). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`РЖЕ</b> <i>нареч. Разг.</i> Бързо. <i>Велика .., взе поводите от ръцете на мъжа си и подкара бърже конете.</i> К. Петканов, МЗК, 8. <i>А при последните думи на майка си тя токо сви наведнаж недоповитото дете, грабна го в ръцете си и бърже си тръгна.</i> Т. Влайков, Съч. II, 58. <i>Аз стегнах бърже коня и потеглих за София.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 83. <i>Марко бега през поле широко, / ем си бега, хем си гласом вика: / — Скоро бърже, бре, мой дружина, / де сте, да сте, сега тува да сте!</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 64. • Удвоено <em>бърже-бърже</em>. За усилване. <i>Домакинът и жена му се развъртели, сготвили бърже-бърже, щото имали и щото било най-харно, па сложили софра.</i> Христом. КМ II, 185. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪРЗ</b> и <b>БРЪЗ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се движи с голяма скорост. <i>Противоп.</i> бавен. <i>По-рано той си имал добро конче, дребно наистина, но | + | <b>БЪРЗ</b> и <b>БРЪЗ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се движи с голяма скорост. <i>Противоп.</i> бавен. <i>По-рано той си имал добро конче, дребно наистина, но живо, бяло като лебед и бързо като сърна.</i> Й. Йовков, Разк. I, 238. <i>Полудиви като самите бикове, гаучосите</i> |
| − | |||
Текуща версия към 19:20, 7 април 2014
таблиците, викат разногласа песен; ония, по чиновете, тихо бърборят, сякаш пчели бръмчат. Т. Влайков, Пр I, 160. Най-сетне стигнахме парка. Из алеите — човек до човек .. Цялата тълпа шуми и бърбори, блъска се и напредва. К, 1963, кн. 2, 36. Уплашеното кудкудякане на птиците се смесваше с дивия и гърлен говор на татарите, които непрекъснато бърбореха и се провикваха. Ст. Загорчинов, ДП, 108.
3. Прен. За река, вода — бълбукам, бълболя, бъбля, бъбря. Пролетната гора беше тиха. Пееха птиците, шаваха из храстите живинките й, весело бърбореше поточето. Ст. Станчев, ПЯС, 69. Чучурът печално бърбори в нощта. Ив. Вазов, Съч. II, 35.
БЪРДА`К, мн. -ци, м. Диал. Овен със стърчащи нагоре извити рога.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
БЪРДА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изработва и продава бърда за дървен тъкачен стан.
БЪРДА`РИН, мн. бърда`ри. Остар. Бърдар.
БЪРДА`РКА ж. 1. В миналото — жена, която продава бърда.
2. Жена на бърдар.
БЪРДА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бърдар.
БЪРДА`РСТВО, мн. няма, ср. В миналото — занаят на бърдар.
БЪРДЕ`1*, мн. -та, ср. Диал. Барде; стомничка, бардаче. Ах, тая забравена миризма на индрише — толкова я обичах! Тя ми напомняше собата на баба Галунка, .., старите полици с гледжосаните бърдета и грънци. А. Гуляшки, ЗР, 204.
БЪРДЕ`2*, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бърдак. Той се надигна и ги видя. Те бяха две малки бърдета, които смешно мърдаха триъгълните си опашки. Д. Кисьов, Щ, 188.
БЪ`РДЕЛ м. Диал. Част от тъкачен стан, на която се поставя бърдото. Турнала платно да таче — / сама е совалкя летела, / сами й бърдел приткавал. Нар. пес., СбНУ XLIV, 469.
БЪ`РДЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За местност — който е с неголеми възвишения, бърда; бърдовит (Вл. Георгиев и др., БЕР).
2. За овен — който е със стърчащи нагоре извити рога; виторог (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Обикн. за рог на овен или вол (крава) — който е стърчащ, извит нагоре. Бърдуля бе дребничка на ръст, .. Жълтеникава, с тънка шия и едни бърдести рога, чиито върхове още малко щяха да се срещнат и да затворят кръга. Кр. Григоров, ОНУ, 43.
БЪ`РДО1, мн. бърда`, ср. Издигнато над равнината неголямо възвишение с полегати склонове и обикн. със заоблени очертания: рът, рид. Пътят минаваше през голи поляни, .., после се изкачваше по насрещното бърдо и се губеше из лозята. Ем. Станев, ИК I-II, 176. Прехвърлиле бехме Гълъбец — едно голямо гористо бърдо, което скачва Стара планина със Средна гора. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 29. Самото място Оборище е между две високи бърда в долината. З. Стоянов, ЗБВ I, 404. Провикна са овчар / йот високо бърдо. Нар. пес., СбВСт, 331.
2. Воен. Кота.
◇ Въз бърдо. Диал. Нагоре.
Низ бърдо. Диал. Надолу.
БЪ`РДО2, мн. бърда`, ср. Част от тъкачния стан, продълговата назъбена дъска, между чиито зъбци се прокарват нишките на основата и с която се набива вътъкът. Калина разви кросното и пак го нави. Бутна нищелките назад, оправи кученцата, настъпи стъпалата и преметна совалката. Преди да удари бърдото в нишките, над главата й застана Стоян. К. Петканов, П, 41. Откъм кухнята се чуваха бързите удари на бърдото .. Седнала в стана, майка му чевръсто прехвърляше совалката. Ст. Дичев, ЗС II, 290. Тъкачният стан отново заработи. Бърдото се раздвижи, нишките затрептяха под неговите удари и платът започна да расте без дефект. ВН, 1955, бр. 284, 2.
БЪРДОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Бърдест. Бърдовити места.
БЪРДО`КВА ж. Остар. и диал. Маруля, салата. Градинарство .. обема сеяние на разни за припитания злакове, .., картофи или барабой, чорбица, копър, кервиз, майданоз, бърдокви. Г. С. Раковски, П I, 68.
◇ Тикви и бърдокви! Диал. Нищо и никакви приказки (Ст. Младенов, БТР).
БЪ`РЖЕ нареч. Разг. Бързо. Велика .., взе поводите от ръцете на мъжа си и подкара бърже конете. К. Петканов, МЗК, 8. А при последните думи на майка си тя токо сви наведнаж недоповитото дете, грабна го в ръцете си и бърже си тръгна. Т. Влайков, Съч. II, 58. Аз стегнах бърже коня и потеглих за София. Ив. Вазов, Съч. XII, 83. Марко бега през поле широко, / ем си бега, хем си гласом вика: / — Скоро бърже, бре, мой дружина, / де сте, да сте, сега тува да сте! Нар. пес., СбНУ XLIII, 64. • Удвоено бърже-бърже. За усилване. Домакинът и жена му се развъртели, сготвили бърже-бърже, щото имали и щото било най-харно, па сложили софра. Христом. КМ II, 185.
БЪРЗ и БРЪЗ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се движи с голяма скорост. Противоп. бавен. По-рано той си имал добро конче, дребно наистина, но живо, бяло като лебед и бързо като сърна. Й. Йовков, Разк. I, 238. Полудиви като самите бикове, гаучосите
