Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1048“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>живя ти, а аз седем години — бълнувах за щастие.</i> Р. Стоянов, М, 41. | + | <i>живя ти, а аз седем години — бълнувах за щастие.</i> Р. Стоянов, М, 41. <i>— До колко се обичат, аз не зная, жена ми загатна нещо си, .. — Аз знам навярно от жените, че момичето е влюбено и все сина ти бълнува.</i> Ц. Гинчев, ГК, 160. <i>Тях [нивите] бълнуваше той, те му бяха оживели на сърце. — Да бъда жив — казваше — до петстотин уврата да ги направя.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 266. <i>Легнеше ли, станеше ли, все за нея мислеше, за нея бълнуваше.</i> К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 395. <b>бълнувам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪЛНУ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бълнувам <i>и от</i> бълнувам се. <i>Ако спеше, спеше с чести прекъсвания, с бълнувания.</i> Й. Йовков, ПК, 200. <i>Борис изпадаше ту в пълно безсъзнание, ту в бълнуване и борба с кошмарните призраци.</i> Д. Димов, Т, 540. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪЛНУ`ВАНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Бълнуване. <i>Отровен воздух изново са разпиле у стаята: .. Само едно неразбрано бъбрение и бълнувание са чуваше.</i> Ил. Блъсков, ПБ III, 40. | |
---- | ---- | ||
| − | БЪЛНЯ, - | + | <b>БЪЛНЯ`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв., прех. Диал.</i> Бълнувам (в 1 знач.). <i>Сън съм сънила, мани му, сън съм сънила. / Сън съм бълнила, мани му, сън съм бълнила.</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 45. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЛХА <i>ж.</i> 1. Дребно безкрило насекомо със задни крака, приспособени за скачане, което живее като паразит по човека и животните. Pulex irritans. | + | <b>БЪЛХА`</b> <i>ж.</i> 1. Дребно безкрило насекомо със задни крака, приспособени за скачане, което живее като паразит по човека и животните. Pulex irritans. <i>— Ох, много бях уморен — цяла нощ не мигнах. Като ме нападнаха едни бълхи, кръвчицата ми изсмукаха!</i> К. Петканов, МЗК, 167. <i>Той дълго време не можа да заспи, хапан от бълхи и дървеници.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 116. <i>— Стани, Жар, отърси се братко — рече Янко. — Отърси се в тоя хубав сняг, да събориш от себе си бълхите.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 21. <i>Лято без бълхи не бива.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 259. <i>У сиромаха въшки и бълхи, друго не търси.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184. |
| − | 2. Общо название на насекоми и вредители по растенията. <i>Ленена | + | 2. Общо название на насекоми и вредители по растенията. <i>Ленена бълха.</i> <i>Листна бълха.</i> <i>Житна стеблена бълха.</i> |
| − | — Други (диал.) форми: болва, бъала, бълва, бъйла. | + | ◇ <b>Водна бълха</b>. Малко сладководно раче с прозрачно тяло от разреда хрилоноги, което живее в застояли води. Daphnia. |
| + | |||
| + | > <b>Бая си за (на) бълхи<те></b>. <i>Разг.</i> Недоволен съм и си приказвам, говоря на себе си. <em>Гаврил</em>: <i>Бай Гунчо, какво си приказващ сам?</i> — <em>Гунчо Митин</em>: <i>— Бая си за бълхи.</i> Й. Йовков, А, 7-8. | ||
| + | |||
| + | <b>Бълха <не> ще ме ухапе (бълха ме ухапа)</b>. <i>Разг. Ирон.</i> Не ще понеса (не понесох) чувствителна загуба, не ще пострадам (не пострадах). <i>— Да беше ударил една Идириза, нямаше кой да посегне на парите му. А той взе, че зашепи, и то не с една, а с две шепи! — Бълха дори не го ухапа! — забеляза Бате Коле при един разговор.</i> К. Петканов, СВ, 203. | ||
| + | |||
| + | <b>За (заради) бълхата изгарям юргана (чергата)</b>. <i>Разг.</i> Дребнав, неразумен съм и за маловажни неща жертвам големите. | ||
| + | |||
| + | <b>Надула се бълхата да избълва слива</b>. <i>Разг. Ирон.</i> За някой, който се наема с нещо, без да е необходимо, без нужда. | ||
| + | |||
| + | <b>Потайвам се (спотайвам се / спотая се) като бълха в гащи</b>. <i>Разг.</i> Много старателно се потайвам, (спотайвам). | ||
| + | |||
| + | <b>Пускам / пусна (турям / туря) бълха в ухото</b> <i>някому. Разг.</i> Създавам някому неоснователно безпокойство. | ||
| + | |||
| + | <b>Търся вълна под езика на бълхата</b>. <i>Диал. Ирон.</i> Върша нещо напълно безсмислено. | ||
| + | |||
| + | — Други (диал.) форми: <em>болва`</em>, <em>бъала`</em>, <em>бълва`</em>, <em>бъйла`</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪЛХА`РНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Разг.</i> 1. Помещение с много бълхи. | |
| + | |||
| + | 2. Дреха, завивка, постилка, пълна с бълхи. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪЛХИ`ЦА <i>ж. Умал. от</i> бълха, малка бълха; бълхичка, бълхица. | + | <b>БЪЛХИ`ЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> бълха, малка бълха; бълхичка, бълхица. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЛХИ`ЩЕ, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Увел. от</i> бълха; голяма едра бълха. | + | <b>БЪЛХИ`ЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Увел. от</i> бълха; голяма едра бълха. |
---- | ---- | ||
| − | БЪЛХЛИ`В, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бълшив (в | + | <b>БЪЛХЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бълшив (в 1 знач.) <i>Бълхливо коте.</i> |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪЛХОСЕ`РКА</b> <i>ж. Диал.</i> Бълхосранка. | |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪЛХОСРА`НКА</b> <i>ж. Диал.</i> Следа от бълха върху дреха. <i>Пра, пра, пък бълхосранките личат по ризата.</i> СбНУ XIV, 41. | |
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪЛХО`ТИНА</b> <i>ж. Диал.</i> Оцапано от бълха място на долна дреха. | |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник, 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник, 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪ`ЛША`</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Диал!.</i> Пощя бълхи; бълшевя. <b>бълша се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> | |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪ`ЛШАВ</b>{{попр|Добавено ударение.}},{{попр|Добавяне на интервал.}} -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бълшив (в 1 знач.). | |
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. | — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪЛША`САМ</b>. Вж. <em>бълша`свам</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЪЛША`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>бълша`сам</b>, -аш, <i>св., непрех. Диал.</i> Нападнат съм от бълхи, завъждам бълхи. | ||
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪЛША`СВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бълшасвам. | |
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЪЛШЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бълха; малка бълха, бълхичка. | + | <b>БЪЛШЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бълха; малка бълха, бълхичка. |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪЛШЕВЕ`НЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бълшевя <i>и от</i> бълшевя се. | |
---- | ---- | ||
| − | БЪЛШЕВЯ, - | + | <b>БЪЛШЕВЯ`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв., прех. Диал.</i> Бълша. <b>бълшевя се</b> <i>страд.</i> и <i>възвр.</i> |
| − | |||
| − | |||
| + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. | ||
Текуща версия към 17:03, 7 април 2014
живя ти, а аз седем години — бълнувах за щастие. Р. Стоянов, М, 41. — До колко се обичат, аз не зная, жена ми загатна нещо си, .. — Аз знам навярно от жените, че момичето е влюбено и все сина ти бълнува. Ц. Гинчев, ГК, 160. Тях [нивите] бълнуваше той, те му бяха оживели на сърце. — Да бъда жив — казваше — до петстотин уврата да ги направя. Ц. Церковски, Съч. III, 266. Легнеше ли, станеше ли, все за нея мислеше, за нея бълнуваше. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 395. бълнувам се страд.
БЪЛНУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бълнувам и от бълнувам се. Ако спеше, спеше с чести прекъсвания, с бълнувания. Й. Йовков, ПК, 200. Борис изпадаше ту в пълно безсъзнание, ту в бълнуване и борба с кошмарните призраци. Д. Димов, Т, 540.
БЪЛНУ`ВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бълнуване. Отровен воздух изново са разпиле у стаята: .. Само едно неразбрано бъбрение и бълнувание са чуваше. Ил. Блъсков, ПБ III, 40.
БЪЛНЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. Бълнувам (в 1 знач.). Сън съм сънила, мани му, сън съм сънила. / Сън съм бълнила, мани му, сън съм бълнила. Нар. пес., СбНУ XXV, 45.
БЪЛХА` ж. 1. Дребно безкрило насекомо със задни крака, приспособени за скачане, което живее като паразит по човека и животните. Pulex irritans. — Ох, много бях уморен — цяла нощ не мигнах. Като ме нападнаха едни бълхи, кръвчицата ми изсмукаха! К. Петканов, МЗК, 167. Той дълго време не можа да заспи, хапан от бълхи и дървеници. Ив. Вазов, Съч. XII, 116. — Стани, Жар, отърси се братко — рече Янко. — Отърси се в тоя хубав сняг, да събориш от себе си бълхите. Ем. Станев, ПЕГ, 21. Лято без бълхи не бива. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 259. У сиромаха въшки и бълхи, друго не търси. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184.
2. Общо название на насекоми и вредители по растенията. Ленена бълха. Листна бълха. Житна стеблена бълха.
◇ Водна бълха. Малко сладководно раче с прозрачно тяло от разреда хрилоноги, което живее в застояли води. Daphnia.
> Бая си за (на) бълхи<те>. Разг. Недоволен съм и си приказвам, говоря на себе си. Гаврил: Бай Гунчо, какво си приказващ сам? — Гунчо Митин: — Бая си за бълхи. Й. Йовков, А, 7-8.
Бълха <не> ще ме ухапе (бълха ме ухапа). Разг. Ирон. Не ще понеса (не понесох) чувствителна загуба, не ще пострадам (не пострадах). — Да беше ударил една Идириза, нямаше кой да посегне на парите му. А той взе, че зашепи, и то не с една, а с две шепи! — Бълха дори не го ухапа! — забеляза Бате Коле при един разговор. К. Петканов, СВ, 203.
За (заради) бълхата изгарям юргана (чергата). Разг. Дребнав, неразумен съм и за маловажни неща жертвам големите.
Надула се бълхата да избълва слива. Разг. Ирон. За някой, който се наема с нещо, без да е необходимо, без нужда.
Потайвам се (спотайвам се / спотая се) като бълха в гащи. Разг. Много старателно се потайвам, (спотайвам).
Пускам / пусна (турям / туря) бълха в ухото някому. Разг. Създавам някому неоснователно безпокойство.
Търся вълна под езика на бълхата. Диал. Ирон. Върша нещо напълно безсмислено.
— Други (диал.) форми: болва`, бъала`, бълва`, бъйла`.
БЪЛХА`РНИК, мн. -ци, м. Разг. 1. Помещение с много бълхи.
2. Дреха, завивка, постилка, пълна с бълхи.
БЪЛХИ`ЦА ж. Умал. от бълха, малка бълха; бълхичка, бълхица.
БЪЛХИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от бълха; голяма едра бълха.
БЪЛХЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бълшив (в 1 знач.) Бълхливо коте.
БЪЛХОСЕ`РКА ж. Диал. Бълхосранка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БЪЛХОСРА`НКА ж. Диал. Следа от бълха върху дреха. Пра, пра, пък бълхосранките личат по ризата. СбНУ XIV, 41.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪЛХО`ТИНА ж. Диал. Оцапано от бълха място на долна дреха.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник, 1951.
БЪ`ЛША`, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал!. Пощя бълхи; бълшевя. бълша се страд. и възвр.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЪ`ЛШАВ*,* -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бълшив (в 1 знач.).
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
БЪЛША`САМ. Вж. бълша`свам.
БЪЛША`СВАМ, -аш, несв.; бълша`сам, -аш, св., непрех. Диал. Нападнат съм от бълхи, завъждам бълхи.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪЛША`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бълшасвам.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪЛШЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бълха; малка бълха, бълхичка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БЪЛШЕВЕ`НЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бълшевя и от бълшевя се.
БЪЛШЕВЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. Бълша. бълшевя се страд. и възвр.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
