Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1047“
м (Туй-онуй) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`ЛГАРЩИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Българско национално съзнание и национални особености, обичаи и др. <i>Между високите двукатни къщи „величественото“ минаре се оказа не по-високо от комините и някак чуждо — символ на една умираща идея, спомен от злополучен опит да се затрие българщината с полумесец.</i> Н. Хайтов, ПП, 138. <i>Тия разговори се водеха пред даскала, защото всички знаеха, че той предава уроците на гръцки език, но сърцето му е българско и за българщината го боли повече от всичко друго.</i> Г. Дръндаров, ВЗ, 29. <i>Ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блящукала и в най-мрачните времена.</i> З. Стоянов, I, 43. <i>Една хайдушка поема / .. / изобразява Панчо Инджето като безкористен борец срещу несправедливата и безмилостна турска държава и отмъстител на ограбената българщина.</i> Б. Ангелов, ЛС, 115. |
2. <i>Остар.</i> Съвкупност от българи, които живеят в определено населено място. <i>В последно време българщината в този град [Букурещ] полага грижи за да са проеви в общинский си и училищен живот.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 94. | 2. <i>Остар.</i> Съвкупност от българи, които живеят в определено населено място. <i>В последно време българщината в този град [Букурещ] полага грижи за да са проеви в общинский си и училищен живот.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 94. | ||
| − | 3. <i>Рядко. Остар.</i> Българската земя, страната на българите; Българско, България. <i>Неудържимо е словото на Константин Груев, когато говори за народните работи. Той.. | + | 3. <i>Рядко. Остар.</i> Българската земя, страната на българите; Българско, България. <i>Неудържимо е словото на Константин Груев, когато говори за народните работи. Той .. — говори и по прилепски, и според наложилия му се разнообразен говор на пришълците от всички краища на българщината.</i> Хр. Бръзицов, НЦ, 89. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪЛДЪ`Р</b> <i>неизм. прил.</i> Само в съчет.: <b>От бълдър години</b>. <i>Диал.</i> От отдавна минало време, от незапомнени времена. <i>— Хий, видиш ли там — отвъд тия гори и лесове е Разбой планина. В горите и отколе, от бълдър години шетал Момчил добър юнак.</i> З. Сребров, МСП, 68. <i>От бълдър години останал.</i> |
| − | — Тур. | + | — Тур. bıldır ’миналата година, лани’. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪЛНИ`КАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Разг.</i> 1. За течност — разклащам се, плискам се леко със слаб шум; бълникам се. <i>Колелата вече се въртят бързо. В издутите търбуси на конете бълника изпитата преди тръгване вода.</i> М. Кремен, РЯ, 193. |
| − | |||
| − | 1. За течност — разклащам се, плискам се леко със слаб шум; бълникам се. <i>Колелата вече се въртят бързо. В издутите | ||
| − | 2. <i>Рядко.</i> За вода — тека леко и издавам еднообразен шум: бълбукам. <i>Запушваха с пръст и пясък, с камъни и слама, с нови кълчищни чували затъкваха гърлата на пролуките, през които бълникаше вода | + | 2. <i>Рядко.</i> За вода — тека леко и издавам еднообразен шум: бълбукам. <i>Запушваха с пръст и пясък, с камъни и слама, с нови кълчищни чували затъкваха гърлата на пролуките, през които бълникаше вода.</i> С. Северняк, ОНК, 42. |
3. <i>Прех.</i> Раздвижвам, разклащам леко течност, съд с течност, бълникам се <i>страд.</i> от бълникам в 3 знач. <i>Колбата се бълника в продължение на 10 мин. до пълно утаяване на йодоформа.</i> Ст. Христов и др., РЛУ, 49. | 3. <i>Прех.</i> Раздвижвам, разклащам леко течност, съд с течност, бълникам се <i>страд.</i> от бълникам в 3 знач. <i>Колбата се бълника в продължение на 10 мин. до пълно утаяване на йодоформа.</i> Ст. Христов и др., РЛУ, 49. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪЛНИ`КАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Диал.</i> Бълникам (в 1 знач.). <i>Виното в бъчвата се бълникаше при друсането на колата.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪЛНИ`КАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бълникам <i>и от</i> бълникам се. <i>Към получения ненаситен разтвор се прибавя толкова селитра, че част от нея да остане неразтворена и след продължитело бълникане на епруветката.</i> Хим. VII кл. 14. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪЛНУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., мин. св.,</i> -ах, <i>несв., непрех.</i> и <i>непрех. и</i> (рядко). 1. Говоря обикн. несвързано на сън или в унес обикн. при тежко заболяване. <i>— Как е Росица? .. — Все така е. Ту бълнува, ту дойде на себе си, но изгоря в огън, стопи се — отговори Катя.</i> К. Кръстев. К, 189. <i>Положението му е критическо .. От пет деня нищо не е вкусил. Повече бълнува и пита за мене.</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 185. <i>В палатките на бригадирците е тихо. Чуват се откъслечни хъркания, някъде някой преуморен младеж бълнува нещо неразбрано.</i> Г. Караславов, ПМ, 55-56. <i>Мята се, къса дрехите си, бълнува. „Ей го“. — вика.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 161. <i>Състоянието ми беше тежко една неделя наред и бълнувах ден и нощ.</i> Др. Цанков, ТМ (превод), 175. // Виждам, възприемам{{попр|Отпечатано: „въприемам“.}} невероятни неща на {{попр|Премахнат втори предлог „на“.}} сън или като да съм в сънно състояние или в унес. <i>Когато необикновеният гост излезе, полковникът закрачи нервно из стаята… — Не, не може да бъде — рече на себе си той. — Аз сигурно бълнувам. Гледай ти какво може да излезе от един покер!</i> Св. Минков, Избр. пр, 26. <i>Някой се обади: — Ние просто бълнуваме: няма никакъв овчар, никакви овце.</i> Л. Стоянов, Б, 146. <i>— За каква пита дрънкаш бе, господинчо? — разсърдил се и началникът. — Ти бълнуваш ли? — Я не се прави на ударен! — обади се бай ти Постол. — Кашкавала, дето одеве ти го пратих по момчето, забрави ли?</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 170. <i>Сън сънувала, мамо мари, сън бълнувала / .. / Че ма йоапа [ухапа] шарена змия.</i> Нар. пес., СбВСт, 508. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Говоря неща, които са неосъществими, нереални или несъстоятелни. <i>Да избягаме? .. — Ти бълнуваш, драги. Може да бяга само здравият, болният да си наляга парцалите.</i> Л. Стоянов, X, 86. <i>— За какви акции бълнувате вие? .. С какво ще провеждаме акции, с голи ръце ли? Имаме само шест пушки и два револвера.</i> Д. Ангелов, ЖС, 252. <i>— Цените спадат — прекъсна го студено шуреят. — Търговски маневри! — повтори самоуверено Илия. — Какви маневри бълнуваш, бре? Вестниците отдавна писаха — спадането е в целия свят.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 323. | |
| + | 3. Постоянно мисля или говоря за нещо, което много ме вълнува или силно желая, или за някого, когото обичам; копнея, мечтая за нещо или някого. <i>В един миг само Калин се хвърли право отгоре му, падна връз него, хвана го за ушите — за такъв случай той толкоз беше бълнувал — и го натисна.</i> Й. Йовков. ВАХ, 125. <i>Седем години в щастие</i> | ||
Версия от 00:13, 6 април 2014
БЪ`ЛГАРЩИНА, мн. няма, ж. 1. Българско национално съзнание и национални особености, обичаи и др. Между високите двукатни къщи „величественото“ минаре се оказа не по-високо от комините и някак чуждо — символ на една умираща идея, спомен от злополучен опит да се затрие българщината с полумесец. Н. Хайтов, ПП, 138. Тия разговори се водеха пред даскала, защото всички знаеха, че той предава уроците на гръцки език, но сърцето му е българско и за българщината го боли повече от всичко друго. Г. Дръндаров, ВЗ, 29. Ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блящукала и в най-мрачните времена. З. Стоянов, I, 43. Една хайдушка поема / .. / изобразява Панчо Инджето като безкористен борец срещу несправедливата и безмилостна турска държава и отмъстител на ограбената българщина. Б. Ангелов, ЛС, 115.
2. Остар. Съвкупност от българи, които живеят в определено населено място. В последно време българщината в този град [Букурещ] полага грижи за да са проеви в общинский си и училищен живот. С. Бобчев, ПОС (превод), 94.
3. Рядко. Остар. Българската земя, страната на българите; Българско, България. Неудържимо е словото на Константин Груев, когато говори за народните работи. Той .. — говори и по прилепски, и според наложилия му се разнообразен говор на пришълците от всички краища на българщината. Хр. Бръзицов, НЦ, 89.
БЪЛДЪ`Р неизм. прил. Само в съчет.: От бълдър години. Диал. От отдавна минало време, от незапомнени времена. — Хий, видиш ли там — отвъд тия гори и лесове е Разбой планина. В горите и отколе, от бълдър години шетал Момчил добър юнак. З. Сребров, МСП, 68. От бълдър години останал.
— Тур. bıldır ’миналата година, лани’.
БЪЛНИ`КАМ, -аш, несв., непрех. Разг. 1. За течност — разклащам се, плискам се леко със слаб шум; бълникам се. Колелата вече се въртят бързо. В издутите търбуси на конете бълника изпитата преди тръгване вода. М. Кремен, РЯ, 193.
2. Рядко. За вода — тека леко и издавам еднообразен шум: бълбукам. Запушваха с пръст и пясък, с камъни и слама, с нови кълчищни чували затъкваха гърлата на пролуките, през които бълникаше вода. С. Северняк, ОНК, 42.
3. Прех. Раздвижвам, разклащам леко течност, съд с течност, бълникам се страд. от бълникам в 3 знач. Колбата се бълника в продължение на 10 мин. до пълно утаяване на йодоформа. Ст. Христов и др., РЛУ, 49.
БЪЛНИ`КАМ СЕ несв., непрех. Диал. Бълникам (в 1 знач.). Виното в бъчвата се бълникаше при друсането на колата.
БЪЛНИ`КАНЕ ср. Отгл. същ. от бълникам и от бълникам се. Към получения ненаситен разтвор се прибавя толкова селитра, че част от нея да остане неразтворена и след продължитело бълникане на епруветката. Хим. VII кл. 14.
БЪЛНУ`ВАМ, -аш, несв., мин. св., -ах, несв., непрех. и непрех. и (рядко). 1. Говоря обикн. несвързано на сън или в унес обикн. при тежко заболяване. — Как е Росица? .. — Все така е. Ту бълнува, ту дойде на себе си, но изгоря в огън, стопи се — отговори Катя. К. Кръстев. К, 189. Положението му е критическо .. От пет деня нищо не е вкусил. Повече бълнува и пита за мене. Ив. Вазов, Съч. VII, 185. В палатките на бригадирците е тихо. Чуват се откъслечни хъркания, някъде някой преуморен младеж бълнува нещо неразбрано. Г. Караславов, ПМ, 55-56. Мята се, къса дрехите си, бълнува. „Ей го“. — вика. Й. Йовков, Ж, 1945, 161. Състоянието ми беше тежко една неделя наред и бълнувах ден и нощ. Др. Цанков, ТМ (превод), 175. // Виждам, възприемам* невероятни неща на * сън или като да съм в сънно състояние или в унес. Когато необикновеният гост излезе, полковникът закрачи нервно из стаята… — Не, не може да бъде — рече на себе си той. — Аз сигурно бълнувам. Гледай ти какво може да излезе от един покер! Св. Минков, Избр. пр, 26. Някой се обади: — Ние просто бълнуваме: няма никакъв овчар, никакви овце. Л. Стоянов, Б, 146. — За каква пита дрънкаш бе, господинчо? — разсърдил се и началникът. — Ти бълнуваш ли? — Я не се прави на ударен! — обади се бай ти Постол. — Кашкавала, дето одеве ти го пратих по момчето, забрави ли? Г. Караславов, Избр. съч. II, 170. Сън сънувала, мамо мари, сън бълнувала / .. / Че ма йоапа [ухапа] шарена змия. Нар. пес., СбВСт, 508.
2. Говоря неща, които са неосъществими, нереални или несъстоятелни. Да избягаме? .. — Ти бълнуваш, драги. Може да бяга само здравият, болният да си наляга парцалите. Л. Стоянов, X, 86. — За какви акции бълнувате вие? .. С какво ще провеждаме акции, с голи ръце ли? Имаме само шест пушки и два револвера. Д. Ангелов, ЖС, 252. — Цените спадат — прекъсна го студено шуреят. — Търговски маневри! — повтори самоуверено Илия. — Какви маневри бълнуваш, бре? Вестниците отдавна писаха — спадането е в целия свят. Г. Караславов, Избр. съч. I, 323.
3. Постоянно мисля или говоря за нещо, което много ме вълнува или силно желая, или за някого, когото обичам; копнея, мечтая за нещо или някого. В един миг само Калин се хвърли право отгоре му, падна връз него, хвана го за ушите — за такъв случай той толкоз беше бълнувал — и го натисна. Й. Йовков. ВАХ, 125. Седем години в щастие
