Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/29“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<sfb>
 
<sfb>
преди са служили на картела, сега са третирани като останки от разгромената буржоазия. Работническата класа е мно-rb бдителна към тези буржоазни останки, „взела е курс на ликвидацията им“, не ги допуска до ръководни длъжности. И дори когато ги използва като специалисти, държи ги под контрола не само на Държавна сигурност, но и на партийните и профсъюзни организации. Й тъй нататък.
+
преди са служили на картела, сега са третирани като останки от разгромената буржоазия. Работническата класа е много бдителна към тези буржоазни останки, „взела е курс на ликвидацията им“, не ги допуска до ръководни длъжности. И дори когато ги използва като специалисти, държи ги под контрола не само на Държавна сигурност, но и на партийните и профсъюзни организации. И тъй нататък.
Напразно! Всички тези доводи не бяха убедителни за господарите на Герасим Ранков от картела. Те, при всичката сй джентълменска любезност, по същество го хокаха, че хленчи за трудности и за обективна невъзможност да изпълт нява поставените му задачи. Не вярваха, че в България доларите са престанали да бъдат такъв фактор, с който може да се постига всичко! И отдаваха безсилието на Ранков повече на неговото застаряване, на желанието му да се махне от България и да си заживее спокойно с богатствата, които е натрупал от тях, от картела. Те дори се съмняваха дали не е попаднал под комунистическо'влияние!
+
Напразно! Всички тези доводи не бяха убедителни за господарите на Герасим Ранков от картела. Те, при всичката си джентълменска любезност, по същество го хокаха, че хленчи за трудности и за обективна невъзможност да изпълнява поставените му задачи. Не вярваха, че в България доларите са престанали да бъдат такъв фактор, с който може да се постига всичко! И отдаваха безсилието на Ранков повече на неговото застаряване, на желанието му да се махне от България и да си заживее спокойно с богатствата, които е натрупал от тях, от картела. Те дори се съмняваха дали не е попаднал под комунистическо влияние!
 
Така централата на картела реши да изпрати в България човек, който да докаже на Герасим Ранков, че могат да се организират хора за разузнавателна и саботажна работа. Без да съобщават името на пратеника, те наредиха по радиопредавателя на Ранков да издири къде се намират Лидия Гайарчук и Круна Лерея, да ги снабди с пари и да ги повика в София.
 
Така централата на картела реши да изпрати в България човек, който да докаже на Герасим Ранков, че могат да се организират хора за разузнавателна и саботажна работа. Без да съобщават името на пратеника, те наредиха по радиопредавателя на Ранков да издири къде се намират Лидия Гайарчук и Круна Лерея, да ги снабди с пари и да ги повика в София.
Щом пратеникът на централата пристигна в София, Гет расим Ранков получи ново нареждане — да излезе в еди-кой си ден около обед на разходка по булевард „Руски“ между Ректората на университета и Парка на свободата за среща с емисаря. Срещата да стане много случайно и да бъде кратка — само Ранков да каже къде се намира Лидия Гайарчук или Круна Лерея, за да им служи за връзка.
+
Щом пратеникът на централата пристигна в София, Герасим Ранков получи ново нареждане — да излезе в еди-кой си ден около обед на разходка по булевард „Руски“ между Ректората на университета и Парка на свободата за среща с емисаря. Срещата да стане много случайно и да бъде кратка — само Ранков да каже къде се намира Лидия Гайарчук или Круна Лерея, за да им служи за връзка.
Когато съзря насреща си по булеварда усмихнатия човек* който сполучливо играеше ролята на много изнекадан от случайната среща с някогашен познат, Герасим Ранков едва не извика о,т покруса! Човекът, изпратен за организирането на работата, с която той, Ранков, не можа да се справи, не беше някой непознат, тайнствен англичанин или американец^ а просто Йожи Илел!
+
Когато съзря насреща си по булеварда усмихнатия човек, който сполучливо играеше ролята на много изненадан от случайната среща с някогашен познат, Герасим Ранков едва не извика от покруса! Човекът, изпратен за организирането на работата, с която той, Ранков, не можа да се справи, не беше някой непознат, тайнствен англичанин или американец, а просто Йожи Илел!
 
 
</sfb>
 
</sfb>

Текуща версия към 14:01, 4 април 2014

Страницата е проверена