Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1041“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>верижка до вратата, и като разбра, че е празен, реши да го напълни с вода.</i> Л. Галина, Л, 69. <i>Пихме вода от Каиндерското кладенче .. Оттук съм носил вода с бъкела на дяда Ангела, на мама, на жетварките.</i> А. Каралийчев, С, 57. <i>Трима души водоносци грабнаха стомните и бъкелите, .., напълниха ги от сенчестия извор и задъхани се върнаха на постата.</i> К. Петканов, ЗлЗ, 130. <i>Неколцина от бежанците проникнаха до самата Цалапица. Там, .., натовариха .. няколко коня с хляб и бъкли в вода.</i> Г. Караиванов, П, 60. |
| − | 2. Количеството вода, което се вмества, съдържа в такъв съд. <i>Излей един бъкел и огънят ще угасне. | + | 2. Количеството вода, което се вмества, съдържа в такъв съд. <i>Излей един бъкел и огънят ще угасне.</i> △ <i>Кацата е почти пълна с вода, но излей още един-два бъкела.</i> |
| − | + | — От ит. boccale ’буркан, стъкленица’. — Други (диал.) форми: <em>бъ`къл</em>, <em>бъ`кял</em>, <em>бъ`кал</em>, <em>бъ`кил</em>, <em>боко`л</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЪ`КЕЛ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Мехур, който се образува в локва при силен, продължителен дъжд. <i>А дъждът все плиска, и подскачат / бъкели по локвите събрани.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 42. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЪ`КЕЛ</b><sup>3</sup> <i>м.</i> Само в съчет.: <b>Не зная (не разбирам) <нито> бъкел</b> <i>от нещо. Разг.</i> Пълен невежа съм в някаква област. <i>Бъкел не знае български, ама харно момче се види.</i> Й. Йовков, Разк. I, 207. <i>— Ха така, докторче! — подскачаше ми Беро, който, без да разбира бъкел немски, удивително точно схващаше всички нюанси на разговора.</i> Н. Антонов, ВОМ, 39. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЪ`КЕЛЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бъкел; малък бъкел. <i>В това време един другоселец беше стъпил на два камъка току до водата на извора и наливаше малко бъкелче.</i> Г. Караславов, СИ, 39-40. | ||
| − | + | — Друга (диал.) форма: <em>бъ`кълче</em>. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БЪКЛЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бъкел; бъкелче, бъкленце. <i>На прощавка с горянина пихме студена вода от бъклето, което младата дърварка, .., напълни от близкия леден извор.</i> Ст. Станчев, HP, 73. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЪКЛЕ`НЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бъкле. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>БЪ`КЛИЦА</b> <i>ж.</i> 1. Плосък кръгъл дървен съд подобен на бутилка, изработен на струг, от които се пие вино обикн. на селски сватби, погребения, народни празници и под. <i>Потеглили. Най-напред гайдарят, след него канениците с бъклици в ръце, че деверът с булката от лява страна и отдясно с херугвица.</i> П. Росен, ВПШ, 162. <i>Неда вдовицата го дарила с нова-новеничка риза, .., Ивановите снахи му занесли ядене и бъклица вино{{попр|Отпечатано: „видо“.}} да помене свекъра им.</i> Чудомир, Избр. пр., 293. <i>За народната трапеза в училищния двор бяха подкладени казаните с десетина заклани овни, а невестите час по час внасяха шишета със сливовица и бъклици с вино от Тракия.</i> А. Каралийчев, С, 294. <i>Среща ни сватба идеше: / най-напред кума вървеше, кума бъклица носеше.</i> Нар. пес., СбНУ XXVII, 194. <i>„Либе убава Калино! / А ся убаве премени, / па убаве ся натруфи, / ..,/ па налей злата бъклица / с това ли вино червено, / та накалесай, Калино, / сичката моя роднина.</i> Нар. пес., СбБрМ, 188. | ||
| − | + | 2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. <i>Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 82-83. | |
| − | + | ◇ <b>Бъклица ли чакаш</b>. <i>Разг.</i> Специална покана ли очакваш. | |
| − | + | <b>С бъклица</b>, <em>каня</em> (<em>калесвам</em>). <i>Разг.</i> Специално, нарочно (каня, калесвам). — <i>С бъклица да бях те калесал, пак тъй навреме нямаше да ми дойдеш!… За сина, за моя син ще ни посвириш днеска!</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 72. | |
| − | + | — От ит. boccale ’буркан, стъкленица’. Друга (диал.) форма: <em>бе`клица</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЪКЛИЧА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Човек, който изработва и продава бъклици. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЪКЛИЧА`РКА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Диал.</i> Мома, която кани с бъклица на годеж, сватба, кръщене; калесница (Т. Панчев, РБЯд). | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
2. <i>Диал.</i> Жена, изпратена да иска мома за женене; сватовница, сватя, годежарка (Н. Геров, РБЯ). | 2. <i>Диал.</i> Жена, изпратена да иска мома за женене; сватовница, сватя, годежарка (Н. Геров, РБЯ). | ||
3. Жена на бъкличар. | 3. Жена на бъкличар. | ||
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЪКЛИЧА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с бъкличар и с бъкличарство. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЪКЛИЧА`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занаят на бъкличар. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЪ`КЛИЧКА</b> <i>ж. Умал: от</i> бъклица. <i>„Либе Петкано, Петкано, / млада ми, млада джелепке, / утрина рано да станеш: / бели ръкаве засучи, / кисело тесто замеси, / секакви манджи наготви, / .. / земи си жлъта бъкличка, / покани сички роднини, / че ще си госте да сбера!“</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 117. <i>Налей желта бъкличка, / с ройно вино червено, / че калесай, калесай / твойта майка и мойта.</i> Нар. пес., СбГЯ, 124. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЪ`КНА</b><sup>1</sup> Вж. <em>бъквам</em>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЪ`КНА</b><sup>2</sup>. Вж. <em>бъквам</em><sup>2</sup> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЪЛБО`ЛЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бълболя; бъблене, бъбрене, бълбочене,бълбукане, бълботене. <i>Реката започна да се стеснява, бреговете й се издигаха и водата с глухо бълболене се плъзгаше бързо между надвиснали върби и тънки трепетлики.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 49. <i>Някъде високо в планината прошумоляха гъстите зелени гори и техният тих и спокоен шепот потъна в неспокойното бълболене на палавата река…</i> Г. Караславов, С, 76. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>БЪЛБО`ЛЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв.</i> 1. <i>Непрех.</i> За река, поток и др. — тека, като издавам тих, еднообразен, равномерен шум без прекъсване; бъбля, бъбря, бълбоча, бълбукам. <i>На честите бързеи водата беше</i> | |
| − | |||
Текуща версия към 21:32, 3 април 2014
верижка до вратата, и като разбра, че е празен, реши да го напълни с вода. Л. Галина, Л, 69. Пихме вода от Каиндерското кладенче .. Оттук съм носил вода с бъкела на дяда Ангела, на мама, на жетварките. А. Каралийчев, С, 57. Трима души водоносци грабнаха стомните и бъкелите, .., напълниха ги от сенчестия извор и задъхани се върнаха на постата. К. Петканов, ЗлЗ, 130. Неколцина от бежанците проникнаха до самата Цалапица. Там, .., натовариха .. няколко коня с хляб и бъкли в вода. Г. Караиванов, П, 60.
2. Количеството вода, което се вмества, съдържа в такъв съд. Излей един бъкел и огънят ще угасне. △ Кацата е почти пълна с вода, но излей още един-два бъкела.
— От ит. boccale ’буркан, стъкленица’. — Други (диал.) форми: бъ`къл, бъ`кял, бъ`кал, бъ`кил, боко`л.
БЪ`КЕЛ2, мн. -и, м. Диал. Мехур, който се образува в локва при силен, продължителен дъжд. А дъждът все плиска, и подскачат / бъкели по локвите събрани. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 42.
БЪ`КЕЛ3 м. Само в съчет.: Не зная (не разбирам) <нито> бъкел от нещо. Разг. Пълен невежа съм в някаква област. Бъкел не знае български, ама харно момче се види. Й. Йовков, Разк. I, 207. — Ха така, докторче! — подскачаше ми Беро, който, без да разбира бъкел немски, удивително точно схващаше всички нюанси на разговора. Н. Антонов, ВОМ, 39.
БЪ`КЕЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бъкел; малък бъкел. В това време един другоселец беше стъпил на два камъка току до водата на извора и наливаше малко бъкелче. Г. Караславов, СИ, 39-40.
— Друга (диал.) форма: бъ`кълче.
БЪКЛЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бъкел; бъкелче, бъкленце. На прощавка с горянина пихме студена вода от бъклето, което младата дърварка, .., напълни от близкия леден извор. Ст. Станчев, HP, 73.
БЪКЛЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от бъкле.
БЪ`КЛИЦА ж. 1. Плосък кръгъл дървен съд подобен на бутилка, изработен на струг, от които се пие вино обикн. на селски сватби, погребения, народни празници и под. Потеглили. Най-напред гайдарят, след него канениците с бъклици в ръце, че деверът с булката от лява страна и отдясно с херугвица. П. Росен, ВПШ, 162. Неда вдовицата го дарила с нова-новеничка риза, .., Ивановите снахи му занесли ядене и бъклица вино* да помене свекъра им. Чудомир, Избр. пр., 293. За народната трапеза в училищния двор бяха подкладени казаните с десетина заклани овни, а невестите час по час внасяха шишета със сливовица и бъклици с вино от Тракия. А. Каралийчев, С, 294. Среща ни сватба идеше: / най-напред кума вървеше, кума бъклица носеше. Нар. пес., СбНУ XXVII, 194. „Либе убава Калино! / А ся убаве премени, / па убаве ся натруфи, / ..,/ па налей злата бъклица / с това ли вино червено, / та накалесай, Калино, / сичката моя роднина. Нар. пес., СбБрМ, 188.
2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството. Ив. Вазов, Съч. XXII, 82-83.
◇ Бъклица ли чакаш. Разг. Специална покана ли очакваш.
С бъклица, каня (калесвам). Разг. Специално, нарочно (каня, калесвам). — С бъклица да бях те калесал, пак тъй навреме нямаше да ми дойдеш!… За сина, за моя син ще ни посвириш днеска! Г. Караславов, Избр. съч. II, 72.
— От ит. boccale ’буркан, стъкленица’. Друга (диал.) форма: бе`клица.
БЪКЛИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изработва и продава бъклици.
БЪКЛИЧА`РКА ж. 1. Диал. Мома, която кани с бъклица на годеж, сватба, кръщене; калесница (Т. Панчев, РБЯд).
2. Диал. Жена, изпратена да иска мома за женене; сватовница, сватя, годежарка (Н. Геров, РБЯ).
3. Жена на бъкличар.
БЪКЛИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с бъкличар и с бъкличарство.
БЪКЛИЧА`РСТВО, мн. няма, ср. Занаят на бъкличар.
БЪ`КЛИЧКА ж. Умал: от бъклица. „Либе Петкано, Петкано, / млада ми, млада джелепке, / утрина рано да станеш: / бели ръкаве засучи, / кисело тесто замеси, / секакви манджи наготви, / .. / земи си жлъта бъкличка, / покани сички роднини, / че ще си госте да сбера!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 117. Налей желта бъкличка, / с ройно вино червено, / че калесай, калесай / твойта майка и мойта. Нар. пес., СбГЯ, 124.
БЪ`КНА1 Вж. бъквам.
БЪ`КНА2. Вж. бъквам2
БЪЛБО`ЛЕНЕ ср. Отгл. същ. от бълболя; бъблене, бъбрене, бълбочене,бълбукане, бълботене. Реката започна да се стеснява, бреговете й се издигаха и водата с глухо бълболене се плъзгаше бързо между надвиснали върби и тънки трепетлики. Ст. Загорчинов, ЛСС, 49. Някъде високо в планината прошумоляха гъстите зелени гори и техният тих и спокоен шепот потъна в неспокойното бълболене на палавата река… Г. Караславов, С, 76.
БЪЛБО`ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Непрех. За река, поток и др. — тека, като издавам тих, еднообразен, равномерен шум без прекъсване; бъбля, бъбря, бълбоча, бълбукам. На честите бързеи водата беше
