Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1040“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 3 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>прикрит в гъстите клони на един бъзов храст, сложи пушката настрана и се притаи там, разчитайки, че кошутата ще се върне.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 98. <i>Навред из плета се зеленееха бурени: лапад, бучиниш, репей и големи бъзови шубраци.</i> Г. Русанов, ИТБ, 39. <i>— Изчукай бъзови листа и ги натрий, рече пчеларят, от него минава; аз тъй церя.</i> Ц. Гинчев, ГК, 197. <i>Всякому са познати благотворните действия на бъзовий, на липовий, .., на слязовий и на рутовий цвят и пр.</i> Д. Мутев, ЕИ, 111. <i>Болният трябува да са храни само с мляко, да вари бъзовата втора бяла кора, да пие от водата й секи ден.</i> Ив. Богоров, СЛ, 80. |
| + | |||
| + | 2. Който е направен, приготвен от цвета, плода или дървесината на растението бъз. <i>Кръстю се извърна мъчително, бутна бързо и несръчно паничката с бъзовия чай и стана.</i> Г. Караславов, ОХ III, 478. <i>Бъзов мармелад.</i> <i>Бъзов гребен.</i> <i>Бъзов сок.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪЗО`ВИНА</b> <i>ж. Диал.</i> 1. Бъз (в 1 и 4 знач.). <i>Двете момичета седнаха в бъзовината и широките перести листа така ги покриха, та и главите им не се виждаха.</i> Ем. Коралов, ДП, 156. <i>Заветно и скритно място било тогава тук — само гъстак. Но пак опивала мащерката, пак тежко дъхала бъзовината…</i> Ст. Станчев, HP, 41. | |
| + | |||
| + | 2. Отрязана пръчка от бъз; бъзовица. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪ`ЗОВИЦА</b> <i>ж. Разг.</i> Бъзова пръчка; бъзовина. | |
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>бо`зовица</em>. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪЗО`ВЛЯК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал. Събир.</i> Бъзак (в 3 знач.); бъзоляк. <i>Вечер дойде Бальо се` си пиян дойде, / па се сваля Бальо по бъзовляците, / по бъзовляците и по копривляците.</i> Нар. пес., СбНУ XLI, 401. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪЗОЛЯ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал. Събир.</i> Бъзак (в 3 знач.); бъзовляк. <i>Избрах си най-високия връх откъм източната страна .. За да се стигне до подножието му, трябваше да се прегази реката, да се минат няколко пояса от обрасли с бъзоляк и трънаци ровове.</i> О. Василев, ЖБ, 284. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪЗУ`НЯК</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> 1. Бъзе (в 1 знач.); бъзак. <i>Разфърляни камъни и тухли из храстите, пръснат цимент, който се белее из пусталите треви, бъзуняци и буренаци, любими растения на пустоша и на развалините, остаят от всичко онова, което било хубаво и велико на древната столица.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 29. | |
| + | |||
| + | 2. Бучиниш. | ||
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>бъзду`няк</em>. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪЗУ`НЯК</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Майски бръмбар. <i>Бъзунякът, кат варкал, спрял се и я попитал: „Що плачеш Кума Лисо?“</i> Нар. прик., СбНУ XXXVIII, 171. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪ`КАЛЕЦ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Синчец. <i>Стоя той през есента, прекара и зимата, но като се запролети, цъфна синият бъкалец и почна да му развява перчема беломоpeцът, взе да го не сдържа на едно място.</i> Чудомир, Избр. пр, 13. | |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>бъ`клец</em>. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪ`КАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> 1. Мушкам, въвирам нещо някъде; пъхам. <i>Бъкай, кое де завърнеш.</i> Н. Геров, РБЯ I, 91. | |
| − | |||
| − | 1. Мушкам, въвирам нещо някъде; пъхам. <i>Бъкай, кое де завърнеш.</i> Н. Геров, РБЯ I, 91. | ||
2. Давам някому нещо с измама или, което той не иска; пробутвам, тикам, бутам. | 2. Давам някому нещо с измама или, което той не иска; пробутвам, тикам, бутам. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪ`КАМ СЕ</b> <i>несв. непрех. Диал.</i> Мушкам се, завирам се някъде; пъхам се. | |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪ`КАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв., непрех. Разг.</i> 1. Вря с еднообразен шум; клокам, клокотя. <i>Бобът бъка в гърнето на огъня.</i> | |
| − | + | 2. За животни, хора и др. — намирам се в голямо количество в ограничено пространство и се движа в него безредно. <i>В една капка само от тая вода, турена под микроскопа, се виждат да бъкат милиарди микроби.</i> Й. Йовков, М, 33. <i>— Два пъти да хвърлиш, стига [риба].</i> <i>Цяло село ще нахраниш. — Брей! — Тъй му е думата. Ама бъкат, ви казвам, бъкат.</i> Ст. Чилингиров, РК, 157. • Обр. <i>Мисли една подир друга бъкат в мойта глава.</i> Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 16, 6. | |
| − | + | 3. С предл. <em>от</em>. За място, пространство — изпълнен съм, препълнен съм с множество хора, животни, предмети и под.; гъмжа. <i>Планините бъкаха от въоръжени банди, с всеки нов ден положението ставаше все по-натегнато.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 294. <i>На плажа почнах да ходя по-рядко, .. избягвах и новия ресторант, макар че тия места просто бъкаха от момчета и момичета.</i> Ат. Мандаджиев, БЦР, 11. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪ`КАНЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бъкам<sup>1</sup> <i>и от</i> бъкам се. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪ`КАНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> бъкам<sup>2</sup>; клокане, клокотене. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪ`КВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв.</i>; <b>бъ`кна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех. Диал.</i> Мушвам, пъхвам нещо някъде. <i>„Почакай ме тука малко, нъ без шум“ — и бъкнал Кърджали в градината, заключил врачката.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 25. <i>Бъкнах кърпата в пазуха.</i> Н. Геров, РБЯ I, 91. <b>бъквам се</b>, <b>бъкна се</b> <i>страд.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪ`КВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бъ`кна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Разг.</i> Бъкам<sup>2</sup> еднократно, за кратко време; клоквам. <i>Щом бъкне водата, спри я.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪ`КВАНЕ</b><sup>1</sup> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бъквам<sup>1</sup> <i>и от</i> бъквам се; мушване, пъхане. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪ`КВАНЕ</b><sup>2</sup> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> бъквам<sup>2</sup>; клокване. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БЪ`КЕЛ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -и, (рядко) -кли, <i>м.</i> 1. Плосък дървен съд за вода с две дъна и две чучурки за носене и пиене на вода. <i>Момчето остана в колибата самичко .. Надигна тежкия дъбов бъкел, който висеше на желязна</i> | |
| − | |||
Текуща версия към 17:37, 3 април 2014
прикрит в гъстите клони на един бъзов храст, сложи пушката настрана и се притаи там, разчитайки, че кошутата ще се върне. Ем. Станев, ПЕГ, 98. Навред из плета се зеленееха бурени: лапад, бучиниш, репей и големи бъзови шубраци. Г. Русанов, ИТБ, 39. — Изчукай бъзови листа и ги натрий, рече пчеларят, от него минава; аз тъй церя. Ц. Гинчев, ГК, 197. Всякому са познати благотворните действия на бъзовий, на липовий, .., на слязовий и на рутовий цвят и пр. Д. Мутев, ЕИ, 111. Болният трябува да са храни само с мляко, да вари бъзовата втора бяла кора, да пие от водата й секи ден. Ив. Богоров, СЛ, 80.
2. Който е направен, приготвен от цвета, плода или дървесината на растението бъз. Кръстю се извърна мъчително, бутна бързо и несръчно паничката с бъзовия чай и стана. Г. Караславов, ОХ III, 478. Бъзов мармелад. Бъзов гребен. Бъзов сок.
БЪЗО`ВИНА ж. Диал. 1. Бъз (в 1 и 4 знач.). Двете момичета седнаха в бъзовината и широките перести листа така ги покриха, та и главите им не се виждаха. Ем. Коралов, ДП, 156. Заветно и скритно място било тогава тук — само гъстак. Но пак опивала мащерката, пак тежко дъхала бъзовината… Ст. Станчев, HP, 41.
2. Отрязана пръчка от бъз; бъзовица.
БЪ`ЗОВИЦА ж. Разг. Бъзова пръчка; бъзовина.
— Друга (диал.) форма: бо`зовица.
БЪЗО`ВЛЯК, мн. -ци, м. Диал. Събир. Бъзак (в 3 знач.); бъзоляк. Вечер дойде Бальо се` си пиян дойде, / па се сваля Бальо по бъзовляците, / по бъзовляците и по копривляците. Нар. пес., СбНУ XLI, 401.
БЪЗОЛЯ`К, мн. -ци, м. Диал. Събир. Бъзак (в 3 знач.); бъзовляк. Избрах си най-високия връх откъм източната страна .. За да се стигне до подножието му, трябваше да се прегази реката, да се минат няколко пояса от обрасли с бъзоляк и трънаци ровове. О. Василев, ЖБ, 284.
БЪЗУ`НЯК1, мн. -ци, м. Диал. 1. Бъзе (в 1 знач.); бъзак. Разфърляни камъни и тухли из храстите, пръснат цимент, който се белее из пусталите треви, бъзуняци и буренаци, любими растения на пустоша и на развалините, остаят от всичко онова, което било хубаво и велико на древната столица. Ив. Вазов, Съч. XIV, 29.
2. Бучиниш.
— Друга форма: бъзду`няк.
БЪЗУ`НЯК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Майски бръмбар. Бъзунякът, кат варкал, спрял се и я попитал: „Що плачеш Кума Лисо?“ Нар. прик., СбНУ XXXVIII, 171.
БЪ`КАЛЕЦ, мн. няма, м. Диал. Синчец. Стоя той през есента, прекара и зимата, но като се запролети, цъфна синият бъкалец и почна да му развява перчема беломоpeцът, взе да го не сдържа на едно място. Чудомир, Избр. пр, 13.
— Друга форма: бъ`клец.
БЪ`КАМ1, -аш, несв., прех. Диал. 1. Мушкам, въвирам нещо някъде; пъхам. Бъкай, кое де завърнеш. Н. Геров, РБЯ I, 91.
2. Давам някому нещо с измама или, което той не иска; пробутвам, тикам, бутам.
БЪ`КАМ СЕ несв. непрех. Диал. Мушкам се, завирам се някъде; пъхам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БЪ`КАМ2, -аш, несв., непрех. Разг. 1. Вря с еднообразен шум; клокам, клокотя. Бобът бъка в гърнето на огъня.
2. За животни, хора и др. — намирам се в голямо количество в ограничено пространство и се движа в него безредно. В една капка само от тая вода, турена под микроскопа, се виждат да бъкат милиарди микроби. Й. Йовков, М, 33. — Два пъти да хвърлиш, стига [риба]. Цяло село ще нахраниш. — Брей! — Тъй му е думата. Ама бъкат, ви казвам, бъкат. Ст. Чилингиров, РК, 157. • Обр. Мисли една подир друга бъкат в мойта глава. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 16, 6.
3. С предл. от. За място, пространство — изпълнен съм, препълнен съм с множество хора, животни, предмети и под.; гъмжа. Планините бъкаха от въоръжени банди, с всеки нов ден положението ставаше все по-натегнато. А. Страшимиров, Съч. V, 294. На плажа почнах да ходя по-рядко, .. избягвах и новия ресторант, макар че тия места просто бъкаха от момчета и момичета. Ат. Мандаджиев, БЦР, 11.
БЪ`КАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бъкам1 и от бъкам се.
БЪ`КАНЕ2, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от бъкам2; клокане, клокотене.
БЪ`КВАМ1, -аш, несв.; бъ`кна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Мушвам, пъхвам нещо някъде. „Почакай ме тука малко, нъ без шум“ — и бъкнал Кърджали в градината, заключил врачката. Ст. Ботьов, К (превод), 25. Бъкнах кърпата в пазуха. Н. Геров, РБЯ I, 91. бъквам се, бъкна се страд.
БЪ`КВАМ2, -аш, несв.; бъ`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Бъкам2 еднократно, за кратко време; клоквам. Щом бъкне водата, спри я.
БЪ`КВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от бъквам1 и от бъквам се; мушване, пъхане.
БЪ`КВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от бъквам2; клокване.
БЪ`КЕЛ1, мн. -и, (рядко) -кли, м. 1. Плосък дървен съд за вода с две дъна и две чучурки за носене и пиене на вода. Момчето остана в колибата самичко .. Надигна тежкия дъбов бъкел, който висеше на желязна
