Page:RBE Tom1.djvu/1015

блесналата на слънцето кубическа сграда на военноморската база в N. С. Чернишев, ВМ, 27.

2. Рътлина, бърдо.

3. Предна част, връх на обувка; нос. Така изпод тия алияти обущата излизаха гиздави, лъскави, с жълти железца на буруните. Д. Немиров, Б, 81.

— Тур. burun.

---

БУРУНДЖУ`К, мн. -ци, м. Диал. 1. Сурова коприна. Е говори войводата: / „О ти моме, малко моме! / Не прилегаш за каурка, / тук прилегаш за кадина, / на диван горе да седиш / и бурунджук да си предеш.“ Нар. пес., СбБрМ, 420.

2. Копринено платно. Неда ткае тенко платно, / тенко платно, бял бурунджук. Нар. пес., СбБрМ, 359. Се облече малка Стана / кошулята копринена, / ръкавето бял бурунджук, / върз кошуля сина сая. Нар. пес., СбБрМ, 422.

3. Като прил. За коприна — сурова, естествена. Тотка на порти стоеше, бурунджук свила предеше. Нар. пес., СбНУ XLI, 401.

— От тур. bürüncük.

---

БУРУНДЖУ`ЧЕН, -а, -о, мн. -и;* -чна, -чно, мн. -чни, прил. Диал. Направен от бурунджук; копринен, свилен. Под чепкеня се видеше бяла, къдрава, тънка бурунджучена риза с широки ръкави, на които нежното платно трепепеше като паяжина и през него му се видеха белите ръце. Ц. Гинчев, ГК, 376. Бурунджучни дарове.

---

БУРХАНИ`Я ж. Диал. Бурения. Обикновено Станка вареше по шепа фасул и цяла тенджера кисело зеле, слагаше по няколко капки мазнинка, колкото да се размаже червеният пипер, за да помътнее бурханията. Г. Караславов, ОХ II, 490.

---

БУРЧА`К, мн. няма, м. Диал. 1. Вид едногодишно фуражно растение от семейство бобови, с бели цветове и плод във форма на зърна в шушулка; уров. Vicia ervilia.

2. Ситна смес за храна на добитък; ярма.

— Тур. buçak ’грах’. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

---

БУ`РЯ ж. 1. Много силен, стихиен вятър, обикн. придружен с дъжд, гръмотевици и светкавици, а понякога със сняг. Наоколо притъмня, светна се и гърмът продъни небесата. Бурята се разрази с цялата си сила. Дъждът плисна внезапно. Ем. Станев, ИК I-II, 10. Бурята беснееше немилостиво, и старецът едвам се задържа на краката си под напора на студения вятър. Елин Пелин, Съч. III, 78. Излезе буря. Дърветата на двора шумяха и в тъмните стъкла, плискани от дъжда, от време на време нещо проблясваше. Й. Йовков, Разк. II, 122. Буря се изви, гръм удари — и мощният дъб биде повален. Т. Влайков, Съч. III, 147. // Силно раздвижване на морската водна маса, причинено от силен вятър, при което се получават високи, големи вълни. Беснее бурята и в пустий бряг / вълните буйно блъскат се, реват. К. Величков, ПССъч. II, 112. Изведнъж ся подигнала страшна буря на морето, която ударила о скалите кораба и разбила го. С. Радулов, НД, 108-109.

2. Прен. Поет. Обикн. с предл. на, от. Изблик на неудържимо чувство на радост, възторг, мъка, негодувание и под., обикн. едновременно у много хора. Ръкоплясканията се умножиха, усилиха се, някой извика „ура“. След миг дворът гърмеше от многогласната буря на радостта. Ем. Манов, ДСР, 471. Като каза тия думи, избухна буря от възторжени викове и ръкопляскания. Елин Пелин, ЯБЛ, 42. Буря от негодувание се вдигнала против Верешчагина заради картините му „Окръжили са ни“, „Преследват ни“ и особено „Забравен“. Худ., 1909, кн. 7, 15. Дамян отново седна на стола. Той реши да почака известно време, докато премине бурята. Не е много хубаво, дето мъж и жена се карат на Димитровден. К. Петканов, ДЧ, 272. През това време видях се и с Ботева .. По-после повдигнал страшна буря против себе си от страна на браилското общество. Ив. Вазов, Съч. VII, 166.

3. Прен. Поет. Силно душевно вълнение, предизвикано от конфликт на чувства, мисли, обикн. тревожни, мъчителни. Да беше турчинът по-внимателен, той би забелязал в погледа й, .. опустошителната дива сила на бурята в душата й и късите, мрачни затишия на тая страшна буря. Д. Талев, И, 431. Буря се подигаше в душата му. Й. Йовков, Ж, 1945, 167. От мойта обич видиш ти зарите, / що осияват моето лице, / но ти не видиш бурите, тъгите, / кои раздират моето сърце. К. Величков, ПССъч. II, 5.

4. Прен. Поет. Силни преживявания, приключения, премеждия, беди в живота на някого. Бурите не бяха прекършили този ветеран, кален в народните борби. К. Митев, ПБ, 335. — Кой знае, може би бурите, които преживях на фронта, да са ми спечелили нещо, което едва сега виждам. Д. Немиров, ДР, 64. Мила дружка ми заспала… / Спи ми, пиле, спи ми, агне, спи, почивай. / Забрави в живота бурите горчиви. П. Р. Славейков, В, 23. Повикаха и нас, бунтовниците. Разбрахме веднага, че буря висеше над главите ни… Пръчките запращяха по месата ни. Ив. Вазов, Съч. X, 165.

5. Прен. Поет. Голямо обществено вълнение; бунт, размирици, междуособици. Но Александър с тая женитба готви бъдещи бури за царството, разцеплението му, междуособия опасни! Ив. Вазов, Съч. XX, 180. Мнозина вече люде, дори и сред тия, които стояха по-далеко от революционното брожение, усещаха с мисъл и със сърце, че над цяла Македония се надигаше буря. Д. Талев, И, 436. Ний се родихме в дни на бури / и посред бурите растем, / и посред бури в блян лазурен / за слънце няма ний да спрем! С.