Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/990“
Mister sou (беседа | приноси) м (Мио) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>часа изгориха селцето, изравниха го в буквалния смисъл на думата със земята.</i> П. Динеков, С, 1952, кн. 2, 184-185. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БУКВАЛИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Възприемам, схващам, тълкувам нещо буквално, в пряк, конкретен, а не в преносен смисъл, буквализирам се <i>страд.</i> | + | <b>БУКВАЛИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Книж.</i> Възприемам, схващам, тълкувам нещо буквално, в пряк, конкретен, а не в преносен смисъл, <b>буквализирам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БУКВАЛИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> буквализирам <i>и от</i> буквализирам се. | <b>БУКВАЛИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> буквализирам <i>и от</i> буквализирам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУКВАЛИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с буквализиране. <i> | + | <b>БУКВАЛИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с буквализиране. <i>Буквалистко тълкуване.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БУКВА`ЛНО</b> <i>нареч.</i> 1. Точно, без изменение, дословно (за нещо казано или написано). <i>Аз нямах куража да преведа буквално скромното желание на бай Ганя.</i> Ал. Константинов, БГ, 38. <i>Авторът му,.., се | + | <b>БУКВА`ЛНО</b> <i>нареч.</i> 1. Точно, без изменение, дословно (за нещо казано или написано). <i>Аз нямах куража да преведа буквално скромното желание на бай Ганя.</i> Ал. Константинов, БГ, 38. <i>Авторът му, .., се обръщаше към мене със следните думи — аз ги предавам буквално: „Когато се видяхме в градината, аз знам какво ви каза г. Ц.“</i> Ив. Вазов, Съч. X, 148-149. <i>Опитайте се да разберете, например, песента „На брегът“. Аз я преведох, без да я разбера. Но преведох я точно и буквално.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. V, 112. |
| − | 2. В точното значение на думата, без преувеличение или не в преносен, а в пряк смисъл. <i>Възлязохме на Сталинградския | + | 2. В точното значение на думата, без преувеличение или не в преносен, а в пряк смисъл. <i>Възлязохме на Сталинградския Мамаев курган. Тръгнахме по алеята, където златистият пясък е буквално почернял от парчетата на бомби, снаряди, мини.</i> А. Каралийчев, С, 145. <i>— Да се запали станцията и да се избият всички непокорни! Заповедта беше изпълнена буквално. Около зданието запищяха куршуми и след няколко минути то пламна.</i> Л. Стоянов, Б, 121. |
3. За подчертаване на действителен факт. <i>Буквално накуп няколко моряци и стражари размахваха юмруци и се блъскаха по лицата, в коремите, в краката.</i> Д. Добревски, БКН, 11. | 3. За подчертаване на действителен факт. <i>Буквално накуп няколко моряци и стражари размахваха юмруци и се блъскаха по лицата, в коремите, в краката.</i> Д. Добревски, БКН, 11. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУКВА`ЛНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> буквален. <i>Буквалността на превода не е достойнство.</i> | + | <b>БУКВА`ЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Отвл. същ. от</i> буквален. <i>Буквалността на превода не е достойнство.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БУ`КВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> | + | <b>БУ`КВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бу`кна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Диал.</i> 1. За растение — изниквам, израствам бързо и буйно; бухвам, избуявам. |
| − | 2. За огън — изведнъж се разгорявам силно, избухвам, излизам нагоре. <i>А Братановата майка изскача, грабва от дръвника | + | 2. За огън — изведнъж се разгорявам силно, избухвам, излизам нагоре. <i>А Братановата майка изскача, грабва от дръвника вършинки, донася ги край огнището, кърши ги от коляното си и потъква огъня. Букват пламъци.</i> Ст. Даскалов, ЗС, 187-188. |
---- | ---- | ||
<b>БУ`КВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> буквам. | <b>БУ`КВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> буквам. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУКВА`Р</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. Учебник за начално обучение по четене и писане. <i>Букварите бяха нови, с жълти вътрешни корици, по първите страници — чисти, корави и бели — се чернееха букви.</i> Ил. Волен, МДС, 57. <i>Динчо започна да се приготовлява за училище. Нова чанта, нов буквар, тетрадки.</i> Л. Галина. Л, 74. <i>Учителката не започна с буквите, макар да им раздаде буквари, тетрадки, моливи.</i> Б. Несторов, СР, 168. <i>Било е време, любезний читателю, че тебе един ден са та завели на училището, дето учителят ти е дал един буквар в ръката и,.., най-напред ти е показал азбуката да учиш.</i> Р. Каролев, РМЗ, III. 2. <i>Остар.</i> Малка книжка или тетрадка с нещо написано или с неизписани листа (Н. Геров, РБЯ). | + | <b>БУКВА`Р</b>, -ът, -а, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. Учебник за начално обучение по четене и писане. <i>Букварите бяха нови, с жълти вътрешни корици, по първите страници — чисти, корави и бели — се чернееха букви.</i> Ил. Волен, МДС, 57. <i>Динчо започна да се приготовлява за училище. Нова чанта, нов буквар, тетрадки.</i> Л. Галина. Л, 74. <i>Учителката не започна с буквите, макар да им раздаде буквари, тетрадки, моливи.</i> Б. Несторов, СР, 168. <i>Било е време, любезний читателю, че тебе един ден са та завели на училището, дето учителят ти е дал един буквар в ръката и, .., най-напред ти е показал азбуката да учиш.</i> Р. Каролев, РМЗ, III. |
| − | + | ||
| − | + | 2. <i>Остар.</i> Малка книжка или тетрадка с нещо написано или с неизписани листа (Н. Геров, РБЯ). | |
| − | + | ◇ <b>Рибен буквар</b>. Първият български учебник за начално обучение, съставен през Възраждането от д-р Петър Берон, под заглавие „Буквар с различни поучения“, но известен с горното име поради изобразения делфин на гърба на корицата му. <i>Нещо чудно беше даскал Стефан със своята широка любов към музиката, .. Рибният буквар ли чете, в Любословието ли се заглежда .., пред него неотлъчно стоеше някое крехко зелено стърче бурен, в което кипи живот, тъй потребен за човеците.</i> Д. Немиров, Б, 53-54. <i>Също и тия не забравиха своите братия, в коя тъмнина ся намират откъм учението, .. — изпращат им армаган от Брашов Рибний буквар.</i> СбПер I, 57-58. | |
| − | — Друга (диал.) форма: | + | — Друга (диал.) форма: <em>букова`р</em>. |
---- | ---- | ||
<b>БУКВА`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Рядко. Прил. от</i> буквар; букварски. <i>Чете още първата букварна страница.</i> | <b>БУКВА`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Рядко. Прил. от</i> буквар; букварски. <i>Чете още първата букварна страница.</i> | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
<b>БУКВА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> буквар; букварен. <i>Букварски четива.</i> | <b>БУКВА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Рядко. Прил. от</i> буквар; букварен. <i>Букварски четива.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУКВА`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> буквар. <i>На сянка, под ореха, говедарче / опърпано видях седнало бе — / очи вперило в скъсано букварче. /— Какво четеш ти, | + | <b>БУКВА`РЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> буквар. <i>На сянка, под ореха, говедарче / опърпано видях седнало бе — / очи вперило в скъсано букварче. / — Какво четеш ти, миличко другарче? — Чета: а, б.</i> Ив. Вазов, Съч. III, 144. <i>— Защо плачеш, маминото?— попитала майката. — Мъчно ми е — отвърнало момчето, моите другарчета си имат букварчета, знаят вече да четат, а пък аз нямам.</i> А. Каралийчев, МО, 4. |
| − | <i> | + | — Друга (диал.) форма: <em>букова`рче</em>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>БУ`КВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с буквите от една азбука. <i>Между плочите съзрях една с едва четящ се надпис с буквено означение на годината.</i> Т. Атанасов, ВН, 1966, бр. 4646,{{попр|Заменена точка със запетая.}} 4. <i>Меките съгласни в българската буквена система нямат свои особени знаци. Те се означават с обикновените букви на твърдите съгласни, а указател на мекостта откриваме в буквата на следваща гласна.</i> Л. Андрейчин и др., БГ, 38. <i>Буквен белег.</i> <i>Буквен знак.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Буквено уравнение</b>. <i>Мат.</i> Уравнение, което освен буквата, която означава неизвестното число, съдържа и други букви, символи на известни числа; параметрично уравнение. | |
| − | |||
| − | <b> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БУ`КВЕНИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> Буквар. <i> | + | <b>БУ`КВЕНИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> Буквар. <i>Буквеницата, съставена по правописанието не на ръкописните, а на печатните църковни книги, от които зети и примерите й.</i> БКн, 1859, кн. 1, 229. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 04:18, 10 март 2014
часа изгориха селцето, изравниха го в буквалния смисъл на думата със земята. П. Динеков, С, 1952, кн. 2, 184-185.
БУКВАЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Възприемам, схващам, тълкувам нещо буквално, в пряк, конкретен, а не в преносен смисъл, буквализирам се страд.
БУКВАЛИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от буквализирам и от буквализирам се.
БУКВАЛИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с буквализиране. Буквалистко тълкуване.
БУКВА`ЛНО нареч. 1. Точно, без изменение, дословно (за нещо казано или написано). Аз нямах куража да преведа буквално скромното желание на бай Ганя. Ал. Константинов, БГ, 38. Авторът му, .., се обръщаше към мене със следните думи — аз ги предавам буквално: „Когато се видяхме в градината, аз знам какво ви каза г. Ц.“ Ив. Вазов, Съч. X, 148-149. Опитайте се да разберете, например, песента „На брегът“. Аз я преведох, без да я разбера. Но преведох я точно и буквално. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 112.
2. В точното значение на думата, без преувеличение или не в преносен, а в пряк смисъл. Възлязохме на Сталинградския Мамаев курган. Тръгнахме по алеята, където златистият пясък е буквално почернял от парчетата на бомби, снаряди, мини. А. Каралийчев, С, 145. — Да се запали станцията и да се избият всички непокорни! Заповедта беше изпълнена буквално. Около зданието запищяха куршуми и след няколко минути то пламна. Л. Стоянов, Б, 121.
3. За подчертаване на действителен факт. Буквално накуп няколко моряци и стражари размахваха юмруци и се блъскаха по лицата, в коремите, в краката. Д. Добревски, БКН, 11.
БУКВА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от буквален. Буквалността на превода не е достойнство.
БУ`КВАМ, -аш, несв.; бу`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. За растение — изниквам, израствам бързо и буйно; бухвам, избуявам.
2. За огън — изведнъж се разгорявам силно, избухвам, излизам нагоре. А Братановата майка изскача, грабва от дръвника вършинки, донася ги край огнището, кърши ги от коляното си и потъква огъня. Букват пламъци. Ст. Даскалов, ЗС, 187-188.
БУ`КВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от буквам.
БУКВА`Р, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Учебник за начално обучение по четене и писане. Букварите бяха нови, с жълти вътрешни корици, по първите страници — чисти, корави и бели — се чернееха букви. Ил. Волен, МДС, 57. Динчо започна да се приготовлява за училище. Нова чанта, нов буквар, тетрадки. Л. Галина. Л, 74. Учителката не започна с буквите, макар да им раздаде буквари, тетрадки, моливи. Б. Несторов, СР, 168. Било е време, любезний читателю, че тебе един ден са та завели на училището, дето учителят ти е дал един буквар в ръката и, .., най-напред ти е показал азбуката да учиш. Р. Каролев, РМЗ, III.
2. Остар. Малка книжка или тетрадка с нещо написано или с неизписани листа (Н. Геров, РБЯ).
◇ Рибен буквар. Първият български учебник за начално обучение, съставен през Възраждането от д-р Петър Берон, под заглавие „Буквар с различни поучения“, но известен с горното име поради изобразения делфин на гърба на корицата му. Нещо чудно беше даскал Стефан със своята широка любов към музиката, .. Рибният буквар ли чете, в Любословието ли се заглежда .., пред него неотлъчно стоеше някое крехко зелено стърче бурен, в което кипи живот, тъй потребен за човеците. Д. Немиров, Б, 53-54. Също и тия не забравиха своите братия, в коя тъмнина ся намират откъм учението, .. — изпращат им армаган от Брашов Рибний буквар. СбПер I, 57-58.
— Друга (диал.) форма: букова`р.
БУКВА`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Рядко. Прил. от буквар; букварски. Чете още първата букварна страница.
БУКВА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от буквар; букварен. Букварски четива.
БУКВА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от буквар. На сянка, под ореха, говедарче / опърпано видях седнало бе — / очи вперило в скъсано букварче. / — Какво четеш ти, миличко другарче? — Чета: а, б. Ив. Вазов, Съч. III, 144. — Защо плачеш, маминото?— попитала майката. — Мъчно ми е — отвърнало момчето, моите другарчета си имат букварчета, знаят вече да четат, а пък аз нямам. А. Каралийчев, МО, 4.
— Друга (диал.) форма: букова`рче.
БУ`КВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с буквите от една азбука. Между плочите съзрях една с едва четящ се надпис с буквено означение на годината. Т. Атанасов, ВН, 1966, бр. 4646,* 4. Меките съгласни в българската буквена система нямат свои особени знаци. Те се означават с обикновените букви на твърдите съгласни, а указател на мекостта откриваме в буквата на следваща гласна. Л. Андрейчин и др., БГ, 38. Буквен белег. Буквен знак.
◇ Буквено уравнение. Мат. Уравнение, което освен буквата, която означава неизвестното число, съдържа и други букви, символи на известни числа; параметрично уравнение.
БУ`КВЕНИЦА ж. Остар. Буквар. Буквеницата, съставена по правописанието не на ръкописните, а на печатните църковни книги, от които зети и примерите й. БКн, 1859, кн. 1, 229.
