Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/987“
Mister sou (беседа | приноси) м (lubomir 4a) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b>БУ`ЙВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> | + | <b>БУ`ЙВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бу`йна</b>, -еш, <i>мин. св.,</i> -ах, <i>св., непрех.</i> За растение — израствам буйно. <i>Татул растеше и край реката до Йордановия харман. Някоя година като буйнеше, стигаше близо един човешки бой.</i> Г. Караславов, Тат., 151. <i>Те се връщаха откъм глинения рът, дето тая година бе буйнала такваз пшеница, че мало и голямо се чудеше.</i> Тонич, СбСт, 304. <i>Правилни, хубави квадрати, из които есен сноват машини, а напролет буйват ниви до човешки бой.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 47. <i>Па да буйнат напролет пшениците / и да викнат през юли жътвари: / — хе, това ни са, братя, жълтиците, / туй са нашите тежки товари!</i> Ив. Бурин, ПТ, 16. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`ЙВАНЕ</b>{{попр|Добавено ударение.}} <i>ср. Отгл. същ. от</i> буйвам. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БУ`ЙКИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) | + | <b>БУ`ЙКИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>бу`йка</b> <i>ж. Детск.</i> Детска обувка. <i>Тате ще дойде, да ти донесе червени буйки — котка го майка му.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 108. <i>Дюкяните на обущарската чаршия приличаха на вехти дрипели със своите окачени по врати и прозорци разновидни кундури, калеври и буйки.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 11. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`ЙНА</b>. Вж. <em>буйвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`ЙНИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> буен. <i>Ако ли пък някой по-отворен и по-буйничък селянин се отпусне, та каже по-остра дума за кмета, .., затварят го в обора, дето прибират селския бик.</i> Т. Влайков, Съч. III, 145. <i>— Тази учителка имала в класа си едно по-буйничко момче, което закачало другарчетата си.</i> ВН, 1961, бр. 2978, 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`ЙНО</b> <i>нареч.</i> 1. С голяма скорост, сила; стихийно, неудържимо. <i>Реката около стотина метра широчина блесна пред нас, запенена и буйно устремена, .., към пропастта.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55. <i>Огънят запали и вътре чергите и дрехите. Отвън той буйно пращеше и се издигаше на широк светъл стълб.</i> Ив. Вазов, Съч. XIII, 153. <i>Сега конят се хвърляше буйно и бясно напред.</i> Й. Йовков, ПК, 209. |
| − | 2. Много нагъсто и нависоко. <i>Отец | + | 2. Много нагъсто и нависоко. <i>Отец Игнатий вървеше все между буйно вретенилите ниви.</i> Елин Пелин, Съч. II, 84. <i>Буйно израснали коси.</i> |
| − | 3. С подчертана външна изява, с голяма енергия и разпаленост; бурно, необуздано, пламенно. <i>Младежите станаха по-дръзки и смели. Те открито агитираха против властта, събираха се на мегдана и говореха буйно и разпалено за борбата.</i> Ив. Мартинов, ПМ, 102. <i>Аз още спех, когато усетих целувката на мама. Дошла е с влака в пет часа сутринта.. Щом се върнах от училище, и тя като никога буйно ме прегърна | + | 3. С подчертана външна изява, с голяма енергия и разпаленост; бурно, необуздано, пламенно. <i>Младежите станаха по-дръзки и смели. Те открито агитираха против властта, събираха се на мегдана и говореха буйно и разпалено за борбата.</i> Ив. Мартинов, ПМ, 102. <i>Аз още спех, когато усетих целувката на мама. Дошла е с влака в пет часа сутринта .. Щом се върнах от училище, и тя като никога буйно ме прегърна.</i> В. Бончева, АП, 63-64. <i>Такава беше тя и в своята обич към Лазара, която изпълваше властно цялото й същество. Тя никога не изрази шумно, буйно чувството си към него, но то пламтеше дълбоко в нея.</i> Д. Талев, ПК, 108. |
| − | |||
| − | |||
| − | 4. С много жизненост, енергия; вихрено. | + | 4. С много жизненост, енергия; вихрено. <i>А хорото се бе зафанало и буйно се люлееше там на мегдана.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 253. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУЙНОКО`С</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с буйна коса. <i>Командирът на ядрото е усмихнат, буйнокос, красив и умен младеж.</i> Г. Караславов, ПМ, 29. <i>Трябва да видиш буйнокосите търновлии, развели юнашки перчеми, но облечени в изтъркани цивилни палтенца.</i> А. Гуляшки, Л, 455. <i>Нощ нелегална. Тук сянка се скрие, / .. / Там буйнокоса глава се озърне. / Блеснат отнейде тревожни очи.</i> Бл. Димитрова, Л. 105. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`ЙНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество, проява на буен. <i>Децата извикаха едногласно от буйност, заобиколиха майка си и заиграха лудо хоро.</i> К. Петканов, ОБ, 46. <i>Той започна с описание на живота на доктора, отначало укротявайки буйността на чувствата си и благородното си възмущение, но не издържа.</i> Ем. Станев, ИК I-II, 407. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУЙНОЦВЕ`ТНАЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Буйно разцъфтял. • Обр. <i>Хубавите крехки начатци от буйноцветналата българска книжнина в края на X век полиняха и загинаха у непрестайните кървави борби.</i> Лет., 1872, 223. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`ЙРУМ</b> <i>частица. Простонар.</i> Заповядай; буюр, буюрун. <i>Ние тупнахме няколко пъти крака, за да изтърсим поне голямата кал. В кауша избухна смях. — Нови клиенти — каза дебел мъжки глас, — буйрум.</i> Ем. Манов, ПЯ, 77. <i>Кога си гладен, сине, буйрум — ще те нахраня, а ти ще ми се изплащаш в по-добри дни.</i> А. Гуляшки, ЗР, 103. <i>— Буйрум, левантийчета! — покани го капитанът. — И умната, брей! Да не направите някоя пакост, че туй не ви е вече вилата на Чепков! Ай наздраве!</i> С. Чернишев, ВМ, 64. |
| − | |||
| − | |||
— От тур. buyur. | — От тур. buyur. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`ЙСТВАМ</b> и <b>БУЙ`СТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> Проявявам буйство, държа се невъздържано, необуздано. <i>Който го видеше с тая калимявка и с това расо, не би никога помислил, че преди трийсет години той е носил войнишка калъчка, буйствувал, пиянствувал.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 70. <i>Силна жажда измъчваше ранения, искаше му се да вика колкото му глас държи, да се премята, да буйствува.</i> Д. Ангелов, ЖС, 435. <i>Конярът възпираше с дълга тояга конете, които буйствуваха и цвилеха припряно.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 79. • Обр. <i>Мътна като боза, тя [реката] буйствуваше из своето легло и носеше по гладката си повърхност различни вещества: дървета, търпи и коренаци.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 212. |
| − | + | БУ`ИЙСТВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> буйствам; буйствуване. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`ЙСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> Буен, неудържим, стихиен, мощен. <i>Защо</i> |
Версия от 23:22, 8 март 2014
БУ`ЙВАМ, -аш, несв.; бу`йна, -еш, мин. св., -ах, св., непрех. За растение — израствам буйно. Татул растеше и край реката до Йордановия харман. Някоя година като буйнеше, стигаше близо един човешки бой. Г. Караславов, Тат., 151. Те се връщаха откъм глинения рът, дето тая година бе буйнала такваз пшеница, че мало и голямо се чудеше. Тонич, СбСт, 304. Правилни, хубави квадрати, из които есен сноват машини, а напролет буйват ниви до човешки бой. Ст. Даскалов, ЕС, 47. Па да буйнат напролет пшениците / и да викнат през юли жътвари: / — хе, това ни са, братя, жълтиците, / туй са нашите тежки товари! Ив. Бурин, ПТ, 16.
БУ`ЙВАНЕ* ср. Отгл. същ. от буйвам.
БУ`ЙКИ мн., ед. (рядко) бу`йка ж. Детск. Детска обувка. Тате ще дойде, да ти донесе червени буйки — котка го майка му. Ив. Вазов, Съч. VI, 108. Дюкяните на обущарската чаршия приличаха на вехти дрипели със своите окачени по врати и прозорци разновидни кундури, калеври и буйки. Ст. Чилингиров, ХНН, 11.
БУ`ЙНА. Вж. буйвам.
БУ`ЙНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от буен. Ако ли пък някой по-отворен и по-буйничък селянин се отпусне, та каже по-остра дума за кмета, .., затварят го в обора, дето прибират селския бик. Т. Влайков, Съч. III, 145. — Тази учителка имала в класа си едно по-буйничко момче, което закачало другарчетата си. ВН, 1961, бр. 2978, 2.
БУ`ЙНО нареч. 1. С голяма скорост, сила; стихийно, неудържимо. Реката около стотина метра широчина блесна пред нас, запенена и буйно устремена, .., към пропастта. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 55. Огънят запали и вътре чергите и дрехите. Отвън той буйно пращеше и се издигаше на широк светъл стълб. Ив. Вазов, Съч. XIII, 153. Сега конят се хвърляше буйно и бясно напред. Й. Йовков, ПК, 209.
2. Много нагъсто и нависоко. Отец Игнатий вървеше все между буйно вретенилите ниви. Елин Пелин, Съч. II, 84. Буйно израснали коси.
3. С подчертана външна изява, с голяма енергия и разпаленост; бурно, необуздано, пламенно. Младежите станаха по-дръзки и смели. Те открито агитираха против властта, събираха се на мегдана и говореха буйно и разпалено за борбата. Ив. Мартинов, ПМ, 102. Аз още спех, когато усетих целувката на мама. Дошла е с влака в пет часа сутринта .. Щом се върнах от училище, и тя като никога буйно ме прегърна. В. Бончева, АП, 63-64. Такава беше тя и в своята обич към Лазара, която изпълваше властно цялото й същество. Тя никога не изрази шумно, буйно чувството си към него, но то пламтеше дълбоко в нея. Д. Талев, ПК, 108.
4. С много жизненост, енергия; вихрено. А хорото се бе зафанало и буйно се люлееше там на мегдана. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 253.
БУЙНОКО`С, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с буйна коса. Командирът на ядрото е усмихнат, буйнокос, красив и умен младеж. Г. Караславов, ПМ, 29. Трябва да видиш буйнокосите търновлии, развели юнашки перчеми, но облечени в изтъркани цивилни палтенца. А. Гуляшки, Л, 455. Нощ нелегална. Тук сянка се скрие, / .. / Там буйнокоса глава се озърне. / Блеснат отнейде тревожни очи. Бл. Димитрова, Л. 105.
БУ`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество, проява на буен. Децата извикаха едногласно от буйност, заобиколиха майка си и заиграха лудо хоро. К. Петканов, ОБ, 46. Той започна с описание на живота на доктора, отначало укротявайки буйността на чувствата си и благородното си възмущение, но не издържа. Ем. Станев, ИК I-II, 407.
БУЙНОЦВЕ`ТНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Буйно разцъфтял. • Обр. Хубавите крехки начатци от буйноцветналата българска книжнина в края на X век полиняха и загинаха у непрестайните кървави борби. Лет., 1872, 223.
БУ`ЙРУМ частица. Простонар. Заповядай; буюр, буюрун. Ние тупнахме няколко пъти крака, за да изтърсим поне голямата кал. В кауша избухна смях. — Нови клиенти — каза дебел мъжки глас, — буйрум. Ем. Манов, ПЯ, 77. Кога си гладен, сине, буйрум — ще те нахраня, а ти ще ми се изплащаш в по-добри дни. А. Гуляшки, ЗР, 103. — Буйрум, левантийчета! — покани го капитанът. — И умната, брей! Да не направите някоя пакост, че туй не ви е вече вилата на Чепков! Ай наздраве! С. Чернишев, ВМ, 64.
— От тур. buyur.
БУ`ЙСТВАМ и БУЙ`СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Проявявам буйство, държа се невъздържано, необуздано. Който го видеше с тая калимявка и с това расо, не би никога помислил, че преди трийсет години той е носил войнишка калъчка, буйствувал, пиянствувал. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 70. Силна жажда измъчваше ранения, искаше му се да вика колкото му глас държи, да се премята, да буйствува. Д. Ангелов, ЖС, 435. Конярът възпираше с дълга тояга конете, които буйствуваха и цвилеха припряно. Г. Караславов, Избр. съч. I, 79. • Обр. Мътна като боза, тя [реката] буйствуваше из своето легло и носеше по гладката си повърхност различни вещества: дървета, търпи и коренаци. З. Стоянов, ЗБВ I, 212.
БУ`ИЙСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буйствам; буйствуване.
БУ`ЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Буен, неудържим, стихиен, мощен. Защо
