Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/986“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>прочувствени слова на Кралича гърмяха на душата му сладко и тържествено.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 49. | <i>прочувствени слова на Кралича гърмяха на душата му сладко и тържествено.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 49. | ||
| − | + | ◇ <b>Буйна кръв</b>. Човек, който стихийно проявява силните си чувства. <i>— А бе аз… какво? Драго е малко буйна кръв, ма дотам не е побеснял.</i> Н. Хайтов, ПЗ, 70. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУЕ`НЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м. Диал.</i> Мома, облечена в красива премяна, която води лазарското хоро. <i>На Лазаровден малки момичета се сбират .. Едното момиче става „буенец“. Него го накичат с пъстри пешкире, с дълги игли, треперушки и жълтици.</i> Нар. пес., СбНУ XLVII, 461. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУЕРИ`Я</b> <i>ж. Диал.</i> Ниска ограда от дъски или от летви, с която се прегражда вход, чардак или стълба откъм двора. <i>От градинката ще минеш през отвода ..: той е широк, заграден е с дъсчена буерия, хубаво излепен и изчистен.</i> Т. Влайков, Съч. II, 206. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУЕТА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Събир. Диал.</i> Буядак. <i>Ето и една необитавана червена къщурка с градинка до гърба й. Бурени са израсли до покрива. Плетът на градинката също е обрасъл с бурени; вътре пък в градинката, всред дивия буетак, се червенее случаен стрък ружа.</i> Ил. Волен, РК, 34. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУЕ`Я</b>, -е`еш, <i>мин. св.</i> (рядко) буя`х, <i>прич. мин. деят.</i> буя`л, -а, -о, <i>мн.</i> буе`ли, <i>несв., непрех. Диал.</i> Раста буйно. <i>Изпълни папрат скален усояк, / буей пралес във своя полумрак, / корони в слънце тръска.</i> К. Христов, ОВ, 12. |
| − | — Друга форма: | + | — Друга форма: <em>буя`я</em>, |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`ЗА</b> <i>ж.</i> Частта от лицето между слепоочието и долната челюст; страна на лице. <i>Когато Бойчо се изправи, две струйки сълзи бяха се проточили по бузите му.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. <i>Правеше смехории, играеше, свиреше с уста, като надуваше бузите си и въртеше очи.</i> Й. Йовков, ВАХ, 157. <i>Двамата мъже се прегърнаха братски и се целунаха по двете бузи.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 91. <i>— След това ходих в Испания — Мавродинов посочи дългия розов белег, който пресичаше челото му и се губеше нейде към средата на бузата.</i> М. Грубешлиева, ГР, 77. <i>Ходеше из къщи бледа, с хлътнали бузи, тиха, мълчалива.</i> Д. Талев, ПК, 358. <i>Животното, .., беше едро и силно .. Две бели ивици минаваха през двете му бузи и правеха малката му глава шарена</i> Ем. Станев, ПГВ, 102. <i>Пълни бузи.</i> <i>Месести бузи.</i> <i>Червени бузи.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БУЗЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> буза; бузка, бузичка, бузица, бузле. <i>Мълчи, мари, я каква си непослушна! — викна госпожата полушепнишком, при което й лепна и едно плесниче по бузето.</i> Т. Влайков, Съч. II, 192. <i>Леля Гена си отриваше очите, с бяла кръпица. Токо я гледаше едно нажалено, че де и той са кани да ги зарони по бузетата си.</i> Т. Влайков, Псп, 1890, кн. 34,44. | + | <b>БУЗЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> буза; бузка, бузичка, бузица, бузле. <i>Мълчи, мари, я каква си непослушна! — викна госпожата полушепнишком, при което й лепна и едно плесниче по бузето.</i> Т. Влайков, Съч. II, 192. <i>Леля Гена си отриваше очите, с бяла кръпица. Токо я гледаше едно нажалено, че де и той са кани да ги зарони по бузетата си.</i> Т. Влайков, Псп, 1890, кн. 34, 44. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни. <i>Рядко. Прил. от</i> буза. <i>Панко издърпа лалугера из дупката. От бузните му торбички се разсипаха златни житни зрънца.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 162. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУЗЕ`НЦЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал. Умал. гальов. от</i> бузе. <i>Бузенцата му бяха се зарумениле.</i> Т. Влайков, Съч. II, 69. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`ЗЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е с пълни, големи бузи. <i>Той погледна с тъпо удивление бузестата Стайка Чонина.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 179. <i>— Добра си има момче .. — Едно едро, бузесто момченце — същи Богдан!</i> К. Петканов, X, 197. <i>Той беше набит, почти пълен, с едро бузесто лице и гламадни ръце.</i> И. Петров, НЛ, 13. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`ЗИЦА</b> <i>ж. Диал. Умал. от.</i> буза; бузка, бузичка, бузе, бузле. <i>По кьошковете вече успеле да са появят гиздавите невести с своите трендафилови бузици и с чашата в ръка.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 30. <i>Имаше очи черни като две маслини, вежди тънки, .., бузици румени, сякаш че са червени ябълки.</i> Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 220. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`ЗИЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> буза; малка буза, бузка. <i>Той с любопитство следеше боричкането на ситните, с розови бузички деца, които цепеха въздуха със звънливите си смехове.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 12. <i>Майка е на хубаво детенце .. Ще допре страна до топлата му бузичка и с ударите на сърцето си ще му разправя колко много е щастлива с него.</i> К. Петканов, ОБ, 225. <i>Дай сега да го цунка и тати. С весели, засмени очи Сашко показа белите си зъбки, наведе се и поднесе бузичката си.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 13. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`ЗКА</b> <i>ж. Умал. от</i> буза; малка буза, бузичка. <i>Матеев отиде на пръсти при детето си и тихичко го зацелува по розовата бузка.</i> Д. Калфов, Избр. разк., 340. <i>Дако плесна детето по бузката.</i> Г. Райчев, ЗК, 45. <i>Филип се пресегна и прибра топката. Момиченцето озадачено се спря пред него. Бузките му бяха пламнали.</i> Ем. Манов, БГ, 76. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУЗЛЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> буза; бузка, бузичка, бузе, бузица. <i>Сичко ми бе мило у какини Донини — .. и веселата Дича, и това жадено детенце, с заруменелите бузлета.</i> Т. Влайков{{попр|Отпечатано: „Влайкв“.}}, Съч. II, 71. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУЙ</b>, бу`ят, бу`я, <i>мн.</i> бу`и, след <i>числ.</i> бу`я, <i>м. Мор.</i> 1. Плаващ върху водната повърхност знак, който посочва опасни за плаване места; шамандура. |
| − | |||
| − | |||
2. Знак за поставени риболовни и изследователски уреди във вода. | 2. Знак за поставени риболовни и изследователски уреди във вода. | ||
| Ред 40: | Ред 38: | ||
— От хол. boei. | — От хол. boei. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 15:47, 8 март 2014
прочувствени слова на Кралича гърмяха на душата му сладко и тържествено. Ив. Вазов, Съч. XXII, 49.
◇ Буйна кръв. Човек, който стихийно проявява силните си чувства. — А бе аз… какво? Драго е малко буйна кръв, ма дотам не е побеснял. Н. Хайтов, ПЗ, 70.
БУЕ`НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Мома, облечена в красива премяна, която води лазарското хоро. На Лазаровден малки момичета се сбират .. Едното момиче става „буенец“. Него го накичат с пъстри пешкире, с дълги игли, треперушки и жълтици. Нар. пес., СбНУ XLVII, 461.
БУЕРИ`Я ж. Диал. Ниска ограда от дъски или от летви, с която се прегражда вход, чардак или стълба откъм двора. От градинката ще минеш през отвода ..: той е широк, заграден е с дъсчена буерия, хубаво излепен и изчистен. Т. Влайков, Съч. II, 206.
БУЕТА`К, мн. -ци, м. Събир. Диал. Буядак. Ето и една необитавана червена къщурка с градинка до гърба й. Бурени са израсли до покрива. Плетът на градинката също е обрасъл с бурени; вътре пък в градинката, всред дивия буетак, се червенее случаен стрък ружа. Ил. Волен, РК, 34.
БУЕ`Я, -е`еш, мин. св. (рядко) буя`х, прич. мин. деят. буя`л, -а, -о, мн. буе`ли, несв., непрех. Диал. Раста буйно. Изпълни папрат скален усояк, / буей пралес във своя полумрак, / корони в слънце тръска. К. Христов, ОВ, 12.
— Друга форма: буя`я,
БУ`ЗА ж. Частта от лицето между слепоочието и долната челюст; страна на лице. Когато Бойчо се изправи, две струйки сълзи бяха се проточили по бузите му. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 223. Правеше смехории, играеше, свиреше с уста, като надуваше бузите си и въртеше очи. Й. Йовков, ВАХ, 157. Двамата мъже се прегърнаха братски и се целунаха по двете бузи. Ст. Загорчинов, ДП, 91. — След това ходих в Испания — Мавродинов посочи дългия розов белег, който пресичаше челото му и се губеше нейде към средата на бузата. М. Грубешлиева, ГР, 77. Ходеше из къщи бледа, с хлътнали бузи, тиха, мълчалива. Д. Талев, ПК, 358. Животното, .., беше едро и силно .. Две бели ивици минаваха през двете му бузи и правеха малката му глава шарена Ем. Станев, ПГВ, 102. Пълни бузи. Месести бузи. Червени бузи.
БУЗЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от буза; бузка, бузичка, бузица, бузле. Мълчи, мари, я каква си непослушна! — викна госпожата полушепнишком, при което й лепна и едно плесниче по бузето. Т. Влайков, Съч. II, 192. Леля Гена си отриваше очите, с бяла кръпица. Токо я гледаше едно нажалено, че де и той са кани да ги зарони по бузетата си. Т. Влайков, Псп, 1890, кн. 34, 44.
БУ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Рядко. Прил. от буза. Панко издърпа лалугера из дупката. От бузните му торбички се разсипаха златни житни зрънца. Цв. Ангелов, ЧД, 162.
БУЗЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. гальов. от бузе. Бузенцата му бяха се зарумениле. Т. Влайков, Съч. II, 69.
БУ`ЗЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е с пълни, големи бузи. Той погледна с тъпо удивление бузестата Стайка Чонина. Ив. Вазов, Съч. XXII, 179. — Добра си има момче .. — Едно едро, бузесто момченце — същи Богдан! К. Петканов, X, 197. Той беше набит, почти пълен, с едро бузесто лице и гламадни ръце. И. Петров, НЛ, 13.
БУ`ЗИЦА ж. Диал. Умал. от. буза; бузка, бузичка, бузе, бузле. По кьошковете вече успеле да са появят гиздавите невести с своите трендафилови бузици и с чашата в ръка. Л. Каравелов, Съч. II, 30. Имаше очи черни като две маслини, вежди тънки, .., бузици румени, сякаш че са червени ябълки. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 220.
БУ`ЗИЧКА ж. Умал. от буза; малка буза, бузка. Той с любопитство следеше боричкането на ситните, с розови бузички деца, които цепеха въздуха със звънливите си смехове. Ив. Вазов, Съч. XXII, 12. Майка е на хубаво детенце .. Ще допре страна до топлата му бузичка и с ударите на сърцето си ще му разправя колко много е щастлива с него. К. Петканов, ОБ, 225. Дай сега да го цунка и тати. С весели, засмени очи Сашко показа белите си зъбки, наведе се и поднесе бузичката си. Д. Калфов, Избр. разк., 13.
БУ`ЗКА ж. Умал. от буза; малка буза, бузичка. Матеев отиде на пръсти при детето си и тихичко го зацелува по розовата бузка. Д. Калфов, Избр. разк., 340. Дако плесна детето по бузката. Г. Райчев, ЗК, 45. Филип се пресегна и прибра топката. Момиченцето озадачено се спря пред него. Бузките му бяха пламнали. Ем. Манов, БГ, 76.
БУЗЛЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от буза; бузка, бузичка, бузе, бузица. Сичко ми бе мило у какини Донини — .. и веселата Дича, и това жадено детенце, с заруменелите бузлета. Т. Влайков*, Съч. II, 71.
БУЙ, бу`ят, бу`я, мн. бу`и, след числ. бу`я, м. Мор. 1. Плаващ върху водната повърхност знак, който посочва опасни за плаване места; шамандура.
2. Знак за поставени риболовни и изследователски уреди във вода.
3. Плаващо върху водната повърхност приспособление, свързано с въже към тялото на воден спасител, използвано за изваждане на пострадали по време на къпане.
— От хол. boei.
