Page:RBE Tom1.djvu/985

движи с голяма скорост и сила; неудържим, стихиен. Под западната му страна се спущаше отвесна скала в дълбока пропаст, в която гърмеше буен водоскок. Ив. Вазов, Съч. XIII, 152. А под него [моста] клокочи реката — .. — буйна, разпенена*, страх да те съвземе! Т. Влайков, Пр I, 172. Буйната река търкаля камъни надолу, бие се с канарите, подрива бреговете. А. Каралийчев, НЗ, 1. Буйни ветрове не вейте / и горите не люлейте / да не става шум и хала, / мила дружка ми заспала. П. Р. Славейков, В, 22-23. По небето, / разгонени от буйни вихри / в безреда облаците бягат. П. К. Яворов, Съч. I, 49. // За огън, пожар, дъжд и др. — който се проявява с голяма сила; силен. Като че ли камбанният звън беше знак, та по кулите на крепостта светнаха буйни огньове и техните червени езици зализаха тъмната синева на нощното небе. Ст. Загорчинов, ДП, 247.

2. За нещо, което расте (растителност, коса и др.) — който е израсъл нависоко, обилно, много и нагъсто. Цяла нощ бе валяло и по небето летяха дъждовни облаци, но в топлия въздух, в буйната зеленина, в дъха на мокра пръст и цветя благоухаеше пролетта. Д. Димов, Т, 177. Буйната ръж вече е почнала да се злати. Елин Пелин, Съч. IV, 104. Зимата тук е топла, сняг не пада никога и още с първите пролетни горещини из влажната земя бликва буйна растителност. Й. Йовков, Разк. II, 32. И той видя сега едно младежко хубаво лице, с широко открито бяло чело, увенчано от буйна руса коса. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 207. Откъм къщи влиза чорбаджи Петко. Средна пора, едър приличен мъж, с буйни мустаци и хубаво избръсната брада. П. Тодоров, Събр. пр. II, 334. И, развели буйни гриви, над пожънатите ниви, / като вихър отминават ескадрон след ескадрон. Хр. Смирненски, Съч. I, 79. // За човешко тяло или части от тялото — който е едър, закръглен или пълен. По бялата риза, която скриваше буйните й гърди, личеха като трендафили червени петна. Елин Пелин, Съч. I, 133. Една вратня се отваря, показва се едра, запретнала до над лакти и боса мома, .. Буйната й снага напряга шарената басмяна рокля. К. Константинов, ПЗ, 88.

3. Който е пълен с много сили, енергия, който стихийно проявява* силен изблик на енергия и не овладява силните си чувства, жизненост; необуздан, неукротим. Ще надуе той тънката си габровска свирка, и нейната кръшна песен разиграва сърцата на всички млади и кара буйните моми и момци до полуда да скачат и да тропат. Т. Влайков, Съч. III,* 4. Да останеше на младите буйни боляри и владетели, кой знае колко би продължило веселието. Ст. Загорчинов, ДП, 29. От село бяха липсали, .., още пет-шест момчета, най-буйните глави, най-разпалените, ония, които все с Йосифа лягаха и ставаха. Й. Йовков, ЧКГ, 255-256. Огнянов, сам буен, сега се силеше да удържи един по-буен от постъпка, естествена, но гибелна. Ив. Вазов, Съч. XXII, 191. Не оставяй да изстине / буйно сърце на чужбина, / и гласът ми да премине / тихо като през пустиня! Хр. Ботев, Съч. 1929, 19.

4. Който е присъщ на пълен с много сили, енергия, жизненост, който е проява на жизненост, енергия. Доктор Соколов беше млад човек на двадесет и осем години, ..; с нрав буен, чудак и лекомислен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. Двамата тръгнаха бързо по моста, последвани от телохранителя, който все още зорко следеше буйните движения на ниския младеж. Ст. Дичев, ЗС I, 404. — Обръщай каруцата! Иначе ще ви натъпча в кауша на управлението. — Карай там! — викна буен младежки глас .. В. Геновска, СГ, 130-131. Буен темперамент. Буйна кръв.

5. За чувства, страсти и под. — който се проявява силно, стихийно, неудържимо; стихиен, неудържим. С неочакван буен изблик Русаля я прегърна и притисна о себе си: — Веле, ще те удуша! — и като се засрами, извърна се и закри лице с двете си ръце. П. Славински, ПЗ, 164. Но той беше човек с широка душа, нашият дружинен командир. В него буйният гняв и добродушното и весело разположение следваха едно подир друго. Й. Йовков, Разк. II, 115. Както облакът се разнася от вятъра, така и тъгата й се разнесе от буйния пристъп на любовното й чувство. К. Петканов, БД, 17. Буйна радост. Буен смях.

6. Който е изпълнен с жизненост, с бодрост, с енергия, с живот. Всички граждани с учудване и възторг не гледаха ли двамата стари сватове, .., повърнали се за минута в младите буйни години? Ив. Вазов, Съч. XII, 17. Цановица бе жена прекарала; но още имаше у нея следи от младостта й, от буйната й младост. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 218. И винаги, когато зърнеше веселите сини очи под колосаната шапчица, мислите го пренасяха в буйните младини, на село, по хората и седенките. Г. Караславов, ОХ II, 24. Природата ликува, буйна, млада. К. Величков, ПССъч. II, 11. // За танц, игра, веселие и под. — който се проявява с много енергия, жизненост; вихрен. Хорото става все по-буйно и по-голямо. Й. Йовков, Разк. I, 44. А още не заглъхнали първите закачки и ей, писна свирка на хоро, па залюля се в мрака кръщна и буйна игра. А. Страшимиров, К, 7. Наоколо им веселбата ставаше все по-буйна и невъздържана. М. Грубешлиева, ПИУ, 204. // За думи, песни и др. — който е израз на силни чувства, който вълнува силно духа. Пием, пеем буйни песни / и зъбим се на тирана; / механите са нам тесни — / крещим: „Хайде на Балкана!“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. Тия прави, буйни,