Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/958“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
(Одобрена)
 
(Не са показани 5 междинни версии от 3 потребители)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>газва в струите на Ерма. Той гази в едно направление, в друго, в трето, — търси брод.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 102. <i>Затра-каха ножовете върху пушките и първите патрулни двойки поехд брвно пътя към бродовете на Места.</i> И. Йовков, Разк. И, 59. <i>Синьо ми небо край няма, / морский ми пясък чет няма, / дълбока вода брод няма, / хубава мома род няма.</i> Ст. Младенов, БТР I, 210. <i>Със лудо са брод изпитва.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 143.
+
<i>в струите на Ерма. Той гази в едно направление, в друго, в трето, — търси брод.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 102. <i>Затракаха ножовете върху пушките и първите патрулни двойки поеха бавно пътя към бродовете на Места.</i> Й. Йовков, Разк. II, 59. <i>Синьо ми небо край няма, / морский ми пясък чет няма, / дълбока вода брод няма, / хубава мома род няма.</i> Ст. Младенов, БТР I, 210. <i>Със лудо са брод изпитва.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 143.
 
----
 
----
<b>БРОДАР</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> Човек, който пази брод или прекарва пътници през брод. <i>Кога на Дунава бродарите безчет / на Черна до пределите / стопиха се под жупела проклет —/.., —/жреци отпя-ха литии за смелите.</i> В. Карагьозов, Избр. пр, 92.
+
<b>БРОДА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар.</i> Човек, който пази брод или прекарва пътници през брод. <i>Кога на Дунава бродарите безчет / на Черна до пределите / стопиха се под жупела проклет — / .., — / жреци отпяха литии за смелите.</i> В. Карагьозов, Избр. пр, 92.
 
----
 
----
<b>БРОДЕЖ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Рядко.</i> Кипеж, вълнение. <i>Едновремешният му жив интерес към литературата,.., изпълня душата му с честолюбиви помисли и предизвиква в нея такъв бродеж, за какъвто и той сам едва ли се е надявал. Това вътрешно безпокойство се отразява и на външния му живот.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI 1, 146. <i>Когато, уморен от сънното гъмжене / на празния живот, на делничния бродеж, / аз взря се в себе си — и страшно отчуждене / сърце ми сепва, като лист — есенна скреж.</i> К. Христов, ВС, 5.
+
<b>БРОДЕ`Ж</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Рядко.</i> Кипеж, вълнение. <i>Едновремешният му жив интерес към литературата, .., изпълня душата му с честолюбиви помисли и предизвиква в нея такъв бродеж, за какъвто и той сам едва ли се е надявал. Това вътрешно безпокойство се отразява и на външния му живот.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1){{попр|Цитиране на книга 1 от източника в скоби.}}, 146. <i>Когато, уморен от сънното гъмжене / на празния живот, на делничния бродеж, / аз взря се в себе си — и страшно отчуждене / сърце ми сепва, като лист — есенна скреж.</i> К. Христов, ВС, 5.
 
----
 
----
<b>БРОДЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. сьщ. от</i> бродя. <i>Длъжността му бе оставяла много свободно време. Той го бе прекарал повече в бродене и лутане по околните ридове и пущинаци.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 27. <i>А може би тия общи бродения по партизанските пътеки оттогава са проправяли неусетно пътечката до сърцето и`!</i> Ст. Даскалов, СЛ, 189.
+
<b>БРО`ДЕНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бродя. <i>Длъжността му бе оставяла много свободно време. Той го бе прекарал повече в бродене и лутане по околните ридове и пущинаци.</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 27. <i>А може би тия общи бродения по партизанските пътеки оттогава са проправяли неусетно пътечката до сърцето й!</i> Ст. Даскалов, СЛ, 189.
 
----
 
----
<b>БРОДЕРИ`ЕН</b>, -и`йна, -и`йно, <i>мн.</i> -и`йни, <i>прил.</i> Който е свързан с бродерия. <i>Изложба на бродерийни произведения. Бродерийна игла. Бродериен цех.</i>
+
<b>БРОДЕРИ`ЕН</b>, -и`йна, -и`йно, <i>мн.</i> -и`йни, <i>прил.</i> Който е свързан с бродерия. <i>Изложба на бродерийни произведения.</i> <i>Бродерийна игла.</i> <i>Бродериен цех.</i>
 
----
 
----
<b>БРОДЕРИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Работничка, която се занимава с бродерия; бродирачка, броди-ровачка.
+
<b>БРОДЕРИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Работничка, която се занимава с бродерия; бродирачка, бродировачка.
 
----
 
----
<b>БРОДЕРИЯ</b>, <i>мн.</i> -ии, <i>ж.</i> Ръчно или машинно ушита украса върху тъкан; везба. <i>Как й дотегна голямата, накичена, натрупана гостна. Картини, килими, кресла, масички, цветя, възглавнички с всевъзможни бродерии.</i> Г. Стаматов, Разк. II, 40. <i>Анет,.. носеше деколтирана рокля от тъмнозелена коприна, гарнирана със сребърна бродерия.</i> Д. Ангелов, ЖС, 218.
+
<b>БРОДЕ`РИЯ</b>, <i>мн.</i> -ии, <i>ж.</i> Ръчно или машинно ушита украса върху тъкан; везба. <i>Как й дотегна голямата, накичена, натрупана гостна. Картини, килими, кресла, масички, цветя, възглавнички с всевъзможни бродерии.</i> Г. Стаматов, Разк. II, 40. <i>Анет, .. носеше деколтирана рокля от тъмнозелена коприна, гарнирана със сребърна бродерия.</i> Д. Ангелов, ЖС, 218.
  
 
— От фр. broderie.
 
— От фр. broderie.
 
----
 
----
<b>БРОДЕЦ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Умал. от</i> брод; плитък брод.
+
<b>БРО`ДЕЦ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Умал. от</i> брод; плитък брод.
 
----
 
----
<b>БРОДИ`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Брод; бро-дище. <i>Седнали да си починат, / дорде си вода поспадне, / бродило да си намерят, / водата да си преминат.</i> Нар. пес., СбНУ XIII, 82.
+
<b>БРОДИ`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Брод; бродище. <i>Седнали да си починат, / дорде си вода поспадне, / бродило да си намерят, / водата да си преминат.</i> Нар. пес., СбНУ XIII, 82.
 
----
 
----
<b>БРОДАР</b>
+
<b>БРОДИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Шия на ръка или на машина фигурки за украса върху тъкан; веза. <i>Вечерта жените до късно бродираха пердетата.</i> Чудомир, Избр. пр, 69. <i>Тя [Ана] бродираше покривки, завеси, везеше дамски блузки, припечелваше толкова, че да не умрат от глад.</i> А. Гуляшки, Л, 11. <i>Соня седеше на леглото и бродираше бебешка шапчица.</i> X. Русев, ПЗ, 232. <b>бродирам се</b> <i>страд.</i> <b>бродирам си</b> <i>възвр.</i> <i>Бродирам си покривка.</i> <i>Бродирам си блуза.</i>
 
----
 
----
<b>БРОДИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Шия на ръка или на машина фигурки за украса върху тъкан; веза. <i>Вечерта жените до късно бродираха пердетата.</i> Чудомир, Избр. пр, о9. <i>Тя</i> [Ана] <i>бродираше покривки, завеси, везеше дамски блузки, припечелваше толкова, че да не умрат от глад. А.</i> Гуляшки, Л, 11. <i>Соня седеше на леглото и бродираше бебешка шапчица.</i> X. Русев, ПЗ, 232. бродирам се <i>страд.</i> бродирам си <i>възвр. Бродирам си покривка. Бродирам си блуза.</i>
+
<b>БРОДИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> бродирам като <i>прил.</i> Който е с изшити фигурки за украса. <i>Бродирана покривка.</i> <i>Бродирана възглавница.</i>
----
 
<b>БРОДИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> бродирам като <i>прил.</i> Който е с изшити фигурки за украса. <i>Бродирана покривка. Бродирана възглавница.</i>
 
 
----
 
----
 
<b>БРОДИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бродирам <i>и от</i> бродирам се.
 
<b>БРОДИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бродирам <i>и от</i> бродирам се.
 
----
 
----
<b>БРОДИРАЧКА</b> <i>ж.</i> Работничка, която се занимава с бродерия; бродеристка, броди-ровачка.
+
<b>БРОДИРА`ЧКА</b> <i>ж.</i> Работничка, която се занимава с бродерия; бродеристка, бродировачка.
 
----
 
----
<b>БРОДИРОВАЧКА</b> <i>ж.</i> Бродеристка; бродирачка.
+
<b>БРОДИРОВА`ЧКА</b> <i>ж.</i> Бродеристка; бродирачка.
 
----
 
----
<b>БРОДИРОВЪЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който е свързан с бродиране. <i>Броди-ровъчни машини.</i>
+
<b>БРОДИРО`ВЪЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който е свързан с бродиране. <i>Бродировъчни машини.</i>
 
----
 
----
<b>БРОДИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Брод; бродило. <i>Петли не са пели, Цоньо, / ни първи, ни втори, Цоньо, / бродници бдят, Цоньо, / по бродищата, Цоньо.</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 123.
+
<b>БРО`ДИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Брод; бродило. <i>Петли не са пели, Цоньо, / ни първи, ни втори, Цоньо, / бродници бдят, Цоньо, / по бродищата, Цоньо.</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 123.
 
----
 
----
<b>БРОДНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Мъж, който броди нощем и прави магии; магьосник. <i>Човеци — мъже и жени, — осенени от тях</i> [са-мовилите] <i>и тяхната сила, са също такива като тях омайници,.., врачове или врачки, бродници и вярва, че те снемали месеца, слънцето.</i> Б. Ангелов, ЛС, 40. <i>Страшните чародейства наший народ отдава на бродниците и звездите.</i> Г. Раковски, БС, 160. 2. Според народните поверия — дух на мъртвец или на удавник, който броди нощем, вампир. <i>И само отминва на Лазаря гроба, / и Лазаря люто проклина: / „О, Бог да даде нестопен да останеш! / Дух бродник духът ти да стане...</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50. <i>Друг го срещнал в тъмнината — / срещнал бродника удавен.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 70. <i>Не в такова ли време из безк-ръстните и неоплакани гробове излизат вампири и духове бродници?</i> Й. Йовков, Ж, 1920,104.
+
<b>БРО`ДНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> 1. Мъж, който броди нощем и прави магии; магьосник. <i>Човеци — мъже и жени, — осенени от тях [самовилите] и тяхната сила, са също такива като тях омайници, .., врачове или врачки, бродници и вярва, че те снемали месеца, слънцето.</i> Б. Ангелов, ЛС, 40. <i>Страшните чародейства наший народ отдава на бродниците и звездите.</i> Г. Раковски, БС, 160.
----
+
 
<b>БРОДНИНА</b> <i>ж. Истор.</i> През Средновековието — данък за минаване през бродове. <i>-Аз съм дошел да се оплача. Мене ме постави архонтът при моста на Етъра — срещу Самоводене, да сбирам броднина. Твоите хора не плащат. Твоите хора трябва да бъдат наказани. А.</i> Каралийчев, ПГ, 98.
+
2. Според народните поверия — дух на мъртвец или на удавник, който броди нощем, вампир. <i>И само отминва на Лазаря гроба, / и Лазаря люто проклина: / „О, Бог да даде нестопен да останеш! / Дух бродник духът ти да стане…</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50. <i>Друг го срещнал в тъмнината — / срещнал бродника удавен.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 70. <i>Не в такова ли време из безкръстните и неоплакани гробове излизат вампири и духове бродници?</i> Й. Йовков, Ж, 1920, 104.
 
----
 
----
<b>БРОДНИЦА</b> <i>ж.</i> 1. Жена, която броди нощем и прави магии; магьосница. <i>На Еньовден врачките, бродниците отиваха на някоя нива с хубаво жито, събличаха се голи, .. обираха най-високите класове — „ца</i>
+
<b>БРО`ДНИНА</b> <i>ж. Истор.</i> През Средновековието — данък за минаване през бродове. <i>— Аз съм дошел да се оплача. Мене ме постави архонтът при моста на Етъра — срещу Самоводене, да сбирам броднина. Твоите хора не плащат. Твоите хора трябва да бъдат наказани.</i> А. Каралийчев, ПГ, 98.
 
----
 
----
<b>БРОДНИЦА</b>
+
<b>БРО`ДНИЦА</b> <i>ж.</i> 1. Жена, която броди нощем и прави магии; магьосница. <i>На Еньовден врачките, бродниците отиваха на някоя нива с хубаво жито, събличаха се голи, .. обираха най-високите класове — „царете“,</i>
 
 

Текуща версия към 14:12, 26 февруари 2014

Корекцията на страницата е одобрена


в струите на Ерма. Той гази в едно направление, в друго, в трето, — търси брод. Ал. Константинов, Съч. I, 102. Затракаха ножовете върху пушките и първите патрулни двойки поеха бавно пътя към бродовете на Места. Й. Йовков, Разк. II, 59. Синьо ми небо край няма, / морский ми пясък чет няма, / дълбока вода брод няма, / хубава мома род няма. Ст. Младенов, БТР I, 210. Със лудо са брод изпитва. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 143.


БРОДА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Човек, който пази брод или прекарва пътници през брод. Кога на Дунава бродарите безчет / на Черна до пределите / стопиха се под жупела проклет — / .., — / жреци отпяха литии за смелите. В. Карагьозов, Избр. пр, 92.


БРОДЕ`Ж, мн. няма, м. Рядко. Кипеж, вълнение. Едновремешният му жив интерес към литературата, .., изпълня душата му с честолюбиви помисли и предизвиква в нея такъв бродеж, за какъвто и той сам едва ли се е надявал. Това вътрешно безпокойство се отразява и на външния му живот. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1)*, 146. Когато, уморен от сънното гъмжене / на празния живот, на делничния бродеж, / аз взря се в себе си — и страшно отчуждене / сърце ми сепва, като лист — есенна скреж. К. Христов, ВС, 5.


БРО`ДЕНЕ ср. Отгл. същ. от бродя. Длъжността му бе оставяла много свободно време. Той го бе прекарал повече в бродене и лутане по околните ридове и пущинаци. Ив. Вазов, Съч. XI, 27. А може би тия общи бродения по партизанските пътеки оттогава са проправяли неусетно пътечката до сърцето й! Ст. Даскалов, СЛ, 189.


БРОДЕРИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. Който е свързан с бродерия. Изложба на бродерийни произведения. Бродерийна игла. Бродериен цех.


БРОДЕРИ`СТКА ж. Работничка, която се занимава с бродерия; бродирачка, бродировачка.


БРОДЕ`РИЯ, мн. -ии, ж. Ръчно или машинно ушита украса върху тъкан; везба. Как й дотегна голямата, накичена, натрупана гостна. Картини, килими, кресла, масички, цветя, възглавнички с всевъзможни бродерии. Г. Стаматов, Разк. II, 40. Анет, .. носеше деколтирана рокля от тъмнозелена коприна, гарнирана със сребърна бродерия. Д. Ангелов, ЖС, 218.

— От фр. broderie.


БРО`ДЕЦ, мн. няма, м. Умал. от брод; плитък брод.


БРОДИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Брод; бродище. Седнали да си починат, / дорде си вода поспадне, / бродило да си намерят, / водата да си преминат. Нар. пес., СбНУ XIII, 82.


БРОДИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Шия на ръка или на машина фигурки за украса върху тъкан; веза. Вечерта жените до късно бродираха пердетата. Чудомир, Избр. пр, 69. Тя [Ана] бродираше покривки, завеси, везеше дамски блузки, припечелваше толкова, че да не умрат от глад. А. Гуляшки, Л, 11. Соня седеше на леглото и бродираше бебешка шапчица. X. Русев, ПЗ, 232. бродирам се страд. бродирам си възвр. Бродирам си покривка. Бродирам си блуза.


БРОДИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бродирам като прил. Който е с изшити фигурки за украса. Бродирана покривка. Бродирана възглавница.


БРОДИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от бродирам и от бродирам се.


БРОДИРА`ЧКА ж. Работничка, която се занимава с бродерия; бродеристка, бродировачка.


БРОДИРОВА`ЧКА ж. Бродеристка; бродирачка.


БРОДИРО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с бродиране. Бродировъчни машини.


БРО`ДИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Брод; бродило. Петли не са пели, Цоньо, / ни първи, ни втори, Цоньо, / бродници бдят, Цоньо, / по бродищата, Цоньо. Нар. пес., СбНУ XXV, 123.


БРО`ДНИК, мн. -ци, м. 1. Мъж, който броди нощем и прави магии; магьосник. Човеци — мъже и жени, — осенени от тях [самовилите] и тяхната сила, са също такива като тях омайници, .., врачове или врачки, бродници и вярва, че те снемали месеца, слънцето. Б. Ангелов, ЛС, 40. Страшните чародейства наший народ отдава на бродниците и звездите. Г. Раковски, БС, 160.

2. Според народните поверия — дух на мъртвец или на удавник, който броди нощем, вампир. И само отминва на Лазаря гроба, / и Лазаря люто проклина: / „О, Бог да даде нестопен да останеш! / Дух бродник духът ти да стане… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50. Друг го срещнал в тъмнината — / срещнал бродника удавен. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 70. Не в такова ли време из безкръстните и неоплакани гробове излизат вампири и духове бродници? Й. Йовков, Ж, 1920, 104.


БРО`ДНИНА ж. Истор. През Средновековието — данък за минаване през бродове. — Аз съм дошел да се оплача. Мене ме постави архонтът при моста на Етъра — срещу Самоводене, да сбирам броднина. Твоите хора не плащат. Твоите хора трябва да бъдат наказани. А. Каралийчев, ПГ, 98.


БРО`ДНИЦА ж. 1. Жена, която броди нощем и прави магии; магьосница. На Еньовден врачките, бродниците отиваха на някоя нива с хубаво жито, събличаха се голи, .. обираха най-високите класове — „царете“,