Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/940“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРА`ТИМСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Побратимство, братство. <i>Още на третия ден Паун дойде пак в кръчмата и сам поиска от Марка да се помирят! А когато пийна, той стана и предложи на момчето побратимяване .. — Притрябвало му е братимството му!</i> Г. Райчев, ЗК, 236-Z37. <i>Отдалеч ги [хайдутите] мома братимила, / вси приели братимството, / Милош хайдук братимство не прие.</i> Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 205. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАТИМЯ</b><sup>1</sup> - | + | <b>БРАТИМЯ`</b><sup>1</sup> -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв.</i> 1. <i>Прех.</i> Правя двама души побратими помежду си; побратимявам; братимявам. <i>Отдалеч ги [хайдутите] мома братимила, / отблизо им ръка целивала.</i> Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 205. |
| − | |||
| − | 1. <i>Прех.</i> Правя двама души побратими помежду си; побратимявам; братимявам. <i>Отдалеч ги [хайдутите] мома братимила, / отблизо им ръка целивала.</i> Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 205. | ||
| − | 2. <i>Непрех. Рядко.</i> Братимя се. <i>Вълкан | + | 2. <i>Непрех. Рядко.</i> Братимя се. <i>Вълкан Гошана, старий / съратник и другар, от давни още дни / с Младена братимил, делил и добрини / и зло със него вред, където ги съдбата подгоня.</i> П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 3, 169. <b>братимя се</b> <i>страд. от</i> братимя в 1 знач. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАТИМЯ СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> Ставам побратим с някого; побратимявам се; братимявам се, братимя. <i>До късно свири гайдарят, до късно се братимиха хайдутите с народа, ля се вино, песни се пяха.</i> П. Спасов, ГЛЗЗ, 21. <i>— Що си навел глава, Войхна.. — Сякаш не ти е по сърце побратимяването. Ти | + | <b>БРАТИМЯ` СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> Ставам побратим с някого; побратимявам се; братимявам се, братимя. <i>До късно свири гайдарят, до късно се братимиха хайдутите с народа, ля се вино, песни се пяха.</i> П. Спасов, ГЛЗЗ, 21. <i>— Що си навел глава, Войхна .. — Сякаш не ти е по сърце побратимяването. Ти братими ли се?</i> Ст. Загорчинов, ДП, 331. <i>— Много ти треба господине, да се братимиш с вълк и да хващаш мечка за кръстница! .. С тези думи бае Гето ме остави без никакви по-нататъшни обяснения…</i> М. Георгиев, Избр. разк., 174. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАТИМЯ</b><sup>2</sup>, - | + | <b>БРАТИМЯ`</b><sup>2</sup>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв., непрех.</i> За растение — пускам от едно семе или от един корен няколко стъбла или стръка; братя<sup>1</sup>, братявам, братясвам. <i>Ръжта братими.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАТИМЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех.</i> Братимя<sup>1</sup>; побратимявам. <b>братимявам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАТИМЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> Братимя се, побратимявам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАТИМЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> братимявам и <i>от</i> братимявам се; братимене<sup>1</sup>; побратимяване; братимене<sup>1</sup>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРА`ТИН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Братов. <i>А Яничар Драгана питаше: / „Що има на братина глава.“ / Брат ми има от сабя белег, / че е посечен на люта войска.“</i> Нар. пес., СбБрМ, 125. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАТИ`Н</b>, <i>зват.</i> -о, <i>м. Диал..</i>Брат (в 1 и 4 знач.). <i>— Хей, братино, ха добър ви ден и хайрлия работа — извика Царчето. — Както виждаш, и тука те намерих.</i> К. Григоров, ТГ, 69. <i>Той свали карабината от рамото, зареди я и махна с ръка нагоре към скалите. — Давай, братино!</i> Н. Хайтов, ПП, 24. <i>Братино ми дойде.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАТИ`ЧЕВЦИ</b> <i>мн. Истор.</i> Славянско племе от българската група, населявало земите между реките Тимок и Морава. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАТЛЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> 1. <i>Умал. от</i> брат (в 1 знач.); малък брат, братче. <i>— Зарад тебе ми е драго, мойто братле. Каква хубава булчица ни доведе ти!</i> Й. Йовков, Б, 73. <i>Вървим си ние с братлето по булеварда, потънали всеки в своите грижи.</i> Чудомир, Избр. пр, 56. |
| + | |||
| + | 2. <i>Разг. Гальов.</i> или <i>ирон.</i> Интимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братче, братленце. <i>— Е, казвай сега, братле, какво има там по вас в голямото село?</i> К. Калчев, ЖП, 71. <i>— Хей, другарчета, къде сте хукнали? — запита той [капитанът] високо и весело. — Натам, братлета, няма немци, .. Немците са зад гърба ви.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 150. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАТЛЕ</b>, <i>мн. | + | <b>БРАТЛЕ`НЦЕ</b>, <i>мн. -а, ср. 1. Умал. гальов. от</i> братле (в 1 знач.); братченце, братец. <i>Пет козленца, / пет братленца! / Всички дружно си помагат, / никога от труд не бягат!</i> В. Паспалеева, МСС, 7. |
| − | 2. <i>Разг. | + | 2. <i>Разг. Гальов.</i> или <i>ирон.</i> Интимно обръщение към близък човек или приятел, другар; братле, братче. <i>Какво ме гледате така бе, братленца! Радвайте се.</i> Т. Влайков, Съч. III, 148. <i>— Забравих, Кириле, забравих, братленцето ми! Щукнало ми е из ума и хич не се досетих да дода.</i> Ст. Марков, ДБ, 26. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРА`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е на брата, който се отнася до брат (в 1 знач.). <i>Притисна страна до братовата си ръка и се загледа в светлата вратичка на печката.</i> К. Петканов, В, 116. <i>Стрина Радовица съгледа Цанка, братовото си момче.</i> Т. Влайков, Съч. II, 148. <i>В къщи той завари цялото си братово семейство — дошла бе Мировица да го посрещне с всичките си деца.</i> Д. Талев, ПК, 113. <i>Когато погледна пак от поляната, той видя, че братовите му волове пасяха по синура около нивата.</i> Елин Пелин, Съч. III, 157. <i>В неделя след обед им дойде на гости Иван. Отдавна, много отдавна не беше стъпял той в братовата си къща, освен на помени и погребения.</i> Г. Караславов, С., 243. <i>Според нейните понятия бе недостойно сестра да доверява братовите си чувства. Нима Костадин не можеше сам да стори това?</i> Ем. Станев, ИК I-II, 165-166. |
| − | |||
| − | |||
| − | 2. Като <i>същ.</i> братови <i>мн.</i> Домът и семейството на брата. <i>Докторът видя, че отсреща се зададе Поделковата женена сестра, която бе видяла, че излиза от братови | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>братови</b> <i>мн.</i> Домът и семейството на брата. <i>Докторът видя, че отсреща се зададе Поделковата женена сестра, която бе видяла, че излиза от братови й.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 78. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРА`ТОВИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Братова жена; снаха. <i>Щом си дойде, толкоз му беше приказката — да попита за братовица си.</i> Й. Йовков, ЖС, 145. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРА`ТОВЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> 1. Братовчедче. <i>— „Йордане, комшо, Йордане, / .. </i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 13:42, 9 февруари 2014
БРА`ТИМСТВО, мн. -а, ср. Диал. Побратимство, братство. Още на третия ден Паун дойде пак в кръчмата и сам поиска от Марка да се помирят! А когато пийна, той стана и предложи на момчето побратимяване .. — Притрябвало му е братимството му! Г. Райчев, ЗК, 236-Z37. Отдалеч ги [хайдутите] мома братимила, / вси приели братимството, / Милош хайдук братимство не прие. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 205.
БРАТИМЯ`1 -и`ш, мин. св. -и`х, несв. 1. Прех. Правя двама души побратими помежду си; побратимявам; братимявам. Отдалеч ги [хайдутите] мома братимила, / отблизо им ръка целивала. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 205.
2. Непрех. Рядко. Братимя се. Вълкан Гошана, старий / съратник и другар, от давни още дни / с Младена братимил, делил и добрини / и зло със него вред, където ги съдбата подгоня. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 3, 169. братимя се страд. от братимя в 1 знач.
БРАТИМЯ` СЕ несв., непрех. Ставам побратим с някого; побратимявам се; братимявам се, братимя. До късно свири гайдарят, до късно се братимиха хайдутите с народа, ля се вино, песни се пяха. П. Спасов, ГЛЗЗ, 21. — Що си навел глава, Войхна .. — Сякаш не ти е по сърце побратимяването. Ти братими ли се? Ст. Загорчинов, ДП, 331. — Много ти треба господине, да се братимиш с вълк и да хващаш мечка за кръстница! .. С тези думи бае Гето ме остави без никакви по-нататъшни обяснения… М. Георгиев, Избр. разк., 174.
БРАТИМЯ`2, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., непрех. За растение — пускам от едно семе или от един корен няколко стъбла или стръка; братя1, братявам, братясвам. Ръжта братими.
БРАТИМЯ`ВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Братимя1; побратимявам. братимявам се страд.
БРАТИМЯ`ВАМ СЕ несв., непрех. Братимя се, побратимявам се.
БРАТИМЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от братимявам и от братимявам се; братимене1; побратимяване; братимене1.
БРА`ТИН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Братов. А Яничар Драгана питаше: / „Що има на братина глава.“ / Брат ми има от сабя белег, / че е посечен на люта войска.“ Нар. пес., СбБрМ, 125.
БРАТИ`Н, зват. -о, м. Диал..Брат (в 1 и 4 знач.). — Хей, братино, ха добър ви ден и хайрлия работа — извика Царчето. — Както виждаш, и тука те намерих. К. Григоров, ТГ, 69. Той свали карабината от рамото, зареди я и махна с ръка нагоре към скалите. — Давай, братино! Н. Хайтов, ПП, 24. Братино ми дойде.
БРАТИ`ЧЕВЦИ мн. Истор. Славянско племе от българската група, населявало земите между реките Тимок и Морава.
БРАТЛЕ`, мн. -та, ср. 1. Умал. от брат (в 1 знач.); малък брат, братче. — Зарад тебе ми е драго, мойто братле. Каква хубава булчица ни доведе ти! Й. Йовков, Б, 73. Вървим си ние с братлето по булеварда, потънали всеки в своите грижи. Чудомир, Избр. пр, 56.
2. Разг. Гальов. или ирон. Интимно обръщение към близък човек или към приятел, другар; братче, братленце. — Е, казвай сега, братле, какво има там по вас в голямото село? К. Калчев, ЖП, 71. — Хей, другарчета, къде сте хукнали? — запита той [капитанът] високо и весело. — Натам, братлета, няма немци, .. Немците са зад гърба ви. П. Вежинов, ЗЧР, 150.
БРАТЛЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. 1. Умал. гальов. от братле (в 1 знач.); братченце, братец. Пет козленца, / пет братленца! / Всички дружно си помагат, / никога от труд не бягат! В. Паспалеева, МСС, 7.
2. Разг. Гальов. или ирон. Интимно обръщение към близък човек или приятел, другар; братле, братче. Какво ме гледате така бе, братленца! Радвайте се. Т. Влайков, Съч. III, 148. — Забравих, Кириле, забравих, братленцето ми! Щукнало ми е из ума и хич не се досетих да дода. Ст. Марков, ДБ, 26.
БРА`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на брата, който се отнася до брат (в 1 знач.). Притисна страна до братовата си ръка и се загледа в светлата вратичка на печката. К. Петканов, В, 116. Стрина Радовица съгледа Цанка, братовото си момче. Т. Влайков, Съч. II, 148. В къщи той завари цялото си братово семейство — дошла бе Мировица да го посрещне с всичките си деца. Д. Талев, ПК, 113. Когато погледна пак от поляната, той видя, че братовите му волове пасяха по синура около нивата. Елин Пелин, Съч. III, 157. В неделя след обед им дойде на гости Иван. Отдавна, много отдавна не беше стъпял той в братовата си къща, освен на помени и погребения. Г. Караславов, С., 243. Според нейните понятия бе недостойно сестра да доверява братовите си чувства. Нима Костадин не можеше сам да стори това? Ем. Станев, ИК I-II, 165-166.
2. Като същ. братови мн. Домът и семейството на брата. Докторът видя, че отсреща се зададе Поделковата женена сестра, която бе видяла, че излиза от братови й. Ив. Вазов, Съч. IX, 78.
БРА`ТОВИЦА ж. Диал. Братова жена; снаха. Щом си дойде, толкоз му беше приказката — да попита за братовица си. Й. Йовков, ЖС, 145.
БРА`ТОВЧЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Братовчедче. — „Йордане, комшо, Йордане, / ..
