Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/934“
Mister sou (беседа | приноси) м (denis-5b) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БРАКОСЪЧЕТА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бракосъчета`я</b>, -а`еш, <i>мин. св.</i> -а`х, <i>св., прех., Книж.</i> Извършвам бракосъчетание,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} <b>бракосъчетавам се</b>, <b>бракосъчетая се</b> <i>страд.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАКОСЪЧЕТА`ВАМ</b> | + | <b>БРАКОСЪЧЕТА`ВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>бракосъчета`я се</b> <i>св., сред.</i> Встъпвам в брак. <i>Бях се запознал с едно девойче: .. Та когато се готвехме да се бракосъчетаем, взе че се обяви Отечествената война.</i> В. Чертовенски, НИ, 59. |
---- | ---- | ||
<b>БРАКОСЪЧЕТА`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракосъчетавам <i>и от</i> бракосъчетавам се; бракосъчетание. | <b>БРАКОСЪЧЕТА`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракосъчетавам <i>и от</i> бракосъчетавам се; бракосъчетание. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАКОСЪЧЕТА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> Сключване на брак по установен граждански ред или чрез църковен обред. <i>След два дена стана, скромно, бракосъчетанието на Светослав с Фрасина в черквата „Св. 40 мъченици“.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 64. <i>Нашите герои стоят смирено върху шареното черковно килимче и приемат с благоговение светото тайнство на бракосъчетанието | + | <b>БРАКОСЪЧЕТА`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Книж.</i> Сключване на брак по установен граждански ред или чрез църковен обред. <i>След два дена стана, скромно, бракосъчетанието на Светослав с Фрасина в черквата „Св. 40 мъченици“.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 64. <i>Нашите герои стоят смирено върху шареното черковно килимче и приемат с благоговение светото тайнство на бракосъчетанието.</i> Св. Минков, РТК, 127. <i>Бракосъчетанието се извършва публично в общинския народен съвет, в присъствието на двама свидетели.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАКОСЪЧЕТА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Рядко.</i> Който се отнася до бракосъчетание. <i>Бракосъчетателните свръзки на литовския княжески дом с домовете на руските князе само могли да пробият първия път на християнството там в XIII-ия век.</i> Д. Душанов, ИПЧ, 166. <i> | + | <b>БРАКОСЪЧЕТА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Рядко.</i> Който се отнася до бракосъчетание. <i>Бракосъчетателните свръзки на литовския княжески дом с домовете на руските князе само могли да пробият първия път на християнството там в XIII-ия век.</i> Д. Душанов, ИПЧ, 166. <i>Бракосъчетателна зала.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАКОСЪЧЕТА`Я</b>. Вж. бракосъчетавам. | + | <b>БРАКОСЪЧЕТА`Я</b>. Вж. <em>бракосъчетавам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАКТИ`САМ</b> | + | <b>БРАКТИ`САМ</b> Вж. <em>брактисвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАКТИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> бракти`сам, | + | <b>БРАКТИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бракти`сам</b>, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> За овца — раждам мъртво агне; изплавям се. |
| − | |||
| − | -аш, <i>св., прех. Диал.</i> За овца — раждам мъртво агне | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАКТИ`СВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>бракти`сам се</b> <i>св., непрех.</i> Брактисвам. |
| − | — От тур. | + | — От тур. bırakmak ’изоставям’. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАКТИ`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> брактисвам <i>и от</i> брактисвам се; | + | <b>БРАКТИ`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> брактисвам <i>и от</i> брактисвам се; изплавяне. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАКУ`ВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв., прех.</i> Определям нещо като некачествено, негодно за употреба. <i>Ето, .., онзи предприемач .. На кой господ не се е кланял той, само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки?</i> Ал. Константинов, Съч. I, 120. <i>Наистина, конят си имаше някои недостатъци, инак нямаше и да го бракуваут: беше сляп с едното око и накуцваше.</i> Й. Йовков, Разк. I, 239. <b>бракувам се</b> <i>страд. Той си спомни и за тръбопровода, който заради тази [белгийската] ламарина се забави и част от него се бракува.</i> Д. Кисьов, Щ, 409. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАКУ`ВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i> и | + | <b>БРАКУ`ВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i> и св., <i>прех. Разг.</i> Бракосъчетавам, женя. <b>бракувам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАКУ`ВАМ СЕ</b>{{попр|Добавено ударение.}} <i>несв., непрех. Разг.</i> Бракосъчетавам се, женя се. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАКУ` | + | <b>БРАКУ`ВАНЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракувам<sup>1</sup> и <i>от</i> бракувам се. <i>На много места има машини за бракуване, които дълго време лежат като отпадъци по дворовете на предприятията.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>БРАКУ`ВАНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракувам<sup>2</sup> и <i>от</i> бракувам се. | <b>БРАКУ`ВАНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракувам<sup>2</sup> и <i>от</i> бракувам се. | ||
| Ред 37: | Ред 35: | ||
<b>БРАКУВА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до бракуване. <i>Гумите, които не могат да бъдат възстановени, се бракуват. Бракуването на автомобилните гуми става от специално назначена комисия, която съставя бракувателен протокол.</i> В. Вълев, Е А, 219. | <b>БРАКУВА`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до бракуване. <i>Гумите, които не могат да бъдат възстановени, се бракуват. Бракуването на автомобилните гуми става от специално назначена комисия, която съставя бракувателен протокол.</i> В. Вълев, Е А, 219. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАКУВА`Ч</b> <i>м.</i> Длъжностно лице, което определя кои материали, предмети и др. са негодни за употреба. <i>Към същата категория [съсредоточена работа] се отнася и работата на | + | <b>БРАКУВА`Ч</b> <i>м.</i> Длъжностно лице, което определя кои материали, предмети и др. са негодни за употреба. <i>Към същата категория [съсредоточена работа] се отнася и работата на бракувача, на телефонистката и др.</i> Псих. X кл. 87. |
---- | ---- | ||
<b>БРА`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Изплетена от пръти преграда на воденична вада или на улей, която спира твърдите предмети, носени от течението на водата. | <b>БРА`ЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Изплетена от пръти преграда на воденична вада или на улей, която спира твърдите предмети, носени от течението на водата. | ||
| Ред 43: | Ред 41: | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАМА`Н</b> | + | <b>БРАМА`Н</b> <i>м.</i> Брамин. |
| − | — Друга (остар.) форма: | + | — Друга (остар.) форма: <em>брахма`н</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАМАНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Религия на ранното робовладелско общество в Индия, оформила се през първото хилядолетие пр. н. е., която носи името си от главното божество Брама; брамизъм. | + | <b>БРАМАНИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Религия на ранното робовладелско общество в Индия, оформила се през първото хилядолетие пр. н. е., която носи името си от главното божество Брама; брамизъм. <i>В различните периоди в Индонезия са се разпространили няколко религии: будизмът, браманизмът, мохамеданството.</i> РД, 1961, бр. 318, 2. |
| − | — От инд. brahman ’дух’. — Друга (остар.) форма: | + | — От инд. brahman ’дух’. — Друга (остар.) форма: <em>брахмани`зъм</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАМА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до браман и браманизъм; | + | <b>БРАМА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до браман и браманизъм; брамински. <i>Погребалната церемония се извършваше спокойно и делово от свещениците. Близките на покойните съвсем нямаха покъртен и тъжен вид, защото според браманската вяра човешката душа може да се прероди като човек, животно или растение.</i> Е. Мечкова, СМ, 29. |
| − | — Друга (остар.) форма: | + | — Друга (остар.) форма: <em>брахма`нски</em>. |
---- | ---- | ||
<b>БРАМИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Браманизъм. <i>И в будизма, както в християнството, се наброяват доста направления и секти — брамизъм, ламизъм и др.</i> Ал. Гетман, ВС, 44. | <b>БРАМИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Браманизъм. <i>И в будизма, както в християнството, се наброяват доста направления и секти — брамизъм, ламизъм и др.</i> Ал. Гетман, ВС, 44. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАМИ`Н</b> <i>м.</i> Представител на една от висшите касти (жреческата) у индусите | + | <b>БРАМИ`Н</b> <i>м.</i> Представител на една от висшите касти (жреческата) у индусите браминисти. <i>Жерците са носиле име брамини, т. е. служители на бога Брама. Който е бил роден от брамини, той не е можел да бъде нищо друго освен брамин.</i> Знан., 1875, бр. 9, 132. <i>Главни касти са четири: първа</i> |
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 07:15, 5 февруари 2014
БРАКОСЪЧЕТА`ВАМ, -аш, несв.; бракосъчета`я, -а`еш, мин. св. -а`х, св., прех., Книж. Извършвам бракосъчетание,* бракосъчетавам се, бракосъчетая се страд.
БРАКОСЪЧЕТА`ВАМ СЕ несв.; бракосъчета`я се св., сред. Встъпвам в брак. Бях се запознал с едно девойче: .. Та когато се готвехме да се бракосъчетаем, взе че се обяви Отечествената война. В. Чертовенски, НИ, 59.
БРАКОСЪЧЕТА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бракосъчетавам и от бракосъчетавам се; бракосъчетание.
БРАКОСЪЧЕТА`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Сключване на брак по установен граждански ред или чрез църковен обред. След два дена стана, скромно, бракосъчетанието на Светослав с Фрасина в черквата „Св. 40 мъченици“. Ив. Вазов, Съч. XIV, 64. Нашите герои стоят смирено върху шареното черковно килимче и приемат с благоговение светото тайнство на бракосъчетанието. Св. Минков, РТК, 127. Бракосъчетанието се извършва публично в общинския народен съвет, в присъствието на двама свидетели.
БРАКОСЪЧЕТА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Рядко. Който се отнася до бракосъчетание. Бракосъчетателните свръзки на литовския княжески дом с домовете на руските князе само могли да пробият първия път на християнството там в XIII-ия век. Д. Душанов, ИПЧ, 166. Бракосъчетателна зала.
БРАКОСЪЧЕТА`Я. Вж. бракосъчетавам.
БРАКТИ`САМ Вж. брактисвам.
БРАКТИ`СВАМ, -аш, несв.; бракти`сам, -аш, св., прех. Диал. За овца — раждам мъртво агне; изплавям се.
БРАКТИ`СВАМ СЕ несв.; бракти`сам се св., непрех. Брактисвам.
— От тур. bırakmak ’изоставям’. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БРАКТИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от брактисвам и от брактисвам се; изплавяне.
БРАКУ`ВАМ1, -аш, несв., прех. Определям нещо като некачествено, негодно за употреба. Ето, .., онзи предприемач .. На кой господ не се е кланял той, само и само да не бракуват неговите батакчийски доставки? Ал. Константинов, Съч. I, 120. Наистина, конят си имаше някои недостатъци, инак нямаше и да го бракуваут: беше сляп с едното око и накуцваше. Й. Йовков, Разк. I, 239. бракувам се страд. Той си спомни и за тръбопровода, който заради тази [белгийската] ламарина се забави и част от него се бракува. Д. Кисьов, Щ, 409.
БРАКУ`ВАМ2, -аш, несв. и св., прех. Разг. Бракосъчетавам, женя. бракувам се страд.
БРАКУ`ВАМ СЕ* несв., непрех. Разг. Бракосъчетавам се, женя се.
БРАКУ`ВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бракувам1 и от бракувам се. На много места има машини за бракуване, които дълго време лежат като отпадъци по дворовете на предприятията.
БРАКУ`ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бракувам2 и от бракувам се.
БРАКУВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който се отнася до бракуване. Гумите, които не могат да бъдат възстановени, се бракуват. Бракуването на автомобилните гуми става от специално назначена комисия, която съставя бракувателен протокол. В. Вълев, Е А, 219.
БРАКУВА`Ч м. Длъжностно лице, което определя кои материали, предмети и др. са негодни за употреба. Към същата категория [съсредоточена работа] се отнася и работата на бракувача, на телефонистката и др. Псих. X кл. 87.
БРА`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Изплетена от пръти преграда на воденична вада или на улей, която спира твърдите предмети, носени от течението на водата.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БРАМА`Н м. Брамин.
— Друга (остар.) форма: брахма`н.
БРАМАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Религия на ранното робовладелско общество в Индия, оформила се през първото хилядолетие пр. н. е., която носи името си от главното божество Брама; брамизъм. В различните периоди в Индонезия са се разпространили няколко религии: будизмът, браманизмът, мохамеданството. РД, 1961, бр. 318, 2.
— От инд. brahman ’дух’. — Друга (остар.) форма: брахмани`зъм.
БРАМА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до браман и браманизъм; брамински. Погребалната церемония се извършваше спокойно и делово от свещениците. Близките на покойните съвсем нямаха покъртен и тъжен вид, защото според браманската вяра човешката душа може да се прероди като човек, животно или растение. Е. Мечкова, СМ, 29.
— Друга (остар.) форма: брахма`нски.
БРАМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Браманизъм. И в будизма, както в християнството, се наброяват доста направления и секти — брамизъм, ламизъм и др. Ал. Гетман, ВС, 44.
БРАМИ`Н м. Представител на една от висшите касти (жреческата) у индусите браминисти. Жерците са носиле име брамини, т. е. служители на бога Брама. Който е бил роден от брамини, той не е можел да бъде нищо друго освен брамин. Знан., 1875, бр. 9, 132. Главни касти са четири: първа
