Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/909“
м (Туй-онуй) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i> | + | <i>с какво да ги заменят. Можеше да се купи само на черна борса, но откъде толкова пари?</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 176. <i>В Париж се ширеше черната борса. На високи цени човек можеше да намери храна, която с нищо да не отстъпва от предвоенната.</i> Г. Белев, КВА, 32. <i>През време на последната война двамата бяха съдружници в едно търговско предприятие, което се занимаваше главно с черна борса на копринени и други тъкани.</i> Ст. Марков, ДБ, 273. |
— Ит. borsa. | — Ит. borsa. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`РСАДЖИЯ</b>, -ията, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Разг. Неодобр.</i> Човек, който търгува на борса или незаконно, и трупа големи печалби. <i>— Ценович е човек търговец и борсаджия! Все сметки прави и парите си гледа!</i>{{попр|Добавяне на интервал.}} Ст. Дичев, ЗС II, 579. <i>— Глупачка си ти с твоя тлъст борсаджия! Коремът му е натъпкан с банкноти!</i> Т. Генов, Избр. съч., 68. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОРСАЛИ`НОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Борсалинова шапка</b>. <i>Остар.</i> Мъжка мека шапка от фин филц с голяма леко наведена периферия. <i>Преобладаваха, както винаги, някогашните дами и господа от доброто общество — дамите, забрадени с шарени кърпи, а господата, нахлупили на главите си извехтели борсалинови шапки.</i> Св. Минков, Избр. пр, 488-489. |
— От ит. собств. | — От ит. собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`РСОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до борса. <i>— Няма зала. Тук е борсата, .. Тук стават борсовите сделки.</i> П. Спасов, ХлХ, 342. <i>— За всеки случай ето ви моя адрес .. — Баща ми е борсов посредник в Ню Йорк, но аз убивам скуката си, като уреждам понякога любителски състезания по бокс.</i> Ал. Бабек, МЕ, 43. <i>Борсови спекулации.</i> <i>Борсов магнат.</i> <i>Борсов бюлетин.</i> |
| + | |||
| + | ◇ <b>Борсова цена</b>. Цена на някаква стока или ценни книжа, която се котира в определен момент на дадена борса. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОРСУ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Язовец. <i>И тогава зад купа с жито видях — .. едно сиво, живо нещо, като куче… Една ли, две ли минути съм го гледал, без да разбера какво е, докато познах, че е борсук, язовец.</i> Н. Хайтов, ДР, 51. <i>Но той [Косан] знаеше, че манастирът е напуснат, и само преди няколко деня, когато беше минал през него, борсуци и диви котки бяха се разбягали отпреде му.</i> Й. Йовков, СЛ, 51. <i>Прен. Презр.</i> За мрачен, необщителен човек. <i>Милюха ще му върне парите после, борсукът му с борсук ниедин!</i> В. Пламенов, ПА, 116. |
| − | — От тур. porsuk. Друга форма: | + | — От тур. porsuk. Друга форма: бърсу`к. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОРСУ`КОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Диал. Прил. от</i> борсук. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОРСУ`ЧИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Борсушки. <i>Борсуча кожа.</i> <i>Борсуча дупка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОРСУ`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> 1. Който е на борсук. <i>Борсушка кожа.</i> <i>Борсушка яма.</i> |
| − | |||
| − | < | ||
2. Присъщ, свойствен на борсук; борсучи. <i>Борсушка миризма.</i> | 2. Присъщ, свойствен на борсук; борсучи. <i>Борсушка миризма.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОРТ</b>, | + | <b>БОРТ</b>, бо`ртът, бо`рта, <i>мн.</i> бо`ртове, след <i>числ.</i> бо`рта, <i>м. Остар.</i> Борд. <i>Докато се мъчехме да определим от къде идат, на борта на парахода се показаха и развиха бели кълба дим.</i> Й. Йовков, Разк. II, 26. <i>По някой път на хоризонта се покаже кораб, .. всички се спущат в каютите за биноклите си и, като увиснат на борта, гледат, гледат, като че кой знае какво зрелище.</i> Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 35. |
— Рус. борт. | — Рус. борт. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`РТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Бордов. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОРУ`НА</b> <i>ж. Диал.</i> Брана. <i>Тук върволица волове — .. — бавно и тежко влачат плуг, там само чифт коне почти препускат с боруната.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 77. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`РЦОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Борцова зала</b>. <i>Спорт.</i> Зала, съоръжена за състезания по спортна борба{{попр|Отпечатано „брба“.}} и някои други близки дисциплини. <i>Група младежи бързат към борцовата зала на физкултурната палата.</i> ВН, 1964, бр. 3884, 3. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОРЧ</b>, | + | <b>БОРЧ</b>, бо`рчът, бо`рча, <i>мн.</i> бо`рчове, след <i>числ.</i> бо`рча, <i>м.</i> 1. <i>Простонар.</i> Паричен дълг. <i>А пък борчове, борчове. На земеделската банка всички имаме да даваме и едва събираме за лихвите.</i> П. Спасов, ХлХ, 61. <i>Дядо Койчо имал борчове, та на имота му турнале ръка, и за челядта му остана само къщата и по някоя и друга нива и ливада.</i> Т. Влайков, Съч. II, 219. <i>Вчера проводил у дома момчето си — .., да му платя борча си. Имах да му давам десетина гроша от вино.</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 333-334. <i>Един беден злочест става роб по няколко различни начини: или като падне на бой в ръцете на победителя, или като не може да изплати борча си на един заемодавец.</i> С. Бобчев, ПОС (превод), 267. <i>„Стар плет изгнива, стар борч — никога“ — казва пословицата.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIV, 97. <i>Борч неплатен, грях непростен.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 53. <i>Правя борч.</i> △ <i>Потънал съм в борчове.</i> |
| − | 2. <i>Остар.</i> Морално задължение; дълг. <i>Предавам момчето си Ивана на школата да се учи три години,.., и в тия три години имам борч да го пращам секи ден в школата, когато е отворена.</i> П. Р. Славейков, ГУ, 30. <i>Плащането на добро с добро е борч на | + | 2. <i>Остар.</i> Морално задължение; дълг. <i>Предавам момчето си Ивана на школата да се учи три години, .., и в тия три години имам борч да го пращам секи ден в школата, когато е отворена.</i> П. Р. Славейков, ГУ, 30. <i>Плащането на добро с добро е борч на секиго, ама за злото плаща с добро сал честният челяк.</i> П. Р. Славейков, БП II, 51. |
| − | — Тур. | + | — Тур. borç. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОРЧА`САМ</b>. Вж. <em>борчасвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОРЧА`СВАМ</b>, -аш, <i>несв</i>.; <b>борча`сам</b>, -аш, <i>св., непрех. Диал.</i> Задлъжнявам. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОРЧА`СВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> борчасвам. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 11:27, 23 януари 2014
с какво да ги заменят. Можеше да се купи само на черна борса, но откъде толкова пари? Г. Караславов, Избр. съч. V, 176. В Париж се ширеше черната борса. На високи цени човек можеше да намери храна, която с нищо да не отстъпва от предвоенната. Г. Белев, КВА, 32. През време на последната война двамата бяха съдружници в едно търговско предприятие, което се занимаваше главно с черна борса на копринени и други тъкани. Ст. Марков, ДБ, 273.
— Ит. borsa.
БО`РСАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Неодобр. Човек, който търгува на борса или незаконно, и трупа големи печалби. — Ценович е човек търговец и борсаджия! Все сметки прави и парите си гледа!* Ст. Дичев, ЗС II, 579. — Глупачка си ти с твоя тлъст борсаджия! Коремът му е натъпкан с банкноти! Т. Генов, Избр. съч., 68.
БОРСАЛИ`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Борсалинова шапка. Остар. Мъжка мека шапка от фин филц с голяма леко наведена периферия. Преобладаваха, както винаги, някогашните дами и господа от доброто общество — дамите, забрадени с шарени кърпи, а господата, нахлупили на главите си извехтели борсалинови шапки. Св. Минков, Избр. пр, 488-489.
— От ит. собств.
БО`РСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до борса. — Няма зала. Тук е борсата, .. Тук стават борсовите сделки. П. Спасов, ХлХ, 342. — За всеки случай ето ви моя адрес .. — Баща ми е борсов посредник в Ню Йорк, но аз убивам скуката си, като уреждам понякога любителски състезания по бокс. Ал. Бабек, МЕ, 43. Борсови спекулации. Борсов магнат. Борсов бюлетин.
◇ Борсова цена. Цена на някаква стока или ценни книжа, която се котира в определен момент на дадена борса.
БОРСУ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Язовец. И тогава зад купа с жито видях — .. едно сиво, живо нещо, като куче… Една ли, две ли минути съм го гледал, без да разбера какво е, докато познах, че е борсук, язовец. Н. Хайтов, ДР, 51. Но той [Косан] знаеше, че манастирът е напуснат, и само преди няколко деня, когато беше минал през него, борсуци и диви котки бяха се разбягали отпреде му. Й. Йовков, СЛ, 51. Прен. Презр. За мрачен, необщителен човек. Милюха ще му върне парите после, борсукът му с борсук ниедин! В. Пламенов, ПА, 116.
— От тур. porsuk. Друга форма: бърсу`к.
БОРСУ`КОВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от борсук.
БОРСУ`ЧИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Борсушки. Борсуча кожа. Борсуча дупка.
БОРСУ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на борсук. Борсушка кожа. Борсушка яма.
2. Присъщ, свойствен на борсук; борсучи. Борсушка миризма.
БОРТ, бо`ртът, бо`рта, мн. бо`ртове, след числ. бо`рта, м. Остар. Борд. Докато се мъчехме да определим от къде идат, на борта на парахода се показаха и развиха бели кълба дим. Й. Йовков, Разк. II, 26. По някой път на хоризонта се покаже кораб, .. всички се спущат в каютите за биноклите си и, като увиснат на борта, гледат, гледат, като че кой знае какво зрелище. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 35.
— Рус. борт.
БО`РТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Бордов.
БОРУ`НА ж. Диал. Брана. Тук върволица волове — .. — бавно и тежко влачат плуг, там само чифт коне почти препускат с боруната. Й. Йовков, Ж, 1945, 77.
БО`РЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет.: Борцова зала. Спорт. Зала, съоръжена за състезания по спортна борба* и някои други близки дисциплини. Група младежи бързат към борцовата зала на физкултурната палата. ВН, 1964, бр. 3884, 3.
БОРЧ, бо`рчът, бо`рча, мн. бо`рчове, след числ. бо`рча, м. 1. Простонар. Паричен дълг. А пък борчове, борчове. На земеделската банка всички имаме да даваме и едва събираме за лихвите. П. Спасов, ХлХ, 61. Дядо Койчо имал борчове, та на имота му турнале ръка, и за челядта му остана само къщата и по някоя и друга нива и ливада. Т. Влайков, Съч. II, 219. Вчера проводил у дома момчето си — .., да му платя борча си. Имах да му давам десетина гроша от вино. П. Тодоров, Събр. пр II, 333-334. Един беден злочест става роб по няколко различни начини: или като падне на бой в ръцете на победителя, или като не може да изплати борча си на един заемодавец. С. Бобчев, ПОС (превод), 267. „Стар плет изгнива, стар борч — никога“ — казва пословицата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 97. Борч неплатен, грях непростен. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 53. Правя борч. △ Потънал съм в борчове.
2. Остар. Морално задължение; дълг. Предавам момчето си Ивана на школата да се учи три години, .., и в тия три години имам борч да го пращам секи ден в школата, когато е отворена. П. Р. Славейков, ГУ, 30. Плащането на добро с добро е борч на секиго, ама за злото плаща с добро сал честният челяк. П. Р. Славейков, БП II, 51.
— Тур. borç.
БОРЧА`САМ. Вж. борчасвам.
БОРЧА`СВАМ, -аш, несв.; борча`сам, -аш, св., непрех. Диал. Задлъжнявам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОРЧА`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от борчасвам.
