Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/902“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 2 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | някого, да си мери силите в борба. У <i>кавга са млого кавгалии,.. / у борба са млого | + | някого, да си мери силите в борба. У <i>кавга са млого кавгалии, .. / у борба са млого борбалии.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 46. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОРБЕ`Ж</b> <i>м. Диал.</i> Борба, борене. <i>Де да е Радил да дойде, / да дойде Радил на борбеж, / с мечката да ся побори.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 63. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`РБЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който има сили, възможности за борба, който умее да се бори и полага усилия да победи; боеспособен. <i>Този, който иска просто така, от утре да стане смел и борбен, той завинаги ще си остане плах.</i> Диал., 1990, бр. 6, 5. <i>Отборът е един здрав, борбен и сплотен колектив, съставен от изпитани футболисти.</i> ВН, 1963, бр. 3681, 3. <i>Борбен противник.</i> |
| − | 2. Който съдържа, изразява стремеж, желание за борба; боек, борчески. <i>Съборът във Венеция е възпроизведен с научна добросъвестност, .. Патосът на Константин се възкресява още по-напрегнат, още по- | + | 2. Който съдържа, изразява стремеж, желание за борба; боек, борчески. <i>Съборът във Венеция е възпроизведен с научна добросъвестност, .. Патосът на Константин се възкресява още по-напрегнат, още по-борбен.</i> Н. Драгова, КО, 62. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`РБЕНО</b>. <i>Нареч. от</i> борбен (във 2 знач.); бойко. <i>Отборът игра през целия мач борбено и с желание.</i> ВН, 1955, бр. 200, 3. |
| − | |||
| − | 3. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`РБЕНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на борбен. <i>Струва ми се, че точно сега, когато виелицата бие балкана, всеки от тези хора, тръгнал с гърди срещу стихията, носи непокорената борбеност на хайдутите, бродили по тия места.</i> В. Ченков, ЗХ, 106. <i>Искам на всяка цена да подчертая и борбеността, високият спортен дух, стръвта и умението на българските борци.</i> НС, 1971, бр. 99, 4. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОРБИ`ЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> борба; дребна, незначителна борба. <i>В дребни залиси, борбици / живота изморявам мой.</i> Ив. Вазов, БМ II, 31. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОРБИ`ЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Място на открито за състезания по борба; борище. <i>Сега пък да ви кажа какво беше Голямата каба. „Каба“ ще рече поляна. Много голяма ще да е била тази поляна, та побираше децата от цялата махала.. В нашето балканско село тая каба беше единственото равно място, знаменито игрище и борбище | + | <b>БОРБИ`ЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Място на открито за състезания по борба; борище. <i>Сега пък да ви кажа какво беше Голямата каба. „Каба“ ще рече поляна. Много голяма ще да е била тази поляна, та побираше децата от цялата махала .. В нашето балканско село тая каба беше единственото равно място, знаменито игрище и борбище.</i> Н. Хайтов, ШГ, 29. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`РВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>бо`рна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., прех. Рядко.</i> Боря някого малко, за кратко време; поборвам. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`РВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>бо`рна се</b> <i>св., непрех. Рядко.</i> Боря се с някого малко, краткотрайно; поборвам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`РВЕРГ</b>, <i>мн.</i> -зи, след <i>числ.</i> -га, <i>м. Спец.</i> Машина за разширяване, разстъргване на цилиндрични отвори в машинни части. |
— Нем. Bohrwerk. | — Нем. Bohrwerk. | ||
| Ред 29: | Ред 27: | ||
<b>БОРВЕРГИ`СТ</b> <i>м. Спец.</i> Работник, който работи на борверг. | <b>БОРВЕРГИ`СТ</b> <i>м. Спец.</i> Работник, който работи на борверг. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОРГА`ТА</b> <i>ж. Рядко. Книж.</i> Предградие на италиански град. <i>Рим има скрити рани — така наречените боргати. Това са квартали, в които живеят повече от 150 000 души.</i> ВН, 1960, бр. 2664, 4. |
| − | |||
| − | |||
— Ит. borgata. | — Ит. borgata. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`РГИС</b> <i>м. Печат.</i> 1. Само <i>ед.</i> Мярка за височина на печатарска буква от девет пункта; буржоа<sup>2</sup>. <i>Ножовете са приспособени да обрязват редовете по френската типографска система на Дидо, съгласно която: .. 9 пункта (боргис) са равни на 3,384 мм.</i> Г. Върбанов и др., НТ, 169. |
| + | |||
| + | 2. Печатарска буква, която има такава височина; буржоа<sup>2</sup>. | ||
— От ит. borghese ’градски, граждански’ през нем. Borgis. | — От ит. borghese ’градски, граждански’ през нем. Borgis. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОРД</b><sup>1</sup>, | + | <b>БОРД</b><sup>1</sup>, бо`рдът, бо`рда, <i>мн.</i> бо`рдове, след <i>числ.</i> бо`рда, <i>м.</i> 1. <i>Мор.</i> Горен край на странична стена на плавателен съд и самата странична стена. <i>Няма да потънем, викаха от лодката и почнаха да събират мрежата. Мрежата натежа и през бордовете почна да плиска вода.</i> Й. Радичков, НД, 124. <i>Капитанът хвърли през борда ръждясалата олющена котва и мауната спря на известно разстояние от брега.</i> Е. Манов, БГ, 72. <i>През цялото време в пристанището стоят един до друг, борд до борд, кораби от различни страни — от Англия, Япония, СЩ, Норвегия, Дания, Италия.</i> Д. Богданов, ТА, 80. |
| − | |||
| − | |||
| − | + | 2. Открита част, горен под на кораб; палуба. <i>Една сутрин страшен шум ме събуди .. Маряци{{попр|Отпечатано: „Маряци“.}} тичаха по борда и викаха нещо.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 70. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | 3. <i>Разш.</i> Само <i>ед.,</i> членувано и в съчет. с предл. <em>на</em>, <em>от</em>. Корпус, територия на плавателно или въздухоплавателно средство. <i>До самия кей на пристанището чакаха три големи моторни лодки, които щяха да ги отнесат на борда на презокеански параход.</i> Ал. Бабек, МЕ, 44. <i>От борда на самолет, който се приближава към Исландия, още отдалеч може да се видят блестящите ледници по високите вулкански масиви.</i> Св. Кюпрюбашиев,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} И, 5. <i>Апаратурата, монтирана на борда на междупланетната станция, работи нормално.</i> РД, 1961, бр. 44, 1. <i>Въздушно-реактивните двигатели се подхранват от гориво, което се носи на борда на самолета.</i> Матем., кн. 1, 2. | |
| + | ◇ <b>Зад борда</b><sup>1</sup>. Извън плавателното или въздухоплавателното средство във водата — във въздуха. <i>Внимание! Човек зад борда!</i> <b>Зад (отвъд) борда</b>. <i>Книж.</i> Самост. или с предл. <em>на</em>. Извън нещо, вън от средите или хода, развитието на нещо. <i>През всичките тези години той [Кусев] нито за ден не е бил отвъд борда на голямото време.</i> К. Странджев, ЖБ, 11-12. <i>Даже се обадих и в „Личен състав“ на Министерството на горите да питам къде биха ме назначили, ако подам заявление за връщане в моето старо ведомство, от което един административен</i> | ||
Текуща версия към 17:06, 21 януари 2014
някого, да си мери силите в борба. У кавга са млого кавгалии, .. / у борба са млого борбалии. Нар. пес., СбНУ XLIV, 46.
БОРБЕ`Ж м. Диал. Борба, борене. Де да е Радил да дойде, / да дойде Радил на борбеж, / с мечката да ся побори. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 63.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БО`РБЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има сили, възможности за борба, който умее да се бори и полага усилия да победи; боеспособен. Този, който иска просто така, от утре да стане смел и борбен, той завинаги ще си остане плах. Диал., 1990, бр. 6, 5. Отборът е един здрав, борбен и сплотен колектив, съставен от изпитани футболисти. ВН, 1963, бр. 3681, 3. Борбен противник.
2. Който съдържа, изразява стремеж, желание за борба; боек, борчески. Съборът във Венеция е възпроизведен с научна добросъвестност, .. Патосът на Константин се възкресява още по-напрегнат, още по-борбен. Н. Драгова, КО, 62.
БО`РБЕНО. Нареч. от борбен (във 2 знач.); бойко. Отборът игра през целия мач борбено и с желание. ВН, 1955, бр. 200, 3.
БО`РБЕНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на борбен. Струва ми се, че точно сега, когато виелицата бие балкана, всеки от тези хора, тръгнал с гърди срещу стихията, носи непокорената борбеност на хайдутите, бродили по тия места. В. Ченков, ЗХ, 106. Искам на всяка цена да подчертая и борбеността, високият спортен дух, стръвта и умението на българските борци. НС, 1971, бр. 99, 4.
БОРБИ`ЦА ж. Умал. от борба; дребна, незначителна борба. В дребни залиси, борбици / живота изморявам мой. Ив. Вазов, БМ II, 31.
БОРБИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Място на открито за състезания по борба; борище. Сега пък да ви кажа какво беше Голямата каба. „Каба“ ще рече поляна. Много голяма ще да е била тази поляна, та побираше децата от цялата махала .. В нашето балканско село тая каба беше единственото равно място, знаменито игрище и борбище. Н. Хайтов, ШГ, 29.
БО`РВАМ, -аш, несв.; бо`рна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Рядко. Боря някого малко, за кратко време; поборвам.
БО`РВАМ СЕ несв.; бо`рна се св., непрех. Рядко. Боря се с някого малко, краткотрайно; поборвам се.
БО`РВЕРГ, мн. -зи, след числ. -га, м. Спец. Машина за разширяване, разстъргване на цилиндрични отвори в машинни части.
— Нем. Bohrwerk.
БОРВЕРГИ`СТ м. Спец. Работник, който работи на борверг.
БОРГА`ТА ж. Рядко. Книж. Предградие на италиански град. Рим има скрити рани — така наречените боргати. Това са квартали, в които живеят повече от 150 000 души. ВН, 1960, бр. 2664, 4.
— Ит. borgata.
БО`РГИС м. Печат. 1. Само ед. Мярка за височина на печатарска буква от девет пункта; буржоа2. Ножовете са приспособени да обрязват редовете по френската типографска система на Дидо, съгласно която: .. 9 пункта (боргис) са равни на 3,384 мм. Г. Върбанов и др., НТ, 169.
2. Печатарска буква, която има такава височина; буржоа2.
— От ит. borghese ’градски, граждански’ през нем. Borgis.
БОРД1, бо`рдът, бо`рда, мн. бо`рдове, след числ. бо`рда, м. 1. Мор. Горен край на странична стена на плавателен съд и самата странична стена. Няма да потънем, викаха от лодката и почнаха да събират мрежата. Мрежата натежа и през бордовете почна да плиска вода. Й. Радичков, НД, 124. Капитанът хвърли през борда ръждясалата олющена котва и мауната спря на известно разстояние от брега. Е. Манов, БГ, 72. През цялото време в пристанището стоят един до друг, борд до борд, кораби от различни страни — от Англия, Япония, СЩ, Норвегия, Дания, Италия. Д. Богданов, ТА, 80.
2. Открита част, горен под на кораб; палуба. Една сутрин страшен шум ме събуди .. Маряци* тичаха по борда и викаха нещо. Ст. Загорчинов, ЛСС, 70.
3. Разш. Само ед., членувано и в съчет. с предл. на, от. Корпус, територия на плавателно или въздухоплавателно средство. До самия кей на пристанището чакаха три големи моторни лодки, които щяха да ги отнесат на борда на презокеански параход. Ал. Бабек, МЕ, 44. От борда на самолет, който се приближава към Исландия, още отдалеч може да се видят блестящите ледници по високите вулкански масиви. Св. Кюпрюбашиев,* И, 5. Апаратурата, монтирана на борда на междупланетната станция, работи нормално. РД, 1961, бр. 44, 1. Въздушно-реактивните двигатели се подхранват от гориво, което се носи на борда на самолета. Матем., кн. 1, 2.
◇ Зад борда1. Извън плавателното или въздухоплавателното средство във водата — във въздуха. Внимание! Човек зад борда! Зад (отвъд) борда. Книж. Самост. или с предл. на. Извън нещо, вън от средите или хода, развитието на нещо. През всичките тези години той [Кусев] нито за ден не е бил отвъд борда на голямото време. К. Странджев, ЖБ, 11-12. Даже се обадих и в „Личен състав“ на Министерството на горите да питам къде биха ме назначили, ако подам заявление за връщане в моето старо ведомство, от което един административен
