Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/877“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 4 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>пушки бойлийки, / и тънки саби френгийки.</i> СбГЯ, 15. <i>Индже войвода говори: | + | <i>пушки бойлийки, / и тънки саби френгийки.</i> СбГЯ, 15. <i>Индже войвода говори: — Я слегни, Коле, по-доле / да ми събереш дружина / със тънки пушки бойлийки, / със остри сабли френгии.</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 406. |
---- | ---- | ||
| − | БОЙЛИ`ЙКА<sup>2</sup> <i>ж.</i> Само в съчет.: Фидан бойлийка. <i>Нар.-поет.</i> Момиче, което е стройно и високо (като фиданка). <i>Ако | + | <b>БОЙЛИ`ЙКА</b><sup>2</sup> <i>ж.</i> Само в съчет.: <b>Фидан бойлийка</b>. <i>Нар.-поет.</i> Момиче, което е стройно и високо (като фиданка). <i>Ако оздрава, аз съм негова, / ако ли умра, вий му дайте / наша Марийка фидан бойлийка — / най-мъничката, най-хубавката!</i> Нар. пес., СБНУ XLVI, 90. |
---- | ---- | ||
| − | БОЙЛИ`ЙЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Само в съчет.: Фидан бойлийче. <i>Нар.-поет. | + | <b>БОЙЛИ`ЙЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Само в съчет.: <b>Фидан бойлийче</b>. <i>Нар.-поет. Гальов.</i> Момиче, което е стройно и високо (като фиданка). <i>Момиче фидан бойлийче, / защо си толко убаво?</i> Нар. пес., СбНУ XIV, 28. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОЙЛИ`Я</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> -и`и, <i>прил. Нар.-поет.</i> Висок, голям. <i>Каква е нива бойлия, / какви са снопи легнали .. / Не било снопи легнали, / най било хора изклани.</i> Нар. пес.,{{попр|Добавяне на запетайка.}} СбВСТ, 11. | |
| − | + | ◇ <b>Пушка бойлия</b>. <i>Нар.-поет.</i> Пушка, която е с дълга цев и има точна и далечна стрелба; пушка бойлийка. <i>Стоян мама си думаше: / „Майно ле, стара майчице! / .. / Имам ли сабя френгия / и дълга пушка бойлия?</i> СбБр М, 114. <i>Ала пушките, дългите бойлии пушки, които бият тъй вярно и отдалече, те не достигаха…</i> Д. Рачев, СС, 123. <i>Да бяха огън елмази / твоите черни очици… / Мяна бих сторил мило за драго / пушка бойлия, .. / турци да бия!</i> П. К. Яворов, Съч. I, 63. | |
— От тур. boylu ’висок, строен’. | — От тур. boylu ’висок, строен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БО`ЙНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Рядко.</i> Бойница (в 1 и 3 знач.). <i>Полицаите притичваха между ниските къщурки .. В същото време Емил издърпваше помийната тръба под прозорчето, през която водата изтичаше от мивката навън. Целта му беше да използува дупката като бойник.</i> Д. Ангелов, ЖС, 489. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БО`ЙНИЦА</b> <i>ж.</i> 1. Тесен отвор в зид на средновековна кула или укрепление, предназначен за наблюдение и стрелба. <i>Тия зъбчати зидове, тия бойници в тях, тия кули, тия бастиони господаруваха над столицата.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 34. <i>До тая сграда .. се издигаше кула, наполовина каменна, наполовина дървена, с бойници и с тесни прозорчета за огледване на местността.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 111. <i>Прозорците [на конака] бяха на втория кат, първият кат беше построен от камък, с тесни бойници.</i> А. Дончев, BP, 35. <i>Върху най-горните площадки на кулите й [на крепостта] стояха неподвижни или бавно се разхождаха от бойница на бойница снажни войници.</i> Й. Вълчев, СКН, 12. | |
2. Малка кула, обикновено върху крепостен зид, която служи за прикритие и стрелба. <i>Сред широката поляна напред стърчаха олющените от времето и дъждовете бойници на старинната крепост.</i> Ст. Марков, ДБ, 416. <i>И мълчеше целият град, заспал своя предутрен сън — спеше, пазен от високите стени на крепостта, от стръмните каменни бойници и от високите кули.</i> Н. Райнов, ВДБ, 57. <i>От високата дървена бойница при главния вход на аула изсвири рог.</i> Д. Линков, ЗБ, 10. | 2. Малка кула, обикновено върху крепостен зид, която служи за прикритие и стрелба. <i>Сред широката поляна напред стърчаха олющените от времето и дъждовете бойници на старинната крепост.</i> Ст. Марков, ДБ, 416. <i>И мълчеше целият град, заспал своя предутрен сън — спеше, пазен от високите стени на крепостта, от стръмните каменни бойници и от високите кули.</i> Н. Райнов, ВДБ, 57. <i>От високата дървена бойница при главния вход на аула изсвири рог.</i> Д. Линков, ЗБ, 10. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | 3. Тесен отвор в прикритие, който се използва за наблюдение и стрелба. <i>Веднага се настанихме зад камъните и открихме огън. Йонко Вапцаров и Мицо влязоха в плевнята, отвориха бойници и ни придружиха.</i> П. К. Яворов, ХК, 153. <i>През кръглите бойници, от които провирахме дулата на пушките и отдето гледахме навън, ясно се вижда голямо ято диви патици.</i> Ем. Станев, ЯГ, 65. // Специално пригодено място или съоръжение за прикритие и стрелба. <i>Сантименталното име на укрепената линия | + | 3. Тесен отвор в прикритие, който се използва за наблюдение и стрелба. <i>Веднага се настанихме зад камъните и открихме огън. Йонко Вапцаров и Мицо влязоха в плевнята, отвориха бойници и ни придружиха.</i> П. К. Яворов, ХК, 153. <i>През кръглите бойници, от които провирахме дулата на пушките и отдето гледахме навън, ясно се вижда голямо ято диви патици.</i> Ем. Станев, ЯГ, 65. // Специално пригодено място или съоръжение за прикритие и стрелба. <i>Сантименталното име на укрепената линия [„Маргит“] съвсем не отговаряше на озъбените с многобройни дула бункери .., на барикадираните с циментови бойници населени места.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 210. <i>Въстанието стреснало турците. Те обградили градчето с дървени бойници.</i> Ст. Станчев, HP, 13. |
---- | ---- | ||
| − | БОЙНИ`ЦА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> Времето, когато рибите изхвърлят и оплождат хайвера си. <i>На бойница ся лови лесно риба.</i> | + | <b>БОЙНИ`ЦА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> Времето, когато рибите изхвърлят и оплождат хайвера си. <i>На бойница ся лови лесно риба.</i> H. Геров, РБЯ I, 61. |
| − | |||
| − | H. Геров, РБЯ I, 61. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БО`ЙНИЦИ</b> обикн. <i>мн., ед.</i> <b>бо`йник</b>{{попр|Замяна на "|" с „`“.}}, <i>м.</i> 1. Специални израстъци в основата на рогата на елен, които са насочени напред и му служат за отбрана и нападение. <i>Рогата им [на елените] пак се сплетоха, седефените саби се вмъкнаха между бойниците на едрия елен.</i> Ем. Станев, ЯГ, 110. | |
| − | |||
| − | |||
2. Бивни на глиган. | 2. Бивни на глиган. | ||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БО`ЙНО</b>. <i>Рядко. Нареч. от</i> боен; войнствено. <i>Остроноско [таралежът] намаза раните си с кал, да спре кръвта. Винаги бойно настроен, той се готвеше и сега за борба.</i> Ем. Станев, ПГВ, 44. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОЙО`ВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Остар.</i> Боен. <i>Българските патриоти правеха от своя страна всичко, щото да се опрат на гърците по всичките точки по тая широка бойовна линия.</i> Св. Миларов, СЦТ, 188. <i>Сега, каза поета, на върховний / на Ада вожд града ще видиш ти, / къде седят пълчища му бойовни.</i> К. Величков, Ад (превод), 78. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОЙО`ВНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар.</i> Боец, воин. <i>Ще да събереме бойовниците и на двете войски в Арджисовът дворец и там ще се посъветваме какво трябва да правим.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 181. | |
---- | ---- | ||
| − | БОК<sup>1</sup> | + | <b>БОК</b><sup>1</sup>, бо`кът, бо`ка, <i>мн.</i> бо`кове, след <i>числ.</i> бо`ка, <i>м. Остар.</i> 1. Хълбок. <i>Тук пред погледа изпъква някаква изблещена фигура .., по-нататък, подпрял ръка на бок, продава</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Текуща версия към 11:59, 2 януари 2014
пушки бойлийки, / и тънки саби френгийки. СбГЯ, 15. Индже войвода говори: — Я слегни, Коле, по-доле / да ми събереш дружина / със тънки пушки бойлийки, / със остри сабли френгии. Нар. пес., СбНУ XLIII, 406.
БОЙЛИ`ЙКА2 ж. Само в съчет.: Фидан бойлийка. Нар.-поет. Момиче, което е стройно и високо (като фиданка). Ако оздрава, аз съм негова, / ако ли умра, вий му дайте / наша Марийка фидан бойлийка — / най-мъничката, най-хубавката! Нар. пес., СБНУ XLVI, 90.
БОЙЛИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. Само в съчет.: Фидан бойлийче. Нар.-поет. Гальов. Момиче, което е стройно и високо (като фиданка). Момиче фидан бойлийче, / защо си толко убаво? Нар. пес., СбНУ XIV, 28.
БОЙЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Нар.-поет. Висок, голям. Каква е нива бойлия, / какви са снопи легнали .. / Не било снопи легнали, / най било хора изклани. Нар. пес.,* СбВСТ, 11.
◇ Пушка бойлия. Нар.-поет. Пушка, която е с дълга цев и има точна и далечна стрелба; пушка бойлийка. Стоян мама си думаше: / „Майно ле, стара майчице! / .. / Имам ли сабя френгия / и дълга пушка бойлия? СбБр М, 114. Ала пушките, дългите бойлии пушки, които бият тъй вярно и отдалече, те не достигаха… Д. Рачев, СС, 123. Да бяха огън елмази / твоите черни очици… / Мяна бих сторил мило за драго / пушка бойлия, .. / турци да бия! П. К. Яворов, Съч. I, 63.
— От тур. boylu ’висок, строен’.
БО`ЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Бойница (в 1 и 3 знач.). Полицаите притичваха между ниските къщурки .. В същото време Емил издърпваше помийната тръба под прозорчето, през която водата изтичаше от мивката навън. Целта му беше да използува дупката като бойник. Д. Ангелов, ЖС, 489.
БО`ЙНИЦА ж. 1. Тесен отвор в зид на средновековна кула или укрепление, предназначен за наблюдение и стрелба. Тия зъбчати зидове, тия бойници в тях, тия кули, тия бастиони господаруваха над столицата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 34. До тая сграда .. се издигаше кула, наполовина каменна, наполовина дървена, с бойници и с тесни прозорчета за огледване на местността. Ст. Загорчинов, ДП, 111. Прозорците [на конака] бяха на втория кат, първият кат беше построен от камък, с тесни бойници. А. Дончев, BP, 35. Върху най-горните площадки на кулите й [на крепостта] стояха неподвижни или бавно се разхождаха от бойница на бойница снажни войници. Й. Вълчев, СКН, 12.
2. Малка кула, обикновено върху крепостен зид, която служи за прикритие и стрелба. Сред широката поляна напред стърчаха олющените от времето и дъждовете бойници на старинната крепост. Ст. Марков, ДБ, 416. И мълчеше целият град, заспал своя предутрен сън — спеше, пазен от високите стени на крепостта, от стръмните каменни бойници и от високите кули. Н. Райнов, ВДБ, 57. От високата дървена бойница при главния вход на аула изсвири рог. Д. Линков, ЗБ, 10.
3. Тесен отвор в прикритие, който се използва за наблюдение и стрелба. Веднага се настанихме зад камъните и открихме огън. Йонко Вапцаров и Мицо влязоха в плевнята, отвориха бойници и ни придружиха. П. К. Яворов, ХК, 153. През кръглите бойници, от които провирахме дулата на пушките и отдето гледахме навън, ясно се вижда голямо ято диви патици. Ем. Станев, ЯГ, 65. // Специално пригодено място или съоръжение за прикритие и стрелба. Сантименталното име на укрепената линия [„Маргит“] съвсем не отговаряше на озъбените с многобройни дула бункери .., на барикадираните с циментови бойници населени места. П. Вежинов, ЗЧР, 210. Въстанието стреснало турците. Те обградили градчето с дървени бойници. Ст. Станчев, HP, 13.
БОЙНИ`ЦА, мн. няма, ж. Диал. Времето, когато рибите изхвърлят и оплождат хайвера си. На бойница ся лови лесно риба. H. Геров, РБЯ I, 61.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БО`ЙНИЦИ обикн. мн., ед. бо`йник*, м. 1. Специални израстъци в основата на рогата на елен, които са насочени напред и му служат за отбрана и нападение. Рогата им [на елените] пак се сплетоха, седефените саби се вмъкнаха между бойниците на едрия елен. Ем. Станев, ЯГ, 110.
2. Бивни на глиган.
БО`ЙНО. Рядко. Нареч. от боен; войнствено. Остроноско [таралежът] намаза раните си с кал, да спре кръвта. Винаги бойно настроен, той се готвеше и сега за борба. Ем. Станев, ПГВ, 44.
БОЙО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. Боен. Българските патриоти правеха от своя страна всичко, щото да се опрат на гърците по всичките точки по тая широка бойовна линия. Св. Миларов, СЦТ, 188. Сега, каза поета, на върховний / на Ада вожд града ще видиш ти, / къде седят пълчища му бойовни. К. Величков, Ад (превод), 78.
БОЙО`ВНИК, мн. -ци, м. Остар. Боец, воин. Ще да събереме бойовниците и на двете войски в Арджисовът дворец и там ще се посъветваме какво трябва да правим. Ст. Ботьов, К (превод), 181.
БОК1, бо`кът, бо`ка, мн. бо`кове, след числ. бо`ка, м. Остар. 1. Хълбок. Тук пред погледа изпъква някаква изблещена фигура .., по-нататък, подпрял ръка на бок, продава
