Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/875“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 5 междинни версии от 2 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>хване, ще го нареже на сто парчета.. Не знам по какъв начин това кръвожадно намерение стигна до ушите на баща му и той му тегли такъв бой, че три седмици след това Гурко спеше по корем.</i> Ст. Стратиев, СВМ, 31-32. <i>За мене ще бъде по-охолно в гроба, защото ще почива навеки моята посиняла от бой и изнемощяла снага.</i> Ил. Блъсков, ПБ III, 31. <i>Бой се забравя, дума не може.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 52. <i>Детето яде бой. • Нар.-поет.</i> Бой бия <i>някого. Хвърли си, Гинка, мъжкото дете, / не стига ли ти бой да тя бият /по бели ръце, по равна снага?</i> Нар. пес., СбБрМ, 194. | + | <i>хване, ще го нареже на сто парчета .. Не знам по какъв начин това кръвожадно намерение стигна до ушите на баща му и той му тегли такъв бой, че три седмици след това Гурко спеше по корем.</i> Ст. Стратиев, СВМ, 31-32. <i>За мене ще бъде по-охолно в гроба, защото ще почива навеки моята посиняла от бой и изнемощяла снага.</i> Ил. Блъсков, ПБ III, 31. <i>Бой се забравя, дума не може.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 52. <i>Детето яде бой. • Нар.-поет.</i> <em>Бой бия</em> <i>някого.</i> <i>Хвърли си, Гинка, мъжкото дете, / не стига ли ти бой да тя бият /по бели ръце, по равна снага?</i> Нар. пес., СбБрМ, 194. |
| − | 2. | + | 2. Сбиване между двама или повече души. <i>Това беше един от най-честите детски спорове, които свършваха понякога дори и с бой.</i> Елин Пелин, Съч. II, 120. <i>Вчера сърненци и бистричани щяха да се избият. Голям бой беше.</i> Й. Йовков, ВАХ, 66. <i>Много се караха тогава четирите попа от двете черкви на кого се пада да го [хаджи Кою] опее и до бой беше допряла работата.</i> Чудомир, Избр. пр.,{{попр|Добавяне на запетайка.}} 118. <i>Поскарвали са се жените им за някое пиле или прасе, но до бой не се е стигало…</i> Кр. Григоров, Н, 136. <i>Ченгел село е един чейрек далеч от града .., а какво става там? Ката ден по кръчмите боеве, кавги, дори и пуквание на глави.</i> Ил. Блъсков, КУ, 24. |
| − | 3. В съчет. с предл. с. При игри, забавления — замеряне с нещо. <i>Отдолу откъм двора шумно се качват учениците, зачервени от боевете със снежни топки.</i> М. Кремен, СС, 69. <i>В средата на февруари почват големите тържества по случай пристигането на Негово Величество Крал Карнавал. Последният остатък от славата на Ница, традиционният блестящ ритуал, всяка година приготвян от рано и грижливо, с неизменна програма: шествия, бой с цветя, конски надбягвания, маски и награди.</i> К. Константинов, ПЗ, 99. <i>Мандолини и китари, / танци, смях и бой с конфети, / шумни, весели другари / и госпожици напети.</i> Хр. Смирненски, Съч. | + | 3. В съчет. с предл. <em>с</em>. При игри, забавления — замеряне с нещо. <i>Отдолу откъм двора шумно се качват учениците, зачервени от боевете със снежни топки.</i> М. Кремен, СС, 69. <i>В средата на февруари почват големите тържества по случай пристигането на Негово Величество Крал Карнавал. Последният остатък от славата на Ница, традиционният блестящ ритуал, всяка година приготвян от рано и грижливо, с неизменна програма: шествия, бой с цветя, конски надбягвания, маски и награди.</i> К. Константинов, ПЗ, 99. <i>Мандолини и китари, / танци, смях и бой с конфети, / шумни, весели другари / и госпожици напети.</i> Хр. Смирненски, Съч. II, 21. |
| − | 4. Въоръжено сблъскване между войскови части; сражение, битка. <i>На срещната стена бяха налепени няколко литографически картини, които представляваха боевете на Хаджидимитровата чета при Върбовка.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 5. <i>На север заечаха | + | 4. Въоръжено сблъскване между войскови части; сражение, битка. <i>На срещната стена бяха налепени няколко литографически картини, които представляваха боевете на Хаджидимитровата чета при Върбовка.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 5. <i>На север заечаха топовни гърмежи, започнаха се боеве към Черна, Дряново и Градско.</i> Й. Йовков, Разк. I, 211. <i>Повечето от войниците за пръв път влизаха в бой и близостта на врага ги смущаваше.</i> П. Вежинов, НС, 124. <i>Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира: него жалеят / земя и небо, звяр и природа.</i> Хр. Ботев, Съч. I, 16. <i>Сто двадесет души те бяха на брой. / И паднаха всички при първия бой!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15. <i>В времето на московските бойове с турците той ходил с московците във Влашко.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 7. <i>На бой всички не умират и всички юнаци не биват.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП I, 278. <i>Влизам в бой.</i> <i>Въздушен бой.</i> <i>Морски бой.</i> <i>Настъпателен бой.</i> <i>Отбранителен бой.</i> <i>Ръкопашен бой.</i> <i>Неравен бой.</i> • <i>Нар.-поет.</i> <em>Бой се бия.</em> <i>Бояна турци думаше: / Ой ми ви вази сердари! / Не додох да ям / и да пия, но додох бой да са бия.</i> Нар. пес., Христом. ВВ II, 122. // <i>Остар.</i> Война. <i>Ний ще дигнем бой с гърците, ще земем Цариград.</i> В. Друмев, И, 25. <i>Юнашки народе, някога си господар на сичкият свят, .. сега си ограничен само на единът Иберийски полуостров, па и на него гражданският бой опустошава полетата.</i> Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 1,{{попр|Добавяне на интервал.}} 2. <i>Рано или късно трябваше да избухне бой със Сърбия.</i> Т. Шишков, ИБН, 248. <i>Италия отвори бой., против Австрия с цел да освободи единородците си от немските ръце.</i> Г. Бенев, Лет., 1873, 118. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | Славейков, БП I, 278. <i>Влизам в бой. Въздушен бой. Морски бой. Настъпателен бой. Отбранителен бой. Ръкопашен бой. Неравен бой. • Нар.-поет.</i> Бой се бия. <i>Бояна турци думаше: / Ой ми ви вази сердари! / Не додох да ям / и да пия, но додох бой да са бия.</i> | ||
5. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> За огнестрелно оръжие — начин на действие, сила, точност на стрелбата. <i>Всеки боец притежаваше нова пушка, автомат или картечница със стотици патрони, обаче оръжието не беше простреляно и бойците не знаеха неговия бой.</i> Сл. Трънски, Н, 564. | 5. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> За огнестрелно оръжие — начин на действие, сила, точност на стрелбата. <i>Всеки боец притежаваше нова пушка, автомат или картечница със стотици патрони, обаче оръжието не беше простреляно и бойците не знаеха неговия бой.</i> Сл. Трънски, Н, 564. | ||
| − | + | ◇ <b>Диря си (търся си, прося си) боя <със свещ></b>. <i>Разг.</i> Съзнателно правя, върша нещо нередно, с което сам ставам причина да бъда наказан. <i>Ораторът започна да изброява престъпленията на новата власт, извършени за по-малко от три месеца .. — Дрънка си — каза изведнъж Кидерев .. Търсят си боя — проломоти той.</i> Г. Караславов, ОХ III, 377-378. <i>Може ли насилствено да си просиш боя?</i> Л. Петков, ГЦ, 94-95. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | <b>За бой!</b> Военна команда, при която изпълняващият заема положение за стрелба. | |
| − | + | <b>Правя си устата като габровец за бой</b>. <i>Разг.</i> Недвусмислено и грубо подсещам какво желая. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БОЙ</b><sup>2</sup>, бо`ят, бо`я, <i>мн.</i> бо`еве, след <i>числ.</i> бо`я, <i>м. Простонар.</i> 1. Височина на човек или животно; ръст. <i>Леля Гена беше среден бой.</i> Т. Влайков, Съч. II, 4. <i>Ръжта е висока колкото боя ми.</i> Й. Йовков, ВАХ, 196. <i>Тя [Сивуша] беше пъргава, стегната крава; на бой беше средна.</i> Ил. Волен, МДС, 190. <i>Боят му бил твърде висок; мустаките му биле дълги, руси и рунтави.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 84. | ||
| + | <i>Прен.</i> Възможности на човек. <i>В изкуството човек не може да излезе извън своята кожа. В изкуството той не е способен да надхвърли своя собствен бой.</i> Е. Каранфилов, Б III, 111. <i>Кидерев не го обичаше, защото му се струваше, че Чомбазов се е възгордял не според боя си, защото търсеше не обикновените сдружени земеделци .., а се влачеше с тютюнотърговците и с разните реакционери и спекуланти.</i> Г. Караславов, X IV, 209. <i>Чак такива амбиции нямам. Аз си знам боя. Да завърша веднъж и да си гледам работата, стига ми.</i> Ем. Манов, МПЛ, 283-284. | ||
Текуща версия към 09:33, 2 януари 2014
хване, ще го нареже на сто парчета .. Не знам по какъв начин това кръвожадно намерение стигна до ушите на баща му и той му тегли такъв бой, че три седмици след това Гурко спеше по корем. Ст. Стратиев, СВМ, 31-32. За мене ще бъде по-охолно в гроба, защото ще почива навеки моята посиняла от бой и изнемощяла снага. Ил. Блъсков, ПБ III, 31. Бой се забравя, дума не може. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 52. Детето яде бой. • Нар.-поет. Бой бия някого. Хвърли си, Гинка, мъжкото дете, / не стига ли ти бой да тя бият /по бели ръце, по равна снага? Нар. пес., СбБрМ, 194.
2. Сбиване между двама или повече души. Това беше един от най-честите детски спорове, които свършваха понякога дори и с бой. Елин Пелин, Съч. II, 120. Вчера сърненци и бистричани щяха да се избият. Голям бой беше. Й. Йовков, ВАХ, 66. Много се караха тогава четирите попа от двете черкви на кого се пада да го [хаджи Кою] опее и до бой беше допряла работата. Чудомир, Избр. пр.,* 118. Поскарвали са се жените им за някое пиле или прасе, но до бой не се е стигало… Кр. Григоров, Н, 136. Ченгел село е един чейрек далеч от града .., а какво става там? Ката ден по кръчмите боеве, кавги, дори и пуквание на глави. Ил. Блъсков, КУ, 24.
3. В съчет. с предл. с. При игри, забавления — замеряне с нещо. Отдолу откъм двора шумно се качват учениците, зачервени от боевете със снежни топки. М. Кремен, СС, 69. В средата на февруари почват големите тържества по случай пристигането на Негово Величество Крал Карнавал. Последният остатък от славата на Ница, традиционният блестящ ритуал, всяка година приготвян от рано и грижливо, с неизменна програма: шествия, бой с цветя, конски надбягвания, маски и награди. К. Константинов, ПЗ, 99. Мандолини и китари, / танци, смях и бой с конфети, / шумни, весели другари / и госпожици напети. Хр. Смирненски, Съч. II, 21.
4. Въоръжено сблъскване между войскови части; сражение, битка. На срещната стена бяха налепени няколко литографически картини, които представляваха боевете на Хаджидимитровата чета при Върбовка. Ив. Вазов, Съч. VI, 5. На север заечаха топовни гърмежи, започнаха се боеве към Черна, Дряново и Градско. Й. Йовков, Разк. I, 211. Повечето от войниците за пръв път влизаха в бой и близостта на врага ги смущаваше. П. Вежинов, НС, 124. Тоз, който падне в бой за свобода, / той не умира: него жалеят / земя и небо, звяр и природа. Хр. Ботев, Съч. I, 16. Сто двадесет души те бяха на брой. / И паднаха всички при първия бой! П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 15. В времето на московските бойове с турците той ходил с московците във Влашко. Л. Каравелов, Съч. II, 7. На бой всички не умират и всички юнаци не биват. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 278. Влизам в бой. Въздушен бой. Морски бой. Настъпателен бой. Отбранителен бой. Ръкопашен бой. Неравен бой. • Нар.-поет. Бой се бия. Бояна турци думаше: / Ой ми ви вази сердари! / Не додох да ям / и да пия, но додох бой да са бия. Нар. пес., Христом. ВВ II, 122. // Остар. Война. Ний ще дигнем бой с гърците, ще земем Цариград. В. Друмев, И, 25. Юнашки народе, някога си господар на сичкият свят, .. сега си ограничен само на единът Иберийски полуостров, па и на него гражданският бой опустошава полетата. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 1,* 2. Рано или късно трябваше да избухне бой със Сърбия. Т. Шишков, ИБН, 248. Италия отвори бой., против Австрия с цел да освободи единородците си от немските ръце. Г. Бенев, Лет., 1873, 118.
5. Остар. и диал. За огнестрелно оръжие — начин на действие, сила, точност на стрелбата. Всеки боец притежаваше нова пушка, автомат или картечница със стотици патрони, обаче оръжието не беше простреляно и бойците не знаеха неговия бой. Сл. Трънски, Н, 564.
◇ Диря си (търся си, прося си) боя <със свещ>. Разг. Съзнателно правя, върша нещо нередно, с което сам ставам причина да бъда наказан. Ораторът започна да изброява престъпленията на новата власт, извършени за по-малко от три месеца .. — Дрънка си — каза изведнъж Кидерев .. Търсят си боя — проломоти той. Г. Караславов, ОХ III, 377-378. Може ли насилствено да си просиш боя? Л. Петков, ГЦ, 94-95.
За бой! Военна команда, при която изпълняващият заема положение за стрелба.
Правя си устата като габровец за бой. Разг. Недвусмислено и грубо подсещам какво желая.
БОЙ2, бо`ят, бо`я, мн. бо`еве, след числ. бо`я, м. Простонар. 1. Височина на човек или животно; ръст. Леля Гена беше среден бой. Т. Влайков, Съч. II, 4. Ръжта е висока колкото боя ми. Й. Йовков, ВАХ, 196. Тя [Сивуша] беше пъргава, стегната крава; на бой беше средна. Ил. Волен, МДС, 190. Боят му бил твърде висок; мустаките му биле дълги, руси и рунтави. Л. Каравелов, Съч. II, 84.
Прен. Възможности на човек. В изкуството човек не може да излезе извън своята кожа. В изкуството той не е способен да надхвърли своя собствен бой. Е. Каранфилов, Б III, 111. Кидерев не го обичаше, защото му се струваше, че Чомбазов се е възгордял не според боя си, защото търсеше не обикновените сдружени земеделци .., а се влачеше с тютюнотърговците и с разните реакционери и спекуланти. Г. Караславов, X IV, 209. Чак такива амбиции нямам. Аз си знам боя. Да завърша веднъж и да си гледам работата, стига ми. Ем. Манов, МПЛ, 283-284.
