Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/871“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
<b>БОЗАДЖИ`Я</b>, -и`ята и (остар.) -и`ят, <i>мн.</i> -и`и, <i>м.</i> Човек, който произвежда или продава боза. <i>Бозаджия идва и в село. Носи бозата си в съд, който прилича на лейка за поливане на цветя.</i> Сл. Македонски, ЕЗС, 57. <i>Купи просо за бозаджиите и пресмяташе, че ще спечели почти двойно.</i> П. Спасов, ХлХ, 84. <i>В нашата махала в дюкяните на Кара Иван имаше двама братя бозаджии. Те правеха и продаваха боза, халва, .. захарни петлета и кадаиф.</i> Ц. Гинчев, ЦГМГ, 7. <i>Тук край децата се увъртат халваджии, / там, що им глас държи, гърланят бозаджии ..</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 90. | <b>БОЗАДЖИ`Я</b>, -и`ята и (остар.) -и`ят, <i>мн.</i> -и`и, <i>м.</i> Човек, който произвежда или продава боза. <i>Бозаджия идва и в село. Носи бозата си в съд, който прилича на лейка за поливане на цветя.</i> Сл. Македонски, ЕЗС, 57. <i>Купи просо за бозаджиите и пресмяташе, че ще спечели почти двойно.</i> П. Спасов, ХлХ, 84. <i>В нашата махала в дюкяните на Кара Иван имаше двама братя бозаджии. Те правеха и продаваха боза, халва, .. захарни петлета и кадаиф.</i> Ц. Гинчев, ЦГМГ, 7. <i>Тук край децата се увъртат халваджии, / там, що им глас държи, гърланят бозаджии ..</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 90. | ||
| − | ◇ <b>Халваджия<та> за | + | ◇ <b>Халваджия<та> за бозаджия<та></b>. <i>Разг. Пренебр.</i> За хора с еднакви слабости, недостатъци, които взаимно се поддържат и защитават. <i>— Че нали професорите ги [студентите] контролират? — запитах аз. — Ха, и те като тях… Халваджията за бозаджията…</i> К. Калчев, СР, 166. |
| − | — От тур. | + | — От тур. bozacı. |
---- | ---- | ||
<b>БОЗА`ЕН</b>, -а`йна, -а`йно, <i>мн.</i> -а`йни, <i>прил. Рядко.</i> Който се отнася до бозайник. <i>Мечката е най-едрото бозайно животно из нашите гори.</i> П. Петков, СП, 55. <i>Най-едрият представител на сухоземната бозайна фауна е слонът.</i> К, 190З, кн. 9, 30. | <b>БОЗА`ЕН</b>, -а`йна, -а`йно, <i>мн.</i> -а`йни, <i>прил. Рядко.</i> Който се отнася до бозайник. <i>Мечката е най-едрото бозайно животно из нашите гори.</i> П. Петков, СП, 55. <i>Най-едрият представител на сухоземната бозайна фауна е слонът.</i> К, 190З, кн. 9, 30. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЗА`ЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ, от</i> бозая <i>и от</i> бозая се; сучене. <i>Различаваме хранителни рефлекси — дъвкане, гълтане, бозаене.</i> ОБ X кл. 56. | + | <b>БОЗА`ЕНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ, от</i> бозая <i>и от</i> бозая се; сучене. <i>Различаваме хранителни рефлекси — дъвкане, гълтане, бозаене.</i> ОБ,{{попр|Добавяне на запетайка.}} X кл.,{{попр|Добавяне на запетайка.}} 56. |
---- | ---- | ||
<b>БО`ЗАЙ</b>, -а`ят, -а`я, <i>мн.</i> -а`и, <i>м. Диал.</i> Бъз<sup>1</sup>. | <b>БО`ЗАЙ</b>, -а`ят, -а`я, <i>мн.</i> -а`и, <i>м. Диал.</i> Бъз<sup>1</sup>. | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
2. Селска мера, целина, обрасла с едра трева; бозлук. | 2. Селска мера, целина, обрасла с едра трева; бозлук. | ||
| − | — Тур. | + | — Тур. bozalık. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЗА`Я</b>, - | + | <b>БОЗА`Я</b>, -а`еш, <i>мин. св.</i> -а`х, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех.</i> За кърмаче или за малко животно — смуча мляко от женска гръд или от бозка, от виме; суча. <i>Стояница го взе в прегръдките си, извади гърдата си и му даде да бозае.</i> Елин Пелин, Съч. I, 187. <i>Вълко хвана козата за рогата, а Янко тикна муцунката на сърнето във вимето й. Отначало малкото се отказваше да бозае, но след няколко опита{{попр|Отпечатано: „отита“.}} подуши миризмата на млякото и захапа вимето.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 107. <i>Само едно [агънце] се луташе из стадото и мушкаше налягалите овци, като търсеше да бозае.</i> И. Волен, БХ, 82. <i>Често ся случва детето да повръща повечето мляко, что е бозало.</i> Й. Груев,{{попр|Замяна на точка със запетайка.}} КН{{попр|Премахване на излишна цифра.}} (превод), 65. <i>Той, ми йе, либе, юначен / а ази, либе, два пъти; / бяло е мляко той бозал, / той бозал както и азе!“</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 120. <i>Детето догде не заплаче, майка му не му дава да бозае.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП I, 158. <b>бозая се</b> <i>страд.</i> |
◇ <b>Бозая от две майки</b>. <i>Разг.</i> Ползувам облаги от две места. | ◇ <b>Бозая от две майки</b>. <i>Разг.</i> Ползувам облаги от две места. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БО`ЗВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>бо`зна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> бо` | + | <b>БО`ЗВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>бо`зна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> бо`зна`х, <i>св., прех.</i> и <i>непрех.</i> Бозая малко, веднъж или на няколко пъти. <i>Всички очакваха, че ще пуснат по-напред телето да</i> |
Версия от 14:32, 31 декември 2013
БОЗАДЖИЛЪ`К, мн. няма, м. Остар. Бозаджийство. — Долен ли? — казал бащата. — Я питай чина си Веля, долен занаят ли е бозаджилъка? Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 14, 32.
БОЗАДЖИ`Я, -и`ята и (остар.) -и`ят, мн. -и`и, м. Човек, който произвежда или продава боза. Бозаджия идва и в село. Носи бозата си в съд, който прилича на лейка за поливане на цветя. Сл. Македонски, ЕЗС, 57. Купи просо за бозаджиите и пресмяташе, че ще спечели почти двойно. П. Спасов, ХлХ, 84. В нашата махала в дюкяните на Кара Иван имаше двама братя бозаджии. Те правеха и продаваха боза, халва, .. захарни петлета и кадаиф. Ц. Гинчев, ЦГМГ, 7. Тук край децата се увъртат халваджии, / там, що им глас държи, гърланят бозаджии .. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 90.
◇ Халваджия<та> за бозаджия<та>. Разг. Пренебр. За хора с еднакви слабости, недостатъци, които взаимно се поддържат и защитават. — Че нали професорите ги [студентите] контролират? — запитах аз. — Ха, и те като тях… Халваджията за бозаджията… К. Калчев, СР, 166.
— От тур. bozacı.
БОЗА`ЕН, -а`йна, -а`йно, мн. -а`йни, прил. Рядко. Който се отнася до бозайник. Мечката е най-едрото бозайно животно из нашите гори. П. Петков, СП, 55. Най-едрият представител на сухоземната бозайна фауна е слонът. К, 190З, кн. 9, 30.
БОЗА`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ, от бозая и от бозая се; сучене. Различаваме хранителни рефлекси — дъвкане, гълтане, бозаене. ОБ,* X кл.,* 56.
БО`ЗАЙ, -а`ят, -а`я, мн. -а`и, м. Диал. Бъз1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОЗА`ЙНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Само мн. Зоол. Клас гръбначни животни, които раждат малките си живи и ги кърмят с мляко; млекопитаещи. Mammalia. При бозайниците ние си служим с имена като „тревопасни“, „хищници“, „насекомоядни“, .. и т. н., за да означим някои от разредите, на които те са подразделени. М. Йосифов, НСН, 25-26. Вълкът, лисицата, мечката и тигърът са представители на разред хищни бозайници. Към този разред спадат още: лъв, хиени, пантери, леопарди, чакали, златки, белки, порове, невестулки и много други. Зоол. VII кл, 135.
2. Всяко отделно животно от този клас. Все ми се иска да вярвам, че човекът е нещо повече от двуног бозайник. Е. Манов, БГ, 198. Котката е бозайник.
3. Остар. и диал. Дете, което още бозае; кърмаче, сукалче. — Та то всичко полудяло: от старци до бозайници, — помисли си той. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 84. Болник тук капнал от умора / край пътя свил се. Там до глог / бозайник писнал е .. Да чува бог! К. Христов, ЧБ, 20.
БОЗА`ЙНИЧЕ, мн. -та, ср. 1. Дете, което още бозае, суче; кърмаче, сукалче. Жена му се разболя и умря .. Бозайничето примира за майчина гръд. Ц. Церковски, Съч. III, 288. На гърба им, увити като пашкули, спят бозайничета: мохамеданки от околните махали са дошли рано-рано на пазар. Н. Стефанова, РП, 124.
2. Малко животно, което още бозае; сукалче. На много места агнета-бозайничета се колят за месо, но това не е правилно. Г. Ралчев, ДМЖ, 27. И яренца, бозайничета, млечице се насукали, на плет се възкачили и с рожета се мушет. Д. Манчев, БЕ I, 35.
БОЗА`ЙНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бозайник.
БОЗАЛЪ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Само ед. Трева са`дина. — Вижте каква трева има тук, .. — Суха е, а пък каква е гъста .. Тя не отиваше нагоре, не стърчаха от нея стъбла, а беше на гнезда на гнезда, гъста, едра и пущаше на всички страни прегънати листа като пера. — Таз трева са казва бозалък .. Много е добра за добитъка. Й. Йовков, ЧКГ, 54-55. И всичко там е, както си беше, пътеките от излъскан варовик, скалистият заоблен връх, изоставените ниви, сраснали с бозалък, и непреходимият букак от тях надолу. Н. Хайтов, ШГ, 208. Приседна встрани на пътеката, върху редкия зелен бозалък. К. Колев, ТЕ, 63.
2. Селска мера, целина, обрасла с едра трева; бозлук.
— Тур. bozalık.
БОЗА`Я, -а`еш, мин. св. -а`х, несв., прех. и непрех. За кърмаче или за малко животно — смуча мляко от женска гръд или от бозка, от виме; суча. Стояница го взе в прегръдките си, извади гърдата си и му даде да бозае. Елин Пелин, Съч. I, 187. Вълко хвана козата за рогата, а Янко тикна муцунката на сърнето във вимето й. Отначало малкото се отказваше да бозае, но след няколко опита* подуши миризмата на млякото и захапа вимето. Ем. Станев, ПЕГ, 107. Само едно [агънце] се луташе из стадото и мушкаше налягалите овци, като търсеше да бозае. И. Волен, БХ, 82. Често ся случва детето да повръща повечето мляко, что е бозало. Й. Груев,* КН* (превод), 65. Той, ми йе, либе, юначен / а ази, либе, два пъти; / бяло е мляко той бозал, / той бозал както и азе!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 120. Детето догде не заплаче, майка му не му дава да бозае. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 158. бозая се страд.
◇ Бозая от две майки. Разг. Ползувам облаги от две места.
БО`ЗВАМ, -аш, несв.; бо`зна, -еш, мин. св. бо`зна`х, св., прех. и непрех. Бозая малко, веднъж или на няколко пъти. Всички очакваха, че ще пуснат по-напред телето да
