Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/872“
Mister sou (беседа | приноси) м (Йоана и Тереза 6б) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>отцица преди доитбата. Някои дори се втурнаха и го доведоха. — И то да си бозне своето, па и майка му да се поразпуща, не я какво е спечено вимето | + | <i>отцица преди доитбата. Някои дори се втурнаха и го доведоха. — И то да си бозне своето, па и майка му да се поразпуща, не я какво е спечено вимето й, като главина на точило!</i> Ст. Даскалов, СЛ, 143. <i>А майката сяка, че то плаче от глад, та пак го кани и сили с нянка; детето я хване, бозне няколко минути и с това ся поукроти.</i> Й. Груев, КН7 (превод), 63. <b>бозвам се</b>, <b>бозна се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>БО`ЗВАНЕ</b> <i>ср.Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> бозвам <i>и от</i> бозвам се. | <b>БО`ЗВАНЕ</b> <i>ср.Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> бозвам <i>и от</i> бозвам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЗГУ`Н</b> <i>неизм. прил. Простонар.</i> | + | <b>БОЗГУ`Н</b> <i>неизм. прил. Простонар.</i> 1. Размирен, смутен. <i>Га било бозгун година, / тогайв съм била мънинка.</i> Нар. пес., СбНУ XLVII, 59. <i>Търти народа да бяга / през таа бозгун година.</i> Нар. пес., СбНУ XLVII, 73. |
| − | + | 2. Като <i>същ. м.</i> Смутно време, размирица, бозгунлук. <i>Черкезите бяха същински вълци .. Тия кучета бяха особено побеснели по време на бозгуна .. На големи тайфи черкезите кръстосваха вредом по селата и плячкосваха всичко.</i> П. Росен, ВПШ, 40-44-45. <i>А на други разправяла, че го намерила в бозгуна, е! — преди петнайсет години, когато пак тъй бягали от тези кърджалии, дано по кърищата да измрат кръвниците!</i> Й. Йовков, СЛ, 136. <i>— Я затуй съм дошел у София. Да я спася… Много лошо щеше да стане, много бърканици, бозгуни, убийства и смърти .. Земята щеше да се разтвори и сви да погълне ..</i> Ив. Карановски, Разк, I, 189. | |
| − | |||
| − | 2. Като <i>същ. м.</i> Смутно време, размирица, бозгунлук. <i>Черкезите бяха същински вълци.. Тия кучета бяха особено побеснели по време на бозгуна.. На големи тайфи черкезите кръстосваха вредом по селата и | ||
— От тур. bozgun ’разнебитен, разбит’. | — От тур. bozgun ’разнебитен, разбит’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЗГУНЛУ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар.</i> Смутно време, размирица; бозгун. <i>— Помниш ли бозгунлука! Ха-ха- | + | <b>БОЗГУНЛУ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар.</i> Смутно време, размирица; бозгун. <i>— Помниш ли бозгунлука! Ха-ха-ха… Щяха да те утрепят тогава, май с читаци… Хем с кавала в главата те бъхтаха… Нейсе, запуши я.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 238. <i>Ой та тебя юнак Марко / .. / Не повниш ли, като беше / ургунлука бозгунлука, / че вървяха мало турци / .. / запалиха виша гора.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 77. |
— От тур. bozgunluk ’поражение, разгром’. | — От тур. bozgunluk ’поражение, разгром’. | ||
| Ред 17: | Ред 15: | ||
<b>БОЗДА`ВЕНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> боздавя <i>и от</i> боздавя се. | <b>БОЗДА`ВЕНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> боздавя <i>и от</i> боздавя се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЗДА`ВЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Диал.</i> Поставям юзда на кон. <i>Димо си конче седлави, седлави Дима боздави. /.. / На друго село ще иде.</i> Нар. пес., СбВСт, 558. боздавя се <i>страд.</i> | + | <b>БОЗДА`ВЯ</b>, -иш, <i>мин. св.</i> -их, <i>несв., прех. Диал.</i> Поставям юзда на кон. <i>Димо си конче седлави, седлави Дима боздави. / .. / На друго село ще иде.</i> Нар. пес., СбВСт, 558. <b>боздавя се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЗДИ`САМ</b>. Вж. боздисвам. | + | <b>БОЗДИ`САМ</b>. Вж. <em>боздисвам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЗДИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв. | + | <b>БОЗДИ`СВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>бозди`сам<>/b, -аш и <b>бозди`ша</b>, -еш, <i>мин. св.</i> бозди`сах, <i>св., прех. Диал.</i> Повреждам, съсипвам, развалям. <i>Всички от селото деряха свините и даваха кожите да се аргасват, само Велико пърлеше своята .. Сега докато обръщаше в смаленото огнище огромното туловище на свинята, баджанакът му Иван каза: — Боздиса кожата! От тази кожа ставаха пет чанти…</i> С. Северняк, ВСД, 94. <i>Мама на Радка думаше: / — „Радке ле, мила на мама, / не са червисвай, б’ълисвай, / не си лицето боздисвай!“</i> Нар. пес., СбВСт, 598. <b>боздисвам се</b>, <b>бозди`сам се</b> и <b>боздиша се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОЗДИ`СВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>бозди`сам се</b> и <b>бозди`ша се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> Съсипвам се, развалям се, повреждам се. <i>„Спасе, тука ли си бре?“. „Тука съм, казва Спас, ето ме в мазето“ ..: „Много си се боздисал, бре Спасе, що работиха с тебе?“ .. Нощеска не бил тука, .., пак го турили в едно мазе, не можел ни да седне, ни па можел прав да стои. Цяла нощ бил на един крак.“</i> Н. Христозов, ПД, 58. |
— От тур. bozmak. | — От тур. bozmak. | ||
| Ред 33: | Ред 31: | ||
<b>БОЗДИ`ША</b>. Вж. боздисвам. | <b>БОЗДИ`ША</b>. Вж. боздисвам. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОЗДУГА`Н</b> <i>м.</i> Старинно оръжие, представляващо тежка желязна топка, покрита с шипове и поставена на къса дръжка, използвано за нанасяне на удари в бой. <i>Нозете им | + | <b>БОЗДУГА`Н</b> <i>м.</i> Старинно оръжие, представляващо тежка желязна топка, покрита с шипове и поставена на къса дръжка, използвано за нанасяне на удари в бой. <i>Нозете им [на варварите], с оголени колена, обути в сандали от лико, висяха надолу без стремена .. Върху лявото бедро всеки носеше меч и малък боздуган с остри шипове.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 146-147. <i>Нож и пищови бяха затъкнати в пояса на всеки един, но имаше и оръжия, които сякаш не бяха за война, а за сеч и за убийства: старовремешни алебарди с широки остриета като на сатъри, железни куки, боздугани, къси и дълги брадви.</i> Й. Йовков, СЛ, 118-119. <i>По стените висяха разни оръжия: лъкове, копия, саби, боздугани.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 53. <i>Почернелите мъже дигнаха нагоре оръжието си: лъковете, мечовете, боздуганите, копията, мотиките и секирите.</i> А. Каралийчев, В, 119. |
| − | — От тур. | + | — От тур. bozdoğan. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ЗЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бозов; бозав. <i>А масите, отсам входа, — хората от другата половина посетители — бяха все голобради, в бозеви куртки, с дигнати на теме каскети.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 190. <i>Облечени в чисти ризи, с бозеви потури, препасани с червени и морави пояси, избръснати, те седяха един до друг по пейките и столовете, пиеха ракия и вино и приказваха.</i> К. Петканов, МЗК, 278. <i>В това време излезе из тълпата един четирийсет годишен турчин с бяло джубе и с бозев каук.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 138. <i>Ило излезе на двора .. Той току-що беше се измъкнал от леглото, загърнат с изтъркано палто от груб бозев шаек.</i> Г. Караславов, Т, 56. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БО`ЗИНОВ</b> | + | <b>БО`ЗИНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Бозиняв. <i>С бозинови потури, .., нещастният бе климнал, .. бледното си и измъчено лице.</i> К. Величков, ПССъч. I, 30. |
Версия от 02:59, 31 декември 2013
отцица преди доитбата. Някои дори се втурнаха и го доведоха. — И то да си бозне своето, па и майка му да се поразпуща, не я какво е спечено вимето й, като главина на точило! Ст. Даскалов, СЛ, 143. А майката сяка, че то плаче от глад, та пак го кани и сили с нянка; детето я хване, бозне няколко минути и с това ся поукроти. Й. Груев, КН7 (превод), 63. бозвам се, бозна се страд.
БО`ЗВАНЕ ср.Остар. и диал. Отгл. същ. от бозвам и от бозвам се.
БОЗГУ`Н неизм. прил. Простонар. 1. Размирен, смутен. Га било бозгун година, / тогайв съм била мънинка. Нар. пес., СбНУ XLVII, 59. Търти народа да бяга / през таа бозгун година. Нар. пес., СбНУ XLVII, 73.
2. Като същ. м. Смутно време, размирица, бозгунлук. Черкезите бяха същински вълци .. Тия кучета бяха особено побеснели по време на бозгуна .. На големи тайфи черкезите кръстосваха вредом по селата и плячкосваха всичко. П. Росен, ВПШ, 40-44-45. А на други разправяла, че го намерила в бозгуна, е! — преди петнайсет години, когато пак тъй бягали от тези кърджалии, дано по кърищата да измрат кръвниците! Й. Йовков, СЛ, 136. — Я затуй съм дошел у София. Да я спася… Много лошо щеше да стане, много бърканици, бозгуни, убийства и смърти .. Земята щеше да се разтвори и сви да погълне .. Ив. Карановски, Разк, I, 189.
— От тур. bozgun ’разнебитен, разбит’.
БОЗГУНЛУ`К, мн. -ци, м. Простонар. Смутно време, размирица; бозгун. — Помниш ли бозгунлука! Ха-ха-ха… Щяха да те утрепят тогава, май с читаци… Хем с кавала в главата те бъхтаха… Нейсе, запуши я. Ц. Церковски, Съч. III, 238. Ой та тебя юнак Марко / .. / Не повниш ли, като беше / ургунлука бозгунлука, / че вървяха мало турци / .. / запалиха виша гора. Нар. пес., СбНУ XXVI, 77.
— От тур. bozgunluk ’поражение, разгром’.
БОЗДА`ВЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от боздавя и от боздавя се.
БОЗДА`ВЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Поставям юзда на кон. Димо си конче седлави, седлави Дима боздави. / .. / На друго село ще иде. Нар. пес., СбВСт, 558. боздавя се страд.
БОЗДИ`САМ. Вж. боздисвам.
БОЗДИ`СВАМ, -аш, несв.; бозди`сам<>/b, -аш и бозди`ша, -еш, мин. св. бозди`сах, св., прех. Диал. Повреждам, съсипвам, развалям. Всички от селото деряха свините и даваха кожите да се аргасват, само Велико пърлеше своята .. Сега докато обръщаше в смаленото огнище огромното туловище на свинята, баджанакът му Иван каза: — Боздиса кожата! От тази кожа ставаха пет чанти… С. Северняк, ВСД, 94. Мама на Радка думаше: / — „Радке ле, мила на мама, / не са червисвай, б’ълисвай, / не си лицето боздисвай!“ Нар. пес., СбВСт, 598. боздисвам се, бозди`сам се и боздиша се страд.
БОЗДИ`СВАМ СЕ несв.; бозди`сам се и бозди`ша се св., непрех. Диал. Съсипвам се, развалям се, повреждам се. „Спасе, тука ли си бре?“. „Тука съм, казва Спас, ето ме в мазето“ ..: „Много си се боздисал, бре Спасе, що работиха с тебе?“ .. Нощеска не бил тука, .., пак го турили в едно мазе, не можел ни да седне, ни па можел прав да стои. Цяла нощ бил на един крак.“ Н. Христозов, ПД, 58.
— От тур. bozmak.
БОЗДИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от боздисвам и от боздисвам се; повреждане, съсипване, разваляне.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
БОЗДИ`ША. Вж. боздисвам.
БОЗДУГА`Н м. Старинно оръжие, представляващо тежка желязна топка, покрита с шипове и поставена на къса дръжка, използвано за нанасяне на удари в бой. Нозете им [на варварите], с оголени колена, обути в сандали от лико, висяха надолу без стремена .. Върху лявото бедро всеки носеше меч и малък боздуган с остри шипове. Ст. Загорчинов, ЛСС, 146-147. Нож и пищови бяха затъкнати в пояса на всеки един, но имаше и оръжия, които сякаш не бяха за война, а за сеч и за убийства: старовремешни алебарди с широки остриета като на сатъри, железни куки, боздугани, къси и дълги брадви. Й. Йовков, СЛ, 118-119. По стените висяха разни оръжия: лъкове, копия, саби, боздугани. Ив. Вазов, Съч. XIV, 53. Почернелите мъже дигнаха нагоре оръжието си: лъковете, мечовете, боздуганите, копията, мотиките и секирите. А. Каралийчев, В, 119.
— От тур. bozdoğan.
БО`ЗЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бозов; бозав. А масите, отсам входа, — хората от другата половина посетители — бяха все голобради, в бозеви куртки, с дигнати на теме каскети. А. Страшимиров, Съч. V, 190. Облечени в чисти ризи, с бозеви потури, препасани с червени и морави пояси, избръснати, те седяха един до друг по пейките и столовете, пиеха ракия и вино и приказваха. К. Петканов, МЗК, 278. В това време излезе из тълпата един четирийсет годишен турчин с бяло джубе и с бозев каук. Ив. Вазов, Съч. XII, 138. Ило излезе на двора .. Той току-що беше се измъкнал от леглото, загърнат с изтъркано палто от груб бозев шаек. Г. Караславов, Т, 56.
БО`ЗИНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бозиняв. С бозинови потури, .., нещастният бе климнал, .. бледното си и измъчено лице. К. Величков, ПССъч. I, 30.
