Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/851“
м |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не са показани 6 междинни версии от 3 потребители) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>безл.</i> <i>В него время в Атонски сички мънастири ся богослужило на черковни български язик.</i> Г. С. Раковски, П I, XIX-XXI. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОГОСЛУ`ЖБА</b> <i>ж. Книж.</i> Богослужение. <i>Храмът Св. Георги, в София, — отколе езическо капище, .., и сега неосветен, но служащ за християнска богослужба.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 156. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОГОСЛУЖЕ`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който е свързан с богослужение. <i>Той е първият църковен певец в Острец. Чете старобългарски. Има си малка библиотека от богослужебни книги.</i> А. Каралийчев, С, 10. <i>— На многая лета! — запяха свещениците в притвора. Те навлякоха богослужебната мантия на владиката — лилава, златошита и дълга, почти до петите.</i> А. Христофоров, А, 262. <i>Богослужебни обреди.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОГОСЛУЖЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> 1. Извършване на религиозни обреди и четене на молитви от свещеник или друг свещенослужител, обикн. в църква. <i>В стойката му — във време на богослужение — в кръстенето, в служенето около светилниците и кандилата — имаше чудна привързаност към църквата.</i> Д. Немиров, Б, 192. <i>Винаги досега бе ги посрещал отец Емилиян, застанал пред олтара. И веднага започваше службата, която беше повече проповед, и някакво тържествено богослужение.</i> Д. Талев, С II, 247. <i>Той [Давид] написал много псалми (духовни песни), които евреите пели при богослужението.</i> Г. Йошев, КВИ, 42. | |
| + | |||
| + | 2. <i>Събир.</i> Съвкупност от такива обреди и молитви; църковна служба. <i>Те побързаха със своите клевети в Рим и оклеветиха Методия пред папата като отстъпник от вярата и като противник на Римското учение за произхождението на Духа Святаго и от Сина, че не признавал папата за глава на черковата, а разпространявал само славянското богуслужение.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 18. <i>На 29 май I860 г. Карлово заедно с много други български градове изхвърля името на гръцкия патриарх от богослужението.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 30. // <i>Разш.</i> Съвкупност от обреди и ритуали на дадена религия, извършвани от съответен свещенослужител. <i>Греците и римляните имаха едно чудно богослужение, което християнството до край изкорени.</i> Ем. Васкидович, ПП (превод), 62. | ||
---- | ---- | ||
| − | БОГОСЛУЖИ`ТЕЛ, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, Лице, което извършва богослужение; свещеник. | + | <b>БОГОСЛУЖИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, Лице, което извършва богослужение; свещеник. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОГОСПАСЯ`ЕМ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който, когото Бог пази; спасителен. <i>И така ден след ден изпълнявах аз повелята на своя пастир, докле срещнах на петия ден зографа Захарий, и ме отклони той с грешния свой разказ от богоспасяемия труд.</i> П. Спасов, ГЛЗЗ, 61. <i>Тъй и аз съм запомнил един Великден над Великдените, в който още детинският ми ум се убеди, че дяволът наистина се е загнездил в богоспасяемия град.</i> Ем. Станев, А, 13. | |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОГОСЪЗДА`ДЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Богосътворен. | |
| − | |||
| − | |||
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОГОСЪТВОРЕ`Н</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е направен, създаден от Бога; богосъздаден. | |
| − | — От Ст. Младенов, Български тълковен | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОГОТВОРЕ`НЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> боготворя <i>и от</i> боготворя се. <i>И ето го подигнат против мен — / за богохулство — чрез боготворене / на туй що е божествено в живота, — /на туй що сам принася жъртви той!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 42. | |
---- | ---- | ||
| − | + | <b>БОГОТВОРЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Боготворене. <i>Убедиха царя да издаде заповед, която запретяваше поклонението на друго божество в разстояние на трийсет дене и заповядваше боготворението на царското лице.</i> Н. Михайловски, ССИ, (превод), 85. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | БОГОТВОРЯ | + | <b>БОГОТВОРЯ`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, <i>несв., прех. Книж.</i> 1. Почитам някого или нещо като божество, заради свръхестествените, божествени сили, които смятам, че притежава; обожествявам. <i>Планинците имаха малко страх от официалния бог, но продължаваха да боготворят животните, водата, огъня, .., старите дървета и хляба.</i> П. Здравков, НД, 161. <i>Ние не можем да не кажем, че гореказаното предание е старо и че то са е появило още в онова време, когато славянските народи са биле идолопоклонници и когато са боготвориле природата.</i> Знан., 1875, бр. 1, 13. <i>Тии [германците] ся делили на много дребни народи, .., боготворили силите на естеството и старите си юнаци.</i> ВИ, 65. |
| + | 2. Изпитвам дълбока почит, възхищение или силно чувство на обич към някого или нещо, обикн. заради изключителните качества и достойнства, които виждам в него и проявите му; прекланям се пред някого или нещо, обожавам го. <i>Когато мама се връщаше от болницата в къщи, постоянно разказваше как болните „боготворели“ доктор Платнаров и как той ги лекувал „повече с благородството си, отколкото с лекарства“.</i> П. Славински, МСК, 51. <i>Тя имаше един поет, когото боготвореше, чиито песни декламираше по забавите и вечеринките и нощем заспиваше с песните му.</i> К. Калчев, СТ II, 101. <i>Как можеха да ме питат дали обичам Ермолова, Садовская, Лешковская и ролите им? Та аз боготворях изкуството им, личностите им и ги смятах не за обикновени хора, а за полубогове.</i> Ст. Грудев, АБ, 31. <i>Хиляди умове се борят помежду</i> | ||
Текуща версия към 12:42, 26 декември 2013
безл. В него время в Атонски сички мънастири ся богослужило на черковни български язик. Г. С. Раковски, П I, XIX-XXI.
БОГОСЛУ`ЖБА ж. Книж. Богослужение. Храмът Св. Георги, в София, — отколе езическо капище, .., и сега неосветен, но служащ за християнска богослужба. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 156.
БОГОСЛУЖЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който е свързан с богослужение. Той е първият църковен певец в Острец. Чете старобългарски. Има си малка библиотека от богослужебни книги. А. Каралийчев, С, 10. — На многая лета! — запяха свещениците в притвора. Те навлякоха богослужебната мантия на владиката — лилава, златошита и дълга, почти до петите. А. Христофоров, А, 262. Богослужебни обреди.
БОГОСЛУЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Извършване на религиозни обреди и четене на молитви от свещеник или друг свещенослужител, обикн. в църква. В стойката му — във време на богослужение — в кръстенето, в служенето около светилниците и кандилата — имаше чудна привързаност към църквата. Д. Немиров, Б, 192. Винаги досега бе ги посрещал отец Емилиян, застанал пред олтара. И веднага започваше службата, която беше повече проповед, и някакво тържествено богослужение. Д. Талев, С II, 247. Той [Давид] написал много псалми (духовни песни), които евреите пели при богослужението. Г. Йошев, КВИ, 42.
2. Събир. Съвкупност от такива обреди и молитви; църковна служба. Те побързаха със своите клевети в Рим и оклеветиха Методия пред папата като отстъпник от вярата и като противник на Римското учение за произхождението на Духа Святаго и от Сина, че не признавал папата за глава на черковата, а разпространявал само славянското богуслужение. Р. Каролев, УБЧИ, 18. На 29 май I860 г. Карлово заедно с много други български градове изхвърля името на гръцкия патриарх от богослужението. Ив. Унджиев, ВЛ, 30. // Разш. Съвкупност от обреди и ритуали на дадена религия, извършвани от съответен свещенослужител. Греците и римляните имаха едно чудно богослужение, което християнството до край изкорени. Ем. Васкидович, ПП (превод), 62.
БОГОСЛУЖИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, Лице, което извършва богослужение; свещеник.
БОГОСПАСЯ`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който, когото Бог пази; спасителен. И така ден след ден изпълнявах аз повелята на своя пастир, докле срещнах на петия ден зографа Захарий, и ме отклони той с грешния свой разказ от богоспасяемия труд. П. Спасов, ГЛЗЗ, 61. Тъй и аз съм запомнил един Великден над Великдените, в който още детинският ми ум се убеди, че дяволът наистина се е загнездил в богоспасяемия град. Ем. Станев, А, 13.
БОГОСЪЗДА`ДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Богосътворен.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОСЪТВОРЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е направен, създаден от Бога; богосъздаден.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
БОГОТВОРЕ`НЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от боготворя и от боготворя се. И ето го подигнат против мен — / за богохулство — чрез боготворене / на туй що е божествено в живота, — /на туй що сам принася жъртви той! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 42.
БОГОТВОРЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Боготворене. Убедиха царя да издаде заповед, която запретяваше поклонението на друго божество в разстояние на трийсет дене и заповядваше боготворението на царското лице. Н. Михайловски, ССИ, (превод), 85.
БОГОТВОРЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Книж. 1. Почитам някого или нещо като божество, заради свръхестествените, божествени сили, които смятам, че притежава; обожествявам. Планинците имаха малко страх от официалния бог, но продължаваха да боготворят животните, водата, огъня, .., старите дървета и хляба. П. Здравков, НД, 161. Ние не можем да не кажем, че гореказаното предание е старо и че то са е появило още в онова време, когато славянските народи са биле идолопоклонници и когато са боготвориле природата. Знан., 1875, бр. 1, 13. Тии [германците] ся делили на много дребни народи, .., боготворили силите на естеството и старите си юнаци. ВИ, 65.
2. Изпитвам дълбока почит, възхищение или силно чувство на обич към някого или нещо, обикн. заради изключителните качества и достойнства, които виждам в него и проявите му; прекланям се пред някого или нещо, обожавам го. Когато мама се връщаше от болницата в къщи, постоянно разказваше как болните „боготворели“ доктор Платнаров и как той ги лекувал „повече с благородството си, отколкото с лекарства“. П. Славински, МСК, 51. Тя имаше един поет, когото боготвореше, чиито песни декламираше по забавите и вечеринките и нощем заспиваше с песните му. К. Калчев, СТ II, 101. Как можеха да ме питат дали обичам Ермолова, Садовская, Лешковская и ролите им? Та аз боготворях изкуството им, личностите им и ги смятах не за обикновени хора, а за полубогове. Ст. Грудев, АБ, 31. Хиляди умове се борят помежду
