Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/621“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— Друга (остар. и диал.) форма: воздйшка. | — Друга (остар. и диал.) форма: воздйшка. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗДЛЪГНЕСТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който не е много длъгнест, който е леко, малко длъгнест; продълговат. <i>Планетите и тия са валчести, като земята; а кометите обикновено са въздлъгнес-ти.</i> К. Смирнов, 3, 13. <i>Плодът на баоба-бът прилича на въздлъгнеста диня, над-лъж до половина аршин.</i> К. Смирнов, 3, 95. | + | <b>ВЪЗДЛЪГНЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който не е много длъгнест, който е леко, малко длъгнест; продълговат. <i>Планетите и тия са валчести, като земята; а кометите обикновено са въздлъгнес-ти.</i> К. Смирнов, 3, 13. <i>Плодът на баоба-бът прилича на въздлъгнеста диня, над-лъж до половина аршин.</i> К. Смирнов, 3, 95. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗДЛЪЖКО. <i>Диал. Нареч. от</i> въз-длъжък. | + | <b>ВЪЗДЛЪЖКО</b>. <i>Диал. Нареч. от</i> въз-длъжък. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗДЛЪЖЪК</b>, -жка, -жко, <i>мн.</i> -жки, <i>прил. Диал. Умал. от</i> въздълъг. <i>Партизанският командир, на когото въздлъжкият офицерски шинел прикрива босите нозе, смело пресича поляната.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 92. <i>Вратичката скръцна, открехна се. В процепа й се показа млада височка жена, пребрадена със зелена кърпа, наметнала набързо въздлъжка, вехта мъжка антерия.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 237. <i>При един от тези бързи погледи тя забеляза, че лицето му е въздлъжко, широко към челото и стеснено долу.</i> Ст. Марков, ДБ, 95. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗДРАСВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>въздрасна,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Хуквам, побягвам, катерейки се нагоре. <i>Други двама въстаници въздраснаха по къщата на хаджи Лукова, за оа снемат от върлината кадифяното знаме.</i> 3. Стоянов, ЗБВ II, 58. <i>Гирджикът не чака повече. Въздрасна като котка и ся намери на покрива.</i> П. Р. Славейков, ЦП II, 140. <i>И като я отбу-тнах [Маргарита] от себе си, въздраснах въз сълбата, за да извърша едно намерение само на отчаян человек.</i> П. Р. Славейков, ДБ (превод), 198. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗДРАСВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> въздрасвам; хукване побяг-ване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗДРАСНА</b>. Вж. въздрасвам. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗДРЕБЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил.</i> Който е по-дребен от обикновеното или отколкото се очаква. <i>Спиридонов бе въздребен, симпатичен българин, с когото бях се запознал преди два-три дни.</i> Стр. Кринчев, СбЗР, 371. <i>Конете им бяха бели, въздребни, тукашна порода.</i> Ц. Гинчев, ГК, 148. <i>Яви се при мене един въздребен човечец</i> | ||
| − | + | <i>— човек с прозрения, с памет и извътре светеща мисъл.</i> Н. Ферманджиев, РХ, 139. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗДРЕБНИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> въздребен. <i>Докато разпря-гаше въздребничките ни черни коне, аз тичах боса из засъхналите бодливи малини.</i> ВН, 1956, бр. 2501, 2. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪЗДУХ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Газова про-зрачна смес предимно от азот и кислород, която образува газообразната обвивка на земното кълбо, необходима среда за съществуването на човека, животните и растенията; атмосфера. <i>Морето е всякога хубаво, въздухът е пропит със соления дъх на ри</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | — | ||
| − | |||
| − | ВЪЗДРЕБНИЧЪК, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> въздребен. <i>Докато разпря-гаше въздребничките ни черни коне, аз тичах боса из засъхналите бодливи малини.</i> ВН, 1956, бр. 2501, 2. | ||
| − | |||
| − | ВЪЗДУХ, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. Газова про-зрачна смес предимно от азот и кислород, която образува газообразната обвивка на земното кълбо, необходима среда за съществуването на човека, животните и растенията; атмосфера. <i>Морето е всякога хубаво, въздухът е пропит със соления дъх на ри</i> | ||
| − | <i>ба.</i> И. Йовков, Разк. И, 37. <i>Внезапно, благодарение на извънредно чистия и прозрачен въздух, той можа да забележи и някакви бели димчета.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 182. <i>Подготовката за преместването на кариа-тидите започна още през април 1977 г.,.. Защото непоправими вреди на статуите оказа не толкова времето, колкото замърсяването на въздуха в последните десетилетия.</i> Е, 1980, бр. 7, 4. | + | <i>ба.</i> И. Йовков, Разк. И, 37. <i>Внезапно, благодарение на извънредно чистия и прозрачен въздух, той можа да забележи и някакви бели димчета.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 182. <i>Подготовката за преместването на кариа-тидите започна още през април 1977 г.,.. Защото непоправими вреди на статуите оказа не толкова времето, колкото замърсяването на въздуха в последните десетилетия.</i> Е, 1980, бр. 7, 4. <i>— Пак ли? — дращеше смехът й застоялия въздух на тото-пункта, когато всяка събота, точно в седем и половина, влизаше прилично сресаното старче.</i> В. Пламенов, ПА, 29. <i>И пресния въздух на утрото хладно / гърдите поемат дълбоко и жадно.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 91. <i>В почвата се съдържа вода и въздух.. Въздухът се намира в почвата не само между бучките, но и в самите бучки.</i> Бтн. V и VI кл (превод), 30. <i>Боров въздух. Нощен въздух. Утринен въздух. Хладен въздух. Свеж въздух. Топъл въздух.</i> // Обикн. със съгл. опред. Тази прозрачна газова смес с оглед на характерните и качества, обусловени от дадена географска област. <i>Тая благословена котловина,.., има и въздух здрав, мек и животворен.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 29. <i>Лястовицата разправи за чудните топли страни, дето из лозята висят големи и тежки гроздове, дето въздухът е мек.</i> Св. Минков, СЦ (превод), 23. <i>Арктичен въздух. Тропичен въздух. Морски въздух. Планински въздух.</i> |
| − | 2. Обширното свободно пространство над земната повърхност; простор. <i>Едно маане толкова го възхити, че не се сдържа, бръкна в пояса си, извади револвер и гръмна във въздуха.</i> Г. Белев, ПЕМ, 44. <i>Те | + | 2. Обширното свободно пространство над земната повърхност; простор. <i>Едно маане толкова го възхити, че не се сдържа, бръкна в пояса си, извади револвер и гръмна във въздуха.</i> Г. Белев, ПЕМ, 44. <i>Те [пчелите] из-хвръкваха из кошерите като златни искри, жужеха из въздуха и се връщаха натежали.</i> Елин Пелин, Съч. III, 122. <i>И ордите тръгват с викове сърдити, / и „аллах!“ гръмов-но въздуха разпра.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 203. <i>Н Стесн.</i> Свободно пространство над някаква повърхност. <i>Някъде от самите върхове на гората се отделят и се спущат чак до долу само две стъбла от дива лоза. Те висят съвсем свободно във въздуха и сплитат краищата си като люлка.</i> И. Йовков, Разк. II, 33. <i>Иванчо погледна страшно събеседника си, махна с ръка из въздуха и издума тържествено и ниско.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 30. <i>От общата група на балерините се отдели една, пристъпи с дребни бързи крачки към авансцената, спря се, подскочи</i> |
Версия от 16:18, 15 декември 2013
ние. Й. Йовков, Разк. И, 119. Над сватбарската трапеза тегнеше меланхолно гробов-но мълчание. Чуваха се само въздишки и шумолене на банкноти. Ив. Остриков, СБ, 22. • Обр. От клоните на салкъмите в черковния двор екват мощните въздишки на камбана, която никой дотогава не бе чувал. К. Странджев, ЖБ, 68.
— Друга (остар. и диал.) форма: воздйшка.
ВЪЗДЛЪГНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който не е много длъгнест, който е леко, малко длъгнест; продълговат. Планетите и тия са валчести, като земята; а кометите обикновено са въздлъгнес-ти. К. Смирнов, 3, 13. Плодът на баоба-бът прилича на въздлъгнеста диня, над-лъж до половина аршин. К. Смирнов, 3, 95.
ВЪЗДЛЪЖКО. Диал. Нареч. от въз-длъжък.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪЗДЛЪЖЪК, -жка, -жко, мн. -жки, прил. Диал. Умал. от въздълъг. Партизанският командир, на когото въздлъжкият офицерски шинел прикрива босите нозе, смело пресича поляната. 3. Сребров, Избр. разк., 92. Вратичката скръцна, открехна се. В процепа й се показа млада височка жена, пребрадена със зелена кърпа, наметнала набързо въздлъжка, вехта мъжка антерия. Ст. Дичев, ЗС II, 237. При един от тези бързи погледи тя забеляза, че лицето му е въздлъжко, широко към челото и стеснено долу. Ст. Марков, ДБ, 95.
ВЪЗДРАСВАМ, -аш, несв.; въздрасна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. и диал. Хуквам, побягвам, катерейки се нагоре. Други двама въстаници въздраснаха по къщата на хаджи Лукова, за оа снемат от върлината кадифяното знаме. 3. Стоянов, ЗБВ II, 58. Гирджикът не чака повече. Въздрасна като котка и ся намери на покрива. П. Р. Славейков, ЦП II, 140. И като я отбу-тнах [Маргарита] от себе си, въздраснах въз сълбата, за да извърша едно намерение само на отчаян человек. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 198.
ВЪЗДРАСВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от въздрасвам; хукване побяг-ване.
ВЪЗДРАСНА. Вж. въздрасвам.
ВЪЗДРЕБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който е по-дребен от обикновеното или отколкото се очаква. Спиридонов бе въздребен, симпатичен българин, с когото бях се запознал преди два-три дни. Стр. Кринчев, СбЗР, 371. Конете им бяха бели, въздребни, тукашна порода. Ц. Гинчев, ГК, 148. Яви се при мене един въздребен човечец
— човек с прозрения, с памет и извътре светеща мисъл. Н. Ферманджиев, РХ, 139.
ВЪЗДРЕБНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от въздребен. Докато разпря-гаше въздребничките ни черни коне, аз тичах боса из засъхналите бодливи малини. ВН, 1956, бр. 2501, 2.
ВЪЗДУХ, мн. няма, м. 1. Газова про-зрачна смес предимно от азот и кислород, която образува газообразната обвивка на земното кълбо, необходима среда за съществуването на човека, животните и растенията; атмосфера. Морето е всякога хубаво, въздухът е пропит със соления дъх на ри
ба. И. Йовков, Разк. И, 37. Внезапно, благодарение на извънредно чистия и прозрачен въздух, той можа да забележи и някакви бели димчета. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 182. Подготовката за преместването на кариа-тидите започна още през април 1977 г.,.. Защото непоправими вреди на статуите оказа не толкова времето, колкото замърсяването на въздуха в последните десетилетия. Е, 1980, бр. 7, 4. — Пак ли? — дращеше смехът й застоялия въздух на тото-пункта, когато всяка събота, точно в седем и половина, влизаше прилично сресаното старче. В. Пламенов, ПА, 29. И пресния въздух на утрото хладно / гърдите поемат дълбоко и жадно. П. К. Яворов, Съч. I, 91. В почвата се съдържа вода и въздух.. Въздухът се намира в почвата не само между бучките, но и в самите бучки. Бтн. V и VI кл (превод), 30. Боров въздух. Нощен въздух. Утринен въздух. Хладен въздух. Свеж въздух. Топъл въздух. // Обикн. със съгл. опред. Тази прозрачна газова смес с оглед на характерните и качества, обусловени от дадена географска област. Тая благословена котловина,.., има и въздух здрав, мек и животворен. Ив. Вазов, Съч. XVI, 29. Лястовицата разправи за чудните топли страни, дето из лозята висят големи и тежки гроздове, дето въздухът е мек. Св. Минков, СЦ (превод), 23. Арктичен въздух. Тропичен въздух. Морски въздух. Планински въздух.
2. Обширното свободно пространство над земната повърхност; простор. Едно маане толкова го възхити, че не се сдържа, бръкна в пояса си, извади револвер и гръмна във въздуха. Г. Белев, ПЕМ, 44. Те [пчелите] из-хвръкваха из кошерите като златни искри, жужеха из въздуха и се връщаха натежали. Елин Пелин, Съч. III, 122. И ордите тръгват с викове сърдити, / и „аллах!“ гръмов-но въздуха разпра. Ив. Вазов, Съч. I, 203. Н Стесн. Свободно пространство над някаква повърхност. Някъде от самите върхове на гората се отделят и се спущат чак до долу само две стъбла от дива лоза. Те висят съвсем свободно във въздуха и сплитат краищата си като люлка. И. Йовков, Разк. II, 33. Иванчо погледна страшно събеседника си, махна с ръка из въздуха и издума тържествено и ниско. Ив. Вазов, Съч. VIII, 30. От общата група на балерините се отдели една, пристъпи с дребни бързи крачки към авансцената, спря се, подскочи
