Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/540“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | <b>ВТЕЛЯВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> втелявам се. <i>Докторът се усмихна</i>, <i>поглади брадата си и подзе така: | + | <b>ВТЕЛЯВАНЕ</b> <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> втелявам се. <i>Докторът се усмихна</i>, <i>поглади брадата си и подзе така: „.. Втеляването на шопа си обясних, като знаех хитрината му.“</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 51. |
— Друга (остар.) форма: втиляване. | — Друга (остар.) форма: втиляване. | ||
− | <b>ВТЕЛЯ СЕ | + | <b>ВТЕЛЯ СЕ</b>. Вж. втелявам се. |
<b>ВТЕСАМ<sup>1</sup>.</b> Вж. втесвам<sup>1</sup>. | <b>ВТЕСАМ<sup>1</sup>.</b> Вж. втесвам<sup>1</sup>. | ||
Ред 19: | Ред 19: | ||
2. <i>Прех.</i> Обвинявам и намразвам някого. <i>Той милин брата сам си втеса.</i> Ст. Младенов, БТР, 366. <b>втесвам се, втесам се</b> <i>страд.</i> от втесвам<sup>2</sup> във 2 знач. | 2. <i>Прех.</i> Обвинявам и намразвам някого. <i>Той милин брата сам си втеса.</i> Ст. Младенов, БТР, 366. <b>втесвам се, втесам се</b> <i>страд.</i> от втесвам<sup>2</sup> във 2 знач. | ||
− | — От гр. <b>фха{(у)а)</b> | + | — От гр. <b>фха{(у)а)</b> ’греша, виновен съм’. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. |
<b>ВТЕСВАНЕ<sup>1</sup></b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втесвам<sup>1</sup> <i>и от</i> втесвам се. | <b>ВТЕСВАНЕ<sup>1</sup></b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втесвам<sup>1</sup> <i>и от</i> втесвам се. | ||
Ред 27: | Ред 27: | ||
<b>ВТЕСЕН,</b> -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Диал.</i> Виновен, крив. | <b>ВТЕСЕН,</b> -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил. Диал.</i> Виновен, крив. | ||
− | — От гр. фйио | + | — От гр. фйио ’отблъсна, махна, погубя’. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. |
− | <b>ВТЕСНЯ | + | <b>ВТЕСНЯ</b>. Вж. втеснявам. |
− | <b>ВТЕСНЯВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>втесня,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех. Разг.</i> Правя нещо да стане по-тясно, отколкото е било необходимо; стеснявам, отеснявам. <i>Славян Дойков влезе в Спаскината стая, извади черния си</i> | + | <b>ВТЕСНЯВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>втесня,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех. Разг.</i> Правя нещо да стане по-тясно, отколкото е било необходимо; стеснявам, отеснявам. <i>Славян Дойков влезе в Спаскината стая, извади черния си</i> „<i>депутатски</i>“ <i>костюм, който шивачът бе втеснил в мишците, .., облече го и замина за София с обедния влак.</i> Д. Ангелов, ЖС, 106. <b>втеснявам се, втесня се</b> <i>страд.</i> |
<b>ВТЕСНЯВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> втеснявам <i>и от</i> втеснявам се; стесняване, отесняване. | <b>ВТЕСНЯВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> втеснявам <i>и от</i> втеснявам се; стесняване, отесняване. | ||
− | <b>ВТЕЧНЯ | + | <b>ВТЕЧНЯ</b>. Вж. втечнявам. |
<b>ВТЕЧНЯВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>втечня,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех. Спец.</i> Превръщам газ, пара в течност чрез сгъстяване и охлаждане под критичната температура. <i>При температура по-висока от критичната, никакво налягане, колкото и да е голямо то, не е в състояние да втечни даден газ.</i> Хим. VII кл, 1950, 15. // Превръщам в течност твърдо вещество. <i>Само някои микроби имат свойството да отделят от своите клетки ензими, които втечняват и неразтворимите белтъчни вещества, т.е. кожата.</i> Я. Басан и др., ТПК, 43. <b>втечнявам се, втечня се</b> | <b>ВТЕЧНЯВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>втечня,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, се., <i>прех. Спец.</i> Превръщам газ, пара в течност чрез сгъстяване и охлаждане под критичната температура. <i>При температура по-висока от критичната, никакво налягане, колкото и да е голямо то, не е в състояние да втечни даден газ.</i> Хим. VII кл, 1950, 15. // Превръщам в течност твърдо вещество. <i>Само някои микроби имат свойството да отделят от своите клетки ензими, които втечняват и неразтворимите белтъчни вещества, т.е. кожата.</i> Я. Басан и др., ТПК, 43. <b>втечнявам се, втечня се</b> | ||
Ред 45: | Ред 45: | ||
<b>ВТЕЧНЯВАНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> втечнявам <i>и от</i> втечнявам се. <i>Втечняването на газовете става със специални машини.</i> Физ. IX кл, 87. <i>В стомаха се извършва дораздробяване, втечняване и химична промяна на храната.</i> Анат. VIII кл, 50. | <b>ВТЕЧНЯВАНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> втечнявам <i>и от</i> втечнявам се. <i>Втечняването на газовете става със специални машини.</i> Физ. IX кл, 87. <i>В стомаха се извършва дораздробяване, втечняване и химична промяна на храната.</i> Анат. VIII кл, 50. | ||
− | <b>ВТЕША | + | <b>ВТЕША</b>. Вж. втесвам<sup>1</sup>. |
<b>ВТЙКАМ<sup>1</sup>,</b> -аш, <i>несв., прех.</i> 1. <i>Рядко.</i> Втиквам, пъхам, натиквам. <i>Някои хора трябва да ги втикаш вдън земя, за да изскочат след време като извор.</i> Бл. Димитрова, Лав., 141. <i>Не би имало кой да го завива и да му втика зади гърба кебето.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 45. | <b>ВТЙКАМ<sup>1</sup>,</b> -аш, <i>несв., прех.</i> 1. <i>Рядко.</i> Втиквам, пъхам, натиквам. <i>Някои хора трябва да ги втикаш вдън земя, за да изскочат след време като извор.</i> Бл. Димитрова, Лав., 141. <i>Не би имало кой да го завива и да му втика зади гърба кебето.</i> Л. Каравелов, Съч. II, 45. | ||
Ред 61: | Ред 61: | ||
<b>ВТЙКАНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Вмъкване в навалица с блъскане, втикане от разни страни; блъсканица. | <b>ВТЙКАНИЦА</b> <i>ж. Диал.</i> Вмъкване в навалица с блъскане, втикане от разни страни; блъсканица. | ||
− | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, <b>1895 | + | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, <b>1895</b>. |
− | <b>ВТЙКВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>втикна,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> втйкнат и <b>втикам<sup>2</sup>,</b> -аш, <i>св., прех. Рядко.</i> <b>1 | + | <b>ВТЙКВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>втикна,</b> -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> втйкнат и <b>втикам<sup>2</sup>,</b> -аш, <i>св., прех. Рядко.</i> <b>1</b>. Вкарвам, пъхам обикн. изведнъж, докрай нещо с натиск, с тикане някъде или в тясно пространство, зад, до нещо друго или вътре в нещо. <i>Без да се бави ни минута</i> .. <i>втиква в пояса си топора.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 194. <i>Той се върна при момъка и втикна в лявата му ръка, която висеше надолу, парчето хляб.</i> Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 15. <i>Втикна ръце в джобовете и пак изгледа стаята.</i> Д. Немиров, Др, 150. <i>Тогива ся започена стро-ението на корабите по-деятелно, додето най-после ги изкараха и тържествено ги втикаха в езерото.</i> П. Кисимов, ОА II (превод), 161. |
Версия от 16:13, 15 декември 2013
ВТЕЛЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от втелявам се. Докторът се усмихна, поглади брадата си и подзе така: „.. Втеляването на шопа си обясних, като знаех хитрината му.“ Ив. Вазов, Съч. XII, 51.
— Друга (остар.) форма: втиляване.
ВТЕЛЯ СЕ. Вж. втелявам се.
ВТЕСАМ1. Вж. втесвам1.
ВТЕСАМ2. Вж. втесвам2.
ВТЕСВАМ1, -аш, несв.; втесам, -аш и втеша, -еш, мин. св. втесах, св., прех. Диал. Вкарвам нещо в друго, една част в друга с тесане. втесвам се, втесам се и втеша се страд.
— Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВТЕСВАМ2, -аш, несв; втесам, -аш, св. Диал. 1. Непрех. Сгрешавам, провинявам се в нещо пред някого и му дотягам. Много ти съм втесал. Н. Геров, РБЯ I, 173. Що ти съм толко втесала? Ст. Младенов, БТР I,
366.
2. Прех. Обвинявам и намразвам някого. Той милин брата сам си втеса. Ст. Младенов, БТР, 366. втесвам се, втесам се страд. от втесвам2 във 2 знач.
— От гр. фха{(у)а) ’греша, виновен съм’. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВТЕСВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от втесвам1 и от втесвам се.
ВТЕСВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от втесвам2 и от втесвам се.
ВТЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Диал. Виновен, крив.
— От гр. фйио ’отблъсна, махна, погубя’. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТЕСНЯ. Вж. втеснявам.
ВТЕСНЯВАМ, -аш, несв.; втесня, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Разг. Правя нещо да стане по-тясно, отколкото е било необходимо; стеснявам, отеснявам. Славян Дойков влезе в Спаскината стая, извади черния си „депутатски“ костюм, който шивачът бе втеснил в мишците, .., облече го и замина за София с обедния влак. Д. Ангелов, ЖС, 106. втеснявам се, втесня се страд.
ВТЕСНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от втеснявам и от втеснявам се; стесняване, отесняване.
ВТЕЧНЯ. Вж. втечнявам.
ВТЕЧНЯВАМ, -аш, несв.; втечня, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Спец. Превръщам газ, пара в течност чрез сгъстяване и охлаждане под критичната температура. При температура по-висока от критичната, никакво налягане, колкото и да е голямо то, не е в състояние да втечни даден газ. Хим. VII кл, 1950, 15. // Превръщам в течност твърдо вещество. Само някои микроби имат свойството да отделят от своите клетки ензими, които втечняват и неразтворимите белтъчни вещества, т.е. кожата. Я. Басан и др., ТПК, 43. втечнявам се, втечня се
страд.
ВТЕЧНЯВАМ СЕ несв.; втечня се св., непрех. Преминавам от газообразно или твърдо състояние в течно. Долинният вятър с издигането си се охлажда и водните му пари се втечняват, образуват облаци, които засенчват планината през най-горещите части на деня. П. Делирадев, В, 99.
ВТЕЧНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от втечнявам и от втечнявам се. Втечняването на газовете става със специални машини. Физ. IX кл, 87. В стомаха се извършва дораздробяване, втечняване и химична промяна на храната. Анат. VIII кл, 50.
ВТЕША. Вж. втесвам1.
ВТЙКАМ1, -аш, несв., прех. 1. Рядко. Втиквам, пъхам, натиквам. Някои хора трябва да ги втикаш вдън земя, за да изскочат след време като извор. Бл. Димитрова, Лав., 141. Не би имало кой да го завива и да му втика зади гърба кебето. Л. Каравелов, Съч. II, 45.
2. Диал. Забождам, затъквам, втъквам, втиквам. Цветята съставляват същественият елемент в женския тоалет и даже младите синковци с удоволствие ги втикат по дрехите и шапките си. Превод, Н,
1882, кн. 2, 158. Стоян си китка йозема [взема], но йе на гугла не втика, / ами я крие в джебове. Нар. пес., СбНУ ХЦУ1, 59. втикам се страд.
ВТЙКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Пъхам се, навирам се, мушкам се, втиквам се. Ако ся втикаше българинът в звание или в двора, то часто му споменуваха неговото отечество, което е изневерил. Б. Димитров, А I (превод), 60.
ВТЙКАМ2. Вж. втиквам.
ВТЙКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от втикам и от втикам се; втикване.
ВТЙКАНИЦА ж. Диал. Вмъкване в навалица с блъскане, втикане от разни страни; блъсканица.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТЙКВАМ, -аш, несв.; втикна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. втйкнат и втикам2, -аш, св., прех. Рядко. 1. Вкарвам, пъхам обикн. изведнъж, докрай нещо с натиск, с тикане някъде или в тясно пространство, зад, до нещо друго или вътре в нещо. Без да се бави ни минута .. втиква в пояса си топора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 194. Той се върна при момъка и втикна в лявата му ръка, която висеше надолу, парчето хляб. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 15. Втикна ръце в джобовете и пак изгледа стаята. Д. Немиров, Др, 150. Тогива ся започена стро-ението на корабите по-деятелно, додето най-после ги изкараха и тържествено ги втикаха в езерото. П. Кисимов, ОА II (превод), 161.