Page:RBE Tom2.djvu/540

ВТЕЛЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от втелявам се. Докторът се усмихна, поглади брадата си и подзе така: „.. Втеляването на шопа си обясних, като знаех хитрината му.“ Ив. Вазов, Съч. XII, 51.

— Друга (остар.) форма: втиляване.

ВТЕЛЯ СЕ. Вж. втелявам се.

ВТЕСАМ¹. Вж. втесвам¹.

ВТЕСАМ². Вж. втесвам².

ВТЕСВАМ¹, -аш, несв.; втесам, -аш и втеша, -еш, мин. св. втесах, св., прех. Диал. Вкарвам нещо в друго, една част в друга с тесане. втесвам се, втесам се и втеша се страд.

— Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ВТЕСВАМ², -аш, несв; втесам, -аш, св. Диал. 1. Непрех. Сгрешавам, провинявам се в нещо пред някого и му дотягам. Много ти съм втесал. Н. Геров, РБЯ I, 173. Що ти съм толко втесала? Ст. Младенов, БТР I,

366.

2. Прех. Обвинявам и намразвам някого. Той милин брата сам си втеса. Ст. Младенов, БТР, 366. втесвам се, втесам се страд. от втесвам² във 2 знач.

— От гр. фха{(у)а) ’греша, виновен съм’. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ВТЕСВАНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от втесвам¹ и от втесвам се.

ВТЕСВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от втесвам² и от втесвам се.

ВТЕСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Диал. Виновен, крив.

— От гр. фйио ’отблъсна, махна, погубя’. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТЕСНЯ. Вж. втеснявам.

ВТЕСНЯВАМ, -аш, несв.; втесня, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Разг. Правя нещо да стане по-тясно, отколкото е било необходимо; стеснявам, отеснявам. Славян Дойков влезе в Спаскината стая, извади черния си „депутатски“ костюм, който шивачът бе втеснил в мишците, .., облече го и замина за София с обедния влак. Д. Ангелов, ЖС, 106. втеснявам се, втесня се страд.

ВТЕСНЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от втеснявам и от втеснявам се; стесняване, отесняване.

ВТЕЧНЯ. Вж. втечнявам.

ВТЕЧНЯВАМ, -аш, несв.; втечня, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Спец. Превръщам газ, пара в течност чрез сгъстяване и охлаждане под критичната температура. При температура по-висока от критичната, никакво налягане, колкото и да е голямо то, не е в състояние да втечни даден газ. Хим. VII кл, 1950, 15. // Превръщам в течност твърдо вещество. Само някои микроби имат свойството да отделят от своите клетки ензими, които втечняват и неразтворимите белтъчни вещества, т.е. кожата. Я. Басан и др., ТПК, 43. втечнявам се, втечня се

страд.

ВТЕЧНЯВАМ СЕ несв.; втечня се св., непрех. Преминавам от газообразно или твърдо състояние в течно. Долинният вятър с издигането си се охлажда и водните му пари се втечняват, образуват облаци, които засенчват планината през най-горещите части на деня. П. Делирадев, В, 99.

ВТЕЧНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Отгл. същ. от втечнявам и от втечнявам се. Втечняването на газовете става със специални машини. Физ. IX кл, 87. В стомаха се извършва дораздробяване, втечняване и химична промяна на храната. Анат. VIII кл, 50.

ВТЕША. Вж. втесвам¹.

ВТЙКАМ¹, -аш, несв., прех. 1. Рядко. Втиквам, пъхам, натиквам. Някои хора трябва да ги втикаш вдън земя, за да изскочат след време като извор. Бл. Димитрова, Лав., 141. Не би имало кой да го завива и да му втика зади гърба кебето. Л. Каравелов, Съч. II, 45.

2. Диал. Забождам, затъквам, втъквам, втиквам. Цветята съставляват същественият елемент в женския тоалет и даже младите синковци с удоволствие ги втикат по дрехите и шапките си. Превод, Н,

1882, кн. 2, 158. Стоян си китка йозема [взема], но йе на гугла не втика, / ами я крие в джебове. Нар. пес., СбНУ ХЦУ1, 59. втикам се страд.

ВТЙКАМ СЕ несв., непрех. Диал. Пъхам се, навирам се, мушкам се, втиквам се. Ако ся втикаше българинът в звание или в двора, то часто му споменуваха неговото отечество, което е изневерил. Б. Димитров, А I (превод), 60.

ВТЙКАМ². Вж. втиквам.

ВТЙКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от втикам и от втикам се; втикване.

ВТЙКАНИЦА ж. Диал. Вмъкване в навалица с блъскане, втикане от разни страни; блъсканица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТЙКВАМ, -аш, несв.; втикна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. втйкнат и втикам², -аш, св., прех. Рядко. 1. Вкарвам, пъхам обикн. изведнъж, докрай нещо с натиск, с тикане някъде или в тясно пространство, зад, до нещо друго или вътре в нещо. Без да се бави ни минута .. втиква в пояса си топора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 194. Той се върна при момъка и втикна в лявата му ръка, която висеше надолу, парчето хляб. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 15. Втикна ръце в джобовете и пак изгледа стаята. Д. Немиров, Др, 150. Тогива ся започена стро-ението на корабите по-деятелно, додето най-после ги изкараха и тържествено ги втикаха в езерото. П. Кисимов, ОА II (превод), 161.