Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/535“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Автоматични корекции)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<i>отколкото да огорча такава добра майка .. Погрижете ся всякояче да спечелите сърцето й.</i> М. Балабанов, С (побълг.), 115. <i>Днес вейте почти народи ся познават,., и взаимствуват помежду си всякояче: не тряба повече от един месец на една новооткрита идея, за да обиколи целий свят.</i> Ч, 1871, бр. 9, 260.
 
<i>отколкото да огорча такава добра майка .. Погрижете ся всякояче да спечелите сърцето й.</i> М. Балабанов, С (побълг.), 115. <i>Днес вейте почти народи ся познават,., и взаимствуват помежду си всякояче: не тряба повече от един месец на една новооткрита идея, за да обиколи целий свят.</i> Ч, 1871, бр. 9, 260.
  
<b>ВСЯКЪДЕ</b> <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Навсякъде, вред. <i>Той беше невидим, фантом или сянка. / Озове се в черква, мерне се в седян-ка, /покаже се, скрий се без знак и без след, / навсякъде гонен, всякъде приет.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 171-172. <i>Членовете на читалищата,.., нека си наложат самоволно святата длъжност да бъдат всякъде ревностни разпространители на народното просвещение.</i> Ч, 1871, бр. 12, 359. <i>Над поле и път, и сграда</i> <i>—/всякъде се вие сняг/и като па-мучец лек/пада.</i> К. Христов, ПХ, 9.
+
<b>ВСЯКЪДЕ</b> <i>нареч. Остар.</i> и <i>диал.</i> Навсякъде, вред. <i>Той беше невидим, фантом или сянка. / Озове се в черква, мерне се в седян-ка, /покаже се, скрий се без знак и без след, / навсякъде гонен, всякъде приет.</i> Ив. Вазов, Съч. I, 171-172. <i>Членовете на читалищата,.., нека си наложат самоволно святата длъжност да бъдат всякъде ревностни разпространители на народното просвещение.</i> Ч, 1871, бр. 12, 359. <i>Над поле и път, и сграда —/всякъде се вие сняг/и като па-мучец лек/пада.</i> К. Христов, ПХ, 9.
  
 
— Други форми: ся къде (простонар.) и свякъде. (диал.).
 
— Други форми: ся къде (простонар.) и свякъде. (диал.).
Ред 27: Ред 27:
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
  
<b>ВТАКСАМ.</b> Вж. втаксвам и втаксу-вам.
+
<b>ВТАКСАМ</b>. Вж. втаксвам и втаксу-вам.
  
 
<b>ВТАКСВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>втаксам,</b> -аш, <i>св., прех. Диал.</i> 1. Уреждам, нареждам, вреждам някого. // Сгодявам момък и мома (Ст. Младенов, БТР).
 
<b>ВТАКСВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>втаксам,</b> -аш, <i>св., прех. Диал.</i> 1. Уреждам, нареждам, вреждам някого. // Сгодявам момък и мома (Ст. Младенов, БТР).
Ред 33: Ред 33:
 
2. Обещавам, вричам, обричам нещо или някого някому; таксувам (Н. Геров, РБЯ). <b>втаксвам се, втаксам се</b> <i>страд.</i>
 
2. Обещавам, вричам, обричам нещо или някого някому; таксувам (Н. Геров, РБЯ). <b>втаксвам се, втаксам се</b> <i>страд.</i>
  
<b>ВТАКСВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>втаксам се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> 1. Вреждам се за нещо. <i>Всички като мене изгорели, дето се върнаха в Заарата, се наградиха с богатство; .. И брат ми се втакса, та тури ръка на стотина говеда от турското село Афлълари.</i> <b>Ив.</b> Вазов, Съч. X, 41.
+
<b>ВТАКСВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>втаксам се</b> <i>св., непрех. Диал.</i> 1. Вреждам се за нещо. <i>Всички като мене изгорели, дето се върнаха в Заарата, се наградиха с богатство; .. И брат ми се втакса, та тури ръка на стотина говеда от турското село Афлълари.</i> <b>Ив</b>. Вазов, Съч. X, 41.
  
 
2. Вричам се, обричам се (Н. Геров, РБЯ).
 
2. Вричам се, обричам се (Н. Геров, РБЯ).
  
— От гр. тде^ю 'нареждам, турям; обещавам' (Вж. М. Фи-липова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969,161).
+
— От гр. тде^ю ’нареждам, турям; обещавам’ (Вж. М. Фи-липова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969,161).
  
 
<b>ВТАКСВАНЕ</b> ср. <i>Диал. Отгл. същ. от</i> втаксвам <i>и от</i> втаксвам се; втаксуване.
 
<b>ВТАКСВАНЕ</b> ср. <i>Диал. Отгл. същ. от</i> втаксвам <i>и от</i> втаксвам се; втаксуване.
Ред 43: Ред 43:
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
  
<b>ВТАКСУВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>втаксам,</b> -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Обещавам, обричам нещо или някого някому; втаксвам, таксувам. <i>Момчил си вели, говори: /</i> <i>Петкано, любе, Петкано! / Втаксувай, любе, втаксувай, / девет товара прикие, / що си от майка донесла.</i> /<i>Втаксувам, любе, втаксувам / девет товара прикие.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 13. <b>втаксувам се, втаксам се</b> <i>страд.</i>
+
<b>ВТАКСУВАМ,</b> -аш, <i>несв.;</i> <b>втаксам,</b> -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Обещавам, обричам нещо или някого някому; втаксвам, таксувам. <i>Момчил си вели, говори: / — Петкано, любе, Петкано! / Втаксувай, любе, втаксувай, / девет товара прикие, / що си от майка донесла.</i> /<i>Втаксувам, любе, втаксувам / девет товара прикие.</i> Нар. пес., СбНУ XXXVI, 13. <b>втаксувам се, втаксам се</b> <i>страд.</i>
  
 
<b>ВТАКСУВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втаксувам <i>и от</i> втаксувам се; втаксване.
 
<b>ВТАКСУВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втаксувам <i>и от</i> втаксувам се; втаксване.
Ред 61: Ред 61:
 
<b>ВТАЛАСЪМЯМ СЕ,</b> -яш се, <i>несв.;</i> <b>вталасъмя се,</b> -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св., непрех.</i> Вталасъмвам се, вталасъмявам се.
 
<b>ВТАЛАСЪМЯМ СЕ,</b> -яш се, <i>несв.;</i> <b>вталасъмя се,</b> -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св., непрех.</i> Вталасъмвам се, вталасъмявам се.
  
<i>Жив чиляк се не прескача, а пък умрял никак</i> <i>Защо, бре Иване?</i> <i>Защото умрял челяк да го прескочиш,.., вампиря се, а пък жив се вталасъмя.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 42.
+
<i>Жив чиляк се не прескача, а пък умрял никак — Защо, бре Иване? — Защото умрял челяк да го прескочиш,.., вампиря се, а пък жив се вталасъмя.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 42.
  
 
<b>ВТАЛАСЪМЯНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вталасъмям се; вталасъмване, вталасъмяване.
 
<b>ВТАЛАСЪМЯНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вталасъмям се; вталасъмване, вталасъмяване.
  
<b>ВТАЛАСЪМЯ СЕ.</b> Вж. вталасъмявам се.
+
<b>ВТАЛАСЪМЯ СЕ</b>. Вж. вталасъмявам се.
  
<b>ВТАЛАСЪМЯ СЕ.</b> Вж. вталасъмям се и вталасъмвам се.
+
<b>ВТАЛАСЪМЯ СЕ</b>. Вж. вталасъмям се и вталасъмвам се.
  
 
<b>ВТАЛЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вталя като <i>прил.</i> За дреха — който прилепва до талията. <i>Една вечер Благой</i>
 
<b>ВТАЛЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вталя като <i>прил.</i> За дреха — който прилепва до талията. <i>Една вечер Благой</i>
  

Версия от 16:13, 15 декември 2013

Страницата не е проверена


отколкото да огорча такава добра майка .. Погрижете ся всякояче да спечелите сърцето й. М. Балабанов, С (побълг.), 115. Днес вейте почти народи ся познават,., и взаимствуват помежду си всякояче: не тряба повече от един месец на една новооткрита идея, за да обиколи целий свят. Ч, 1871, бр. 9, 260.

ВСЯКЪДЕ нареч. Остар. и диал. Навсякъде, вред. Той беше невидим, фантом или сянка. / Озове се в черква, мерне се в седян-ка, /покаже се, скрий се без знак и без след, / навсякъде гонен, всякъде приет. Ив. Вазов, Съч. I, 171-172. Членовете на читалищата,.., нека си наложат самоволно святата длъжност да бъдат всякъде ревностни разпространители на народното просвещение. Ч, 1871, бр. 12, 359. Над поле и път, и сграда —/всякъде се вие сняг/и като па-мучец лек/пада. К. Христов, ПХ, 9.

— Други форми: ся къде (простонар.) и свякъде. (диал.).

ВСЯКЪДЕШЕН, -шна, -шно, мн. -шии, прил. Диал. Който е навсякъде, става навсякъде.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.

ВСЯЧЕСКИ нареч. Книж. По всякакъв начин, с най-различни средства; всякак. Прислужниците в бюфета бяха облечени в своите национални бели роби,.. И те бяха чисти, добри и приветливи, всячески се стараеха да ни услужат, колкото се може по-добре. П. Вежинов, ДМ, 102. Мъчим се всячески да разколебаем другаря си, изнуря-ваме всичката си логика и убедителност. К. Величков, ПССъч I, 150-151.

— Рус. всячески.

ВТАКАМ1, -аш, несв.; вточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вточвам1. втакам се, вточа се страд.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ВТАКАМ2, -аш, несв.; вточа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Втъкавам; вточ-вам2. В платното втакат копринени нишки. Ст. Младенов, БТР I, 365.

2. Разширявам, наддавам дреха, като пришивам клин, ивица плат в нея; вточвам2, внаждам (Н. Геров, РБЯ). Тясно ми е кожухчето, та го втакам. СбНУ XXXI, 353. втакам се, вточа се страд.

ВТАКАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от втакам1 и от втакам се; вточване1.

ВТАКАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от втакам2 и от втакам се; вточване2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТАКСАМ. Вж. втаксвам и втаксу-вам.

ВТАКСВАМ, -аш, несв.; втаксам, -аш, св., прех. Диал. 1. Уреждам, нареждам, вреждам някого. // Сгодявам момък и мома (Ст. Младенов, БТР).

2. Обещавам, вричам, обричам нещо или някого някому; таксувам (Н. Геров, РБЯ). втаксвам се, втаксам се страд.

ВТАКСВАМ СЕ несв.; втаксам се св., непрех. Диал. 1. Вреждам се за нещо. — Всички като мене изгорели, дето се върнаха в Заарата, се наградиха с богатство; .. И брат ми се втакса, та тури ръка на стотина говеда от турското село Афлълари. Ив. Вазов, Съч. X, 41.

2. Вричам се, обричам се (Н. Геров, РБЯ).

— От гр. тде^ю ’нареждам, турям; обещавам’ (Вж. М. Фи-липова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969,161).

ВТАКСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втаксвам и от втаксвам се; втаксуване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТАКСУВАМ, -аш, несв.; втаксам, -аш, св., прех. Диал. Обещавам, обричам нещо или някого някому; втаксвам, таксувам. Момчил си вели, говори: / — Петкано, любе, Петкано! / Втаксувай, любе, втаксувай, / девет товара прикие, / що си от майка донесла. /— Втаксувам, любе, втаксувам / девет товара прикие. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 13. втаксувам се, втаксам се страд.

ВТАКСУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втаксувам и от втаксувам се; втаксване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТАЛАСЪМВАМ СЕ, -аш се, несв.; вталасъмя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Превръщам се в таласъм; вталъсъмям се, вталасъмявам се.

ВТАЛАСЪМВАНЕ ср. Отгл. същ. от вталасъмвам се; вталасъмяне, вталасъмява-не.

ВТАЛАСЪМЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; вталасъмя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Рядко. Вталасъмвам се; вталасъмям се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВТАЛАСЪМЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вталасъмявам се; вталасъмване, вталасъмяне.

ВТАЛАСЪМЯМ СЕ, -яш се, несв.; вталасъмя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Вталасъмвам се, вталасъмявам се.

— Жив чиляк се не прескача, а пък умрял никак — Защо, бре Иване? — Защото умрял челяк да го прескочиш,.., вампиря се, а пък жив се вталасъмя. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 42.

ВТАЛАСЪМЯНЕ ср. Отгл. същ. от вталасъмям се; вталасъмване, вталасъмяване.

ВТАЛАСЪМЯ СЕ. Вж. вталасъмявам се.

ВТАЛАСЪМЯ СЕ. Вж. вталасъмям се и вталасъмвам се.

ВТАЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вталя като прил. За дреха — който прилепва до талията. Една вечер Благой