Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/498“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | ставя на казаното в предходното изречение; въпреки това, все пак. | + | ставя на казаното в предходното изречение; въпреки това, все пак. <i>— Не сме имали честта да чуем за конт Брандлова — каза Стремски,.. — При все това, конт Бранд-лов е известен в своето отечество.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 143. <i>Димовица наведе глава и отмина напред.. При все това нещо я задържа на вратника и тя с менци на рамо огледа улицата.</i> К. Петканов, МЗК, 18. |
| − | > Все пак. <i>Сложен съюз.</i> За противопоставяне. а) Въвежда самостоятелно изречение, действието на което е противоположно на очаквания резултат от действието в предходното самостоятелно или подчинено отстъ-пително изречение; въпреки това. <i>Дълбока и странна е денем тишината на тая гора,.., всичко живо се спотайва и се крие на сянка. Все па]с някакъв невидим живот се чувствува.</i> И. Йовков, Разк. Н, 33. <i>Ехото на боя се усилва и заедно с това отслабва волята да вървим. Все пак стадното чувство надвива | + | > Все пак. <i>Сложен съюз.</i> За противопоставяне. а) Въвежда самостоятелно изречение, действието на което е противоположно на очаквания резултат от действието в предходното самостоятелно или подчинено отстъ-пително изречение; въпреки това. <i>Дълбока и странна е денем тишината на тая гора,.., всичко живо се спотайва и се крие на сянка. Все па]с някакъв невидим живот се чувствува.</i> И. Йовков, Разк. Н, 33. <i>Ехото на боя се усилва и заедно с това отслабва волята да вървим. Все пак стадното чувство надвива — колоната се движи напред като ог-ромна гъсеница.</i> Л. Стоянов, X, 10. б) Въвежда самостоятелно изречение, действието на което показва несъответствие с действието или състоянието в предходното, обикн. подчинено отстъпително изречение. <i>При всичко, че в Цариброд бяхме научили, че Пирот е взет,.., ние все пак питахме за това срещнатите войници.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 170. <i>И колкото и да дърпаше жена си, все пак и нему се искаше да постои още, да разгледа всичко, да остане завинаги тук, да принесе и онова, което беше останало у дома му.</i> Ст. Даскалов, БМ, 26. <i>Колкото проста и неука да беше</i> [Николина], <i>все пак имаше неща, които тя чувствуваше и разбираше по инстинкт.</i> Г. Райчев, ЗК, 79. При все че. <i>Сложен съюз.</i> Въвежда подчинено изречение за отстъпване — когато се означава, че действието на първото изречение настъпва противно на очакваното, в несъответствие с действието или фактите в подчиненото изречение. <i>Скарах се с дядо Радославов, при все че ми е стар приятел.</i> Г. Стаматов, Разк. I, 83. <i>Положението на негрите, при все че те вече не са роби и имат известни права, далеч не е толкова добро, както би могло да се очаква в едно цивилизовано общество.</i> Г. Белев, КВА, 196. |
— Друга (остар., сега простонар. и в небрежна разговор-на реч) форма: с е. | — Друга (остар., сега простонар. и в небрежна разговор-на реч) форма: с е. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВСЕ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Разпространение на действието или признака, изразявани от значението на втората част върху всички и всичко, напр.: всевластец, всеведение, всевиден, всевидец, всеядец. | + | <b>ВСЕ-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Разпространение на действието или признака, изразявани от значението на втората част върху всички и всичко, напр.: всевластец, всеведение, всевиден, всевидец, всеядец. |
2. Който обхваща напълно нещо като цяло или всички части от нещо, които притежават признака, изразяван от значението на втората част; общо-, напр.: всеславян-ски, всенароден, всесъюзен. | 2. Който обхваща напълно нещо като цяло или всички части от нещо, които притежават признака, изразяван от значението на втората част; общо-, напр.: всеславян-ски, всенароден, всесъюзен. | ||
3. Означава пълнота, най-висша степен, изчерпателност на признака, на качеството, изразявани от втората част; най-, напълно-, пре-, напр.: всесилен, всемъдър, всеве-лик. | 3. Означава пълнота, най-висша степен, изчерпателност на признака, на качеството, изразявани от втората част; най-, напълно-, пре-, напр.: всесилен, всемъдър, всеве-лик. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВСЕБЛАГ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, в обръщение за <i>м. р. ед. ч.</i> всеблаги, <i>прил. Книж.</i> 1. Само <i>ед.,</i> само <i>м.</i> Един от епитетите на Бога — който се отличава с най-голяма доброта; преблаг, предобър. | + | <b>ВСЕБЛАГ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, в обръщение за <i>м. р. ед. ч.</i> всеблаги, <i>прил. Книж.</i> 1. Само <i>ед.,</i> само <i>м.</i> Един от епитетите на Бога — който се отличава с най-голяма доброта; преблаг, предобър. <i>— Някому Бог не е приготвил мъки, защото е всеблаг и всемилостив, а людете, служейки на Сатанаила, изкупват с делата си вечни страдания.</i> М. Смилова, ДСВ, 95. <i>И прости, господи, греховете наши, волни и неволни, защото ти си милостив и всеблаг.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 76. <i>Той [Борис] вдигаше десница и ги благославяше в името на милосърдния и всеблаг Христос.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 55. <i>И ето, цялата му свита, / изтръпнала, тогаз попита: / „Какво направи ти, всеблаги?“</i> Хр. Смирненски, Съч. И, 96. |
2. Който е свързан с Бога или е характерен за него. <i>Ти летиш всегда щастлива / към всеблаги небеса.</i> Н. Лилиев, С 1932, 63. <i>И светът уморен от борби, от раздор, / в кръв удавен, ще бъде готов / да повдигне молителен, плачущи взор / към всеблагата, кротка любов.</i> Ив. Вазов, ИГП (превод), | 2. Който е свързан с Бога или е характерен за него. <i>Ти летиш всегда щастлива / към всеблаги небеса.</i> Н. Лилиев, С 1932, 63. <i>И светът уморен от борби, от раздор, / в кръв удавен, ще бъде готов / да повдигне молителен, плачущи взор / към всеблагата, кротка любов.</i> Ив. Вазов, ИГП (превод), | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
127. | 127. | ||
| − | 3. Който е много добър; предобър. <i>Авторът на трагедията | + | 3. Който е много добър; предобър. <i>Авторът на трагедията „В полите на Витоша“, прочее, не е всеблаг като автора на „Змейова сватба“.</i> М. Кремен, РЯ, 159. <i>На крак, народе, съдниче мъжествен, / мъсти-телно всеблаг и строг.</i> Д. Полянов, Избр. ст, 39. |
4. Като <i>същ.</i> всеблагият <i>м.</i> Господ, Бог; всевишният, всемилостивият, всемогъщият, всевластният. <i>Всеблагият, който беше оставил някога сина си да бъде разпънат на кръст от хората, не обърна внимание на тази гореща молитва.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 52. <i>И ако има нещо гряшно в тие мои думи, нека ме прости Всеблагият.</i> Т. Влайков, Съч. | 4. Като <i>същ.</i> всеблагият <i>м.</i> Господ, Бог; всевишният, всемилостивият, всемогъщият, всевластният. <i>Всеблагият, който беше оставил някога сина си да бъде разпънат на кръст от хората, не обърна внимание на тази гореща молитва.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 52. <i>И ако има нещо гряшно в тие мои думи, нека ме прости Всеблагият.</i> Т. Влайков, Съч. | ||
II, 288. | II, 288. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВСЕБЪЛГАРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до всички българи и до цяла България; общобългарски. <i>През време на великденската църковна служба той не спомена, както винаги досега, името на гръцкия патриарх, а изрече с развълнуван глас пред събрания в църквата хиляден народ молитва и славословие за всебългарската църква.</i> Д. Талев, ПК, 24. <i>Лично-то хайдутство и четничеството прераснаха в масова всебългарска революционна организация.</i> Ив. Хаджийски, БДННI, 6. | + | <b>ВСЕБЪЛГАРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който се отнася до всички българи и до цяла България; общобългарски. <i>През време на великденската църковна служба той не спомена, както винаги досега, името на гръцкия патриарх, а изрече с развълнуван глас пред събрания в църквата хиляден народ молитва и славословие за всебългарската църква.</i> Д. Талев, ПК, 24. <i>Лично-то хайдутство и четничеството прераснаха в масова всебългарска революционна организация.</i> Ив. Хаджийски, БДННI, 6. |
| − | + | ---- | |
| − | ВСЕВЕДЕЦ, <i>мн.</i> -дци, <i>м. Остар. Книж.</i> Всезнаещ човек. | + | <b>ВСЕВЕДЕЦ</b>, <i>мн.</i> -дци, <i>м. Остар. Книж.</i> Всезнаещ човек. |
| − | + | ---- | |
| − | ВСЕВЕЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> Който е постоянен, траен и няма край във вековете; вечен. <i>Само народът е постоянен на тая земя, твърд като нея, неизменен като нея, със своята всевечна мъка.</i> Д. Талев, ГЧ, 316. <i>Грешник е той</i> | + | <b>ВСЕВЕЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> Който е постоянен, траен и няма край във вековете; вечен. <i>Само народът е постоянен на тая земя, твърд като нея, неизменен като нея, със своята всевечна мъка.</i> Д. Талев, ГЧ, 316. <i>Грешник е той</i> |
Версия от 16:11, 15 декември 2013
ставя на казаното в предходното изречение; въпреки това, все пак. — Не сме имали честта да чуем за конт Брандлова — каза Стремски,.. — При все това, конт Бранд-лов е известен в своето отечество. Ив. Вазов, Съч. XXV, 143. Димовица наведе глава и отмина напред.. При все това нещо я задържа на вратника и тя с менци на рамо огледа улицата. К. Петканов, МЗК, 18.
> Все пак. Сложен съюз. За противопоставяне. а) Въвежда самостоятелно изречение, действието на което е противоположно на очаквания резултат от действието в предходното самостоятелно или подчинено отстъ-пително изречение; въпреки това. Дълбока и странна е денем тишината на тая гора,.., всичко живо се спотайва и се крие на сянка. Все па]с някакъв невидим живот се чувствува. И. Йовков, Разк. Н, 33. Ехото на боя се усилва и заедно с това отслабва волята да вървим. Все пак стадното чувство надвива — колоната се движи напред като ог-ромна гъсеница. Л. Стоянов, X, 10. б) Въвежда самостоятелно изречение, действието на което показва несъответствие с действието или състоянието в предходното, обикн. подчинено отстъпително изречение. При всичко, че в Цариброд бяхме научили, че Пирот е взет,.., ние все пак питахме за това срещнатите войници. Ив. Вазов, Съч. XII, 170. И колкото и да дърпаше жена си, все пак и нему се искаше да постои още, да разгледа всичко, да остане завинаги тук, да принесе и онова, което беше останало у дома му. Ст. Даскалов, БМ, 26. Колкото проста и неука да беше [Николина], все пак имаше неща, които тя чувствуваше и разбираше по инстинкт. Г. Райчев, ЗК, 79. При все че. Сложен съюз. Въвежда подчинено изречение за отстъпване — когато се означава, че действието на първото изречение настъпва противно на очакваното, в несъответствие с действието или фактите в подчиненото изречение. Скарах се с дядо Радославов, при все че ми е стар приятел. Г. Стаматов, Разк. I, 83. Положението на негрите, при все че те вече не са роби и имат известни права, далеч не е толкова добро, както би могло да се очаква в едно цивилизовано общество. Г. Белев, КВА, 196.
— Друга (остар., сега простонар. и в небрежна разговор-на реч) форма: с е.
ВСЕ-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Разпространение на действието или признака, изразявани от значението на втората част върху всички и всичко, напр.: всевластец, всеведение, всевиден, всевидец, всеядец.
2. Който обхваща напълно нещо като цяло или всички части от нещо, които притежават признака, изразяван от значението на втората част; общо-, напр.: всеславян-ски, всенароден, всесъюзен.
3. Означава пълнота, най-висша степен, изчерпателност на признака, на качеството, изразявани от втората част; най-, напълно-, пре-, напр.: всесилен, всемъдър, всеве-лик.
ВСЕБЛАГ, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. всеблаги, прил. Книж. 1. Само ед., само м. Един от епитетите на Бога — който се отличава с най-голяма доброта; преблаг, предобър. — Някому Бог не е приготвил мъки, защото е всеблаг и всемилостив, а людете, служейки на Сатанаила, изкупват с делата си вечни страдания. М. Смилова, ДСВ, 95. И прости, господи, греховете наши, волни и неволни, защото ти си милостив и всеблаг. Ив. Вазов, Съч. XX, 76. Той [Борис] вдигаше десница и ги благославяше в името на милосърдния и всеблаг Христос. А. Гуляшки, ЗВ, 55. И ето, цялата му свита, / изтръпнала, тогаз попита: / „Какво направи ти, всеблаги?“ Хр. Смирненски, Съч. И, 96.
2. Който е свързан с Бога или е характерен за него. Ти летиш всегда щастлива / към всеблаги небеса. Н. Лилиев, С 1932, 63. И светът уморен от борби, от раздор, / в кръв удавен, ще бъде готов / да повдигне молителен, плачущи взор / към всеблагата, кротка любов. Ив. Вазов, ИГП (превод),
127.
3. Който е много добър; предобър. Авторът на трагедията „В полите на Витоша“, прочее, не е всеблаг като автора на „Змейова сватба“. М. Кремен, РЯ, 159. На крак, народе, съдниче мъжествен, / мъсти-телно всеблаг и строг. Д. Полянов, Избр. ст, 39.
4. Като същ. всеблагият м. Господ, Бог; всевишният, всемилостивият, всемогъщият, всевластният. Всеблагият, който беше оставил някога сина си да бъде разпънат на кръст от хората, не обърна внимание на тази гореща молитва. А. Гуляшки, ЗВ, 52. И ако има нещо гряшно в тие мои думи, нека ме прости Всеблагият. Т. Влайков, Съч.
II, 288.
ВСЕБЪЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до всички българи и до цяла България; общобългарски. През време на великденската църковна служба той не спомена, както винаги досега, името на гръцкия патриарх, а изрече с развълнуван глас пред събрания в църквата хиляден народ молитва и славословие за всебългарската църква. Д. Талев, ПК, 24. Лично-то хайдутство и четничеството прераснаха в масова всебългарска революционна организация. Ив. Хаджийски, БДННI, 6.
ВСЕВЕДЕЦ, мн. -дци, м. Остар. Книж. Всезнаещ човек.
ВСЕВЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е постоянен, траен и няма край във вековете; вечен. Само народът е постоянен на тая земя, твърд като нея, неизменен като нея, със своята всевечна мъка. Д. Талев, ГЧ, 316. Грешник е той
