Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/492“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<b>ВРЯКВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вряквам. | <b>ВРЯКВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> вряквам. | ||
| − | <b>ВРЯКНА | + | <b>ВРЯКНА</b>. Вж. вряквам. |
<b>ВРЯКОТ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>м. Индив.</i> Врякане. <i>Защо е тоз крякот / и викот и врякот? / Млъкнете ми, дружки,</i> / <i>бели лебедушки!</i> Чичо Стоян, ЧК, 29. | <b>ВРЯКОТ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>м. Индив.</i> Врякане. <i>Защо е тоз крякот / и викот и врякот? / Млъкнете ми, дружки,</i> / <i>бели лебедушки!</i> Чичо Стоян, ЧК, 29. | ||
| − | <b>ВРЯЛ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -врели, <i>прил.</i> За течност — който е с температура, равна на точката на кипене на течността; много горещ. <i>Изпод палатката излизаха младежи-ръко-водители, гребваха с баките от врялата вода и пак се мушваха в | + | <b>ВРЯЛ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -врели, <i>прил.</i> За течност — който е с температура, равна на точката на кипене на течността; много горещ. <i>Изпод палатката излизаха младежи-ръко-водители, гребваха с баките от врялата вода и пак се мушваха в „банята“.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 144. <i>— Ох, синко, — обърна се тя към Тото, който вече лакомо сърбаше топлата попара — корав лебец и изварка, полята с вряла солена водица, — как ли ще идеш на това пусто училище. То какъв студ е!</i> Елин Пелин, Съч. IV, 241. <i>Гороло-мов помисли, че тоя цът водата може да бъде още по-вряла.</i> И. Йовков, ПГ, 236-237. <b>О</b> <b>Врели-некипели; ни врели, ни кипели</b>. <i>Разг.</i> Празни приказки, глупости. <i>— Ти имаш ли ум, ма? Знаеш ли какво приказваш, а?.. — И се обърна към Тошка: — Не я слушай, како. Дрънка си тя врели-некипели...</i> Г. Караславов, Тат., 15. <i>— Щур човек! — направо си мислеше тя. — Разправя някакви ни врели, ни кипели, а парите си стоят вътре!</i> Д. Немиров, БЛ, 35. <b>Облива ме</b> / <b>облее ме вряла вода</b>. <i>Разг.</i> Става ми горещо от преживян ужас, страх или някаква неприятност. <i>Плюх си на ръцете и с все сила за-махнах. Кривакът мина през сред него и стана на две, а то отскочи настрана, отърси се и ме загледа с такива страшни очи, че краката ми се пресякоха, обля ме вряла вода. Разбрах тогава какво „куче“ е.</i> Йл. Волен, МДС, 50. <b>Обливам</b> / <b>облея (поливам / полея, попарвам / попаря) <като> с вряла вода</b> <i>някого. Разг.</i> Казвам или напра-вям на някого нещо, което му подейства крайно неприятно. <i>Не можеше да забрави той думите й, с които тя попари като с вряла вода сърцето му. А.</i> Гуляшки, МТС, 301. <b>Полян (попарен) <като></b> с <b>вряла вода</b>. <i>Разг.</i> Крайно неприятно изненадан, наскърбен, засегнат от нещо. <i>След общото събрание цели два дена не помръдна от къщи Голям Крушко, полян с вряла вода от станалия избор.</i> В. Обретенов, С, 34. <i>Сички, род, роднини, като се научиха за нещастието на зетя, останаха като с вряла вода попарени.</i> Превод, Лил., 1884, кн. 7,16. |
| − | <b>ВРЯСВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i>; <b>врясна,</b> вреснеш, <i>мин. св.</i> вряснах, <i>св., непрех.</i> Изведнъж надавам врясък или започвам да вряскам. | + | <b>ВРЯСВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i>; <b>врясна,</b> вреснеш, <i>мин. св.</i> вряснах, <i>св., непрех.</i> Изведнъж надавам врясък или започвам да вряскам. <i>— Той [дяволът] се дърпа, рита, подскача, но ако не го изпуснеш, кандисва най-после и вресне като пръч: „Ме-е-е“.</i> Т. Харманджиев, КЕД, 180. |
<b>ВРЯСВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> врясвам. | <b>ВРЯСВАНЕ,</b> <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> врясвам. | ||
| − | <b>ВРЯСКАМ,</b> -аш, <i>несв., непрех.</i> <b>1 | + | <b>ВРЯСКАМ,</b> -аш, <i>несв., непрех.</i> <b>1</b>. За коза — издавам резки, пресекливи звуци; врещя, врякам. <i>Тук от дворовете врякаха ярета, мучаха крави.</i> Ем. Коралов, ДП, 19. // Издавам звук, който е характерен за коза. <i>И ромеи, и българи викаха с бясна ярост, викаха и от ужас, конете цвилиха, вряскаха и се дигаха на задните си нозе с едва ли не изскочили от дупките си очи.</i> Д. Талев, С |
II, 231. | II, 231. | ||
| − | 2. <i>Разг.</i> Крещя, викам с рязък глас, викам силно, обикн. при изживяване на някакви чувства; врещя, врякам. <i>Върнах се у дома луд от радост: врясках, скачах, улових мама и я развъртях из стаята.</i> П. Славински, МСК, 35. | + | 2. <i>Разг.</i> Крещя, викам с рязък глас, викам силно, обикн. при изживяване на някакви чувства; врещя, врякам. <i>Върнах се у дома луд от радост: врясках, скачах, улових мама и я развъртях из стаята.</i> П. Славински, МСК, 35. <i>— Таласъм! Таласъм, дядо попе!</i> |
| − | + | <i>— крещеше попадията.. — Шштт! Не вряс-кай!</i> К. Ламбрев, СП, 151-152. <i>— Ей, вие, защо гледате като ударени, та не пиете? Лисицата Колю плаща! — Щом аз съм тука, Лисицата много да не вряска! Димитър хвърли тежка кесия на масата.</i> К. Петканов, СВ, 82. // Плача с рязък, креслив и пресеклив глас; врещя, врякам. <i>Тя често оставя детето да плаче, да вряска босо и голо.</i> | |
3. <i>Разг. Пренебр.</i> Карам се с рязък, силен, писклив глас; врещя, вряскам, кряскам. <i>Нашата съседка по цял ден вряска на децата</i>, <i>които лудуват по двора.</i> | 3. <i>Разг. Пренебр.</i> Карам се с рязък, силен, писклив глас; врещя, вряскам, кряскам. <i>Нашата съседка по цял ден вряска на децата</i>, <i>които лудуват по двора.</i> | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
<b>ВРЯСКОТНЯ</b> <i>ж. Индив.</i> Врясканица. <i>Защото исторически живот е самостоятелният, съзнателният живот на един народ, а не вряскотнята му в постилците.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 6. | <b>ВРЯСКОТНЯ</b> <i>ж. Индив.</i> Врясканица. <i>Защото исторически живот е самостоятелният, съзнателният живот на един народ, а не вряскотнята му в постилците.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 6. | ||
| − | <b>ВРЯСНА | + | <b>ВРЯСНА</b>. Вж. врясвам и вряенувам. |
<b>ВРЯСНУВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> (остар.); <b>врясна,</b> вреснеш, <i>мин. св.</i> вряснах, <i>св., непрех.</i> Врясвам. | <b>ВРЯСНУВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> (остар.); <b>врясна,</b> вреснеш, <i>мин. св.</i> вряснах, <i>св., непрех.</i> Врясвам. | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
1. Много силен и рязък, остър звук, издаван обикновено от птица; крясък. <i>Питомни патици с приглушен врясък в пачи ред напредваха към воденицата.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 12. | 1. Много силен и рязък, остър звук, издаван обикновено от птица; крясък. <i>Питомни патици с приглушен врясък в пачи ред напредваха към воденицата.</i> 3. Сребров, Избр. разк., 12. | ||
| − | 2. Силни, резки викове, висок говор, обикн. от много хора, събрани на едно място; крясък. <i>В лудото движение по моста се влива и врясъкът на продавачи: едни препоръчват своите разноцветни шербети,., други хвалят локума | + | 2. Силни, резки викове, висок говор, обикн. от много хора, събрани на едно място; крясък. <i>В лудото движение по моста се влива и врясъкът на продавачи: едни препоръчват своите разноцветни шербети,., други хвалят локума „Хаджи Бекир“.</i> Хр. Бръзи-цов, НЦ, 11. <i>И нея, както и мъжът й, врясъкът на децата я оставаше съвсем без</i> |
Версия от 16:10, 15 декември 2013
ВРЯКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вряквам.
ВРЯКНА. Вж. вряквам.
ВРЯКОТ, мн. няма, м. Индив. Врякане. Защо е тоз крякот / и викот и врякот? / Млъкнете ми, дружки, / бели лебедушки! Чичо Стоян, ЧК, 29.
ВРЯЛ, -а, -о, мн. -врели, прил. За течност — който е с температура, равна на точката на кипене на течността; много горещ. Изпод палатката излизаха младежи-ръко-водители, гребваха с баките от врялата вода и пак се мушваха в „банята“. Цв. Ангелов, ЧД, 144. — Ох, синко, — обърна се тя към Тото, който вече лакомо сърбаше топлата попара — корав лебец и изварка, полята с вряла солена водица, — как ли ще идеш на това пусто училище. То какъв студ е! Елин Пелин, Съч. IV, 241. Гороло-мов помисли, че тоя цът водата може да бъде още по-вряла. И. Йовков, ПГ, 236-237. О Врели-некипели; ни врели, ни кипели. Разг. Празни приказки, глупости. — Ти имаш ли ум, ма? Знаеш ли какво приказваш, а?.. — И се обърна към Тошка: — Не я слушай, како. Дрънка си тя врели-некипели... Г. Караславов, Тат., 15. — Щур човек! — направо си мислеше тя. — Разправя някакви ни врели, ни кипели, а парите си стоят вътре! Д. Немиров, БЛ, 35. Облива ме / облее ме вряла вода. Разг. Става ми горещо от преживян ужас, страх или някаква неприятност. Плюх си на ръцете и с все сила за-махнах. Кривакът мина през сред него и стана на две, а то отскочи настрана, отърси се и ме загледа с такива страшни очи, че краката ми се пресякоха, обля ме вряла вода. Разбрах тогава какво „куче“ е. Йл. Волен, МДС, 50. Обливам / облея (поливам / полея, попарвам / попаря) <като> с вряла вода някого. Разг. Казвам или напра-вям на някого нещо, което му подейства крайно неприятно. Не можеше да забрави той думите й, с които тя попари като с вряла вода сърцето му. А. Гуляшки, МТС, 301. Полян (попарен) <като> с вряла вода. Разг. Крайно неприятно изненадан, наскърбен, засегнат от нещо. След общото събрание цели два дена не помръдна от къщи Голям Крушко, полян с вряла вода от станалия избор. В. Обретенов, С, 34. Сички, род, роднини, като се научиха за нещастието на зетя, останаха като с вряла вода попарени. Превод, Лил., 1884, кн. 7,16.
ВРЯСВАМ, -аш, несв.; врясна, вреснеш, мин. св. вряснах, св., непрех. Изведнъж надавам врясък или започвам да вряскам. — Той [дяволът] се дърпа, рита, подскача, но ако не го изпуснеш, кандисва най-после и вресне като пръч: „Ме-е-е“. Т. Харманджиев, КЕД, 180.
ВРЯСВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от врясвам.
ВРЯСКАМ, -аш, несв., непрех. 1. За коза — издавам резки, пресекливи звуци; врещя, врякам. Тук от дворовете врякаха ярета, мучаха крави. Ем. Коралов, ДП, 19. // Издавам звук, който е характерен за коза. И ромеи, и българи викаха с бясна ярост, викаха и от ужас, конете цвилиха, вряскаха и се дигаха на задните си нозе с едва ли не изскочили от дупките си очи. Д. Талев, С
II, 231.
2. Разг. Крещя, викам с рязък глас, викам силно, обикн. при изживяване на някакви чувства; врещя, врякам. Върнах се у дома луд от радост: врясках, скачах, улових мама и я развъртях из стаята. П. Славински, МСК, 35. — Таласъм! Таласъм, дядо попе!
— крещеше попадията.. — Шштт! Не вряс-кай! К. Ламбрев, СП, 151-152. — Ей, вие, защо гледате като ударени, та не пиете? Лисицата Колю плаща! — Щом аз съм тука, Лисицата много да не вряска! Димитър хвърли тежка кесия на масата. К. Петканов, СВ, 82. // Плача с рязък, креслив и пресеклив глас; врещя, врякам. Тя често оставя детето да плаче, да вряска босо и голо.
3. Разг. Пренебр. Карам се с рязък, силен, писклив глас; врещя, вряскам, кряскам. Нашата съседка по цял ден вряска на децата, които лудуват по двора.
ВРЯСКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вряскам. И докато почиваха с опрени плещи в яката дъбова порта на църквата,.., до ушите им долетя трикратно ярешко вряскане. А. Христофоров, А, 353.
ВРЯСКАНИЦА ж. Шум от безредни врясъци. Гласове и кресливи закачки се преплитаха и сливаха в оживена весела вряска-ница, която се чуваше чак до каменния мост. Т. Харманджиев, Р, 97.
ВРЯСКОТНЯ ж. Индив. Врясканица. Защото исторически живот е самостоятелният, съзнателният живот на един народ, а не вряскотнята му в постилците. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 6.
ВРЯСНА. Вж. врясвам и вряенувам.
ВРЯСНУВАМ, -аш, несв. (остар.); врясна, вреснеш, мин. св. вряснах, св., непрех. Врясвам.
ВРЯСЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м.
1. Много силен и рязък, остър звук, издаван обикновено от птица; крясък. Питомни патици с приглушен врясък в пачи ред напредваха към воденицата. 3. Сребров, Избр. разк., 12.
2. Силни, резки викове, висок говор, обикн. от много хора, събрани на едно място; крясък. В лудото движение по моста се влива и врясъкът на продавачи: едни препоръчват своите разноцветни шербети,., други хвалят локума „Хаджи Бекир“. Хр. Бръзи-цов, НЦ, 11. И нея, както и мъжът й, врясъкът на децата я оставаше съвсем без
