Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/457“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
— От рус. вредитель. | — От рус. вредитель. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕДИТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Вреден<sup>1</sup>. <i>Тие хора са чорбаджие от старо време,..; а подобни личности са биле сякога вредителни за сяко едно обществено предприятие.</i> С, 1872, бр. 46, 367. <i>Различни пиленца скачали от дърво на дърво и едни от тях са ползувале от най-едрите плодове, а други ги очищале от вредителните насекоми.</i> Л. Каравелов, Съч. VIII, 31. <i>Къртът, | + | <b>ВРЕДИТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Вреден<sup>1</sup>. <i>Тие хора са чорбаджие от старо време,..; а подобни личности са биле сякога вредителни за сяко едно обществено предприятие.</i> С, 1872, бр. 46, 367. <i>Различни пиленца скачали от дърво на дърво и едни от тях са ползувале от най-едрите плодове, а други ги очищале от вредителните насекоми.</i> Л. Каравелов, Съч. VIII, 31. <i>Къртът, — това полезно за земледелеца животинче, — е нужно за една нива или башча, дето са намират разни вредителни за питомните растения червеи, буболечки и пр.</i> Ступ., 18/5, бр. 7-8, 64. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕДЙТЕЛКА <i>ж.</i> Жена вредител (в 1 знач.). | + | <b>ВРЕДЙТЕЛКА</b> <i>ж.</i> Жена вредител (в 1 знач.). |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕДИТЕЛНО. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> вредителен; вредно. <i>Количеството на горите може да бъде или ненужно голямо, или благодетелно умерено, или вредително малко.</i> Знан., 1875, бр. 7, 104-105. <i>Колкото е добре да стоим деня измежду растения, толкова е вредително нощя да оставяме в стаите си много цветя.</i> И. Груев, Ф (превод), 78. | + | <b>ВРЕДИТЕЛНО</b>. <i>Остар. Книж. Нареч. от</i> вредителен; вредно. <i>Количеството на горите може да бъде или ненужно голямо, или благодетелно умерено, или вредително малко.</i> Знан., 1875, бр. 7, 104-105. <i>Колкото е добре да стоим деня измежду растения, толкова е вредително нощя да оставяме в стаите си много цветя.</i> И. Груев, Ф (превод), 78. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕ ДЙТЕ ЛНО СТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> вредителен. <i>Човекът е успял да са освободи в полутро-пическите страни от вредителността на сухите времена през годината.</i> Знан., 1873, ор. 17, 2о8. <i>Ние знаеме, че водата е в състояние да унищожи вредителността на сипу-чият пясък.</i> Знан., 1875, бр. 16, 249. | + | <b>ВРЕ ДЙТЕ</b> ЛНО СТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от</i> вредителен. <i>Човекът е успял да са освободи в полутро-пическите страни от вредителността на сухите времена през годината.</i> Знан., 1873, ор. 17, 2о8. <i>Ние знаеме, че водата е в състояние да унищожи вредителността на сипу-чият пясък.</i> Знан., 1875, бр. 16, 249. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕДИТЕЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до вредител (в 1 знач.). <i>Вредителска постъпка.</i> | + | <b>ВРЕДИТЕЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до вредител (в 1 знач.). <i>Вредителска постъпка.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕДЙТЕЛСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> вредителски. <i>Действа вредителски.</i> | + | <b>ВРЕДЙТЕЛСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> вредителски. <i>Действа вредителски.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕДЙТЕЛСТВАМ и ВРЕДЙТЕЛ-СТВУВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Книж.</i> Върша вредителство, занимавам се с вредителство. <i>Заминавам си. Подозират, че вреди-телствувам!</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 337. | + | <b>ВРЕДЙТЕЛСТВАМ</b> и <b>ВРЕДЙТЕЛ-СТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Книж.</i> Върша вредителство, занимавам се с вредителство. <i>Заминавам си. Подозират, че вреди-телствувам!</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 337. |
— От рус. вредительствовать. | — От рус. вредительствовать. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕДЙТЕЛСТВАНЕ <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> вредителствам; вредителствуване. | + | <b>ВРЕДЙТЕЛСТВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> вредителствам; вредителствуване. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕДИТЕЛСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Дейност или постъпка на вредител (в 1 знач.). <i>За да се обезпечи мълчанието му и предварително да се смаже всеки негов опит за вредителство, министърът и старият Хофман решиха да го изхвърлят вън от министерството, но с примка на врата.</i> А. Гуляшки, Л, 473. <i>Възмутен извън душа, той бе гонил и преследвал ония, които заловеше във вредителство, а сега сам той трябваше като тях да протегне ръка и хвърли клечката кибрит в кооперативните снопи.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 204. | + | <b>ВРЕДИТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Дейност или постъпка на вредител (в 1 знач.). <i>За да се обезпечи мълчанието му и предварително да се смаже всеки негов опит за вредителство, министърът и старият Хофман решиха да го изхвърлят вън от министерството, но с примка на врата.</i> А. Гуляшки, Л, 473. <i>Възмутен извън душа, той бе гонил и преследвал ония, които заловеше във вредителство, а сега сам той трябваше като тях да протегне ръка и хвърли клечката кибрит в кооперативните снопи.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 204. <i>— Нали виждаш, Пандов навсякъде си пъха носа, навсякъде вижда вредителство и саботаж.</i> М. Марчевски, П, 248. |
—От рус. вредительство. | —От рус. вредительство. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕДЙТЕЛСТВУВАМ. Вж. вредителствам. | + | <b>ВРЕДЙТЕЛСТВУВАМ</b>. Вж. вредителствам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕДЙТЕЛСТВУВАНЕ <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> вредителствувам; вредител-стване. | + | <b>ВРЕДЙТЕЛСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> вредителствувам; вредител-стване. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕДЛИВ. -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Вреден<sup>1</sup>, опасен. <i>Трапищата са на-пълневат с вода и направят вредливи ради здравето блатища.</i> Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 24. | + | <b>ВРЕДЛИВ</b>. -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Вреден<sup>1</sup>, опасен. <i>Трапищата са на-пълневат с вода и направят вредливи ради здравето блатища.</i> Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 24. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕДНИЧЪК, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> вреден<sup>2</sup>. | + | <b>ВРЕДНИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал. Умал. от</i> вреден<sup>2</sup>. <i>— Море, Стояне, Стояне, / остай ми Илчо ратайче/у крави да ми помага, /у крави и у телчини,..</i> / <i>Оно е млого вредничко.</i> Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 366. |
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕДНО. 1. <i>Нареч. от</i> вреден<sup>1</sup>. <i>Не знам дали турското петвековно владичество е повлияло тъй вредно на нашия национален характер, или пък други обстоятелства.</i> Ив. Вазов, БП, 113. | + | <b>ВРЕДНО</b>. 1. <i>Нареч. от</i> вреден<sup>1</sup>. <i>Не знам дали турското петвековно владичество е повлияло тъй вредно на нашия национален характер, или пък други обстоятелства.</i> Ив. Вазов, БП, 113. |
2. С гл. съм, оказвам се и под. в 3 <i>л. ед.</i> и следв. изр. със съюз д а. Означава, че извършването на нещо се преценява като неблагоприятно, нанасящо вреда на някого или нещо. <i>Вредно е за благото на отечеството да допущаме злоумишлените хора да избягват достойното наказание.</i> Хр. Ботев, КК (превод), 67. | 2. С гл. съм, оказвам се и под. в 3 <i>л. ед.</i> и следв. изр. със съюз д а. Означава, че извършването на нещо се преценява като неблагоприятно, нанасящо вреда на някого или нещо. <i>Вредно е за благото на отечеството да допущаме злоумишлените хора да избягват достойното наказание.</i> Хр. Ботев, КК (превод), 67. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВРЕДНОСТ | + | <b>ВРЕДНОСТ</b>’, -тта, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> 1. Само <i>ед.</i> Качество на вреден<sup>1</sup>. <i>В книгата е показана несъстоятелността и вредността на възгледите, които принизяват или отричат значението на великите личности в историческото развитие.</i> |
2. Обикн. <i>мн.</i> Вредни вещества или вредни за здравето условия за работа в производството. <i>Абсолютно неправилно е да се организира гимнастика в помещения, където въздухът е запрашен, има отровни газове или изпарения,.. За избягване на тези вредности най-добре е да се потърси съветът на съответната санепидстанция.</i> Ив. Ман-гъров и др., ПГ, 10. <i>Днес има основание да допуснем, че</i> .. <i>замърсяването на атмосферата с пушек от каменовъглени и петролни деривати</i>, <i>появата на някои вредности във връзка с начина на производство ..</i> | 2. Обикн. <i>мн.</i> Вредни вещества или вредни за здравето условия за работа в производството. <i>Абсолютно неправилно е да се организира гимнастика в помещения, където въздухът е запрашен, има отровни газове или изпарения,.. За избягване на тези вредности най-добре е да се потърси съветът на съответната санепидстанция.</i> Ив. Ман-гъров и др., ПГ, 10. <i>Днес има основание да допуснем, че</i> .. <i>замърсяването на атмосферата с пушек от каменовъглени и петролни деривати</i>, <i>появата на някои вредности във връзка с начина на производство ..</i> | ||
Версия от 16:08, 15 декември 2013
те, чушките, доматите, с чиито листа се хранят както възрастните, така и ларвите. Зоол. УП кл, 50. Вредители по овощните култури.
3. Растение, което причинява вреди на земеделските култури или на дърветата. Опасни вредители по културните растения са главните, ръждите, моравото рогче, перонос-пората. ОБиол. X кл, 24. Гъби вредители.
О Вредители на книгата. Насекоми и микроорганизми, които повреждат хартията по физиологичен начин чрез отделяните от тях киселини и влага.
— От рус. вредитель.
ВРЕДИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Вреден1. Тие хора са чорбаджие от старо време,..; а подобни личности са биле сякога вредителни за сяко едно обществено предприятие. С, 1872, бр. 46, 367. Различни пиленца скачали от дърво на дърво и едни от тях са ползувале от най-едрите плодове, а други ги очищале от вредителните насекоми. Л. Каравелов, Съч. VIII, 31. Къртът, — това полезно за земледелеца животинче, — е нужно за една нива или башча, дето са намират разни вредителни за питомните растения червеи, буболечки и пр. Ступ., 18/5, бр. 7-8, 64.
ВРЕДЙТЕЛКА ж. Жена вредител (в 1 знач.).
ВРЕДИТЕЛНО. Остар. Книж. Нареч. от вредителен; вредно. Количеството на горите може да бъде или ненужно голямо, или благодетелно умерено, или вредително малко. Знан., 1875, бр. 7, 104-105. Колкото е добре да стоим деня измежду растения, толкова е вредително нощя да оставяме в стаите си много цветя. И. Груев, Ф (превод), 78.
ВРЕ ДЙТЕ ЛНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от вредителен. Човекът е успял да са освободи в полутро-пическите страни от вредителността на сухите времена през годината. Знан., 1873, ор. 17, 2о8. Ние знаеме, че водата е в състояние да унищожи вредителността на сипу-чият пясък. Знан., 1875, бр. 16, 249.
ВРЕДИТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вредител (в 1 знач.). Вредителска постъпка.
ВРЕДЙТЕЛСКИ. Нареч. от прил. вредителски. Действа вредителски.
ВРЕДЙТЕЛСТВАМ и ВРЕДЙТЕЛ-СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Върша вредителство, занимавам се с вредителство. Заминавам си. Подозират, че вреди-телствувам! Г. Караславов, Избр. съч. II, 337.
— От рус. вредительствовать.
ВРЕДЙТЕЛСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от вредителствам; вредителствуване.
ВРЕДИТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Дейност или постъпка на вредител (в 1 знач.). За да се обезпечи мълчанието му и предварително да се смаже всеки негов опит за вредителство, министърът и старият Хофман решиха да го изхвърлят вън от министерството, но с примка на врата. А. Гуляшки, Л, 473. Възмутен извън душа, той бе гонил и преследвал ония, които заловеше във вредителство, а сега сам той трябваше като тях да протегне ръка и хвърли клечката кибрит в кооперативните снопи. Ст. Даскалов, СЛ, 204. — Нали виждаш, Пандов навсякъде си пъха носа, навсякъде вижда вредителство и саботаж. М. Марчевски, П, 248.
—От рус. вредительство.
ВРЕДЙТЕЛСТВУВАМ. Вж. вредителствам.
ВРЕДЙТЕЛСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от вредителствувам; вредител-стване.
ВРЕДЛИВ. -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Вреден1, опасен. Трапищата са на-пълневат с вода и направят вредливи ради здравето блатища. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 24.
ВРЕДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Остар. и диал. Умал. от вреден2. — Море, Стояне, Стояне, / остай ми Илчо ратайче/у крави да ми помага, /у крави и у телчини,.. / Оно е млого вредничко. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 366.
ВРЕДНО. 1. Нареч. от вреден1. Не знам дали турското петвековно владичество е повлияло тъй вредно на нашия национален характер, или пък други обстоятелства. Ив. Вазов, БП, 113.
2. С гл. съм, оказвам се и под. в 3 л. ед. и следв. изр. със съюз д а. Означава, че извършването на нещо се преценява като неблагоприятно, нанасящо вреда на някого или нещо. Вредно е за благото на отечеството да допущаме злоумишлените хора да избягват достойното наказание. Хр. Ботев, КК (превод), 67.
ВРЕДНОСТ’, -тта, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на вреден1. В книгата е показана несъстоятелността и вредността на възгледите, които принизяват или отричат значението на великите личности в историческото развитие.
2. Обикн. мн. Вредни вещества или вредни за здравето условия за работа в производството. Абсолютно неправилно е да се организира гимнастика в помещения, където въздухът е запрашен, има отровни газове или изпарения,.. За избягване на тези вредности най-добре е да се потърси съветът на съответната санепидстанция. Ив. Ман-гъров и др., ПГ, 10. Днес има основание да допуснем, че .. замърсяването на атмосферата с пушек от каменовъглени и петролни деривати, появата на някои вредности във връзка с начина на производство ..
