Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/319“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Автоматични корекции)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 4: Ред 4:
  
 
1, 13. <i>Дните се търкаляха, годините минаваха, а в центъра на всичко стоеше Коста Маждраганов, човекът, който имаше влияние във властта.</i> Л. Стоянов, Избр. съч. III, 360. <i>Той употреби влиянието си и изхода-тайствува за Белокровски място в едно от агентствата в Цариград.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 284.
 
1, 13. <i>Дните се търкаляха, годините минаваха, а в центъра на всичко стоеше Коста Маждраганов, човекът, който имаше влияние във властта.</i> Л. Стоянов, Избр. съч. III, 360. <i>Той употреби влиянието си и изхода-тайствува за Белокровски място в едно от агентствата в Цариград.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 284.
 +
----
 +
<b>ВЛИЯТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който има влияние, авторитет. <i>Борсата между тия двама големци, еднакво влиятелни в своите партии и еднакво силни .. щеше да бъде много упорита.</i> Т. Влайков, Съч. III, 288. <i>Бившият учител по латински сега минаваше за един от първите и най-влиятелни хора в града.</i> Д. Димов, Т, 219. <i>Още като дойде тука, той получи известие от Пловдив, че влиятелни приятели му били изработили важна длъжност там.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 16. // Който оказва влияние, въздействие. <i>Но преди да умрат апостолите (..), евангелието беше ся проповядвало почти във всичките страни на Римската държава и в много градове имаше прочути и влиятелни църкви.</i> КТЕМ, 343. <i>Влиятелни кръгове.</i>
  
ВЛИЯТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който има влияние, авторитет. <i>Борсата между тия двама големци, еднакво влиятелни в своите партии и еднакво силни .. щеше да бъде много упорита.</i> Т. Влайков, Съч. III, 288. <i>Бившият учител по латински сега минаваше за един от първите и най-влиятелни хора в града.</i> Д. Димов, Т, 219. <i>Още като дойде тука, той получи известие от Пловдив, че влиятелни приятели му били изработили важна длъжност там.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 16. // Който оказва влияние, въздействие. <i>Но преди да умрат апостолите (..), евангелието беше ся проповядвало почти във всичките страни на Римската държава и в много градове имаше прочути и влиятелни църкви.</i> КТЕМ, 343. <i>Влиятелни кръгове.</i>
+
2. <i>Остар.</i> Който е свързан с влияние, авторитет. <i>На тридесет години мъж, Бекстон влезе в парламента и отведнаж там залови едно влиятелно място.</i> Й. Груев, СП (превод), 174. <i>Те ся надеят.. че всякои по възможности, кои с изкусното си перо, кои с влиятелното си имя,.., ще му [на списанието] помогнат прилично.</i> СбПер. п 1,94.
 
+
----
2. <i>Остар.</i> Който е свързан с влияние, авторитет. <i>На тридесет години мъж, Бекстон влезе в парламента и отведнаж там залови едно влиятелно място.</i> Й. Груев, СП (превод), 174. <i>Те ся надеят.. че всякои по възможности, кои с изкусното си перо, кои с влиятелното си имя,.., ще му</i> [на списанието] <i>помогнат прилично.</i> СбПер. п 1,94.
+
<b>ВЛИЯТЕЛНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> влиятелен. <i>Той нареди Василев на опашката, намигна му свойски, остави го в разточеното време до пристъпването към тезгяха да се вдъхновява от собствената си влиятелност.</i> Съвр., 1980, кн. 1, 50.
 
+
----
ВЛИЯТЕЛНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> влиятелен. <i>Той нареди Василев на опашката, намигна му свойски, остави го в разточеното време до пристъпването към тезгяха да се вдъхновява от собствената си влиятелност.</i> Съвр., 1980, кн. 1, 50.
+
<b>ВЛИЯЯ</b>, -яеш, <i>мин. св.</i> влиях, <i>несв., непрех.</i> Обикн. с предл. на, върху. Оказвам, упражнявам влияние върху някого или нещо; въздействам. <i>От тоя ден Лина намрази младия стажант на мъжа си.. Женският инстинкт й подсказваше, че той влияе на мъжа й не в нейна полза.</i> М. Грубешлиева, ПП, 222. <i>-Той е добро момче, но много зле му влияе домашната среда.</i> Н. Стефанова, ОС, 102. <i>Тук имаме време студено и мрачно. Това ми влияе и увеличава тъгата ми.</i> Ив. Вазов, ПЕМ, 28. <i>Сега се предпочитат зачервяването на месото и запържва-нето на лука отделно. Новият начин на обработка влияе неблагоприятно върху вкуса на ястието.</i> Л. Петров и др., БНК, 38. <i>Дъждът влияе зле на настроението й.</i> ВЛИЯЯ СЕ <i>несв., непрех.</i> С предл. от. Намирам се под влиянието на някого, нещо; изпитвам нечие или някакво влияние. <i>Изна-чало аз не съм се влиял от Хайне, а просто съм копирал песните му според руски преводи.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 206. <i>Тартюф я слуша, знам, — от нея се влияй, / каквото каже тя — угажда й докрай. А.</i> Разцветников, Избр. пр III (превод), 192. <i>Катуловите сватбени песни са прости занаятчийски изделия,.., интересни може би за латинистите, но никой поет и жив човек няма да има воля дори да ги прочете, камо ли да се влияй от тях.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 83.
 
 
ВЛИЯЯ, -яеш, <i>мин. св.</i> влиях, <i>несв., непрех.</i> Обикн. с предл. на, върху. Оказвам, упражнявам влияние върху някого или нещо; въздействам. <i>От тоя ден Лина намрази младия стажант на мъжа си.. Женският инстинкт й подсказваше, че той влияе на мъжа й не в нейна полза.</i> М. Грубешлиева, ПП, 222. <i>-Той е добро момче, но много зле му влияе домашната среда.</i> Н. Стефанова, ОС, 102. <i>Тук имаме време студено и мрачно. Това ми влияе и увеличава тъгата ми.</i> Ив. Вазов, ПЕМ, 28. <i>Сега се предпочитат зачервяването на месото и запържва-нето на лука отделно. Новият начин на обработка влияе неблагоприятно върху вкуса на ястието.</i> Л. Петров и др., БНК, 38. <i>Дъждът влияе зле на настроението й.</i> ВЛИЯЯ СЕ <i>несв., непрех.</i> С предл. от. Намирам се под влиянието на някого, нещо; изпитвам нечие или някакво влияние. <i>Изна-чало аз не съм се влиял от Хайне, а просто съм копирал песните му според руски преводи.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 206. <i>Тартюф я слуша, знам,</i> <i>от нея се влияй, / каквото каже тя</i> <i>угажда й докрай. А.</i> Разцветников, Избр. пр III (превод), 192. <i>Катуловите сватбени песни са прости занаятчийски изделия,.., интересни може би за латинистите, но никой поет и жив човек няма да има воля дори да ги прочете, камо ли да се влияй от тях.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 83.
 
  
 
В ЛОВЯ. Вж. в л о в я в а м.
 
В ЛОВЯ. Вж. в л о в я в а м.
 
+
----
ВЛОВЯВАМ, -аш, <i>несв.)</i> вловя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Диал.</i> Хващам, улавям, вловявам се, вловя се <i>страд.</i> и <i>взаим. Стоян майка си не слуша</i>, <i>/.., / самодивата покани / да доде да се поборат, /.., / плеснали и се вловили, / та са се три дни борили.</i> Нар. пес., Христом. ВВ П, 226.
+
<b>ВЛОВЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.)</i> вловя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Диал.</i> Хващам, улавям, вловявам се, вловя се <i>страд.</i> и <i>взаим. Стоян майка си не слуша</i>, <i>/.., / самодивата покани / да доде да се поборат, /.., / плеснали и се вловили, / та са се три дни борили.</i> Нар. пес., Христом. ВВ П, 226.
 
+
----
ВЛОВЯВАМ СЕ <i>несв.\</i> вловя се <i>св., непрех. Диал.</i> Хващам се, улавям се (Н. Геров, РБЯ).
+
<b>ВЛОВЯВАМ СЕ</b> <i>несв.\</i> вловя се <i>св., непрех. Диал.</i> Хващам се, улавям се (Н. Геров, РБЯ).
 
+
----
ВЛОВЯВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вловявам <i>и от</i> вловявам се.
+
<b>ВЛОВЯВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вловявам <i>и от</i> вловявам се.
  
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 +
----
 +
<b>ВЛОГ</b>, влбгът, влбга, <i>мн.</i> влогове, <i>м.</i>
  
ВЛОГ, влбгът, влбга, <i>мн.</i> влогове, <i>м.</i>
+
1. <i>Банк.</i> Парични средства, предоставени на съхранение срещу лихва в кредитен институт (банка или спестовна каса). <i>Влоговете, които притежаваше [Ирина] в разни банки, й се струваха дребни спестявания, скъпият апартамент — недостатъчен, спортната кола — банален лукс.</i> Д. Димов, Т, 398.
 
 
1. <i>Банк.</i> Парични средства, предоставени на съхранение срещу лихва в кредитен институт (банка или спестовна каса). <i>Влоговете, които притежаваше</i> [Ирина] <i>в разни банки, й се струваха дребни спестявания, скъпият апартамент</i> <i>недостатъчен, спортната кола</i> <i>банален лукс.</i> Д. Димов, Т, 398.
 
  
<i>Банка &quot;Бостон&quot; е на мястото си, но изглежда, че вие нямате никакъв влог в нея или най-малко чекът ви е фалшив!</i> Св. Минков, ДА, 100. <i>Аз може да съм си оставил заплатата като влог, сиреч на съ</i>
+
<i>Банка „Бостон“ е на мястото си, но изглежда, че вие нямате никакъв влог в нея или най-малко чекът ви е фалшив!</i> Св. Минков, ДА, 100. <i>Аз може да съм си оставил заплатата като влог, сиреч на съ</i>
  

Версия от 16:00, 15 декември 2013

Страницата не е проверена


да до някакъв резултат или някаква промяна. Някога Кондарев беше се вслушвал с възторг в думите на своя учител,.., идеалист и волнодумец. Неговото влияние върху гимназистите беше грамадно. Ем. Станев, ИК I и II, 55. Почти под същите влияния [руски], под които се е намирал Славейков, са се развивали Каравелов и Ботъов. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 9. В това време баевия Василов Дорчо, под влиянието на хубавата априлска вечер,.., беше ни довлякъл в пълната със студена вода, с ка-мъне и с развалини Златица. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 57. Под влиянието на виното, което възбужда откровеността, ние в разговорите си се отпуснахме доста искрено. Елин Пелин, Съч. IV, 185. Упражнявам влияние. А Влияние на околната среда.

2. Само ед. Признато от другите значение, сила; авторитет, престиж. Богатството направи да му простят и забравят миналото, а необикновено тънкият му ум, ловкост и медена реч му спечелиха влияние и привърженици. Ив. Вазов, Съч. XXV, 32. Уравновесеният и спокоен характер на Стоила и голямото му вли#нце между тях ги примирява и обединява. И. Йовков, Разк.

1, 13. Дните се търкаляха, годините минаваха, а в центъра на всичко стоеше Коста Маждраганов, човекът, който имаше влияние във властта. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 360. Той употреби влиянието си и изхода-тайствува за Белокровски място в едно от агентствата в Цариград. Ал. Константинов, Съч. I, 284.


ВЛИЯТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който има влияние, авторитет. Борсата между тия двама големци, еднакво влиятелни в своите партии и еднакво силни .. щеше да бъде много упорита. Т. Влайков, Съч. III, 288. Бившият учител по латински сега минаваше за един от първите и най-влиятелни хора в града. Д. Димов, Т, 219. Още като дойде тука, той получи известие от Пловдив, че влиятелни приятели му били изработили важна длъжност там. Ив. Вазов, Съч. XXV, 16. // Който оказва влияние, въздействие. Но преди да умрат апостолите (..), евангелието беше ся проповядвало почти във всичките страни на Римската държава и в много градове имаше прочути и влиятелни църкви. КТЕМ, 343. Влиятелни кръгове.

2. Остар. Който е свързан с влияние, авторитет. На тридесет години мъж, Бекстон влезе в парламента и отведнаж там залови едно влиятелно място. Й. Груев, СП (превод), 174. Те ся надеят.. че всякои по възможности, кои с изкусното си перо, кои с влиятелното си имя,.., ще му [на списанието] помогнат прилично. СбПер. п 1,94.


ВЛИЯТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от влиятелен. Той нареди Василев на опашката, намигна му свойски, остави го в разточеното време до пристъпването към тезгяха да се вдъхновява от собствената си влиятелност. Съвр., 1980, кн. 1, 50.


ВЛИЯЯ, -яеш, мин. св. влиях, несв., непрех. Обикн. с предл. на, върху. Оказвам, упражнявам влияние върху някого или нещо; въздействам. От тоя ден Лина намрази младия стажант на мъжа си.. Женският инстинкт й подсказваше, че той влияе на мъжа й не в нейна полза. М. Грубешлиева, ПП, 222. -Той е добро момче, но много зле му влияе домашната среда. Н. Стефанова, ОС, 102. Тук имаме време студено и мрачно. Това ми влияе и увеличава тъгата ми. Ив. Вазов, ПЕМ, 28. Сега се предпочитат зачервяването на месото и запържва-нето на лука отделно. Новият начин на обработка влияе неблагоприятно върху вкуса на ястието. Л. Петров и др., БНК, 38. Дъждът влияе зле на настроението й. ВЛИЯЯ СЕ несв., непрех. С предл. от. Намирам се под влиянието на някого, нещо; изпитвам нечие или някакво влияние. Изна-чало аз не съм се влиял от Хайне, а просто съм копирал песните му според руски преводи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 206. — Тартюф я слуша, знам, — от нея се влияй, / каквото каже тя — угажда й докрай. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 192. Катуловите сватбени песни са прости занаятчийски изделия,.., интересни може би за латинистите, но никой поет и жив човек няма да има воля дори да ги прочете, камо ли да се влияй от тях. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 83.

В ЛОВЯ. Вж. в л о в я в а м.


ВЛОВЯВАМ, -аш, несв.) вловя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Хващам, улавям, вловявам се, вловя се страд. и взаим. Стоян майка си не слуша, /.., / самодивата покани / да доде да се поборат, /.., / плеснали и се вловили, / та са се три дни борили. Нар. пес., Христом. ВВ П, 226.


ВЛОВЯВАМ СЕ несв.\ вловя се св., непрех. Диал. Хващам се, улавям се (Н. Геров, РБЯ).


ВЛОВЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вловявам и от вловявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВЛОГ, влбгът, влбга, мн. влогове, м.

1. Банк. Парични средства, предоставени на съхранение срещу лихва в кредитен институт (банка или спестовна каса). Влоговете, които притежаваше [Ирина] в разни банки, й се струваха дребни спестявания, скъпият апартамент — недостатъчен, спортната кола — банален лукс. Д. Димов, Т, 398.

— Банка „Бостон“ е на мястото си, но изглежда, че вие нямате никакъв влог в нея или най-малко чекът ви е фалшив! Св. Минков, ДА, 100. — Аз може да съм си оставил заплатата като влог, сиреч на съ