Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/234“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
дебитен, високодемократичен, високо-еластичен, високоинтелектуален, ви-сокоинтензивен, високоморален, висо-конадарен, високоталантлив, високо-хранителен, високооборотен, високо-белтъчен и др. | дебитен, високодемократичен, високо-еластичен, високоинтелектуален, ви-сокоинтензивен, високоморален, висо-конадарен, високоталантлив, високо-хранителен, високооборотен, високо-белтъчен и др. | ||
| − | 2. Който има по-голяма от средната за даден вид дължина в отвесна посока. <i>Противоп.</i> ниско- | + | 2. Който има по-голяма от средната за даден вид дължина в отвесна посока. <i>Противоп.</i> ниско-" напр.: високостъблен, високо-стволест, високо чел и др. |
3. Който в отвесна посока е на голямо разстояние от земята. <i>Противоп.</i> ниско-, напр.: високопланински и др. | 3. Който в отвесна посока е на голямо разстояние от земята. <i>Противоп.</i> ниско-, напр.: високопланински и др. | ||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
П. Първа съставна част на сложни думи — съществителни, названия на титли, със значение: който е с висш служебен чин, с голямо служебно или социално положение, напр.: високоблагородие, високопре-възходителствоидр. | П. Първа съставна част на сложни думи — съществителни, названия на титли, със значение: който е с висш служебен чин, с голямо служебно или социално положение, напр.: високоблагородие, високопре-възходителствоидр. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИСОКОАВТОРИТЕТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Който има голям авторитет; силен, влиятелен. <i>Високоавтори-тетен учен.</i> | + | <b>ВИСОКОАВТОРИТЕТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Който има голям авторитет; силен, влиятелен. <i>Високоавтори-тетен учен.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВИСОКОАКТЙВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Хим.</i> За химически елемент, съединение и др. — който е много активен или оказва силно въздействие. <i>Противоп.</i> нис-коактивен. <i>Възстановяването на въздуха ставаше с помощта на високоактивни химически съединения.</i> ВН, 1965, бр. 3005, 3. <i>Високоактивен препарат. Високоактивно вещество.</i> | + | <b>ВИСОКОАКТЙВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Хим.</i> За химически елемент, съединение и др. — който е много активен или оказва силно въздействие. <i>Противоп.</i> нис-коактивен. <i>Възстановяването на въздуха ставаше с помощта на високоактивни химически съединения.</i> ВН, 1965, бр. 3005, 3. <i>Високоактивен препарат. Високоактивно вещество.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВИСОКОБЛАГОРОДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който притежава изключителни нравствени качества, добродетели и се ръководи в действията си от ви-соконравствени принципи. <i>Имаше мнозина да го мразят по политически причини, но всеки го уважаваше и се прекланяше пред високоблагородната му личност.</i> Ив. Вазов, СбЦГМГ, 212. <i>Високоблагороден човек.</i> | + | <b>ВИСОКОБЛАГОРОДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Книж.</i> 1. Който притежава изключителни нравствени качества, добродетели и се ръководи в действията си от ви-соконравствени принципи. <i>Имаше мнозина да го мразят по политически причини, но всеки го уважаваше и се прекланяше пред високоблагородната му личност.</i> Ив. Вазов, СбЦГМГ, 212. <i>Високоблагороден човек.</i> |
2. Който е свързан с изключителни, високи нравствени подбуди, в който има или се влага възвишен стремеж за постигане на нещо полезно, добро. <i>Високоблагородна дейност. Високоблагородна постъпка. Високоблаго-родни цели.</i> | 2. Който е свързан с изключителни, високи нравствени подбуди, в който има или се влага възвишен стремеж за постигане на нещо полезно, добро. <i>Високоблагородна дейност. Високоблагородна постъпка. Високоблаго-родни цели.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВИСОКОБЛАГОРОДИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, нейно, техни. Титла на високопоставени военни или духовни лица и висши чиновници. <i>Звънецът възвести пробуждането на големеца.. | + | <b>ВИСОКОБЛАГОРОДИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, нейно, техни. Титла на високопоставени военни или духовни лица и висши чиновници. <i>Звънецът възвести пробуждането на големеца.. — Баща ви, ваше високоблагородие! — извика тържествено гавазинът.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 288. |
— От рус. високоблагородие. | — От рус. високоблагородие. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИСОКОВОЛТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Техн.</i> Който е с високо напрежение (волтаж) или при който се използва високо напрежение. <i>Вестникът обходи групата, шумоленето му звучеше като пращенето на високоволтови токове.</i> Л. Дилов, МСП, 38. <i>Високоволтов трансформатор. Високоволтов генератор.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИСОКОВЪГЛЕРОДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Спец.</i> Който е с богато съдържание на въглерод. <i>Високовъглероден бял чугун. Високо въглеродна стомана.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИСОКОГОВОРИТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, | ||
| − | + | след <i>числ.</i> -я, <i>м. Техн.</i> Електроакустичен апарат, свързан с радио или радиоуредба, който служи за възпроизвеждане на по-силен звук на говор, музика и др. звукове. <i>На летището беше издигната висока трибуна</i>, <i>поставени бяха много високоговорители, за да може речта на смелия пътешественик да се чуе по-надалеч.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 40. <i>По главните артерии весело звънтяха трамваи, а на площадите гърмяха високоговорители, които съобщаваха за победи на фронта.</i> Д. Димов, Т, 687. <i>Добри тъкмо излизаше от училището,.., когато изведнъж близкият високоговорител</i> .. <i>запращя, запука и се чу глас: „Пред микрофона са нашите ударници</i>“. Сп. Кралевски, ВО, 141. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКОГОВОРЙТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Прил. от</i> високоговорител. <i>От микрофоните на високоговорителната служба и от отворените прозорци на частните домове долитат звуците на траур-на музика.</i> А <i>В града е поставена високоговорителят инсталация.</i> А <i>Високоговори-телна уредба</i>. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВИСОКО ДОБИВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Спец.</i> Който дава, от който се получават високи добиви. <i>Противоп.</i> ниско-добивен. <i>В областта на селскостопанските науки ще се засилят и ускорят научноизследователските работи по създаване на високодобивни селскостопански животни.</i> ВН, 1959, бр. 2545, 1. <i>Високодобивен тютюн. Високодобивен сорт пшеница. Високодобивни семена.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | след <i>числ.</i> -я, <i>м. Техн.</i> Електроакустичен апарат, свързан с радио или радиоуредба, който служи за възпроизвеждане на по-силен звук на говор, музика и др. звукове. <i>На летището беше издигната висока трибуна</i>, <i>поставени бяха много високоговорители, за да може речта на смелия пътешественик да се чуе по-надалеч.</i> Елин Пелин, ЯБЛ, 40. <i>По главните артерии весело звънтяха трамваи, а на площадите гърмяха високоговорители, които съобщаваха за победи на фронта.</i> Д. Димов, Т, 687. <i>Добри тъкмо излизаше от училището,.., когато изведнъж близкият високоговорител</i> .. <i>запращя, запука и се чу глас: | + | <b>ВИСОКОДОБЙВНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Човек, който получава високи добиви в селскостопанското производство. <i>Изучаването и научното обобщаване на опитите на първенците високодобивници от ТКЗС има важно значение за нашите научни работници от опитните институти.</i> Пр, 1953, кн. 1,13. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИСОКОГОВОРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Прил. от</i> високоговорител. <i>От микрофоните на високоговорителната служба и от отворените прозорци на частните домове долитат звуците на траур-на музика.</i> А <i>В града е поставена високоговорителят инсталация.</i> А <i>Високоговори-телна уредба</i>. | + | <b>ВИСОКОДОБЙВНИЧКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Жена високодобивник. <i>Вчера., се състоя среща с близо 50 жени — високодобивнички тютюнопроизводителки от Кърджалийски окръг.</i> РД, 1961, бр. 286,1. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИСОКО ДОБИВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил. Спец.</i> Който дава, от който се получават високи добиви. <i>Противоп.</i> ниско-добивен. <i>В областта на селскостопанските науки ще се засилят и ускорят научноизследователските работи по създаване на високодобивни селскостопански животни.</i> ВН, 1959, бр. 2545, 1. <i>Високодобивен тютюн. Високодобивен сорт пшеница. Високодобивни семена.</i> | + | <b>ВИСОКОДОХОДЕН</b>, -дна, дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Спец.</i> Който носи високи, големи доходи. <i>Селското стопанство се развива в интензивно и високодоходно.</i> Геогр. X кл, |
| − | |||
| − | ВИСОКОДОБЙВНИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Рядко.</i> Човек, който получава високи добиви в селскостопанското производство. <i>Изучаването и научното обобщаване на опитите на първенците високодобивници от ТКЗС има важно значение за нашите научни работници от опитните институти.</i> Пр, 1953, кн. 1,13. | ||
| − | |||
| − | ВИСОКОДОБЙВНИЧКА <i>ж. Рядко.</i> Жена високодобивник. <i>Вчера., се състоя среща с близо 50 жени | ||
| − | |||
| − | ВИСОКОДОХОДЕН, -дна, дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил. Спец.</i> Който носи високи, големи доходи. <i>Селското стопанство се развива в интензивно и високодоходно.</i> Геогр. X кл, | ||
Версия от 18:56, 15 декември 2013
дебитен, високодемократичен, високо-еластичен, високоинтелектуален, ви-сокоинтензивен, високоморален, висо-конадарен, високоталантлив, високо-хранителен, високооборотен, високо-белтъчен и др.
2. Който има по-голяма от средната за даден вид дължина в отвесна посока. Противоп. ниско-" напр.: високостъблен, високо-стволест, високо чел и др.
3. Който в отвесна посока е на голямо разстояние от земята. Противоп. ниско-, напр.: високопланински и др.
4. Който заема значително служебно или обществено положение. Противоп. ниско-, напр.: високостоящ, високопоставен И ДР*
П. Първа съставна част на сложни думи — съществителни, названия на титли, със значение: който е с висш служебен чин, с голямо служебно или социално положение, напр.: високоблагородие, високопре-възходителствоидр.
ВИСОКОАВТОРИТЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който има голям авторитет; силен, влиятелен. Високоавтори-тетен учен.
ВИСОКОАКТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Хим. За химически елемент, съединение и др. — който е много активен или оказва силно въздействие. Противоп. нис-коактивен. Възстановяването на въздуха ставаше с помощта на високоактивни химически съединения. ВН, 1965, бр. 3005, 3. Високоактивен препарат. Високоактивно вещество.
ВИСОКОБЛАГОРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. Който притежава изключителни нравствени качества, добродетели и се ръководи в действията си от ви-соконравствени принципи. Имаше мнозина да го мразят по политически причини, но всеки го уважаваше и се прекланяше пред високоблагородната му личност. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 212. Високоблагороден човек.
2. Който е свързан с изключителни, високи нравствени подбуди, в който има или се влага възвишен стремеж за постигане на нещо полезно, добро. Високоблагородна дейност. Високоблагородна постъпка. Високоблаго-родни цели.
ВИСОКОБЛАГОРОДИЕ, мн. -ия, ср. В съчет. с притеж. местоим. ваше, негово, нейно, техни. Титла на високопоставени военни или духовни лица и висши чиновници. Звънецът възвести пробуждането на големеца.. — Баща ви, ваше високоблагородие! — извика тържествено гавазинът. Ал. Константинов, Съч. I, 288.
— От рус. високоблагородие.
ВИСОКОВОЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който е с високо напрежение (волтаж) или при който се използва високо напрежение. Вестникът обходи групата, шумоленето му звучеше като пращенето на високоволтови токове. Л. Дилов, МСП, 38. Високоволтов трансформатор. Високоволтов генератор.
ВИСОКОВЪГЛЕРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който е с богато съдържание на въглерод. Високовъглероден бял чугун. Високо въглеродна стомана.
ВИСОКОГОВОРИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и,
след числ. -я, м. Техн. Електроакустичен апарат, свързан с радио или радиоуредба, който служи за възпроизвеждане на по-силен звук на говор, музика и др. звукове. На летището беше издигната висока трибуна, поставени бяха много високоговорители, за да може речта на смелия пътешественик да се чуе по-надалеч. Елин Пелин, ЯБЛ, 40. По главните артерии весело звънтяха трамваи, а на площадите гърмяха високоговорители, които съобщаваха за победи на фронта. Д. Димов, Т, 687. Добри тъкмо излизаше от училището,.., когато изведнъж близкият високоговорител .. запращя, запука и се чу глас: „Пред микрофона са нашите ударници“. Сп. Кралевски, ВО, 141.
ВИСОКОГОВОРЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от високоговорител. От микрофоните на високоговорителната служба и от отворените прозорци на частните домове долитат звуците на траур-на музика. А В града е поставена високоговорителят инсталация. А Високоговори-телна уредба.
ВИСОКО ДОБИВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който дава, от който се получават високи добиви. Противоп. ниско-добивен. В областта на селскостопанските науки ще се засилят и ускорят научноизследователските работи по създаване на високодобивни селскостопански животни. ВН, 1959, бр. 2545, 1. Високодобивен тютюн. Високодобивен сорт пшеница. Високодобивни семена.
ВИСОКОДОБЙВНИК, мн. -ци, м. Рядко. Човек, който получава високи добиви в селскостопанското производство. Изучаването и научното обобщаване на опитите на първенците високодобивници от ТКЗС има важно значение за нашите научни работници от опитните институти. Пр, 1953, кн. 1,13.
ВИСОКОДОБЙВНИЧКА ж. Рядко. Жена високодобивник. Вчера., се състоя среща с близо 50 жени — високодобивнички тютюнопроизводителки от Кърджалийски окръг. РД, 1961, бр. 286,1.
ВИСОКОДОХОДЕН, -дна, дно, мн. -дни, прил. Спец. Който носи високи, големи доходи. Селското стопанство се развива в интензивно и високодоходно. Геогр. X кл,
