Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/62“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
3. Закрепвам чрез градеж част от нещо така, че да се вижда или използва. <i>Потокът .. ще се превърне на каменна чешма с два сту-бела. Между стубелите ще вградят главата на нашето момче, излята от бронз. А.</i> Каралийчев, СР, 64. <i>Вграждам шкаф.</i> вграждам се, вградя се <i>страд.</i> | 3. Закрепвам чрез градеж част от нещо така, че да се вижда или използва. <i>Потокът .. ще се превърне на каменна чешма с два сту-бела. Между стубелите ще вградят главата на нашето момче, излята от бронз. А.</i> Каралийчев, СР, 64. <i>Вграждам шкаф.</i> вграждам се, вградя се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВГРАЖДАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> вграждам <i>и от</i> вграждам се. <i>Ненапразно е създадена народната легенда за вграждането на човешка душа в мостовете и сградите. За строежа на всяко значително дело трябва да се пожертвува една душа.</i> О. Василев, ЖБ, 208. <i>Изследването на А. П. Стоилов показва, че българските песни и сказания за вграждане на човек в основите на някоя сграда са най-близки до гръцката легенда.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 172-173. | + | <b>ВГРАЖДАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вграждам <i>и от</i> вграждам се. <i>Ненапразно е създадена народната легенда за вграждането на човешка душа в мостовете и сградите. За строежа на всяко значително дело трябва да се пожертвува една душа.</i> О. Василев, ЖБ, 208. <i>Изследването на А. П. Стоилов показва, че българските песни и сказания за вграждане на човек в основите на някоя сграда са най-близки до гръцката легенда.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 172-173. |
| − | + | ---- | |
| − | ВГРАНЯ. Вж. вгранявам. | + | <b>ВГРАНЯ</b>. Вж. вгранявам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВГРАНЯВАМ, -аш, <i>несв.;</i> вграня, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>Рядко.</i> Вгранясвам. <i>Това старо гърне ще ви вграни маслото.</i> Ст. Младенов, БТР 1,266. вгранявам се, вграня се <i>страд.</i> ВГРАНЯВАМ СЕ <i>несв.;</i> вграня се <i>св., непрех. Рядко.</i> Вгранясвам се. <i>Маслото се вгранило.</i> | + | <b>ВГРАНЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> вграня, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>Рядко.</i> Вгранясвам. <i>Това старо гърне ще ви вграни маслото.</i> Ст. Младенов, БТР 1,266. вгранявам се, вграня се <i>страд.</i> ВГРАНЯВАМ СЕ <i>несв.;</i> вграня се <i>св., непрех. Рядко.</i> Вгранясвам се. <i>Маслото се вгранило.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВГРАНЯВАНЕ <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вгранявам <i>и от</i> вгранявам се; вгранясва-не. | + | <b>ВГРАНЯВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вгранявам <i>и от</i> вгранявам се; вгранясва-не. |
| − | + | ---- | |
| − | ВГРАНЯСАМ. Вж. вгранясвам. | + | <b>ВГРАНЯСАМ</b>. Вж. вгранясвам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВГРАНЯСВАМ, -аш, <i>несв.;</i> вгранясам, - | + | <b>ВГРАНЯСВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> вгранясам, - |
аш, <i>св., прех.</i> Ставам причина нещо (мазнина, сланина и др. под.) да стане граниво, да се развали; вгранявам. вгранясвам се, вгранясам се страд. <i>Маслото се вгранясва от топлината.</i> | аш, <i>св., прех.</i> Ставам причина нещо (мазнина, сланина и др. под.) да стане граниво, да се развали; вгранявам. вгранясвам се, вгранясам се страд. <i>Маслото се вгранясва от топлината.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВГРАНЯСВАМ СЕ <i>несв.;</i> вгранясам се <i>св., непрех.</i> За мазнина, сланина и под. — ставам гранив; вгранявам се. <i>Не бива подсеченото дете да ся маже с никаква мас, защото мазните неща скоро ся вгранясват, та добиват киселина, която смъди и подлютява раните, наместо да ги изцери.</i> Лет., 1871, 139. | + | <b>ВГРАНЯСВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> вгранясам се <i>св., непрех.</i> За мазнина, сланина и под. — ставам гранив; вгранявам се. <i>Не бива подсеченото дете да ся маже с никаква мас, защото мазните неща скоро ся вгранясват, та добиват киселина, която смъди и подлютява раните, наместо да ги изцери.</i> Лет., 1871, 139. |
| − | + | ---- | |
| − | ВГРАНЯСВАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> вгранясвам <i>и от</i> вгранясвам се; вграняване. | + | <b>ВГРАНЯСВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вгранясвам <i>и от</i> вгранясвам се; вграняване. |
| − | + | ---- | |
| − | ВГРОЗЯ. Вж. вгрозявам. | + | <b>ВГРОЗЯ</b>. Вж. вгрозявам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВГРОЗЯВАМ, -аш, <i>несв.;</i> вгрозя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Диал.</i> Загрозявам (Н. Геров, РБЯ). вгрозявам се, вгрозя се <i>страд.</i> | + | <b>ВГРОЗЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> вгрозя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Диал.</i> Загрозявам (Н. Геров, РБЯ). вгрозявам се, вгрозя се <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВГРОЗЯВАМ СЕ <i>несв.;</i> вгрозя се <i>св., непрех. Диал.</i> 1. Ставам грозен; загрозявам се. | + | <b>ВГРОЗЯВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> вгрозя се <i>св., непрех. Диал.</i> 1. Ставам грозен; загрозявам се. |
2. <i>Прен.</i> Ставам неприятен, досаден; омръз-вам. <i>Имала й мама, имала й</i> / <i>една дъщеря Енчица:/.. лежала й девет години, / изгнои девет постелки / и девет пъстри възглави /</i> | 2. <i>Прен.</i> Ставам неприятен, досаден; омръз-вам. <i>Имала й мама, имала й</i> / <i>една дъщеря Енчица:/.. лежала й девет години, / изгнои девет постелки / и девет пъстри възглави /</i> | ||
| − | + | <i>— пак не са мами вгрозила, / мами си, йоще тейни си.</i> Нар. пес., СбНУ III, 39. | |
| − | + | ---- | |
| − | ВГРОЗЯВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вгрозявам <i>и от</i> вгрозявам се; загрозяване. | + | <b>ВГРОЗЯВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вгрозявам <i>и от</i> вгрозявам се; загрозяване. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВГРУБЯ. Вж. вгрубявам. | + | <b>ВГРУБЯ</b>. Вж. вгрубявам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВГРУБЯВАМ, -аш, <i>несв.;</i> вгрубя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Рядко.</i> Правя груб; огрубявам. | + | <b>ВГРУБЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> вгрубя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Рядко.</i> Правя груб; огрубявам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВГРУБЯВАМ СЕ <i>несв.;</i> вгрубя се <i>св., непрех.</i> Ставам груб. <i>И тъй | + | <b>ВГРУБЯВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> вгрубя се <i>св., непрех.</i> Ставам груб. <i>И тъй — в какво се състои тревогата ни за езика? Най-общо казано тревогата е в това, че езикът ни обеднява и се вгрубява.</i> Н. Хайтов, П, 47. |
| − | + | ---- | |
| − | ВГРУБЯВАНЕ <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вгрубявам <i>и от</i> вгрубявам се; огрубява-не. <i>В голяма степен вгрубяването | + | <b>ВГРУБЯВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> вгрубявам <i>и от</i> вгрубявам се; огрубява-не. <i>В голяма степен вгрубяването [на езика] се дължи</i> .. <i>на буйния неконтролиран, може да се каже, приток на нови чужди думи в езика, дошли заедно с новостите в държавния, икономическия, културния и личния живот на българите от началото на века до днес.</i> Н. Хайтов, П, 47. |
| − | + | ---- | |
| − | ВГЪВАМ, -аш, <i>несв.;</i> вгъна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вгънат, <i>св., прех.</i> Правя нещо изопнато, равно да се извие навътре или надолу; огъвам. <i>Три дни тих попътен вятър вее / и вгъва леко белите платна.</i> К. Христов, ПВ, 20. вгъвам се, вгъна се <i>страд.</i> | + | <b>ВГЪВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> вгъна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> вгънат, <i>св., прех.</i> Правя нещо изопнато, равно да се извие навътре или надолу; огъвам. <i>Три дни тих попътен вятър вее / и вгъва леко белите платна.</i> К. Христов, ПВ, 20. вгъвам се, вгъна се <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВГЪВАМ СЕ <i>несв.;</i> вгъна се <i>св., непрех.</i> За нещо право, равно — огъвам се, извивам се. <i>Сега фронтът се вгъваше към града и се прекъсваше, защото въстаниците на места бяха се оттеглили, за да избягнат във фланга си огъня на войниците от гарата.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 455. <i>Тръгнаха из един дол, тъй плитък и с такива равни брегове, че не приличаше да е дол, а като че на то$а цясто полето малко беше се вгъ-нало.</i> И. Йовков, ЧКГ, 234. <i>Тук скалата се вгъваше навътре като мидена черупка. През тясната цепнатина се виждаше дупка.</i> Ем. Коралов, ДП, 140. | + | <b>ВГЪВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> вгъна се <i>св., непрех.</i> За нещо право, равно — огъвам се, извивам се. <i>Сега фронтът се вгъваше към града и се прекъсваше, защото въстаниците на места бяха се оттеглили, за да избягнат във фланга си огъня на войниците от гарата.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 455. <i>Тръгнаха из един дол, тъй плитък и с такива равни брегове, че не приличаше да е дол, а като че на то$а цясто полето малко беше се вгъ-нало.</i> И. Йовков, ЧКГ, 234. <i>Тук скалата се вгъваше навътре като мидена черупка. През тясната цепнатина се виждаше дупка.</i> Ем. Коралов, ДП, 140. |
| − | + | ---- | |
| − | ВГЬВАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> вгъвам <i>и от</i> вгъвам се. | + | <b>ВГЬВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> вгъвам <i>и от</i> вгъвам се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВГЪВКА <i>ж.</i> Прегънато навътре място по някаква повърхнина. <i>Разгръщаш пътния</i> | + | <b>ВГЪВКА</b> <i>ж.</i> Прегънато навътре място по някаква повърхнина. <i>Разгръщаш пътния</i> |
Версия от 15:47, 15 декември 2013
та в зимника бяха вградени и хитро потулени празни делви, в които още старият Байо бе крил парите си. Д. Талев, СК, 6.
2. Според народните вярвания — зазиждам живо същество или сянката му в градеж, за да бъде той по-здрав, по-траен. Тук с всички наред два пъти от земя издигам черквата и ако ще би на, ще легна жив да ме вградят в нея, душата ми темел да стане! П. Тодоров, Събр. пр. II, 63. Те се разделят на две групи: едните с оръжие в ръка отиват да отпъдят врага, а в това време останалите вграждат жива жертва в черквата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 176. Дюлгери чешма градили, / в село ся дума разчуло, / че са Гергана вградили. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 10, 942. Па са решиле девет майсторе: / коя майсторка най-рано доде.. / нея да вградат в Узун кюприя. Нар. пес., СбНУХЬЛТ, 52.
3. Закрепвам чрез градеж част от нещо така, че да се вижда или използва. Потокът .. ще се превърне на каменна чешма с два сту-бела. Между стубелите ще вградят главата на нашето момче, излята от бронз. А. Каралийчев, СР, 64. Вграждам шкаф. вграждам се, вградя се страд.
ВГРАЖДАНЕ ср. Отгл. същ. от вграждам и от вграждам се. Ненапразно е създадена народната легенда за вграждането на човешка душа в мостовете и сградите. За строежа на всяко значително дело трябва да се пожертвува една душа. О. Василев, ЖБ, 208. Изследването на А. П. Стоилов показва, че българските песни и сказания за вграждане на човек в основите на някоя сграда са най-близки до гръцката легенда. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 172-173.
ВГРАНЯ. Вж. вгранявам.
ВГРАНЯВАМ, -аш, несв.; вграня, -йш, мин. св. -йх, Рядко. Вгранясвам. Това старо гърне ще ви вграни маслото. Ст. Младенов, БТР 1,266. вгранявам се, вграня се страд. ВГРАНЯВАМ СЕ несв.; вграня се св., непрех. Рядко. Вгранясвам се. Маслото се вгранило.
ВГРАНЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вгранявам и от вгранявам се; вгранясва-не.
ВГРАНЯСАМ. Вж. вгранясвам.
ВГРАНЯСВАМ, -аш, несв.; вгранясам, -
аш, св., прех. Ставам причина нещо (мазнина, сланина и др. под.) да стане граниво, да се развали; вгранявам. вгранясвам се, вгранясам се страд. Маслото се вгранясва от топлината.
ВГРАНЯСВАМ СЕ несв.; вгранясам се св., непрех. За мазнина, сланина и под. — ставам гранив; вгранявам се. Не бива подсеченото дете да ся маже с никаква мас, защото мазните неща скоро ся вгранясват, та добиват киселина, която смъди и подлютява раните, наместо да ги изцери. Лет., 1871, 139.
ВГРАНЯСВАНЕ ср. Отгл. същ. от вгранясвам и от вгранясвам се; вграняване.
ВГРОЗЯ. Вж. вгрозявам.
ВГРОЗЯВАМ, -аш, несв.; вгрозя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Загрозявам (Н. Геров, РБЯ). вгрозявам се, вгрозя се страд.
ВГРОЗЯВАМ СЕ несв.; вгрозя се св., непрех. Диал. 1. Ставам грозен; загрозявам се.
2. Прен. Ставам неприятен, досаден; омръз-вам. Имала й мама, имала й / една дъщеря Енчица:/.. лежала й девет години, / изгнои девет постелки / и девет пъстри възглави /
— пак не са мами вгрозила, / мами си, йоще тейни си. Нар. пес., СбНУ III, 39.
ВГРОЗЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вгрозявам и от вгрозявам се; загрозяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВГРУБЯ. Вж. вгрубявам.
ВГРУБЯВАМ, -аш, несв.; вгрубя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Рядко. Правя груб; огрубявам.
ВГРУБЯВАМ СЕ несв.; вгрубя се св., непрех. Ставам груб. И тъй — в какво се състои тревогата ни за езика? Най-общо казано тревогата е в това, че езикът ни обеднява и се вгрубява. Н. Хайтов, П, 47.
ВГРУБЯВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от вгрубявам и от вгрубявам се; огрубява-не. В голяма степен вгрубяването [на езика] се дължи .. на буйния неконтролиран, може да се каже, приток на нови чужди думи в езика, дошли заедно с новостите в държавния, икономическия, културния и личния живот на българите от началото на века до днес. Н. Хайтов, П, 47.
ВГЪВАМ, -аш, несв.; вгъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вгънат, св., прех. Правя нещо изопнато, равно да се извие навътре или надолу; огъвам. Три дни тих попътен вятър вее / и вгъва леко белите платна. К. Христов, ПВ, 20. вгъвам се, вгъна се страд.
ВГЪВАМ СЕ несв.; вгъна се св., непрех. За нещо право, равно — огъвам се, извивам се. Сега фронтът се вгъваше към града и се прекъсваше, защото въстаниците на места бяха се оттеглили, за да избягнат във фланга си огъня на войниците от гарата. Ем. Станев, ИК III и IV, 455. Тръгнаха из един дол, тъй плитък и с такива равни брегове, че не приличаше да е дол, а като че на то$а цясто полето малко беше се вгъ-нало. И. Йовков, ЧКГ, 234. Тук скалата се вгъваше навътре като мидена черупка. През тясната цепнатина се виждаше дупка. Ем. Коралов, ДП, 140.
ВГЬВАНЕ ср. Отгл. същ. от вгъвам и от вгъвам се.
ВГЪВКА ж. Прегънато навътре място по някаква повърхнина. Разгръщаш пътния
