Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/48“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Автоматични корекции)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
<b>ВАРОСВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> варос-вам <i>и от</i> варосвам се. <i>Обезкосмяването с гасена вар или така нареченото варосване е един от най-разпространените начини за обезкосмяване на кожите.</i> Ст. Младенов и др., ОТК, 47. <i>Варосване на птичарници.</i>
 
<b>ВАРОСВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> варос-вам <i>и от</i> варосвам се. <i>Обезкосмяването с гасена вар или така нареченото варосване е един от най-разпространените начини за обезкосмяване на кожите.</i> Ст. Младенов и др., ОТК, 47. <i>Варосване на птичарници.</i>
  
<b>ВАРОШ</b> <i>м.</i> 1. <i>Остар.</i> Градски квартали, които се намират извън крепостната стена на селище. <i>Отдалеко още личеше как около крепостта минава двоен ров: един</i> <i>веднага пред Видинския варош .. и друг</i> <i>на час път от крепостта.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ II, 85. <i>От 10 април</i> [1800 г.] <i>цялото гражданство на Одрин било изведено да копае ровове извън крепостта, преди което били евакуирани всички предградия, т.е. ва-рошът на Одрин.</i> В. Мутафчиева, КВ, 208.
+
<b>ВАРОШ</b> <i>м.</i> 1. <i>Остар.</i> Градски квартали, които се намират извън крепостната стена на селище. <i>Отдалеко още личеше как около крепостта минава двоен ров: един — веднага пред Видинския варош .. и друг — на час път от крепостта.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ II, 85. <i>От 10 април [1800 г.] цялото гражданство на Одрин било изведено да копае ровове извън крепостта, преди което били евакуирани всички предградия, т.е. ва-рошът на Одрин.</i> В. Мутафчиева, КВ, 208.
  
 
2. <i>Диал.</i> Останки от стар, укрепен град, станал център на нов град или на отделен квартал; вароша.
 
2. <i>Диал.</i> Останки от стар, укрепен град, станал център на нов град или на отделен квартал; вароша.
  
— От унг. уагоз 'град' през тур. уаго§ 'предградие'. — Друга форма: варош.
+
— От унг. уагоз ’град’ през тур. уаго§ ’предградие’. — Друга форма: варош.
  
 
<b>ВАРОША</b> <i>ж. Диал.</i> Варош.
 
<b>ВАРОША</b> <i>ж. Диал.</i> Варош.
Ред 25: Ред 25:
 
<b>ВАРОШКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до варош. <i>Стойне, варошко девойче</i>, / <i>варошка коса на тебе,</i> / <i>ти я дай, моме на мене.</i> Нар. пес., СбНУ VII, 30.
 
<b>ВАРОШКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до варош. <i>Стойне, варошко девойче</i>, / <i>варошка коса на тебе,</i> / <i>ти я дай, моме на мене.</i> Нар. пес., СбНУ VII, 30.
  
<b>ВАРТОЛОМЕЕВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет. <b>Вартоломеева нощ.</b> <i>Книж.</i> Варварско избиване на невинни хора, обикн. политически противници (от масовото избиване на хугеноти във Франция през нощта срещу празника на св. Вартоломей — 23 срещу 24 август в 1572 г., организирано от католическото духовенство и краля). <i>Радославов пак дойде на власт. Тогава настъпи страшната &quot;вартоломеева&quot; нощ на отмъщение в Ловеч.</i> ВН, 1962, бр. 3257,4.
+
<b>ВАРТОЛОМЕЕВ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет. <b>Вартоломеева нощ</b>. <i>Книж.</i> Варварско избиване на невинни хора, обикн. политически противници (от масовото избиване на хугеноти във Франция през нощта срещу празника на св. Вартоломей — 23 срещу 24 август в 1572 г., организирано от католическото духовенство и краля). <i>Радославов пак дойде на власт. Тогава настъпи страшната „вартоломеева“ нощ на отмъщение в Ловеч.</i> ВН, 1962, бр. 3257,4.
  
 
<b>ВАРУВАМ,</b> -аш, <i>несв., прех. Сел.-стоп.</i> Подобрявам почви, като внасям в тях калциеви съединения за отстраняване или понижаване на почвената киселинност, <b>варувам се</b> <i>страд. Киселите почви се варуват, внася се вар под форма на смлян варовик, негасена и гасена вар .. и др.</i> П. Боянов, П, 315.
 
<b>ВАРУВАМ,</b> -аш, <i>несв., прех. Сел.-стоп.</i> Подобрявам почви, като внасям в тях калциеви съединения за отстраняване или понижаване на почвената киселинност, <b>варувам се</b> <i>страд. Киселите почви се варуват, внася се вар под форма на смлян варовик, негасена и гасена вар .. и др.</i> П. Боянов, П, 315.
Ред 35: Ред 35:
 
<b>ВАРШАВСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Варшава, столица на Полша. <i>Варшавски улици. Варшавски университет.</i>
 
<b>ВАРШАВСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Варшава, столица на Полша. <i>Варшавски улици. Варшавски университет.</i>
  
О <b>Варшавски договор.</b> <i>Полит.</i> Договор (1955-1991), подписан във Варшава между бившия СССР и бившите социалистически страни — Албания (до 1968), България, ГДР, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия за сътрудничество и взаимопомощ, включително и военна, като противовес на Северноатлантическия пакт НАТО (1949).
+
О <b>Варшавски договор</b>. <i>Полит.</i> Договор (1955-1991), подписан във Варшава между бившия СССР и бившите социалистически страни — Албания (до 1968), България, ГДР, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия за сътрудничество и взаимопомощ, включително и военна, като противовес на Северноатлантическия пакт НАТО (1949).
  
 
<b>ВАРШАВЯНИН,</b> <i>мн.</i> варшавяни, <i>м.</i> Лице, което е родено или живее във Варшава. <i>Сутринта по варшавските улици, сред струпалото се множество от варшавяни и чужди делегации, премина пъстро весело шествие на полската младеж.</i> ВН, 1955, бр.
 
<b>ВАРШАВЯНИН,</b> <i>мн.</i> варшавяни, <i>м.</i> Лице, което е родено или живее във Варшава. <i>Сутринта по варшавските улици, сред струпалото се множество от варшавяни и чужди делегации, премина пъстро весело шествие на полската младеж.</i> ВН, 1955, бр.
Ред 53: Ред 53:
 
1. Държа нещо на огън, котлон и под. в течност, обикн. вода, която ври, кипи. <i>На ти туй шише. В него има кумуника и овчарски босилек, варила съм ги с мляко от майка и от дъщеря.</i> П. Тодоров, Събр. пр И, 303.
 
1. Държа нещо на огън, котлон и под. в течност, обикн. вода, която ври, кипи. <i>На ти туй шише. В него има кумуника и овчарски босилек, варила съм ги с мляко от майка и от дъщеря.</i> П. Тодоров, Събр. пр И, 303.
  
<i>Щом пукне зора, той е по полетата, по горите за разноцветни билки. Па после вари ги, стрива ги и такива бои добива, сякаш от самата небесна дъга ги е взел...</i> Ст. Загорчинов, ДП, 199. <i>Отгоре вреше котле, навярно варяха картофи.</i> П. Михайлов, МП, 90. <i>Варя яйца. II</i> Приготвям храна или питие чрез варене, като поставям във вода някакъв продукт (продукти); готвя. У <i>дома баба Цвета .. вареше от киселеца такава сладка чорба, че пръстите да си изядеш от благост!</i> Г. Русафов, ИТБД, 170. <i>Васил се суетеше из стаята и търсеше тенджера, за да вари фасул.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 39. <i>Варя леща. Варя кафе.</i>
+
<i>Щом пукне зора, той е по полетата, по горите за разноцветни билки. Па после вари ги, стрива ги и такива бои добива, сякаш от самата небесна дъга ги е взел...</i> Ст. Загорчинов, ДП, 199. <i>Отгоре вреше котле, навярно варяха картофи.</i> П. Михайлов, МП, 90. <i>Варя яйца. II</i> Приготвям храна или питие чрез варене, като поставям във вода някакъв продукт (продукти); готвя. У <i>дома баба Цвета .. вареше от киселеца такава сладка чорба, че пръстите да си изядеш от благост!</i> Г. Русафов, ИТБД, 170. <i>Васил се суетеше из стаята и търсеше тенджера, за да вари фасул.</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 39. <i>Варя леща. Варя кафе.</i>
  
 
<i>2.</i> Държа течност на огън, котлон и под. да ври, да кипи, за да придобие определени качества или за да стане годна за пиене. <i>В много места из отечеството ни варят виното, преди да го налеят в бъчви.</i> Ч, 1870, бр. 3, 95. <i>Варя мляко.</i>
 
<i>2.</i> Държа течност на огън, котлон и под. да ври, да кипи, за да придобие определени качества или за да стане годна за пиене. <i>В много места из отечеството ни варят виното, преди да го налеят в бъчви.</i> Ч, 1870, бр. 3, 95. <i>Варя мляко.</i>

Версия от 15:46, 15 декември 2013

Страницата не е проверена


ВАРОСВАНЕ ср. Отгл. същ. от варос-вам и от варосвам се. Обезкосмяването с гасена вар или така нареченото варосване е един от най-разпространените начини за обезкосмяване на кожите. Ст. Младенов и др., ОТК, 47. Варосване на птичарници.

ВАРОШ м. 1. Остар. Градски квартали, които се намират извън крепостната стена на селище. Отдалеко още личеше как около крепостта минава двоен ров: един — веднага пред Видинския варош .. и друг — на час път от крепостта. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 85. От 10 април [1800 г.] цялото гражданство на Одрин било изведено да копае ровове извън крепостта, преди което били евакуирани всички предградия, т.е. ва-рошът на Одрин. В. Мутафчиева, КВ, 208.

2. Диал. Останки от стар, укрепен град, станал център на нов град или на отделен квартал; вароша.

— От унг. уагоз ’град’ през тур. уаго§ ’предградие’. — Друга форма: варош.

ВАРОША ж. Диал. Варош.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВАРОШАНИН, мн. варошани, м. Диал. Лице, което живее във варош.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВАРОШ АНКА ж. Диал. Жена, която живее във варош.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВАРОШАНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до варошанин.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.

ВАРОШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до варош. Стойне, варошко девойче, / варошка коса на тебе, / ти я дай, моме на мене. Нар. пес., СбНУ VII, 30.

ВАРТОЛОМЕЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Вартоломеева нощ. Книж. Варварско избиване на невинни хора, обикн. политически противници (от масовото избиване на хугеноти във Франция през нощта срещу празника на св. Вартоломей — 23 срещу 24 август в 1572 г., организирано от католическото духовенство и краля). Радославов пак дойде на власт. Тогава настъпи страшната „вартоломеева“ нощ на отмъщение в Ловеч. ВН, 1962, бр. 3257,4.

ВАРУВАМ, -аш, несв., прех. Сел.-стоп. Подобрявам почви, като внасям в тях калциеви съединения за отстраняване или понижаване на почвената киселинност, варувам се страд. Киселите почви се варуват, внася се вар под форма на смлян варовик, негасена и гасена вар .. и др. П. Боянов, П, 315.

ВАРУВАНЕ ср. Сел.-стоп. Отгл. същ. от варувам и от варувам се. Гасената вар се използва за получаване на изкуствени торове и за варуване на кисели почви. Хим. IX кл, 1965, 26.

ВАРНИЦА ж. Разг. Умал. от вар. Малко количество вар. Трябва ми варчица да замажа и тая стена.

ВАРШАВСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Варшава, столица на Полша. Варшавски улици. Варшавски университет.

О Варшавски договор. Полит. Договор (1955-1991), подписан във Варшава между бившия СССР и бившите социалистически страни — Албания (до 1968), България, ГДР, Полша, Румъния, Унгария и Чехословакия за сътрудничество и взаимопомощ, включително и военна, като противовес на Северноатлантическия пакт НАТО (1949).

ВАРШАВЯНИН, мн. варшавяни, м. Лице, което е родено или живее във Варшава. Сутринта по варшавските улици, сред струпалото се множество от варшавяни и чужди делегации, премина пъстро весело шествие на полската младеж. ВН, 1955, бр.

187, 1.

ВАРШАВЯНКА ж. Жена, която е родена или живее във Варшава.

ВАРЪК, -рка, -рко, мн. -рки, прил. Диал. За вариво — който лесно увира, бързо се сварява. Варък боб. Варка леща.

ВАРЪНДЖА частица. Простонар. Дори, даже. Бунтовническите песни сега пеят варънджа и бабите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 127.

— Тур. уаппса.

ВАРЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех.

1. Държа нещо на огън, котлон и под. в течност, обикн. вода, която ври, кипи. На ти туй шише. В него има кумуника и овчарски босилек, варила съм ги с мляко от майка и от дъщеря. П. Тодоров, Събр. пр И, 303.

— Щом пукне зора, той е по полетата, по горите за разноцветни билки. Па после вари ги, стрива ги и такива бои добива, сякаш от самата небесна дъга ги е взел... Ст. Загорчинов, ДП, 199. Отгоре вреше котле, навярно варяха картофи. П. Михайлов, МП, 90. Варя яйца. II Приготвям храна или питие чрез варене, като поставям във вода някакъв продукт (продукти); готвя. У дома баба Цвета .. вареше от киселеца такава сладка чорба, че пръстите да си изядеш от благост! Г. Русафов, ИТБД, 170. Васил се суетеше из стаята и търсеше тенджера, за да вари фасул. М. Грубешлиева, ПИУ, 39. Варя леща. Варя кафе.

2. Държа течност на огън, котлон и под. да ври, да кипи, за да придобие определени качества или за да стане годна за пиене. В много места из отечеството ни варят виното, преди да го налеят в бъчви. Ч, 1870, бр. 3, 95. Варя мляко.

3. Добивам, произвеждам нещо чрез продължително варене на огън, котлон и под. Жените вареха мармалад, а мъжете опушваха бъчвите или стягаха казаните за ракия. Д. Димов, Т, 20. Наскоро имахме и дру