Преглед на кода на Page:С дявола шега не бива.djvu/8

<noinclude><pagequality level="1" user="Zelenkroki" /></noinclude>в двата най-вестникарски сатирични жанра - карикатурата и фейлетона, Райко Алексиев достига своите върхове. Насочи ли сатиричните си оръжия към политическите нрави — а той прави това повече с усмивка, отколкото с жлъч, изстрелите му попадат право в целта. Само може да се съжалява, че след 19 май 1934 г. цензурата издига ограgu, които макар и не особено високи, бранят от присмех държавническия елит. Въпреки това големците остават редовни герои на Райко Алексиев и той не престава да обстрелва властолюбието, бюрокрацията, невежеството, спекулата, неправдите, снобизма, еснафството. За Фра Дяволо творческа тема е целият живот — от голямата международна политика до нелепицитe на нашенския бит.

През 1914 г. Райко Алексиев издава „Душеспасителна книжица“ — непретенциозен мини-калейдоскоп от злободневки, стихчета, aнeкдоти и, разбира се, кapикaтури. Първата му книга с хумористични разкази се появява през 1929 г. — „Жалостиви случки“.<noinclude></noinclude>