Преглед на кода на Page:RBE Tom1.djvu/222

<noinclude><pagequality level="3" user="Борислав" /></noinclude>
----
<b>А`ВИОНАВИГАЦИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил.</i> Който се отнася до управлението на самолет.
----
<b>А`ВИОНАВИГАЦИЯ</b> <i>ж.</i> Наука, която се занимава с управляването на самолета и с практическите начини за определяне на неговото местонахождение по време на полет.
----
<b>А`ВИОНОСЕЦ</b>, <i>мн.</i> -сци, <i>м. Рядко.</i> Самолетоносач.
----
<b>А`ВИОПОДЕЛЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> Поделение от въздушните войски. <i>Голяма част от нашите авиоподеления постигат добри успехи в бойната и политическата подготовка и в течение на редица години извършват полетите без аварии.</i> НА, 1959, бр.3426, 1.
----
<b>А`ВИОПОЛК</b>, <i>мн.</i> -ове, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Полк от въздушните войски. <i>Със съветска помощ бе формиран легендарният френски авиополк „Нормандия — Неман“.</i> ВН, 1960, бр.2665, 3.
----
<b>А`ВИОРАЛИ</b>, мн. -та, ср. Състезание на самолети за постигане на преднина по някакъв маршрут. <i>39 леки самолета взели участие в състезанията по маршрут Лондон — Сидней (Австралия).. Но това авиорали не минало без произшествие.</i> АК, 1971, кн. 1, 28.
----
<b>А`ВИОСАЛО`Н</b> <i>м.</i> Изложение за представяне на най-нови постижения в областта на самолетостроенето. <i>Само за един ден на Берлинския авиосалон бе сключена сделка за колосабната сума от 8 милиарда долара.</i> ДТ, 2000, бр. 159, 8. <i>Авиосалонът в Сингапур е най-престижният в Азия.</i>
----
<b>А`ВИОСЕКСТАНТ</b> <i>м. Спец.</i> Бордов уред, с който се определя мястото на самолета във време на полет.
----
<b>А`ВИОСТРОИТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Специалист в областта на авиостроителството.
----
<b>А`ВИОСТРОИТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който се отнася до авиостроител и до авиостроителство. <i>Авиостроителен завод. .</i>
----
<b>А`ВИОСТРОИТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Клон от промишлеността, в който се построяват самолети; самолетостроене.
----
<b>А`ВИОТЕХНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Специалист в областта на авиационната, самолетната техника; авиационен техник. <i>Не изоставаха и авиотехниците и авиомеханиците. Те денонощно работеха по самолетите, за да осигуряват безаварийни полети.</i> НА, 1959, бр. 3426, 2.
----
<b>А`ВИОТЕХНИКА</b> <i>ж.</i> Авиационна, самолетна техника.
----
<b>А`ВИОТЕХНИЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е свързан с авиотехника. <i>Авиотехнически занимания.</i>
----
<b>А`ВИОТРАНСПОРТ</b> <i>м.</i> Само <i>ед.</i> Превозване със самолети на хора, стоки и др. от едно място на друго; въздушен транспорт, аеротранспорт.
----
<b>А`ВИОТРАНСПОРТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до авиотранспорт; аеротранспортен. <i>Авиотранспортна компания.</i>
----
<b>А`ВИОХОРИЗОНТ</b> <i>м. Авиац.</i> Авиационен бордов уред, който показва на летеца положението на самолета спрямо хоризонта по време на полет.
----
<b>АВИ`СТА</b> <i>ж. Банк.</i> 1. Полица, която трябва да се изплати при предявяване.
2. Надпис върху такава полица, с който се удостоверява, че тя трябва да бъде изплатена при предявяване.

— Ит. avista ’при виждане, при представяне’.
----
<b>А`ВИТАМИНОЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Заболяване, причинено от продължително непълноценно хранене, при което съответните витамини липсват или са в недостатъчно количество. <i>Отсъствието на тези нищожни количества [витамини] в храната води до тежко страдание на организма, наречено авитаминоза.</i> НТМ, 1961, кн.4, 24. <i>След всичко отбелязано дотук не е чудно защо в миналото болестите на мизерията.. се ширеха, .., а сред децата и възрастните в редица райони на България се наблюдаваха авитаминози, рахит, дистрофии.</i> Л. Петров и др., БНК, 7.

— От гр. + лат.
----
<b>А`ВИТАМИНОЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>Мед. Прил. от</i> авитаминоза. <i>И понеже витамините се разрушават от варене, сушене, печене на хранителните продукти, то тука се крие причината за авитаминозните страдания</i> [берибери, пролетна умора и др.]. ПН, 1934, кн. 3, 37. <i>Авитаминозно заболяване.</i>
----
<b>АВЛИ`</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) авла` <i>ж. Диал.</i> Палати. <i>Из думите на Теофана са види, че българете са наричале авли само царските палати.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 117.

— От гр. ἀυλή
----
<b>АВЛИ`ГА</b> <i>ж.</i> Прелетна пойна птица с жълти пера от разреда врабчови, мъжката има черни крила и опашка, а женската е пъстра отпред на гърдите. Oriolus galbula. <i>Най-отпред летяха скорците, след тях кукувиците, славейчетата и лястовичките, а най-подире авлигите.</i> П. Бобев, ЗП, 12. <i>Аз се прицелвах в предметите из къщи и в градината, дебнех ятата скворци, .. , златните авлиги.</i> Ем. Станев, ЯГ, 5. <i>Ще бъда обвързан в железни и хладни вериги, / ще бъда подхвърлен в тъмите на мрачен затвор, / но пак ще ми пеят разбудени, волни авлиги.</i> Хр. Ясенов, Събр. пр., 74. <i>Запяла, Боже, запяла / голяма птица авлига.</i> Нар. пес., СбВСт, 549.
----
<b>АВЛИ`ГИН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> авлига. <i>Последни са дошли [авлигите] — подир</i><noinclude></noinclude>