Преглед на кода на Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/206

<noinclude><pagequality level="3" user="Zweinstein" /></noinclude><sfb>
	чайки и дебнеха късчетата хляб, които децата весело им подхвърляха във водата, за да гледат изкусните, бързи спускания на лакомите птици. Чайките отразяваха отдолу морската синева и сами изглеждаха небесносини. Вълните, разлати и спокойни навътре в морето, сякаш ставаха по-бързи и разшумени около устремения напред кораб. Те се разбиваха в кораба, извръщаха се като бели бразди и пръскаха до борда сияйни капчици, понесли кристалната светлина на небето. Дирята, оставяна зад кърмата, лъщеше, сякаш гледжосана в пастелносини, масленозелени и седефени багри като вътрешност на мидена черупка. Недалечните брегове на кьошковете и Евксиноград изглеждаха застлани с дантела в разни тонове зелено, по която тук-таме се прикътваха корони на цъфнали овошки като късчета грейнала от слънцето неиздигната още мъгла. По-нататък от скалистите склонове при Аладжа манастир се спущаха към морския бряг горите-джунгли на Златните пясъци. Нино си спомни старите дървета с причудливи дънери, обвити в лиани, като че някой великан бе заметнал всяко дърво с було от непроницаема зелена тъкан.
	На Златните пясъци беше първият им младежки лагер. Нино си спомни как тогава ядосваше Дора, че нейните черни „като лакирани“ коси и очите й, „кръгли като копчета на старомодни обувки“, са от някаква друга глава — майсторът на куклите е сбъркал, разменил е главите. Дора намери сравненията му банални и груби... но дори сърдита, не отбягна прегръдката му…
	„Пак за жени мисля!“ — отново се укори той. Вместо да се остави на простичките си и естествени размисли и възпоминания, опита се да разсъждава сериозно за новия живот, който трябваше да почне.
	„Трябва да започна тъй, че вече в живота ми да няма нищо, от което да се срамувам… Най-добре е човек да живее просто, честно — това е по-хубаво. Удоволствията и смисълът на живота да се дирят в малките радости от всекидневието, главно в труда… Само въпросът е ще мога ли да се отърва — да не ламтя все за онова, което нямам, а да се задоволявам с това, което имам около себе си…
	Глупости! Какво гадая отсега какъв ще бъда? Ако работата не ми хареса, пак всичко ще се обърка… Или ако пак ме обхване страстта към жена ми, всичко ще се обърне наопаки!… Не, тоя път трябва да издържа… Всеки човек
</sfb><noinclude></noinclude>