Преглед на кода на Page:RBE Tom2.djvu/729

<noinclude><pagequality level="1" user="Ботьо" /></noinclude>нещо, в някаква област. <i>— Виноват. Какво да правя, като никак не ми върви в лъжата. Все ме хващат.</i> Ем. Манов, БГ, 162. <i>Радко Росенов беше хубавеляк -.. С него бяхме съученици до трети клас;.. — не му вървеше много в училището.</i> Ил. Волен, МДС, 12. <i>— А това е стаята на Фатма, зълва ми. Тя учи в Пловдив. Много й върви в ученето.</i> Н. Стефанова, РП, 130.

2. Справям се лесно, усвоявам с лекота някаква материя (в областта на науката, изкуството и под.); удава ми се нещо. <i>Тежеше му, че не бе успял да завърши средното си образование. Не че не му вървеше учението. Напротив,.., но беше непокорен и буен.</i> Ст. Марков, ДБ, 163. <i>Пеше беше тихо момче с топли очи.. Младенов не го обичаше, но се сприятели с него, защото математиката не му вървеше, а Пешо се оказа чудесен ръководител из дебрите на неразгадаемите числа.</i> X. Русев, ПЗ, 54. <i>Вървят ми естествените науки.</i> А <i>Върви ми рисуването.</i>

3. С предл. на. Случва ми се нещо често. <i>Старият пазач на завода изля пред колите им един медник вода, за да им вървяло все на щастие и на радост.</i> К. Калчев, СТ, 173. <i>По- добре стой тука и ми разправи за какво се карахте с Гърдя. Тез дни все на кавга върви.</i> И. Йовков, ЧКГ, 169-170.

<b>ВЪРВЙ МИ</b> СЕ <i>несв., непрех.</i> Имам желание, искам да вървя, да ходя. <i>Той спря коня, извади цигара и запуши. Не му се вървеше повече нататък.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 53. <i>Багрила сутринта отнесе в близкото село няколко гранчета прежда за боядисване и сега се връщаше. Не й се вървеше сама.</i> М. Явор-ски, ХП, 159.

<b>ВЪРВЯ СИ</b> <i>св., непрех. Разг.</i> Отивам си. <i>Оттук нататък Орфей ще си върви спокойно — до родната планина.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 351. <i>Като мислел, че с това ще се свършат тържествата, той заявил на всички освободени, че могат да си вървят отгдето са дошли.</i> Н. Райнов, КЧ

II, 70. <i>Пи толкоз много, че когато стана да си върви, пак трябваше да пълзи по крака и по ръце.</i> Й. Йовков, ВАХ, 165. <i>Славинов се подгърби и тръгна към вратата да си върви.</i> К. Петканов, В, 133.

◇ <b>Върви ми като на бясно куче тоягите</b>. <i>Разг. Ирон.</i> Никак, съвсем не ми върви или ми върви на лоши работи, на неприятности. <b>Върви ми &lt;като&gt; по вода</b>. <i>Разг.</i> Много лесно и успешно, благополучно постигам, осъществявам нещо. <b>Върви ми &lt;като&gt; по мед и масло</b>. <i>Разг.</i> Лесно, без затруднения постигам, осъществявам нещо. <i>Хм, вие май сте от идеалистите... Или пък всичко ви върви по мед и масло в живота.</i> Ем. Манов, БГ, 145. <b>Върви &lt;ми&gt; наопаки</b>. <i>Разг.</i> Изключително се затруднява осъществяването на нещо, което съм предприел, което правя; не &lt;ми&gt; върви. <i>Може да е чист понеделник дето се казва, може да имаме дата 7 април и все пак да ти върви през целия ден наопаки.</i> Св. Минков, РТК, 186. <b>Върви на майната си</b>. <i>Разг. Пренебр.</i> Във 2 и 3 л. Махай се, отивай където искаш, не ме интересуваш.

<i>— Слатинов, дигай го, не мога да гледам очите му. Изведи го на двора и го пусни да върви на майната си, че ще го убия.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 523. <b>Върви по дяволите; върви в джендема</b>. Във 2 и 3 л. <i>Разг. Грубо.</i> Махай се, отивай си, не ме интересуваш. <i>Това е началото... на края. И все ти... винаги ти... ми носиш такива новини. Върви в джендема!</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 268.

<i>— Не две върви жълтици си сложил тук, Стояне, а две люти отровни змии.. Вземи си ги и се махай от главата ми.! Върви по дяволите!</i> К. Калчев, ЖП, 543. <i>— Дамяне, хайде, тръгвай към къщи, че децата те чакат за вечеря! А тия готовановци да вървят по дяволите. С такива другари надалеч не се отива.</i> К. Петканов, ДЧ, 10-11. <b>Върви си по (в, из) пътя; върви си по работата</b>. Във 2 и 3 л. <i>Разг. Грубо.</i> 1. Не се занимавай с неща, които не те засягат, не се меси в чужди работи. <i>Бре момче, я си върви по пътя, не се подигравай със стари хора, че е срамота.</i> Елин Пелин, Съч. I, 32. <i>— Петре бе сега от тебе в Извор по-голям няма. На аяна си братовчед, а? — Хайде, хайде! Върви си в пътя! Не е Петре крив за резила на рода си!</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 597. 2. Махай се. <i>Вървете си по работата, каза един от стражата. Той, изглежда, коман-дуваше тук.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 323. <b>Вървя в крак</b> с <i>някого</i> или <i>с нещо. Книж.</i> 1. Движа се, пристъпвам в такт. <i>Изминахме много път, с къси почивки. На Ва-нюша му бе трудно да се мери с младежите, но вървеше в крак с колоната...</i> Ж. Колев и др., ЧБП, 26. <i>Войниците вървят в крак.</i> 2. Съгласувам действията си с изискванията на някого или с нещо; не изоставам в работата си или в развитието си. <i>— Аз всякога съм твърдял, че българската социалдемокрация върви в крак с европейската...</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 346. <i>Излиза, че печатът е велика сила само тогава, когато върви в крак със събитията.</i> ВН, 1958, бр. 2260, 4. <b>Вървя заедно</b> <i>с някого</i> или <i>с нещо. Разг.</i> 1. Тясно съм свързан с някого или с нещо, едновременно се проявявам с друго нещо. <i>— Талантът винаги върви заедно със скромността.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII,

74. <i>— У нас, бай Гудов, писателската слава и сит корем не могат да вървят заедно — заключи Врачевски.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 40. <b>Вървя &lt;като&gt; по вода</b>. <i>Разг.</i> За нещо — ставам, извършвам се бързо и лесно, без пречки и затруднения. <i>Поразмекна се баба Таса, но като отри сълзите си, стисна здраво ръката ми и отде й бе хрумнало, та лисна една стомна вода пред мене. — Ха, добър ти път, всичко по вода да върви...</i> Кр. Григоров, Н, 134. <i>— Пътят ми не беше оттука, но кривнах нарочно, за да те видя</i>
<noinclude></noinclude>