„Смях и закачки“ на в. „Зора“. Изглежда тази весела страница му се е виждала все по-тясна, защото в края на 1932 г. Райко Алексиев решава да започне собствен хумористичен вестник. Кръщава го на единия от любимите си псевдоними, а с другия пък го легитимира. Така през декември 1932 г. излиза брой първи на седмичния вестник „Щурец“ с редактор Фра Дяволо. „Щурец“ ще излиза почти 12 години и ще остане в историята на българската журналистика като най-дълготрайния и най-популярния хумористичен вестник до 1944 г. Вестник - явление. При това неповторимо. Сътрудничат му Елин Пелин, Тома Измирлиев, Стилиян Чилингиров, Матвей Вълчев, Васил Павурджиев, Димитър Подвързачов и ред още известни писатели. Мяркат се Илия Бешков, Стоян Венев, Никола Тузсузов, Стефан Сърмабожов и неколцина други карикатуристи. На страниците му присъства и разнообразен чуждестранен хумор. Но „Щурец" преди всичко е самият Райко Алексиев. Вестникът дори няма редакционно помещение, а всеки брой Фра Дяволо подготвя сам в дома си. Днес е трудно да се проумее как този човек-редакция е смогвал да бъде и издател, и редактор, и най-важното основен автор на „Щурец“. Кога е успявал редом с вестника да издава книгите си, да участва в литературни вечери, да открива изложби? А на всичко отгоре по това време е и председател на Съюза на българските художници.
Естествено, невероятната му продуктивност не е раждала само шедьоври. Много от публикациите му следват събитията на деня и имат само мимолетна стойност. Но това е съдбата на всеки вестникар. Особено на даровития. Затова именно
