Страницата не е проверена
Моето рождение
Нощта е била дъжделива и кучета далече лаели, а на изсъхналата слива зловещо и с прокоба дива две кукумявки са ридаели. Било е тихо в коридора и в одаите и в мазетата и само някъде във двора, на топка свита до стобора, мякала котката проклетата. Една комшийка във кюшето, пред иконостаса се покланяла и рекла: „На добро не е то, щом кукумявката проклета прокобата си е захванала“. Баща ми, нос навел печално, седял замислен във приемната, с предчувствия катастрофални въздишал и си мислел жално, в този миг за суетата земната и консумирал мълчаливо обилни течности конячени. Сегиз-тогиз си отпочивал, подрямвал и си пак наливал с очи в нощта навън вторачени.
