ОТДАВАМ 959 ОТДАВАМ
6. Остар. Смятам някого или нещо за извършител или причина за появяването на нещо; приписвам. В многостранни и местни вестници са явява един документ, съчинението на когото отдават на генерала Игнатиева. НБ, 1876, бр. 5, 20. От списа-телите в Асенево време първ е бил блаже-нейший патриарх Теофилакт.., нему отдават и житието на тивериополските мъченици. Д. Войников, КБМ, 132. Старите гърци отдавали изнамерванието да ся прави хляб на Церера и на Триптолема. Пч, 1871, кн. 1,11. Тии българи [селяните] живеят друголюбно между си, и съхранили са почти първобитное неповинно начъртание стараго живота, кого вси изискатели сла-вянских древностей отдават славянъм. Г.
С. Раковски, П I, 29. отдавам се, отдам се страд. Захарий се наведе и му [на монаха] целша ръка, а после се наведе и целуна края на дрехата му. Почит, която се отдава на малцина. Вл. Свинтила, СЗЗ, 105. Не зная на какво може да се отдаде мирното поведение на тая сган. К. Величков, ПССъч. I, 42*
ОТДАВАМ СЕ несв.; отдам се се., непрех.
1. Влагам всичките си сили и възможности, цялото си време, подчинявам цялото си съществуване на някого или на нещо; посвещавам, отделям. Аз вече зная, че за каквото и да се заловиш, ти му се отдаваш с цялата си душа. П. Вежинов, ВР, 211. Той се беше отдал на България, а влюбил в Рада. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 94. Зает от сутрин до вечер с огромна, но приятна работа в театъра, дишащ неговия въздух, който упойва и заграбва човека до края на живота му, Яворов се отдава изцяло на драматургията. М. Кремен, РЯ, 147. Станка като стана булка, разцъфтя.. Тя се отдаде на къщата си и стана робиня на Еньо. Елин Пелин, Съч. III, 137.
2. С предл. на. Силно се увличам от нещо; пристрастявам се. Да, татко Пиер се чувствуваше вече уморен, търсеше все по-често удоволствията на живота, отдаваше се., на риболовен и автомобилен спорт, на приключения с млади жени. Д. Димов, Т, 61. Опити от победите, болярите., настървено се отдали на разгулен живот. И. Радичков и др., ГСП, 128.
3. Оставям се напълно, изцяло, безпрекословно във владение на нещо или на някого. Сънят тежеше на клепките им и те се отдаваха на сладката умора. И. Петров, НЛ, 110. От тебе искам само едно — да не се отдаваш на черни мисли и на плач. К. Пет-канов, В, 195. Там, на това тихо, свято, пусто място до реката, аз се отдавах на блажени мечти. Ил. Волен, МДС, 15. Нима отдавна — / тъй както се на Бога / в молитвен час отдава някой стар монах / на обич истинска, ти не внушавах страх / от утрешна измяна? К. Христов, ВС, 90.
4. За жена — оставям се да бъда обладана. Случайните докосвания, когато Марина му помагаше, засилваха парливата увереност, че тая жена ще му се отдаде, стига да посегне. Ем. Станев, ТЦ, 40. Кълна се в паметта му [на баща си], че до днес съм ти била вярна като куче — но отсега — по-скоро ще се отдам на първия минувач, отколкото да позволя да се докоснеш до мен. Г. Стаматов, Разк. II, 190. Тя му се отдаде с всичкия порив на младостта, с покорството на узрял плод, който сам пада на земята. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 379. Воево-дов пристъпи напред и привлече към себе си Евдокия. Жената се отдаваше жадно и с изгаряща покорност. А. Михайлов, ДП, 108. ОТДАВА МИ СЕ несв.', отдаде ми се се., непрех. 1. Успявам, съумявам да извърша, да направя нещо; удава ми се. Острите му очи следяха отдалеч разговора между Борис и Коен, мъчейки се да отгатнат съдържанието му по мимиката на лицата им. Но това не му се отдаваше. Д. Димов, Т, 138. — Ето един истински герой. Ти се мъчиш да му подражаваш, но не ти се отдава. К. Пет-канов, В, 8. Разследване, значи, правите! В такъв случай няма какво да приказваме. Мъчно ми се отдава да разплитам глупави плетеници. Разплитайте ги сами. Вл. Полянов, ПП, 227. Колкото и да се мъчех да достигна гнездата им [на пчелоядите], не ми се отдаде. Ем. Станев, ЯГ, 23.
2. Справям се лесно, усвоявам с лекота нещо; удава ми се. Ще ви назначим за изпитвателен срок, ако журналистиката ви се отдаде, ще ви преназначим. Сл. Македонски, ЕЗС, 132. — Химията, математиката, колкото и да ми се отдаваха, ми бяха неприятни и не ги учех. Ив. Сарандев, ЕС,
27. Върнали се от училище., подготвяха уроците си (това им се отдаваше лесно, защото в клас не си [Сандо и Ламбо] говореха и внимаваха). Цв. Чалъков, ЗИК, 62.
3. В съчет. със същ. случай, възможност и под. Случва ми се, получавам възможност; удава ми се. И той [Борис] усещаше прилива на ония сили, които щяха непременно да му потрябват, ако му се отдадеше щастливият случай да излезе по някаква работа извън затвора... Г. Карасла-вов, Т, 108. — Ако ти се отдаде случай насам, ела ни заобиколи. X. Русев, ПС, 17. Обзе ни горчиво разочарование — трябваше да преминем над Индия, без да я видим. Ще ни се отдаде ли втори път в живота такъв шанс? П. Вежинов, ДМ, 96.
О Отдавам значение на нещо. Книж. Смятам нещо за важно, съществено. Всички ние сме чада на един и същ баща и това, което може да ни дели, не е толкова важно. Ние му отдаваме по-голямо значение, отколкото заслужава. Д. Талев, ЖС, 270. Галчев не знаеше какво беше се случило преди малко, нито отдаде особено значение на туй, че
