Page:RBE Tom10.djvu/997

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


Левингстон видял такива африканци, които ловиле морски коне с големи куки, уби-вале носорогите, на които кожата е почти непроницаема и покоряле левовете и тиг-ровете. Знан., 1875, бр. 16, 245.

— От рус. немроницаеммй.

НЕПРОНИЦАЕМО нареч. Книж. 1. Непрогледно. След две минути той [Павел] бе в гората гъста и непроницаемо тъмна в лунната нощ. Д. Димов, Т, 411.

2. Прен. В много голяма степен, до която не може да се стигне, да се проникне. Непроницаемо дълбоката скръбност на мотива на тая песен хармонираше със скръбта на думите й. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 150. Тя потискаше у себе си един постоянен хаос от болка, горчивина и раздразнение, от любов и накърнено честолюбие, който я караше да се затваря още по-непроницаемо. Д. Димов, Т, 93.

НЕПРОНИЦАЕМОСТ, -тта, мн. няма,

ж. 1. Физ. Свойство на елементарните частици на материята, съобразно с което в заетото от едно тяло пространство не може да се помести и друго тяло. Непроницаемост-та е свойство, според което две материални частици в едно и също време не могат да заемат едно и също пространство. И. Гюзелев, РФ, 8. Кога потъне някое тяло у вода, то за да ся намести у нея, по свойството на непроницаемостта, отмеща толкова вода, колкото е обемът му. И. Груев, Ф (превод), 48.

2. Качество на непроницаем. Заранта влакът вървеше вече измежду два зида тъмни лесове. Тяхната глухота, мрачност и не-проницаемост има дивашка хубост. Ив. Вазов, Съч. XVI, 146. Младият машинист успял да излезе от обсега на светлинните ракети и да се скрие в непроницаемостта на лунната нощ. Г. Караславов, Избр. съч. III,

51. Какъв беше той?.. Дискретен мъж, който умееше да пази достойнството й, преструвайки се, че не забелязва авансите й, или безскрупулен пресметач, който съзнаваше, че с тази непроницаемост ще достигне по-голям успех? Д. Димов, Т, 58. Той запазва своята непроницаемост все зад това спокойствие и подчертан интерес към ораторите и събеседниците. О, 1977, кн. 10, 19. Непроницаемост на екран.

О До непроницаемост, затворен, загадъчен, потаен. Книж. В много висока, крайна степен, извънредно много (затворен и др.). Последният [брат Гонзало] притежаваше всички изисквания, на които трябваше да отговаря един примерен йезуит: за духовните си упражнения избираше винаги темата на страшния съд и бе потаен до непроницаемост. Д. Димов, ОД, 188.

НЕПРОНИЦАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който не е проницателен, който е лишен от способност да вижда същността на нещата; непрозорлив. — Не ти позволявам да се подиграваш с мене!.. Ти ме мислиш за съвсем тъп, съвсем непроницателен... Ти мислиш, че можеш да си играеш с мене, без нищо да разбера... П. Ве-жинов, ДВ, 198. Един ден, когато си припомниш сегашните тревоги, ще се чудиш, че си бил така непроницателен... Всъщност това е най-щастливият момент в живота ти! Др. Асенов, СВ, 9. // Който не може да предвижда, да съобразява последствията или развитието на нещо; недалновиден, непрозорлив, непредвидлив.

2. Който не съдържа или не изразява проницателност; непрозорлив, непредвидлив, недалновиден. Бедят го [времето] за всичко, за непроницателните решения на всевиш-няго Бога. Ч, 1870, бр. 2, 58.

— От рус. непроницательный.

НЕПРОНИЦАТЕЛНО. Книж. Нареч. от непроницателен; непрозорливо, непред-видливо, недалновидно. Постъпила си не-проницателно, като си ги приела да живеят при теб.

НЕПРОНИЦАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Качество на непроницателен; непрозорливост.

НЕПРОПОРЦИОНАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който по размери, пропорции не съответствува на нещо друго. Когато селското стопанство и леката индустрия рязко изостават в непропорционални размери от тежката индустрия, получава се това, че работната сила в самата тежка индустрия не може правилно да се използува и развива. ОФ, 1955, бр. 3445, 2.

2. Който няма правилни пропорции; несъразмерен, нехармоничен. Горчилката намираше своя рай в коренищата на повалени дървета, изглеждаше странна и невероятна с едва забележимата си главичка на непропорционално широкото и плоско тяло. Д. Фучеджиев, Р, 281.

НЕПРОПОРЦИОНАЛНО. Книж. Нареч. от непропорционален; несъразмерно, несъответстващо. Азиатските преселници в Кения (предимно индийци) са два пъти повече от европейците. Но икономическата роля на европейските заселници тук бе непропорционално голяма. Д. Филипов, К, 63. Голямата квадратура на сградата оскъпява непропорционално строежа, а и същевременно за застрояването й е необходим по-голям терен. А. Дамянов, ЖС, 103. Акулата-лисица, достигаща 5-7 м. дължина и 300-400 кг тегло, удря по водата с непропорционално дългата си и мощна опашка. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 8.

НЕПРОПОРЦИОНАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от непропорционален; несъразмерност, несъответствие. Анатомичната незавършеност на недоносеното се изразява в още по-подчертаната непропорционалност в размерите на от-