Page:RBE Tom10.djvu/989
представя като едно силно кралство,., още и неприятелски уж разположено към Византия. ПСп, 1876, кн. 11-12, 114. Берих ся принося к ним приятелски до Дунава, неприятелски до Адрианопол, там ся примирява уж с них. Г. Кръстевич, ИБ, 268. Кога видя, че не ще може да излезе на глава със силния татарски княз Нога, той [Тертер] побягна в Едрене, дето гърците го Задържаха неприятелски. Д. Войников, КБИ,
165.
2. С чувство наи неприязън, вражда; враждебно. Иванчо Йотата, който мълчишком сърбаше кафето си и поглеждаше неприятелски на Хаджи Смиона, кипна. Ив. Вазов, Съч. VIII, 7.
НЕПРИЯТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Вражда, враждуване, омраза. Първий път не бях им казал нищо за Т.., може би, че съм се боял да не би то да ги охлади и да се откажат от една намеса, с която ще си навлечат неприятелството на едно от най-знатните и богати семейства в Пловдив. К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 747. //Враждебна проява, действие. Турция са склони да стане конференция за мир между нея и Русия в молдавския град Яш, но рус-кий цар показа тука таквизи големи искания, щото прекъснатите един час неприя-телства се поченаха пак с ново ожесточение. С. Бобчев, СОИ (превод), 167. Тоя ся опира на оня за някое противно мнение, а оня ся противи на тоя за някое междуособ-но неприятелство> без да гледат каква тщета наносят от това тяхно неспоразу-мение и на сами себе и на общето. Лет., 1871, 160.
НЕПРИЯТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който буди, предизвиква неудоволствие, който не е приятен, не се харесва; противен. По уговорен знак в стаята влезе Станчо Арнаутина, също старши стражар, черен, едър и грозен, с широко, неприятно лице, разядено от шарка. Г. Карасла-вов, ОХ, 461. Ако има бедни в Америка, то те са пак негрите. Всичката тежка и неприятна работа е стоварена на техния гръб. Ал. Константинов, БПр, кн. 5, 58. Той [таралежът] тръгна по една пътечка, посипана с дребни съчки и с окапали листа, ала скоро я напусна, изплашен от неприятната миризма, която лъхаше от пътечката.. Вълчицата току-що беше минала. Ем. Станев, ПГВ, 84. Неприятен спомен. Неприятна мисъл. Неприятно впечатление. Неприятни гости.
НЕПРИЯТНО нареч. 1. По начин, който не е приятен, не се харесва, предизвиква неудоволствие; противно. Минаваше обед, слънцето се беше изместило от тая страна на влйка и неприятно блестеше в очите. X. Русев, ПЗ, 198. Антрен^ето беше празно, но се намираше в безпорядък, по мозаичния под се търкаляха остатъци от разбита бутилка, миришеше остро и неприятно на непроветрено и на алкохол. П. Ве-жинов, СО, 159.- Помисли си само: провинциален лекар!.. Недко Боев изговори тези думи с израз на явно презрение и Евгени се почувствува неприятно засегнат. Д. Ангелов, ЖС, 201. Гардеробът бе на втория етаж. При него стоеше дебела, възрастна, неприятно гримирана жена. Д. Димов, Т, 553.
2. С гл. съм, изглежда, става и др. а) Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. Означава, че нещо не се харесва на някого. На Душко му ставаше неприятно, когато му напомняха,.., че е от село. Елин Пелин, Съч. I, 200. Ала току зе да се забелязва, като че й подотегна, като че й е неприятно, дето млада невяста се катури и тъй дълго се залежа. Т. Влайков, Съч. II, 250. Досадата на Хилкова растеше, беше му неприятно. Ив. Вазов, Съч. XII, 187. б) Означава, че някъде нещо създава неудоволствие, възмущение, че има нещо, което не е приятно. Не, неприятно става това — ще ме принуди най-после да се реша на едно от двете: или да му затворя вратата си, или да му отегча категорически надеждата. Ив. Вазов, Съч. IX, 146. Нонин също се усмихна. Но в душата му беше тъй чогло, тъй неприятно. Елин Пелин, Съч. I, 144. Снеговете се топяха и пълнеха със студена, тинеста вода окопите. Бе неприятно да се стои вътре. П. Вежинов, НС, 5.
НЕПРИЯТНОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Са мо ед. Качество на неприятен. Пръв път,.., той почувствува сичката неприятност на новата си кариера. Ив. Вазов, Съч. VI, 31. Не само е гнусно и неприятно за другите люди, кога излази из устата ни тежка воня, но тая неприятност има скръбни последствия за оногова, който я има. С. Радулов, НД (превод), 21.
2. Нещо (обикн. случка, събитие и под.), което създава огорчения, буди неприятни чувства и изживявания; главоболие. Случваше се, че точно тогава, когато някому се поискваше да бъде спокоен и весел, точно тогава да му се случи най-безобразната неприятност и да изхаби целия му ден. Д. Неми-ров, Д № 9, 44. — Знаех, че рано или късно моето познанство с Ганчев ще ми навлече неприятности на главата. И. Демирев и др., ОС, 84. Боян беше известен немирник, повтаряше класа и създаваше много неприятности на учителите. Сп. Кралевски, ВО, 87. След като бе отказал да издействува на болната си снаха паспорт за чужбина, той [Морев] искаше да я отведе при майка й, както и да уреди някои неприятности в родния си град. Д. Димов, Т, 687. Голяма неприятност. Лични неприятности. Служебни неприятности. Имам (нямам) неприятности. Докарвам неприятности.
3. Само ед. Остар. и диал. Неприятно чувство на неудоволствие, отегчение или скука;
