Page:RBE Tom10.djvu/987
чужд, страничен. В това време пристигна Петинов, облечен в чистичко палто, тих и като че непричастен в нечистите работи на общинарите. Г. Караславов, ОХ I, 436. Те [въстаналите] искат генерал-губернатор християнин европеец, лице непричастно към турската администрация; Пряп., 1903, бр. 27, 1. Най-добродетелните жени предпочитат някак мъжие със стремителен и страстен характер,., защото предусмот-рителната природа иска с туй да сбере две противоположности, за да не остане злото неизцелимо, нито доброто непричастно на злото! П. Р. Славейков, ГТВЖ (превод), 104-105.
— От рус. непричастньш.
НЕПРИЧАСТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Липса на участие в нещо или на отношение към нещо. Дори сърбското правителство се видя принудено да оповести по официозен ред непричастието си към тази врява [свързана с отпътуването на княза]. Пряп., 1903, бр. 24, 1. Да има грижата да не прави нищо, което да може да бъде тълкувано като официално припознавание на временното правителство, чието непричастие в случките през нощта в петъка не е още установено. Пряп., 1903, бр. 13, 3.
НЕПРИЧАСТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Липса на участие в нещо или на отношение към нещо. Убеден като другите, че атентатът е извършен от двамата бивши дезертьори, той [околийският началник] прочете доказателствата за тяхната не-причастност, хвърли листа и махна с ръка. Г. Караславов, Ох II, 624-625. Всички очаквахме тяхното оправдание, тъй като свидетелските показания установиха абсо-лютната им непричастност в престъплението. Д. Казасов, ВП, 115-116.
— От рус. нсиричастность.
НЕПРИЯЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж, 1. Рядко. Който се отнася с недоброжелателност, антипатия, враждебност към някого или нещо; недоброжелателен, недоб-ронамерен, враждебен. Когато стражата известила, Ивац сеьучудил защо е дошъл доброволно един неприязнен човек и предава себе си в неприятелски ръце. Н. Драгова, КО, 21. Сдържан и неприязнен към намеренията на сродника си, Раковски сети в гласа му неочаквана топлина и без да иска, също се отпусна. Ст. Дичев, ЗС I, 151. • Обр. Пангерманизмът не бе се още явил, но някои прозорливи умове го предвиждаха.. Франция,., която особено в това време бе неприязнена на всяко начинанце, полезно за германските интереси, споделяше същия възглед. С. Радев, ССБ 1,222.
2. Който съдържа, изразява недоброжелателност, антипатия към някого или нещо; Недоброжелателен, недобронамерен, враждебен. Кондарев почувствува присъствието на стената, която напоследък все повече се издигаше помежду им... И по студения, неприязнен израз на лицето й разбра, че тая стена сега е станала още по-висока, от когато и да било. Ем. Станев, ИК I и II, 93. Тия разсъждения не задоволяваха бай Стояна -;. — Но те обясняваха неприязненото държане на мнозина към татя, които сякаш из един път пожелаха всички възможни злини на земята. Ст. Чилингиров, ХНН, 153. Членовете на едно поколение, като станат заклети врагове, никога не оскърбяват един другиго с псувни и с други оскърбителни думи: в своите неприязнени действия mue изказват уважение, ако борбатаИм и да иде на смърт. Знан., 1875, бр. 16, 246. Неприязнен поглед. • Обр. Димът се издига след него [влака] на кълбо и с глух шум локомотивът прорязва нощта. Но скоро желязното чудовище ще изчезне и тишината ще падне по-тежка, по-неприяз-нена върху безлюдното снежно поле. С. Радев, Худ., 1909, кн. 4, 11.
— От рус. неприязненный. — Н. Мнхайловски, Момчилов, Очерки из историята и народните сказания (превод), 1865.
НЕПРИЯЗНЕНО нареч. Книж. Враждебно, недобронамерено, недоброжелател-но. Жените даваха каквото могат, но мълчаха и гледаха студено и неприязнено. Й. Йовков, В АХ, 164. Иванов се държеше студено, дори неприязнено към него, гледаше го под вежди и на въпросите му отговаряше кратко и сухо. Ст. Марков, ДБ, 238.
— Чакай! — спря я [Митка] Кузман. — Мога ли да знам защо я задържаш? — вече рязко и явно неприязнено запита Петър. П. Спасов, ХлХ, 265-266. Старите трябва да разберат добре значението на младите в обществото и да престанат да ся отнасят към тях неприязнено и незнам как си. Ч, 1870, бр. 3, 105.
НЕПРИЯЗНЕНОСТ, -rrà, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неприязнен; враждебност, недоброжелателност, недобронамере-ност; неприязън. Това,.., чух от лъджанци, та много е възможно да бъде проста клюка, длъжима на взаимната неприязненост. Ив. Вазов, Съч. XVI, 42. Непознатият се усмихваше така дружески, весело, че на Драката му стана малко съвестно, дето не го и поглежда човешки. Но не можеше да надвие неприязнеността си към такива пияни хора. Т. Мбнов, СН, 97. И от това заключаваше, че не само гражданите на Мексико са в неприязненост, но че бунтовний дух, както и раздражението връх испанците, е вселен в сърцата на сичкий народ. П. Кисимов, О A II (превод), 130.
НЕПРИЯЗЪН, мн. няма, ж. Книж. Враждебност към някого или нещо; антипатия, недоброжелателност, неприязненост. Силно уязвимо се оказва дружеството в лицето на ръководното си тяло както поради неприязънта си към революционната
