Page:RBE Tom10.djvu/985
га напусна учебната сграда. Ст. Марков, ДБ, 163. Почти всеки ден той чуваше между снахите си остри надумки и караници, пълни с груби и непристойни думи. Елин Пелин, Съч. III, 14. Но те [пиянските песни] са непристойни, развратни... те са извикват не от потребността на душата, а от виното. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 20. Непристоен език. Непристойна постъпка. Непристойни мисли.
НЕПРИСТОЙНО нареч. Книж. Неприлично1, неблагоприлично. — Значи, вие сте танцували с Веригарова, подир като си отидох аз, ангажиран в един дуел с него,.. Щеше да бъде от моя страна непристойно това, ако да бих знаяла за спречкването ви. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 91. — Ти, попе — рекъл му пак свинаринът, не само си угаждаш на червото и блажиш и през велики пости, ами и на женските поглеждаш непристойно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 319.
НЕПРИСТОЙНОСТ, -тта, мн.-и, ас. Книж. 1. Само ед. Качество на непристоен; неприличие1, неприличност, неблагопри-личност. Непристойността на поведението му подразни всички.
2. Обикн. мн. Остар. Неприлична, груба, безсрамна постъпка, проява или дума. Когато границите на благоприличието взеха да чезнат, стана великият Евтимий да сложи край на непристойността. Ем. Станев, А, 175. — В писмото, в което ти следващ хипотезата на Коперник, се съдържат различни положения, противни на истинския смисъл и авторитета на Свещеното писание.. Свещеният трибунал пожела да про-тиводействува на непристойностите и на вредата, произтичащи оттук, в ущърб на Светата вяра. М. Калинков, ГГ, 95. Надее-ме са нашето свещенство да обърне внимание на това и с кротост и почтеност да наставляват народа, и като сами са оставят от похулните обичаи да гледат и народа да отучат от поменатите непри-стойности. Г, 1863, бр. 7, 55.
НЕПРИСТРАСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Безпристрастен, обективен. Съединение на Влашко и Бог-данско е само някий изговор, под кого ся съкрива (план) разделения турскаго царства, то са .. непристрастни людие отдавна провидели. БДн, 1857, бр. 6, 22. Непри-страстно мнение.
НЕПРИСТРАСТИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Безпристрастие, безпристрастност, непристрастност. За да съдим с не-пристрастие пръвата точка [в програмата на вестника], длъжни сме да ся турим между два народа съвсем разни в чувствата си, разделени откъм народността си и съединени във вероизповеданието си,.., с една реч българи и гърци. Бълг., 1859, бр. 1, 61.
Книж. Безпристрастно, обективно. За това богословско училище находиме една доста добре и непристрастно написана статия в 1 и 2 число на новия вестник „България“. БКн, 1859, кн. 2, 227.
НЕПРИСТРАСТНОСТ, -TTà, мн. няма,
ж. Остар. Книж. Безпристрастност, безпристрастие, непристрастие.
НЕПРИСТЪПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който не може да се достигне изобщо, в който не може да се пристъпи, влезе или пък се достига с извънредно големи трудности; недостъпен, недосегаем. Насреща се спуснаха скалисти склонове, Сивобе-ли, зъбести и непристъпни, и краищата на скалите под тъмносиньото небе червенееха от лъчите на утринното слънце. А. Дончев, СВС, 77. От там минаваше обичайното вървище на бракониерите на ония скалисти височини, където се намираха непристъпните свърталища на дивите кози.
Н. Хайтов, ПП, 23-24. Реките изобилуват от риба, но тук мочурливите брегове са непристъпни. Ч, 1870, бр. 31 67. Непристъпен връх. Непристъпна урва. Непристъпни гори.
2. За крепост, позиция и под. — който не може да се превземе или е изключително труден за превземане; непревземаем, недостъпен. Когато призори допряха гръб до Байраклъ джамеси .., когато дори и опитният капитан Джока се отказа да атакува непристъпната твърдина, не беше ли Стефан, който успя да се изкачи на покрива? Ст. Дичев, ЗС I, 182. Два дена се би той [Камберов] с войската под високите телени мрежи на казармата и неведнъж се вдига с другарите си на щурм срещу непристъпната й крепост. А. Гуляшки, Л, 9. Тогава командирът, като смяташе, че и Янко е избягал, даде заповед да се оттеглят [партизаните] в боен ред и заемат непристъпна бойна позиция. Ем. Коралов, ДП, 138. Френ-цити вярваха, че Париж е непристъпен, непобедим, че никога този техен най-мил град не може падна в чужди ръце. С. Боб-чев, ПОС (превод), 137.
з. Прен. За човек — с когото е много труд-но да се осъществи връзка, да се общува; недостъпен, недосегаем. Две бомби бухалки издуваха палтото на часовия, новичък синкав шмайзер висеше на рамото му. Изобщо той имаше внушителен вид и правеше неимоверни усилия да бъде сериозен и непристъпен. Ем. Манов, ДСР, 30. Бедната замислена Таня, израсла в глух селски край, се превръща в непристъпна светска дама, надминала с духовната си красота блестящия столичен елит. Лит. X кл, 18. Инак студената и непристъпна Гунка, никога не се отказа само от едно мило кокетство — от елечето, пристегнато в кръста, с широка извита пазва. Г. Райчев, ЗК, 209. В новите векове българите под турското правителство станаха народ действително
НЕПРИСТРАСТНО нареч. Остар.
