Page:RBE Tom10.djvu/904

НЕОДЙМ м. Химически елемент N<1 от групата на лантан идите — жълтеникавобял метал, който се използува за сплави, оптически стъкла, в електрониката и др. За такива обработки най-често се използуват лазери, в които работното вещество е рубинов кристал или стъкло с примеси от неодим поради факта, не при тях е получена най-висока мощност на излъчването. К, 1970, кн. 7, 8.

— От гр. уёо^ 'нов' + 815ицо£ 'близнак'.

НЕОДОБРЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е одобрен, утвърден, приет; неутвърден, неприет. Той взе неодобрения от комисията проект, за да внесе необходимите поправки.

НЕОДОБРЕНИЕ, мн. -ия, ср. Отрицателна преценка на нещо, отрицателно отношение към нещо. Чорбаджиите, заможна-та буржоазия са изявявали открито своето неодобрение и са правели всичко, за да спъват развитието на театъра и да пресекат огромното му идейно-политическо въздействие. Лит. X кл, 113-114. — Йордан-чо Малаков е готов да се ожени за нея още на другия ден след развода .. — А Мария? Тя съгласна ли е? .. — И защо да не се съгласи? — подхвана отново Филип, подозрял неодобрение в мълчанието на чича си. Б. Геновска, СГ, 539-540. В изказването си изрази неодобрение на доклада.

НЕОДОБРИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който изразява неодобрение. Лозан важно изтърси пепелта от цигарата си на пода и като срещна неодобрителния поглед на началника, сконфузено наведе глава. М. Марчевски, П, 257. Ако случайно някой не даде правия отговор, учителят не даваше с никакъв неодобрителен знак това да се разбере от епитропа. Ив. Вазов, Съч. VIII, 137. — Че кой не би се полакомил за диня? Друго е да присвоиш чужди обувки например... — Ехеи`йи`й! — посрещна го неодобрителен вик. Цв. Ангелов, ЧД, 135.

НЕОДОБРИТЕЛНО. Нареч. от неодобрителен; без одобрение. Бай Христо прочете писмото два-три пъти .. Накрая, като поклати неодобрително глава, той се намръщи и мушна писмото в джоба си. Ем. Станев, ИК I и И, 172. Златан изгледа неодобрително Петра, но не му отговори. К. Петканов, БД, 35.

НЕОДОЛИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Непреодолим. Новите идеи имаха насреща си неодолимы препятствия и изискваше се голяма енергия, за да се мисли за успешна борба. К. Величков, ПССъч. VIII, 26. Младите души са присмехулни, но не от злост, а от неодолима потребност за живи вълнения. Ив. Вазов, Съч. VIII, 136. Неодолима умора натискаше тялото и съзнанието му, като че цял беше опустошен. Нямаше сили дори да мисли за каквото и да е. К. Константинов, Избр. разк., 79.

— От рус. неодолимый.

НЕОДОЛИМО нареч. Остар. Книхс. Непреодолимо. Може би, миналото, .., да крие някои очарователни образи, някои светли минутки, които неодолимо те мамят към себе си и те теглят от живата действителност. Ив. Вазов, Съч. XIII, 51.

НЕОДОЛЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. О тел. същ. от неодолим; не-преодолимост. В успеха на тая честолюбива цел беше турил всичкото си самолюбие на светски кавалер, прочут по своята не-одолимост пред красния пол. Ив. Вазов, Съч. XXV, 82.

НЕОДУШЕВЕН, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не се отнася до живата природа (живи същества, животни, човек). Актрисата персонифицираше всичко и неодушевеният предмет оживяваше в ръцете й. Тя търсеше „идеята“ му и на тази идея трябваше да се даде живот. Ст. Грудев, АБ, 154.

2. Грам. Който се отнася до неодушевеност (във 2 знач.). Предметите се делят .. на две големи групи: одушевени и неодушевени .. различаваме имена на одушевени предмети и имена на неодушевени предмети — дъска, прозорец, планина, власт, дърво, цвете, липа. БГ, 61.

НЕОДУШЕВЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж.

1. Отвл. същ. от неодушевен (в 1 знач.).

2. Грам. Подкатегория на категорията оду-шевеност — неодушевеност, която е присъща на съществителни имена, отнасящи се до неживата природа.

НЕОДЯЛАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е одялан, издялан; груб, негладък. Дюкянчето беше почти празно — в дъното бяха нахвърляни няколко връзки дрянови пръчки, неодялани орехови трупчета и черешови клони. Д. Спространов, С, 64. На два ката, изградена от сиви, неодялани камъни, тя приличаше повече на старинна крепост. Д. Спространов, ОП, 33. • Обр. Днеска всичко, що се пише на български, е дебело, неодялано, защото още не се е обработил и устоял езикът ни, не е приел образа си. Н. Бончев, Съч. I, 160. // Който не е окастрен, одялан; неокастрен. Неодялана пръчка.

2. Прен. Разг. За човек — който е груб, непохватен, тромав; недодялан. Стоил се отнасяше сега към Делча прекалено внимателно .. Какъвто си беше голям, неодялан и тромав, той и това вършеше тъй непохватно и смешно, че младият момък се конфузеше и червеше. И. Йовков, Разк. I, 52. Трите двойки танцуват по всички правила на танцовото изкуство и все пак се блъскат една о друга, като си казват „пардон“, ала най-неодялан е агрономът, който се движи като танк и настъпва непрекъснато жена си по мазола. Св. Минков, РТК,

162.