Page:RBE Tom10.djvu/765

външните очертания на отливката, Л. Ка-лев, ВТЛ, 64.

3. Ирен. Книж. Отрицателен. Най-значителните му роли не са построени по шаблона на негативния персонаж. Сорди изследва определено социално явление с пълно съзнание за неговата сложност. ФН, 1971, кн. 7, 13. Чрез създаването в херметическите стаи на оптимални атмосферни условия с постоянно барометрично налягане, ние изключваме негативното влияние на неговите резки падения и осигуряваме своеобразни условия за почивка на човешкия организъм. НТ, 1961, кн.1, 4. Негативна критика. Негативна оценка. Негативно отношение.

НЕГАТИВЙЗЪМ, -змът, -зма, мн: няма, м. 1. Мед. Безмислена съпротива, недоволство, противодействие на всяко външно въздействие, като симптом на някои душевни заболявания.

2. Книж. Схващане, възглед или проява, основаващи се на отрицание на постигнатото, направеното в някоя област на науката, изкуството, на неприемане на общоприети принципи и др. Имаше много други и интересни спорове,.. Например за борбата срещу схематизма и лакировката, срещу „идеализма“ и „негативизма“. Г. Белев, KP, 7. // Склонност към такова отрицание.

— От лат. negativus 'отрицателен'.

НЕГАТИВНО. Книж. Нареч. от негативен. Произведенията на художника живеят живота на Самия художник. .. Не само Омир,.., Шекспир и Гете со своите творения потвърждават това, но него ни показват, негативно, и мършавите произведения на некадърни художници. П.П. Славейков, Събр. съч. VII, 184. Научната критика по принцип би трябвало да оценява негативно всеки опит за еклектизъм и плагиатство. А Писателят се отнася негативно към ранните си творби.

НЕГАТЙВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Качество на негативен.

НЕГАТОСКОП м. Спец. Уред за разглеждане на рентгенови снимки, който представлява малък екран със специално осветление. Новият полски универсален апарат, който успешно се използува в зъболечението .. е изработен в Лодз.. С неговия негатоскоп се изследват точно и рентгеновите снимки. ВН, 1964, бр. 4114, 4.

— От лат. negativus 'негативен, обратен' + -скон.

НЕГАЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Книж. Отричане, отрицание. — Този Брадлов е арестуван днес като мошеник и обирник,.., той обаче отказва всичко. И за да подкрепи не-гацията си, уверява, че той е в Париж само от две недели. Ив. Вазов, Съч. XXV, 175. Само едно се хвърля в очи при сатирата на поета: нейната сила е в негацията и през тая негация твърде рядко прозира положителен идеал. ГТ. П. Славейков, Събр.

съч. VI (1), 42.

2. Езикозн. Изразяване с помощта на различни езикови средства (лексикални, синтактични, словообразувателни) на информация, че връзката между елементите на изказването не съществува реално; отрицание. В българския език негация може да се изрази чрез частицата „не “.

— От лат. negatio през фр. négation или нем. Negation.

НЕГДЕ нареч. Диал. Някъде; нейде. Негде из градината чуруликаха птички, усърдно бръмчеха пчелите, слънцето неусетно се изкачваше все по-високо над малката уличка. Д. Талев, СК, 18. Аз почнах уж разсеяно да напипвам един след други всичките си джебове, дано, рекох, се е завряло негде някое левче. Ал. Константинов, Съч. I, 41. — Затуй един съвет от мене: пази се да не попаднеш негде сам, че всичко става. Г. Крънзов, Избр. п, 156. Тихо гръм последен/ заглъхва негде надалече. П.К. Яворов, Съч. I, 47. "Леле брате, по-млад брате!/ Като летё над Загоре,/ дали виде негде нешто? Нар. пес., СбНУ I, 7. Ке идете, Ено, ке идете,/ ке идете негде на гости,/ низ село ке поминете. Нар. пес., СбБрМ, 381.

НЕГДЕКА нареч. Диал. Някъде; нейде, негде. Тога велит Марко Кралевике:/ "А егиди млада Маркоице,/ яз не одам на войска цареа,/ аз не одам негдека на сватба. " Нар. пес., СбБрМ, 117-118. Кога ке идам негдека, ако куче се върти накай тебе, душмани немаш. Т. Панчев, РБЯд, 228. Ламя, коа кеудри негдека, това место берикет ке дава. Т. Панчев, РБЯд, 228.

НЕГЛАДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За тъкан, дреха и под. — който не е изгладен, огладен с ютия; неогладен, неизгладен. Накара жена си да изчисти с чу вен лекетата по куртката му и да изпере отдавна негла-дения син панталон с кантове. Ем. Станев, ИК I и II, 247.

2. За плисе, плоха, контра или за дреха (пола, рокля) — който не е с ръб; разгладен. Поли с негладени плисета.

НЕГЛАДКО. Нареч. от негладък. Новият живот на съпрузите вървеше негладко.

НЕГЛАДКОСТ, -TTà, мн. (рядко) -и, ж. Качество на негладък. Негладкост на терена.

НЕГЛАДЪК, -дка, -дко, мн. -дки, прил. Който не е гладък; Негладка повърхност. Негладък терен. Негладки отношения. Негладка мисъл.

НЕГЛАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил.

1. Който става, който се извършва без думи, без приказки, без уговорка; безгласен, мълчалив. Като видяха високата фигура на не-канения гостенин, двамата се спогледаха и по някакво негласно споразумение продължиха да работят. К. Калчев, ЖП, 283. Ние