Page:RBE Tom10.djvu/749
НЕВОЛЮ. 1. Само в съчет.: Волю-неволю; волю или неволю. Книж. Оби кн. вмет. Без непременно да искам, независимо от желанието си; ща не ща. Все повече жени волю или неволю доказват, че могат да се справят дори с физически натоварвания не по-зле от мъжете. Хр. Домозетов, ОР, 115.
— Когато дойде пролетта, те отново ще те изпреварят, ще те оставят с пръст в устата и ти, волю-неволю ще чакаш. Ст. Марков, ДБ, 362.
НЕВОЛЯ1 ж. 1. Обикн. ед. Живот, състояние, при което се понасят страдания, грижи, лишения, несполуки и под.; нещастие, беда. Това беше мъдрост и поука от живота на целия този народ, който живееше от векове в неволя, в немотия, в постоянен страх и несигурност. Д. Талев, ПК, 458. Несъмнено не е само гладът, нито неволята на тежкия изгнанически живот, които сближават Левски и Ботев. Ив. Ун-джиев, Вл, 114. Очите на сиромаха не видят неволята на богатия, защото Стомахът не разбира неволята, която богатството и властта носят със себе си. А. Начев, ПЖЧ (превод), 11. Още в люлката с робски присъди / засенени са детски лица, / и наместо цветя и слънца / тях ги дебне неволя навсъде. Хр. Смирненски, Съч. I, 110.
— „Боже вишни, оволни ни / от арапа избави ни. / .. / Станахме му черни роби /и живеем във неволя.“ СбВСт, 154. Изпадам в неволя. Робска неволя. Н Ед. и мн. Неприятност, несгода, грижа; страдание, беда. За него не беше трудно да разбере, че нещастието е свило гнездото си в тая къща и болестта на това дете не е нито, първата, нито последната неволя тука. И. Йовков, Ж 1920, 163. Който е казал, че децата са сладка неволя, е улучил, като да го е прочел на челото на всяка майка! М. Георгиев, Избр. разк., 231. Ако светите братия и да умреле в тежки неволи и преследования,.., но тяхното свещено предприятие не умряло. КМБП, 60. В тъги, в неволи младост минува. Кръвта се ядно в жили вълнува. Хр. Ботев, Съч. 1929, 26. Те пият... В пиянство щат лесно забрави / предишни неволи и днешни беди. П. К. Яворов, Съч. I, 58. Се-киму своя неволя. Погов., П. Р. Славейков, БП И, 151. Неволята учи човека. Погов. Житейски неволи.
2. Остар., понякога поет. Състояние на лишен от свобода; плен, робство. Пред шатрата Игрил дълбоко въздъхна. „Две години в неволя у агарянци!“ — продума си той и сърцето му се сви. Ст. Загорчинов, ДП, 310. Взет в неволя като малък, той [койотът] се опитомява като куче и е много игрив. К. Тулешков, ХЖ II, 15. Той [Палеолог] се провъзгласи за императорА като отне това достойнство от младий Йоан,., и го затвори в тъмница.. Младата българска царица Ирина е подбуждала мъж си да се застъпи за злочестий й брат Йоан, та да го освободи от неволята. М. Дринов, ПСп 1873, кн. 7-8, 28. Отвлечен в неволя.
3. Диал. Болест. Та си Марко по друмове ходи. / Па Марко те неволя хванало, / поболи се Марко добър юнак. Нар. пес., СбНУ Х1ЛН, /7. Два се орлове виеха / над моминската махала; / не са ми били орлове, / на са ми били неволи: / едното беше чумата, / а другото сипаницата. Нар. пес., СбНУ хЫИ, 344. Да не си млого болна лежала, /.. / Отговори китена девойкя:../ Не съм лежала тежка неволя, / нело си имам майкя ма-щейа. Нар. пес., СбНУ X, 85.
◇ Черна неволя. Диал. Болестта чума. Пратил Господ черната неволя, / да избере сё старите хора. СбГЯ, 71.
— Друга (диал.) форма: н е 6 л а.
НЕВОЛЯ2 ж. Остар. и диал. Принуда, съзнателно насилване, усилие (да се направи или изтърпи нещо). Събрали се бяха тая зима петима млади мъже от преспанските полски села, по своя воля и неволя, въоръжили са се някак и тръгнали да ходят комити. Д. Талев, И, 249. И тъй хайде, хайде, кое с неволя, кое насила, тръгнах и аз подиря му. ЦВ, 1859, бр. 440, 3. Албанците с голяма неволя търпели римското иго. Н. Ми-хайловски и др., ОИ (превод), 265. — Върни се тате, ич не запитвай, / че няма какво да ме запитваш, / оти си довел пуста мащеа, / по твоя воля, моя неволя. Нар. пес., СбНУ XIV, 25.
0 По неволя. Разг.; От неволя. Остар.
1. Поради необходимост, от нужда или принуда. „Предизвикани от нашите бивши съюзници, ние трябваше по неволя да подемем тежката борба отново...“ Л. Стоянов, X, 163. Различните иноплеменни,.., народи не видяха за добро да ся подчинят на Ати-ловите синове, както от неволя ся бяха нему подчинили и покорили. Г. Кръстевич, ИБ I, 413. 2. В съчет. със същ. за длъжност, професия, занимание и под. — по необходимост при дадени обстоятелства (а не поради подготовка, образование и желание). Виктор Ефимич бе човек от старото поколение, бивш хорунжий, слуга по неволя. Д. Димов, Т, 337. По неволя доктор.
НЕВОЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв.
1 .Прех. Остар. Измъчвам някого, нещо, причинявам страдание на някого, нещо. Аз не неволя ничия душа и моята никой не може изневоли. Е. Мутева, РБЦ (превод), 134.
2. Непрех. Диал. Преживявам, прекарвам, минавам скромно, както мога, как да е. Гор-ките скъперници ще неволят с ветичко, с кърпеничко, за да съберат по-мложко парици. П. Р. Славейков, СК, 6, Който иска да е слободен, трябва да неволи, т.е. да са минува с какво да е, да прекарва как може. Понастоящем тия думи са поизменили значението си, може би от дългото ни робуване. П. Р. Славейков, БП II, 121. неволя се страд, от неволя в 1 знач.
