Page:RBE Tom10.djvu/705

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ботниците на три наши предприятия ще трябва да работят под открито небе. П. Незнакомое, СНП, 15 .Да речем, че за спане място е имало, по зелената морава, под отворено небе. Ил. Блъсков, ПБ, 3. Роса може ся направи., и под голо небе на полето. Лет., 1871, 97. 2. Без подслон, без дом. И ето не можаха да изкарат новата къща и продължаваха да се свират в тази дупка. Добре, че поне нея можа да опази дядо Нягул. Инак сега да са съвсем под открито небе. Ст. Марков, ДБ, 61. Всичките [старци, баби, вдовици, девойки] живеят на отворено небе, лягат на камъни, измъчени от глада, просят малко и с малко се задоволяват. СПл, 1876, бр. 14, 53. Свалям (снемам) звездите от неоето някому или са-мост. Разг. \ Свалям месеца (месечината) от небето някому. Диал. Смайвам някого с думи, хваля се с невероятни неща или лаская и давам големи обещания и под. на някого. — Господ да го порази инженера!... Хранихме го, поихме го, и чест му направихме, и пари му дадохме, а той, кой знае там какво е приказвал маскарата, тук звездите от неоето ни сваляше. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 452-453. На майка му никога не можеш се хареса, ако щеш звездите от небето да снемеш. Бл. Димитрова, ПКС, 264. Стигам / стигна (достигам / достигна, допирам / допра, докосвам / докосна) небето (небесата). Поет. Издигам се, извишавам се много нависоко. Зад тях [склоновете] връх Дено докосва небесата с гранитното си чело, наложило венец от вечни снегове. Цв. Ангелов, ЧД, 62. Ту се в заник откроява / плешива Витоша.. /.. /.., тя сама достига небесата. К. Христов, ЧБ, 8-9. <Сякаш (като че)> небето се продънва / продъни. Разг. Поет. Излива се, завалява много силен дъжд. Старият Богориди с отчаяние поглеждал нагоре, небето сякаш се продънило, валял проливен дъжд. Т. Жечев, БВ, 38. Хвърча по (в) небето (небесата). Разг.; Хвърча (фър^ ча) по небеса. Остар. и диал. 1. Възприемам нереалистично, неправилно действителността. Той познаваше добре средата, между която живееше, не хвърчеше по небесата, не се горещеше, а с опитността на възрастен човек обмисляше всеки въпрос спокойно, основно. СбАСЕП, 313. 2. Непрактичен съм, не умея да се справям с житейските въпроси. 3. Въобразявам си, че съм нещо повече отколкото съм в действителност. Нека са не превземаме като гърците, да фърчим по небеса.., нека си кажем простичко, чистичко работата каква е. Г, 1863, бр. 3, 20. Цар на земята, Бог на небето. Разг. Употребява се за подчертаване, че някой е изпаднал в тежко положение и няма кой да му помогне. Цар на небето. Поет. Орелът. Еднъж орелът пожелал / да чествува не знам кой празник и на всички / птички / гощавка да даде... / .. / той тогаз, / забулен под титлапш цар на небето, —/над гостите си люто се изсмял. / И ги изял. Ст. Ми-хайловски, ЖС, 35-36.

— Друга (остар. и диал.) форма: н е б 6.

НЕБЕ2, мн. няма, ср. Остар. Небце. Вътре в устата са венците, езикът, небето и мъжецът. Т. Шишков, ПХ (превод), 2. Космите, които растат на чокана и на шията, сгряват небето, предпазват от ка-тарните възпаления на гърлото и от на-бъбванието на мъжеца. Лет., 1876, 108.

— Друга (остар. и диал.) форма: н с б о.

НЕБЕЗИЗВЕСТЕН, -тна, -тно, мн. -тнй, прил. Книж. Който е известен, познат (понякога с отрицателни прояви или с лоша слава). — Господа, аз ви соча небезизвестния нти съгражданин господин Цако Златин. Той носи Стихия на отрицанието! И. Вълчев, РЗ, 126. Галилей продължава с болка: „Но с моето лично дело е свързано дело, което се отнася не само до мене, но и до редица други хора, които ето вече 30 години.. и в лични беседи са заявявали и са показвали, че са привърженици на едно учение и мнение, небезизвестно на Ваше превъзходителство. “ М. Калинков, ГГ, 62. Небезизвестният каторжник Васка / циган е прякорът ми прословут. Н. Марангозов, ЯВ, 132.

НЕБЕЗОПАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който е свързан с опасност, риск; опасен. Стоките са се пренасяли с камили и търговците са съставяли цели кервани, защото пътищата са били небезопасни. Знан., 1875, бр. 9, 141. Съдействие в тази небезопасна дейност му оказват.. Илия Ка-съров.. и бошнакът Веркович. СбНУ LII, 10.

НЕБЕЛЕН1, -а, -о, мн. -и, прил. Който има външна обвивка -— кора, черупка или кожа, който не е обелен; необелен. Аароно-вият дворец, както всички в тоя край наричаха голямата дървена постройка, беше на два ката, целият скован от небелени борови стебла. А. Дончев, СВС, 79. Тя се прилепи до него, като се пресягаше за небелен мймул и, когато взе, не се отдръпна вече. Ил. Волен, БХ, 137. Небелена ябълка. Небелено яйце. Небелени орехи.

НЕБЁЛЕН2, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за плат, платно който не е подложен на избелване, които не е достатъчно бял. Пепеляво е неделеното платно и влакната на много животни. П. Р. Славейков, ПЧ, 40-41. И никой не тура закръпка от небелено платно на ветха дреха. Н. Рилски, НЗ (превод), 16-17.

НЕБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Х.Анат. Който се отнася до небцето, до небе2; небцов. Тялото на опашатите, земноводни е голо, източено и завършва с опашка.. Зъби носят горните и долните челюсти, а съшо така и небните кости. Л. Христов, 3, 41-42. Небните зъби [на трито