Page:RBE Tom10.djvu/609

НАУМЯВА МИ СЕ несв.', наумй ми се св., непрех. и прех. Диал. Идва ми, дохожда ми на ума, наканвам се (Н. Геров, РБЯ). Ненчу ся на ум науми / лозята да си обиде. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 239.

НАУМЯВАМ СЕ несв.', наумя се се., непрех. Остар. Хрумва ми, помислям, идва ми на ума. Но, Ваше П-во [превъзходителство], .., как не сте ся наумили да помислите: дали е било нужно такъв дълъг разговор, върху един толкоз прост предмет. П. Р. Славейков, ПХС, 8-9. Детето .. успяло да налепи на кълчищената си ризка всичките хубости, които прасето е могло да понесе от гнилото блато. Тогава чак майка му се е наумила, че детето има нужда от къпа-ние. Ал. Константинов, Съч. I, 281. Милй мои българи, / наумих се да ви дода / да ви ища и аз пари. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 74. .

НАУМЯВАМ СИ несв.; наумя си св.

1. Прех. Разг. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Вземам решение, решавам (да направя нещо, обикн. след като съм обмислил); намислям, замислям, наумя&ам. Колкото развоят на събитията да подканяше за делови решения, Раковскй си беше наумил първо да се срещне с войводите и първенците на емиграцията. Ст. Дичев, ЗС, 398. Ралчо беше такъв човек: като си наумеше нещо, трябваше да го извърши. Ст. Даскалов, СЛ, 31. — А Мария къде е? — Остана да копае... Нали знаеш, като си науми нещо! Н. Стефанова, РП, 39. През пролетта вятърът пак налетя върху нивите. Наумил си бе да изсмуче влагата им. П. Бобев, ГЕ, 76.

2. Прех. и непрех. Остар. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Спомням си, припомням си нещо; сещам се. Хаджи СмиЬн се уплаши, като си науми, че днес беше у Варлаама:. Ив. Вазов, Съч. VIII, 52: Възпоминанията възникваха в паметта ми с безпощадната ясност, с която престъпникът си наумява подробностите на злодеянието си. К. Величков, ПССъч. I, 15. Наумяват си читателите, че по онова време на нашето възраждане театралните представления бяха на мода. 3. Стоянов, ХБ, 93. Да повторим сега едно и друго: да си наумим, какво стоеше на първото място? Единици. Хр. Ботев, ЧАП (превод), 23.

3. Прех. и непрех. Остар. Обикн. със следв. изр. със съюз че. Представям си, помислям. Нека си наумим, че двете точкц .. са на две неподвижни звезди. Ив. Богоррв, КГ, 45. Ру-мяното нейно младо лице побледня, като си науми, че сичко онова, що беше чула да казват дружките й, ще излезе наистина. Ил. Блъсков, ИС, 13. За да си изтълкуваме това явление, нека си наумим, че атмо-сферний въздух е поделен на много пластове. И. Груев, Ф (превод), 55. Вече сМъпил на „Радецки“, Ботев пише до БЦРК в Букурещ: „Аз съм горд и радостта ми няма граници, като си наумя, че «Моята молитва» се сбъдва.“ Л. Стоянов, РД, 1959, бр. 256, 3. Мислите ли, че той [Мидхат паша] тези идеи не ще приложи в действие? Наумете си избиването на толкова българе в Пловдивско, както в Босна и Херцеговина. НБ, 1876, бр. 18, 69.

НАУМЯВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от наумявам и от наумявам се, наумявам си. Тая отвратителна по предмета си картина, това наумяване за най-трагичния и грозен момент от нашето минало, би трябвало да не виси там. Ив. Вазов, Съч. XVII, 183. Онези от заемодавците на несъстоятелния длъжник, които са законно обезпечени със залог, не се записват в масата на заемодавците, освен за наумяване. ДЗОИ I (превод), 180.

НАУСТ нареч. Остар. и диал. Наизуст; изуст. Наустницата, псалтирът и апостолът, даже и светчето Хаджи Генчо знаеше науст. Л. Каравелов, Съч. II, 3. До тогава аз бях само чел Славейковите песни, които знаех науст. Ив. Вазов, Съч. X, 162-163. Научете науст долните притчи и ги препишете правилно. Д. Манчов, БЕ I, 13. Ти му сбърка речта. Той е изучил проповедта си науст да не се запина. Н. Бончев, Р (превод), 57. В гимназията ние знаехме вече науст и „Арменци“, и „Градушка“, и „Нощ“. К. Константинов, ППГ, 86.

НАУСТВАМ, -аш, несв.', наустя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Подучвам, подсторвам някого да направи някому зло; насъсквам, подстрекавам, нашишквам, на-съквам, насюквам.

2. Наклеветявам, оклеветявам, наклепвам; наваждам³, навадвам³, насваждам, наков-лаждам, наклопвам. науствам се, наустя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАУСТВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от науствам и от науствам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

наустник* , мн. -ци, след. числ. -ка, м. Спец. 1. Част от апарат, инструмент, която се поставя, долепва до устата, устните, обикн. за вдишване, издишване, духане, надуване и под.

2. Част от духов музикален инструмент, до която се долепват устните при свирене; мундщук.

НАУСТНИК², мн. -ци, м. Диал. Човек, който науства, клевети; клеветник, клепач, клопач.

— От Н. _;Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАУСТНИЦА¹ ж. Остар. Църковна книга часослов, която някога учели наизуст. Дядо Мина беше една антика, една жива останка от онова измряло поколение даскали на наустница и псалтир, които първи отвориха прочутите килии-училища в Бълга