Page:RBE Tom10.djvu/558

Т. Харманджиев, КВ, 394. Дългоухият любител на песни изведнаж потъна в радост. Насълзи се от умиление. А. Каралийчев, ПС III, 89. Даде ми хляб, колкото за два дена, и се сбогувахме. Прегърна ме, насълзи се и обърна гръб. П. Михайлов, МП, 26.

НАСЪЛЗЯВАМ², -аш, несв.; насълзя, -иш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. насълзял, -а, -о, мн. насълзели, св., непрех. Рядко. За очи — изпълвам се, напълвам се със сълзи; насълзявам се, просълзявам се. При разпита Захари пак излъга, че е върнал ножчето. От мъка очите на Миладин насълзяха. Сп. Кралевски, ВО, 18.

НАСЪЛЗЯВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от насълзявам¹ и от насълзявам се; просълзя-ване.

НАСЪЛЗЯВАНЕ² ср. Рядко. Отгл. същ. от насълзявам².

НАСЪН нареч. 1. По време на сън, когато се спи. Султана взе някаква дреха и го покри — той никога няма да се сети сам да се покрие, а насън човек най-лесно изстива. Д. Талев, ПК, 96. Къде ли се е дянал? От пушката си той не се делеше дори насън, а ето че сега я бе изоставил. П. Вежинов, НС, 14. Една жена от долната махала й се оплаквала днес на градините, че детето й ставало нощем насън и палело огън насред къщи. Ил. Волен, РК, 51.

2. При сънуване, при съновидение. Проти-воп. наяве, в действителност. — Нощес и аз хвърчах! — обади се Рашко. — Хвърча ли? Как? — Насън. Ама че интересен сън. П. Стъпов, ГОВ, 156. Косоваца бълнуваше: — Тегли му куршума!.. — Насън и баба знае да стреля! — рече Стефан. Ст. Дичев, ЗС I, 125. — Веднъж цар Костадин в Царград сънува сън,.. Съзва тогава царят книжници и мъдреци и сам разправи виденото насън знамение. Ст. Загорчинов, ДП, 467. Тя с вълнение си представяше тази среща, преживяла я беше много пъти и наяве, и насън. И. Петров, НЛ, 215.

— Други форми: насъне (остар. и диал.) и насъне (диал.).

НАСЪНЕ нареч. Остар. и диал. Насън. Люцкан е капнал от умора, мълчи и с последни сили върви като насъне. Й. Йовков, ПК, 74. Казват, че когато видиш насъне хляб, то някой ще да бъде болен. Л. Кара-велов, Съч. II, 144. Искам да ви го [съня] разкажа, за да видите как е възможно да се случи наяве това, което се вижда насъне... Хр. Максимов, СбЗР, 48. И ние тръгваме на път. / На път — под брястове и ясени. / На път — към оня чуден кът, / из който припкаме и насъне. Цв. Ангелов, НП, 58. Всяка нощ насъне неизменно / идеш и оставаш до зори. Е. Багряна, ВС, 68.

— Друга (диал.) форма: насъне.

НАСЪНУВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Сънувам доста, много, до насита.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАСЪРБАМ СЕ. Вж. насърбвамсе.

НАСЪРБВАМ СЕ, -аш се, несв.; насър-бам се, -аш се, св., непрех. 1. Сърбам, със сърбане ям или пия до насита. Някои бяха вече успели да се насърбат с ягнешката чорба и си готвеха легла в мекото сено. Ив. Вазов, Съч. XV, 102. Като се върнал уморен, седнал да яде копривена чорбица... На-сърбал се хубаво. А. Каралийчев, ТР, 132. Едно вкусно., мляко, да се не насърбаш! Г. Краев, Ч, 13.

2. Разг. Неодобр. Напивам се, ставам пиян; насмуквам се, нарязвам се, накърквам се, натаралянквам се, насвирквам се, натряс-квам се, нафирквам се, насвятквам се, на-цоквам се, напорквам се, насмърквам се. Насърбахме се на сватбата.

НАСЪРБВАНЕ ср. Отгл. същ. от на-сърбвам се.

НАСЪРДВАМ СЕ, -аш се, несв.; насър-дя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Сърдя се до насита, омръзва ми да се сърдя. Вече два дена ми се сърдиш, не се ли насърди вече?

НАСЪРДВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от насърдвам се.

НАСЪРДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от насърдя като прил. Диал. Разсърден, сърдит. Вълкът, като избяга много насърден, че два пъти беше измамен, рече: „Сега що ще ми падне, изед-нъж ще го изеда.“ СГ, 1894, кн. 1, 509. „Мори Недо, бяла Недо! / На кого си на-лютена / налютена, насърдена?“ Нар. пес., СбБрМ, 437.

НАСЪРДЯ. Вж. насърдям.

НАСЪРДЯ СЕ. Вж. насърдвам се и насърдям се.

НАСЪРДЯМ, -яш, несв.; насърдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Сърдя, разсърд-вам, ядосвам. Немой, домакинко, да престу-пиш от ова, що ти го пишуам, и да го на-сърдиш момчето. СбНУ XIV, 127. насърдям се, насърдя се страд.

НАСЪРДЯМ СЕ несв.; насърдя се св., непрех. Диал. Разсърдвам се. Той [малкото момченце] се насърди на баща си, оти не му дал на Великден едно червено винце. СбНУ XXIX, 12.

НАСЪРДЯМ СЕ, -яш се, несв. (остар.); насърдя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Насърдвам се.

— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.

НАСЪРДЯНЕ¹ ср. Диал. Отгл. същ. от насърдям и от насърдямсе.

НАСЪРДЯНЕ² ср. Остар. Отгл. същ. от насърдям се; насърдване.

НАСЪРЧА. Вж. насърчавам и на-сърчам.

НАСЪРЧАВАМ, -аш, несв.; насърча,