Page:RBE Tom10.djvu/523

ше пред приятелите си всички онези хитрости в Мидхатовата политика, по които цели вечери се говореше в механата на Царски в Гюргево. Ст. Дичев, ЗС I, 393. Цанков е имал предвид разприте и раздвоенията .. по въпроса за насоките на литературния език и правопис, с печалното придържане о мъртвата старина у едни и увлеченията в диалектичните особености у други. М. Арнаудов, БКД, 28.

2. Указание, напътствие за дейността, поведението на някого. Когато Цвятко Радойнов даваше насоките за работата в армията,.., личеше познаване на условията и характера на работата в тоя сектор. П. Илиев, ЛВ, 8о. // Само мн. Нов. Указание от по-висш орган, обикн. във вид на документ, в което се посочват по-общи изисквания и принципи, на което трябва да бъде подчинена дейността за постигането на някаква цел. Забавя се излизането и на насоките за по-нататъшното преустройство на Българските профсъюзи. Тр, 1989, бр. 202, 2. Основни насоки за преустройство на здравеопазването. Основни насоки за развитие на селското стопанство.

3. Остар. и диал. Посока. Имало село — няма го. Останала пътеката. Тръгнеш по някоя, вървиш и се чудиш: „Тая закъде ли води? Каква й е насоката?“ Н. Хайтов, ДР,

183. Ян Бибиян не каза нищо. Той се наведе над картата, която чертаеше Калчо, после натисна някакво копче и даде на „Светкавица“ [ракетата] друга насока. Елин Пелин, ЯБЛ, 134. Те хукват през глава, без път и без насока. К. Христов, Избр. ст, 231.

НАСОЛЯ. Вж. насолявам.

НАСОЛЯВАМ, -аш, несв.; насоля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Посипвам със сол, соля нещо колкото е потребно, необходимо; посолявам. Стрина Венковица и трушии всякакви есен ще наложи,.., и сланината хубаво ще насоли, та ще държи цяло лято. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 168.

2. Разш. Разг. Ръся, посипвам нещо, обикн. за ядене, с нещо сипкаво или прахообразно колкото е потребно, необходимо; наръсвам, поръсвам. — Ние с баща ти ще си насолим чубричка, а на тебе ще опържа яйца. Д. Кисьов, Щ, 439.

3. Прен. Разг. Казвам, наговорвам на някого лоши, неприятни неща, критикувам остро някого; нахоквам, навиквам, накастрям, на-сапунисвам, нарязвам. Но и аз ги насолих здравата, казах им, че робуват на феодалните понятия за жената, и всичко, каквото ми дойде на ум. Ем. Манов, ДСР, 76. // Казвам, наговорвам за някого лоши, неприятни неща; наклеветявам, наклепвам, на-чуквам. Оттука ме насолили здравата:

Баща му изключен от партията, той бранник в миналото, а сега с кариеристич-ни домогвания... и прочие и прочие!" Ст. Даскалов, СЛ, 203. — Помниш ли когато те доведоха на очна ставка. Бях пребит като куче, а ти се хилеше подплашено:.. — .. — Сърди се на Данчо Данев, тогава, изглежда, той ни е насолил — меко и смутено отвърна Матейчо. В. Нешков, Н, 19. насолявам се, насоля се страд.

НАСОЛЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насолявам и от насолявам се.

НАСОПОЛЙВЯ. Вж. насополивям.

НАСОПОЛЙВЯМ, -яш, несв.; насопо-лйвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изцапвам със сополи, насополивям се, насополивя се

страд.

НАСОПОЛЙВЯМ СЕ несв.; насополивя се

св., непрех. Покривам се със сополи.

— Други (остар. и диал.) форми: н аса пол й в им, насъиол йвям.

НАСОПОЛЙВЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от насополивям и от насополивям се.

— Други (остар. и диал.) форми: нас а пол йпянс, насъиол й ия нс.

НАСОЧА. Вж. насочвам.

НАСОЧВАМ, -аш, несв.; насоча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Обръщам, натъкмя-вам нещо, обикн. оръжие, уред, инструмент и под. да сочи с предната си част към определен ориентир, цел, обект. Марко насочи пищова, сниши се и извика страшно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 14. Димо насочи пушката си и запраща куршуми. К. Петканов, МЗК,

98. Войниците веднага насочиха ножовете на пушките си срещу гърдите му. К. Петканов, В, 176. Караджата грабна от ръцете на другаря си далегледа и го насочи към десния хълм. Ст. Дичев, ЗС II, 39. Насочвам камерата към сцената и започвам да снимам. А Насочих антената към кулата и сега телевизорът работи добре. И В съчет. с очи, поглед. Обръщам, съсредоточавам зрителното си възприятие към някого или към нещо, започвам да го гледам. Борис насочи сивите си очи към Дима и дълго го гледа. К. Петканов, МЗК, 126. Щом нагласиха лампите, Васката стана и всички насочиха погледите си към неговата суха фигура с тесни рамене, над които стърчеше птичата му глава. Ем. Станев, ИК I и II, 64.

2. Направлявам движещ се обект, обикн. транспортно средство, към определена посока, по определен път. Капитанът,.., измени посоката, по която се движеше параходът, и го насочи на север, право срещу вълните. Г. Белев, КВА, 333. Те видяха как той от стъпалото на кабината насочи камиона към пропастта и как в последния момент отскочи. Д. Кисьов, Щ, 227. Създаването на ракета-носител, която да издигне изкуствения спътник на голяма височина и да го насочи по строго определена орбита около Земята, представлява една от най-трудните задачи. ВН, 1958, бр. 2216,4.

3. Казвам на някого накъде да върви, като му посочвам или като му давам сведения,